№ 149
гр. Благоевград, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241200600268 по описа за 2024 година
С присъда № 5/01.02.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 576/2023 год.
на Районен съд - Разлог, подсъдимият Й. А. Я. е признат за виновен в това, че
1. За периода от месец май 2022 г. до месец юли 2022 г. включително, в
гр. Банско, обл. Благоевградска, след като е осъден с определение № 150/2021
г., постановено по гр.д. № 1167/2021 г. по описа на Районен съд гр. Разлог,
влязло в сила на 04.11.2021 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си А Й.ова
Я.а, чрез нейната майка и законен представител - С Л, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 3 (три) месечни вноски по 170.00 (сто и седемдесет) лева месечно, в
общ размер на 510.00 (петстотин и десет) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.
2. За периода от месец юли 2023 г. до месец септември 2023 г.
включително, в гр. Банско, обл. Благоевградска, след като е осъден с
определение № 292/2022 г., постановено по гр. д. № 1167/2021 г. по описа па
Районен съд гр. Разлог, влязло в сила на 17.08.2022 г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си А Й.ова Я.а, чрез нейната майка и законен
1
представител - С Л, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 3 (три) месечни вноски по 180.00 (сто
и осемдесет) лева месечно, в общ размер на 540.00 (петстотин и четиридесет)
лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
На основание чл. 183, ал. 3 от НК първостепенният съд не е наказал
подсъдимия, тъй като до постановяване на настоящата присъда той е
изпълнил задължението си, като е изплатил изцяло дължимата сума и не са
настъпили други вредни последици за пострадалото лице.
Срещу посочената присъда е депозиран протест от Районна прокуратура
– Благоевград, ТО – Разлог, с който се оспорва законосъобразността й.
Прокурорът счита, че след като по друго ДП №58/2023 год. по описа на РУ –
Разлог е постановено постановление за прекратяване на наказателното
производство, защото Я. е заплатил дължимата издръжка, същият се е
възползвал от привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК и е
недопустимо да се прилага повторно. Обстоятелството, че по посоченото ДП
Я. не е привлечен като обвиняем е без значение, защото според чл.219, ал.1 от
НПК е въведено изискване да се пристъпва към привличане на обвиняем,
само когато не са налице основания за прекратяване на наказателното
производство. А и според ТР №19/27.03.1974 год. по н.д. №12/1974 год.
наОСНК на ВС изрично е дадена възможност и прокурорът с постановление
да прилага разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа
протеста по изложените в него съображения като изтъква, че с цитираното ТР
не се изисква лицето да е привлечено като обвиняем, за да се приложи чл.183,
ал.3 от НК. В този смисъл се поддържа искането в протеста атакуваната
присъда да бъде отменена и постанове нова с налагането на предвиденото от
закона наказание за двете отделни престъпления по чл.183, ал.1 от НК.
Жалба срещу присъдата на РРС е депозирана и от името на подсъдимия
Я., с твърдения, че е незаконосъобразна и постановена в нарушение на
материалния закон. Съображения в посочените насоки обаче не се изтъкват. В
пледоарията си пред въззивната инстанция защитникът на Я. заяви, че
жалбата е „реакция срещу протеста“ и по същество изложи съображения само
по отношение допустимостта на избрания от РРС подход. След като лицето
не е привлечено като обвиняем, по отношение на него не може да се приложи
2
привилегированата разпоредба по чл.183, ал.3 от НК и предходното
прекратяване на друго досъдебно производство от прокурора не е пречка за
освобождаването на Я. от наказание с проверяваната присъда.
Жалбоподателят се явява лично и споделя аргументите на защитника
си, а в предоставената му последна дума моли да бъде оправдан, защото е
„заплатил всичко дължимо“.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира, че възприетата от първата
инстанция фактическа обстановка се базира на събраните по делото
доказателства. При излагане на установените факти БлРС подробно е описал
какво приема за установено и въз основа на кои доказателствени източници. В
аналитичната част на мотивите си е изтъкнал сравнителната еднопосочност на
събрания доказателствен материал, който обосновава повдигнатото и
поддържано срещу Я. обвинение, както и извършеното от него цялостното
заплащане на дължимата издръжка преди постановяване на присъдата.
Районният съд е обсъдил и направеното възражение от страна на прокурора за
недопустимост на правилото на чл.183, ал.3 от НК, давайки смислен и
съобразен с действащото законодателство отговор, който напълно се споделя
и от въззивната истанция. Корекция на проверяваната присъда се налага само
относно правната квалификация на двете отделни деяния, които неправилно
са определени като съвкупност по чл.23, ал.1 от НК. Видно от посоченото в
обвинението срещу Я. е, че се касае за две отделни, но напълно идентични
деяния, извършени в рамките на едногодишен срок при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото го и не са
налице забраните по чл.26, ал.6 от НК. Посоченото изисква
преквалифициране на двете отделни деяния като единно продължавано
престъпление, което може да стане с изменение на проверяваната присъда,
която обаче следва да бъде потвърдена в частта относно приложението на
чл.183, ал.3 от НК.
С направените уточнения Окръжният съд приема от фактическа страна,
че подсъдимият Я. с определение № 150/2021 г., постановено по гр.д. №
1167/2021 г. по описа на Районен съд Разлог, влязло в сила на 04.11.2021 г., е
3
осъден да заплаща месечна издръжка на свой низходящ в лицето на дъщеря
си А Й.ова Я.а. Размерът на издръжката е определен на 170 лева месечно,
платими чрез нейната майка и законен представител С Л. С определение №
292/2022 г., постановено по гр. д. № 1167/2021 г. по описа па Районен съд гр.
