Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 17.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 7 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № К-0048001 от
25.11.2019 година на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисията за защита на
потребителите (КЗП), с което на „Аллегро 2005” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, офис № 8, чрез
адвокат В.Ч., представлявано от управителя С.И.В., за нарушение на
чл. 114, т. 2 от Закона за туризма (ЗТ), е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.
Дружеството-жалбоподател
чрез процесуалния си представител – адвокат В.Ч., моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – не бил приложен
правилно материалния закон и били допуснати процесуални нарушения при съставяне
на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на
обжалваното НП (нарушени били разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т.
4 – 8, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 - 7 от ЗАНН), не била отразена
действителната фактическа обстановка и АУАН бил поправян от длъжностните лица
след издаването му по отношение на датата.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не изпраща
представител. С писмена Молба адвокат В.Ч., пледира за отмяна на обжалваното НП
като обосновава доводите си с основанията,
наведени в Жалбата и сочи допълнителни такива – не била проверена
достоверността на Удостоверението за категоризиране, издадено от Община
Любимец, посочената като нарушена правна норма била бланкетна и не била
изяснена фактическата обстановка. Претендират се разноски по делото. Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО)
(въззиваемата страна) – Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, редовно призовани,
не изпращат представител. В писмена Молба
Юрисконсулт Елеонора Бояджиева сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са
допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде
потвърдено. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на
разноските. Направено е възражение за редуциране размера на заплатения от
страна на дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар до минималния такъв,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелят А.П.К.
и колегата й А.М.К. (служители на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП) на 19.06.2019 година (видно от част от
документите, приложени към Административнонаказателната преписка (АНП)) около
13.00 часа извършват проверка в бистро „Аллегро” (заведение за бързо
обслужване), находящо се на партерен етаж на търговска (обществена) сграда с
административен адрес: град Любимец, площад „Трети март”, област Хасково и
стопанисвано (наето) от дружеството-жалбоподател, при която констатират, че
обектът е в работен режим, предоставя се туристическа услуга – ресторантьорство
(предлагат се напитки – безалкохолни и алкохолни, салати, предястия, скара,
пици, десерти и т.н), съгласно поставеното на видно място Удостоверение за утвърдена
категория обектът е с две звезди (приложено е и копие на посоченото
Удостоверение), капацитетът му е 120 места за сядане и разполага с две тоалетни
клетки – една за жени и една за мъже. Извършена е и контролна покупка, видно от
приложения към АНП Фискален бон.
В присъствието на представител на проверяваното дружество
– свидетеля П.Д.К. (барман) е съставен
Констативен протокол № К – 2672079, в който са посочени горните
констататации
на контролните органи. Посочено е че Констативният протокол е съставен в деня на
проверката, а именно: на 19.07.2019
година, т.е. един месец след проверката, въпреки че в част от документите от
АНП е посочено, че е съставен на 19.06.2019
година. В Констативния протокол, в който е посочено че е съставен на 19.07.2019 година е указано да се
представи
от страна на управителя копие на Удостоверение за утвърдена категория на
04.07.2019 година, т.е.
съотнесено към посочената дата на съставяне на Констативния протокол - 19.07.2019 година, документът
трябва да се представи преди 15 дни. Налично е и Приложение към
Констативния протокол.
На 04.07.2019 година управителят на
дружеството–жалбоподател (С.И.В.) се явява в КЗП, офис – Хасково, като
представя копие на цитираното Удостоверение за утвърдена категоризация, за
което е съставен Протокол за проверка на документи № К-0122250 от същата дата.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си,
свидетелят А.П.К. – Главен инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, съставя против дружеството-жалбоподател АУАН с бланков №
К-0048001. Това процесуално действие извършва и
с участието на свидетеля А.М.К..
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с това, че процесният търговски обект, който предлага туристическата услуга ресторантьорство,
не отговаря на изискванията на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за
определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията, а именно в заведения за
бързо обслужване с капацитет над 75 места тоалетните клетки за жени и за мъже
трябва да са по два броя, т.е. обектът не разполага с втора тоалетна клетка за
жени и втора тоалетна клетка за мъже, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му като е налична
поправка на месеца, в който се твърди че е извършена проверката, поради което
не става ясно за месец 06 – юни или за месец 07 – юли се касае, идентична
поправка е налична и по отношение на месеца, в който се твърди, че е издаден
Констативния протокол. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира
с разпоредбата на чл. 114, т. 2
от ЗТ, която вписва за
нарушена. АУАН е редовно предявен, т.е.
запознат със съдържанието му и връчен на представителя на
дружеството-жалбоподател – управителя В.,
който вписва, че има
възражения – едно от които е нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок (видно от датата на
пощенското клеймо, поставено на плика) постъпва Възражение, в
което е посочено, че АУАН бил съставен в отсъствие на управителя на
дружеството-жалбоподател, тъй като бил изготвен предварително, имало
несъответствия в датите, посочени в АУАН и фактическата обстановка не била
посочено коректно.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН след получаване на образуваната с него
преписка, Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, издава процесното НП № К-0048001 на 25.11.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в
АУАН, като е посочено че проверката е осъществена на 19.06.2019 година, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган.
НП
е редовно връчено на 05.12.2019 година, по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира
приложено в АНП, с отбелязване и на имената на получателя на
пратката. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ, тъй като процесният обект не разполага с втора тоалетна клетка за жени и втора
тоалетна клетка за мъже при капацитет 120 човека. За това нарушение на
основание чл. 208 от ЗТ на нарушителя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.
В
кориците на делото са приложени Заповед № 397 ЛС от 22.04.2015 година на Председателя
на КЗП,
в която е посочено че А. П.К. има право да съставя
АУАН по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на
които е възложен на КЗП или на Председателя на КЗП, които нарушения са
констатирани на територията на областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора и Заповед № 676 от 21.08.2019 година на Председателя на
КЗП, от която е видно, че Директорът на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към
КЗП – Таня Димитрова Димитрова , има право да издава НП за установени нарушения на ЗТ
и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, контрола по
които е възложен на КЗП и нарушенията са установени от служители на КЗП. т.е. Таня
Димитрова се явява носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно
качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗТ – Председателя
на КЗП по
надлежния ред с административен акт - Заповед.
По делото е приложена Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН,
вр.чл. 232, ал. 1 от ЗТ и чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 232, ал. 2 от ЗТ. В процесния
казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 04.07.2019 година
актосъставителят А.П.К. е заемала длъжността „Главен
инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП”. В този
смисъл са и изявленията й в съдебно заседание, проведено на 03.02.2020 година.
Предвид изложеното и съгласно Заповед № 397 ЛС от
22.04.2015 година, актосъставителят А.К. безспорно се явява длъжностно лице от КЗП,
имащо правомощията
по чл.
232, ал. 1 от ЗТ. Лицето, подписало НП – Таня
Димитрова, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора към КЗП” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Съдът намира, че на практика не е спазен
редът за издаване на НП. Това е така защото има неяснота относно датата на
извършване на проверката, която се явява дата на констатиране на нарушението. Констативният протокол е издаден на дата 19.07.2019 година, т.е. когато се твърди в него да е извършена
процесната проверка и констатирано инкриминираното нарушение; но е посочено че
управителят следва да се яви за представяне на документ на 04.07.2019 година, т.е. 15 дни
преди датата на проверката. В същото време
Фискалният бон за контролна покупка е от дата 19.06.2019 година. В Приложението към Констативния протокол е
посочено, че последният е от дата 19.06.2019
година. В АУАН е налична поправка относно месеца на процесното нарушение като
не става ясно дали е извършено през месец 06 – юни или месец 07 – юли. По същия
начин стоят нещата и по отношение на Констативния протокол, цитиран в АУАН -
налична е поправка относно месеца на съставяне на Констативния протокол като не
става ясно дали е съставен през месец 06 – юни или месец 07 – юли. АУАН е
съставен преди Констативния протокол, с който е констатирано процесното
нарушение. Т.е. на практика имаме неяснота относно датата на нарушението. Последното
е съществено процесуално нарушение. Подобна неяснота, свързана с недоказване
на елемент от състава на нарушението, а тежестта на доказване пада върху АНО, е
основание за отмяна на атакуваното НП. Предвид изложеното следва обжалваното
НП да бъде отменено, тъй като е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател
– на последното не му е ясно срещу деяние, извършено на дата 19.06.2019 година или на дата 19.07.2019 година следва да се
защитава. Т.е. по този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да
разбере за нарушение, извършено точно кога, е
наказан, за да организира адекватно защитата си. Пред настоящия Съдебен състав свидетелят А.К. заяви, че тя е лицето, което е извършило в АУАН поправки в
данните, касаещи датата на
извършеното нарушение. Това обстоятелство
обаче, не води до извод за законосъобразност на АУАН, а оттам и на НП. Поправката
на задължителни реквизити на връчения АУАН, без изрично отбелязване,
че е извършена от актосъставителя представлява съществено
процесуално нарушение. Т.е. констатираните поправки не са извършени по законоустановения ред, а именно да е отбелязано
кога са извършени и името и длъжността на лицето, което ги е извършило, както и
да е наличен подпис на това лице, а също така липсва и посочване на имената и
подпис на лицето, в чието присъствие са извършени тези поправки, а именно:
представителя на дружеството-жалбоподател.