Разлог, влязло в сила на 17.08.2022 г., Я. е осъден да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си А Й.ова Я.а в размер на 180 лева, платими чрез
нейната майка и законен представител С Л. Независимо от задължението му
за издръжка и възможността да я плаща, подсъдимият Я. не изпълнил
задължението си за периода от месец май 2022 г. до месец юли 2022 г.
включително, в размер на три месечни вноски по 170 лв., или общо в размер
на 510 лв. В рамките на до една календарна година Я. не изпълнил
задължението си и за периода от месец юли на 2023 г. до месец септември на
2023 г. включително, в размер на три месечни вноски по 180 лв., или общо
540 лв. Размерът на общата дължима сума за издръжката и за двата отделни
периода възлиза на 1 050 лв.
След депозирана жалба от С Л е образувано досъдебно производство.
След внАне на обвинителния акт в съда и насрочване на делото
подсъдимият е представил разписки за заплатените изцяло задължения за
издръжка и за двата посочени по-горе периода в общ размер на 1 050 лв.
Установеното от фактическа страна се доказва от сравнително
еднопосочния и непротиворечив доказателствен материал. Задължението за
издръжка се установява от представените съдебни актове, определящи нейния
размер и лицето, чрез което се изпълнява, в подкрепа на което са и
показанията на свидетелката С Л. Тя е посочила конкретните месеци, през
които Я. не е плащал определената му от съда месечна издръжка, което
междувпрочем не се оспорва от него. За последното може да се съди по
липсата на такива изявления в хода на наказателното производство, както и от
представените от страна на подсъдимия в съдебно заседание разписки за
заплащане на дължимата сума от 1 050 лв. Липсата на каквито и да било
противоречия между събраните доказателства, а и на възражения на страните
относно посочените по-горе обстоятелства, изключват необходимостта от по-
подробен анализ на събраната доказателствена съвкупност.
На тази плоскост първостепенният съд е направил извод, че от
обективна и субективна страна поведението на Я. запълва състава на
4
вменените му две престъпления по чл.183, ал.1 от НК. В тази връзка
Окръжният съд намира, че присъдата следва да бъде изменена, като двете
деяния се преквалифицират като едно продължавано престъпление.
Безспорно е, че в случая са налице предпоставките на чл.26, ал.1 от НК –
налице са две отделни деяния, които поотделно осъществяват състава на едно
и също престъпление, извършени са в рамките на приетия от съдебната
практика за меродавен едногодишен срок, извършени са при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предходното. Освен това
преквалифицирането на престъпната дейност от съвкупност от престъпления
в едно продължавано престъпление, съобразно съдебната практика, винаги се
явява по-благоприятно за дееца. В частта за приложението на чл.183, ал.3 от
НК присъдата на РРС следва да бъде потвърдена. Както се посочи и по-горе,
изложените в мотивите към присъдата съображения се споделят напълно и от
въззивната инстанция. По цитираното в протеста на прокуратурата ДП
№58/2023 год. е постановено постановление на прокурора от 16.03.2023 год.,
с което се прекратява производството поради заплащане на задължението за
издръжка изцяло от страна на Я.. В посоченото производство той не е
привличан като обвиняем. Затова и напълно законосъобразно РРС е
заключил, че в настоящето производство липсват пречки за приложението на
чл.183, ал.3 от НК. Според волята на законодателя деецът не се наказва, ако
до постановяване на присъдата от първата съдебна инстанция изпълни
задължението си за издръжка и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия. И двата факта са установени по категоричен начин, като Я. е
заплатил изцяло дължимата сума от 1 050 лв. и съответно липсват данни за
детето да са настъпили някакви по-сериозни вредни последици, поради
закъснението на бащата.
Оспорването от страна на прокурора на посочения начин на
процедиране не среща опора в цитираното в протеста ТР №19/27.03.1974 год.
по н.д. №12/1974 год. на ОСНК на ВС. В него се посочва, че е допустимо и с
прокурорско постановление да се приложи чл.183, ал.3 от НК, но за това е
необходимо да има повдигнато обвинение. Само след възникване на фигурата
на обвиняемия може да се говори за ненаказуемост при съблюдаване на
посочено в закона поведение. След като прокурорът се е разпоредил с
ръководеното от него досъдебно производство като го е прекратил, преди да
5
привлече по него обвиняем, не може да се счете, че е изчерпана еднократната
възможност по чл.183, ал.3 от НК. В тази връзка са резонни възраженията на
защитника на подсъдимия, че преди да бъде привлечен като обвиняем той не
може да изложи своите възражения и да представи доказателства, с които се
оспорват повдигнатите му обвинения. Затова и след като е констатирал, че
задължението за издръжка е заплатено преди постановяване на присъдата,
РРС е бил длъжен да приложи чл.183, ал.3 от НК и да не наказва дееца при
наличните данни.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от
НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 5/01.02.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 576/2023
год. на Районен съд - Разлог като преквалифицира извършеното от Й. А. Я.
като едно продължавано престъпление по чл.183, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от
НК.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в частта, с която на основание
чл.183, ал.3 от НК подсъдимият Й. А. Я. не се наказва.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6