При това
положение заради неотбелязването на автора на поправката и кога е извършена,
следва да се приеме, че тази поправка не може да бъде противопоставена на
нарушителя и по отношение на него датата на извършване на нарушението остава
неясна. Несъмнено е, че това е съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не може да
бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Следва също да се има
предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо
съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си
последици. НП са актове на правораздаване и следователно имат статута на Присъда
по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение и същите имат характера на Постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното
лице или Съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл,
докато в Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на
основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим
в административнонаказателното производство,
такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. Т.е.
в настоящото
производство не може да се поправят грешки пък били те технически, очевидни или
явни. В административнонаказателното производство е непознат института на
фактическа (техническа) грешка и е недопостимо съществуването
на такава когато се касае до дата на нарушението, тъй като е задължителен и изключително
важен реквизит. Именно към тази дата Съдът следва да гради изводите си за
спазването на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, материалната и териториалната компетентност на актосъставителя и
наличието на съществуващ в нормативната уредба състав на административно
нарушение. Т.е. неточното, непълното или грешното посочване на тази дата винаги
е съществено процесуално нарушение. Извеждането на датата на нарушението от
други доказателства по делото е недопустимо. Ако се приеме обратното то би се
стигнало до хипотезата по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО. Ето
защо Съдът намира, горното за съществено процесуално нарушение, водещо
единствено и само до отмяната на НП.
По разноските:
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на дружеството-жалбоподател в размер
на 500 лв. за адвокатски хонорар и от страна
на АНО – 120 лв. за юрисконсулство
възнаграждение, съобразно представените Списъци на
разноските и Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал
такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на дружеството-жалбоподател действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., а също така е представен Списък
по чл. 80 от ГПК.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. В този ред на мисли е основателно искането на
АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от дружесвото-жалбоподател. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл. 18, ал. 2,
вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
адвоката по това дело се състои в написване на Възражение и Жалба и представяне на Молба и Списък на разноските, т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 300 лв.
В полза на АНО не се дължат разноски с оглед отмяната
на НП.
Доколкото преди изменението на чл. 63
от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на КЗП, е отговаряла Комисията,
а не поделението й (доколкото само Комисията е юридическо лице), Съдът намира,
че следва да осъди именно КЗП да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
При този вариант
на разсъждение Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Съдът
би констатирал, че съставянето на АУАН не в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото управителят на дружеството-нарушител е бил запознат със съдържанието му. Набирането на част от текста на АУАН,
извършено по-рано, т.е. преди пристигането на управителя на дружеството, би
било ирелевантно, доколкото авторството на документа, т.е. индивидуализацията
на лицето, чието волеизявление е обективирано в АУАН, не се влияе от
техническото му изготвяне във времево отношение. Процесният АУАН е надлежно
подписан от съставителя, т.е. последният е обективирал авторството си по
отношение на документа.
Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова.
Спазени биха били предвидената форма
и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове биха имали
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Налице би било и пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба,
която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма би съответствала
на установеното нарушение.
Съдът би приел, че при издаването на Акта и НП са
спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 (в хипотезата, че се приеме, че
нарушението е констатирано, респ. извършено на дата 19.06.2019 година) и ал.
3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Правилна би била и дадената от
АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване
на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият
извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в Съдът би приел, че е сторено. Разпоредбата на чл. 114, т. 2 от ЗТ въвежда задължение за лицата, извършващи ресторантьорство в
туристически обекти по ЗТ, да предоставят туристически услуги в туристически
обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за
реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и
прекратяване на категорията. Описаната
липса на още по една тоалетна клетка за мъже, съответно за жени при капацитет на
заведението 120 човека, установява нарушението и законосъобразно би довела до
прилагане хипотезата на посочената правна норма. С оглед изложеното Съдът би приел, че
търговецът на практика предоставя туристическа услуга, неотговаряща на
изискванията на определената категория на обекта, в разрез с изискването
на чл. 114, т. 2 от ЗТ.
Като лице, което
предоставя туристическа услуга по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 3 от ЗТ, същото, по
силата на чл. 114, ал. 2 от ЗТ, е длъжно да предоставя туристическа услуга в категоризиран
туристически обект, или в обект, на който е издадено временно Удостоверение за
открита процедура по категоризиране. В случая, заведението има издадена
категория „две звезди”, която категория изисква да са спазени всички изисквания
на цитираната по-горе Наредба за съответната категория. В случая се касае за
нарушение на определено изискване, като част от комплекс от изисквания, на
които обектът е следвало да отговаря, за което му е било издадено Удостоверение
за категоризация от Кмета на Община Любимец, за утвърдена категория „две звезди”.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че процесното нарушение на
изискванията за съответната категория на туристическия обект, което е констатирано
от контролните органи, осъществява състава на административно нарушение
по чл. 114, т. 2 от ЗТ, тъй като в този случай, след като не са спазени всички изисквания на Наредбата
за съответната категория, обективно услугата, предоставяна в туристическия
обект не отговаря на изискванията за съответната категория. Поради това
и Съдът би приел, че в санкционната част на обжалваното НП, правилно инкриминираното
нарушение е фиксирано цифрово от АНО, като такова по чл. 114, т. 2 от ЗТ,
а не във връзка с която и да е друга отделна и конкретна разпоредба на Наредбата за
изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието
и прекратяване на категорията. Т.е. правилно би бил приложен материалния
закон - според фактическия състав би било налице съставомерно от обективна
страна нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ, тъй като туристическата услуга ресторантьорство
не се предлага съобразно изискванията за съответната най-висока категория на
обекта.
В
този ред на мисли би било ирелевантно обстоятелството относно достоверността на
представеното Удостоверение за категоризация, тъй като при наличието му в
обекта е следвало да се спазват изискванията, касаещи посочената утвърдена
категория „две звезди”. В случай, че дружеството не е било съгласно с
посочената категория е следвало да предприеме необходимите действия за корекция
на категорията.
Ирелевантни биха били наведените твърдения, че част от
туристическия обект се ползва през зимния сезон, а друга част – през летния
такъв; тъй като важното в случая е капацитета на обекта, а именно: 120 места. В
подкрепа на изложеното би било и заявеното от
свидетелите – служители на АНО, че към момента на проверката е имало
клиенти и в двете части на обекта – и в затворената част, и в частта, която е
навън – на открито.
Деянието би
било
съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕООД, доколкото
се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието.
Процесното административно
нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не би разкрило
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не би представлявало такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател
е формално на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се
изисква да са настъпили вредни последици. В този смисъл не биха били налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, Съдът би споделил
за правилна. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП.
Административното наказание би било правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в минималния предвиден
от закона като явно
са са отчетени всички смекчаващи обстоятелства. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето
му под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание, Съдът би намерил
за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
За да достигне до тези
изводи, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 03.02.2020 година свидетели А.П.К. и А.М.К..
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели
свидетелските показания на А.К. и А.К., които биха
били вътрешно безпротиворечиви, последователни, логични и взаимно допълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели
да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира превратно или
недостоверно да пресъздадат обстоятелствата от конкретната проверка и случилите
се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това би било така предвид
липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече бе посочено),
от друга страна те не биха се компрометирали и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател.
В този ред на мисли би следвало да се посочи, че Съдът
би кредитирал и показанията на свидетеля П.Д.К., тъй като те са в синхрон с
другите кредитирани доказателства.
По разноските:
При този вариант на разсъждение основателно
би било искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които
се претендират в размер на 120 лв. съобразно представения Списък на разноските.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не
е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по
това дело се състоеше в представяне на Молба и Списък на разноските, т.е. налице би било несъответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на юрисконсулта при
упражняване на процесуалните права и Съдът би счел, че следва да намали
подлежащо на присъждане възнаграждение до минималния размер от 80 лв.
При този
вариант на разсъждение в полза на дружеството-жалбоподател не биха се дължали
разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП №
К-0048001 от 25.11.2019 година на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на
„Аллегро 2005” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С.И.В., за нарушение на чл.
114, т. 2 от ЗТ, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите с адрес: град
София, пл.„Славейков” № 4а, етаж 3, 4 и 6, ДА ЗАПЛАТИ на
„Аллегро 2005” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С.И.В., сумата от 300
лв., представляваща част от извършени от последното разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото производството, като искането в останалата
му част за разликата от 300 лв. до 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)