Решение по дело №2389/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                           

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 2 389 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОСЪЖДА Г. Ф., да заплати следните суми:

1. на А.Г.Ц. - 85 000,00 лева на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Г.Г., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 20.03.2014 г., плюс законната лихва от 18.10.2014 г. до окончателното изплащане;

2. на Н.Н.Х. - 75 000,00 лева на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Г.Г., настъпила вследствие на ПТП от 20.03.2014 г., плюс законната лихва от 18.10.2014 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат С.Ч. – 6 014,40 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с ДДС;

3. на СГС – 6 400,00 лева държавна такса и 120,00 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А.Ц. и Н.Х. са със съдебен адрес – адвокат Ч.,***, Г. Ф. е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм):

1. иска на А.Ц. за разликата над 85 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

2. иска на Н.Х. за разликата над 75 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.Ц. и Н.Х. да заплатят на Г. Ф. 48,00 лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 3 200,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

   I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

   1. На ищеца

           

[6] А.Ц. и Н.Х. са заявили в искова молба от 20.11.2015 г., че са родители на Г.Г., която на 20.03.2014 г. е починала вследствие на ПТП. От смъртта на Г.Г. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на 200 000,00 лева за всеки.

 

[7] Гражданската отговорност (ГО) на причинителя на ПТП А.Б. не е била застрахована. Ответникът Г. Ф. (Ф.ЪТ) не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Затова те молят съда да осъди Ф.А да им изплати обезщетение от 200 000,00 лева на всеки. А.Ц. и Н.Х. търсят и обезщетение за забава от датата на ПТП-20.03.2014 г. до окончателното изплащане (вж. исковата молба, л. 2-7, и молбата, л. 44 от делото на СфОС).

 

2. На ответника

 

[8] Ф.ЪТ е подал писмен отговор.  Той е заявил, че:

1. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. Г.Г. е допринесла за настъпването на  ПТП, тъй като се е возила в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, като е знаела за това. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск. Ф.ЪТ оспорва и искането за обезщетение за забава, като заявява, че такова следва да се присъди от подаването на исковата молба, тъй като макар че ищците са предявили претенция пред него, те не са били представили доказателства за нейната основателност (вж. писмения отговор, л. 50 от делото на СфОС).

           

            II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] Не се спори, че на *** г. е бил роден А.Ц., а на *** г. е била родена Н.Х.. След като са се оженили, те дълго време са нямали деца (вж. показанията на свидетелите А., л. 50-гръб, свидетеля М., л. 51-52, както и споделеното от Н.Х. с вещото лице М., л. 32 от делото на СГС). На 22.05.1996 г. се е родила дъщеря им Г.Г. (вж. удостоверението за наследници).

 

[10] Скоро след като се е родила Г.Г., А.Ц. и Н.Х. са се разделили. Първоначално Г.Г. е живеела с майка си, но през 2008 г. Н.Х. е заминала да работи в Гърция и Г.Г. е останала в България, като е живяла с баща си и неговите родители в село Синьо бърдо (вж. пак там). Г.Г. е разговаряла с майка си по скайп и по телефона. Н.Х. е изпращала пари на дъщеря си (вж. показанията на свидетелката А.).

 

[11] На 20.03.2014 г. вечерта А.Б. *** бърдо заедно със сестра си Л.Б., Г.Г., свидетелката В.В. и Ц.Т.. Те всички са пиели бира без свидетелката В.. В дома на А. В. те са било около 20 минути.

 

[12] Около 20:30 часа всички без Ц.Т. са се качили на автомобила на А.Б. и са отишли да вземат от дома му Й.Б.. По пътя А.Б. е карал бързо и свидетелката В. го е помолила да намали, но той я е успокоил, че нищо няма да стане.

 

[13] След като са взели Й.Б. от дома му, всички са потеглили към беседка в местността „Бука“. Когато са стигнали беседката, А.Б. е завъртял автомобила. Ц.Т. е отишъл там с друг автомобил.

 

[14] На беседката всички без свидетелката В. са продължили да пият бира. Това е продължило около 20 минути. След като изпили бирата, те са решили да се преместят в другия край на селото. Свидетелката В. е отказала да се качи в автомобила на А.Б. и се е качила в автомобила на Ц.Т.. Останалите са се качили в автомобила на А.Б. (вж. показанията на свидетелката В., л. 50 от делото на СГС, и мотивите към присъдата, л. 9-15 от делото на ОССф).

 

[15] А.Б. *** бърдо с 83 км/ч и опитвайки се да направи ляв завой, е изгубил контрол върху автомобила, който се е поднесъл и се е блъснал в бетонен стълб. От удара Г.Г. е получила увреждания, вследствие на които е починала. Концентрацията на алкохол в кръвта на А.Б. е била 0,87 ‰ (вж. присъдата, л. 8 от делото на ОССф).

   

[16] А.Ц. е възприел много тежко смъртта на дъщеря си. Когато е разбрал, той се е вкаменил. След това е започнал да плаче и пищи (вж. показанията на свидетелите А., Ангелов и М., л. 50-52 от делото на СГС).

 

[17] По това време Н.Х. е била в Гърция. След като са я уведомили за смъртта на дъщеря ѝ, тя веднага е тръгнала към България. Н.Х. също е плакала постоянно, прегръщала е и е целувала мъртвата си дъщеря (вж. пак там).

 

[18] След смъртта на Г.Г., А.Ц. се е затворил в себе си. Той не е искал да излиза от дома си и да се среща с приятели и познати. Той посещава гроба на дъщеря си и плаче (вж. пак там). А.Ц. и Н.Х. са преживели остра стресова реакция. Тя е била последвана от тревожни и стенно-депресивни оплаквания и поведенчески промени с функционален характер. При ищеца е засилено чувството за социално оттегляне и ограничаване на контактите, а при ищцата се наблюдава упование и успокоение в ирационални вярвания и нереалистични очаквания. Те не са развили психиатрично заболяване (вж. заключението на вещото лице М., л. 31-35 от делото на СГС).

 

[19] Не се спори, че гражданската отговорност (ГО) на А.Б. не е била застрахована. На 17.07.2014 г. А.Ц. и Н.Х. са поискали от Ф.А да им изплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им. С молбата си те са представили препис от смъртния акт, удостоверение за наследници, автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза на труп (вж. молбата, л. 33-34 от делото на ОССф). На 14.10.2014 г. Ф.ЪТ е отказал изплащането на обезщетение (вж. писмото, л. 35).

 

[20] А.Ц. и Н.Х. не дължат държавни такси и разноски. Те са били представлявани безплатно от адвокат (вж. л. 41 от делото на СГС). Ф.ЪТ е заплатил 80,00 лева за призоваване на свидетели (вж. л. 7б от делото на СГС) и е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е изплатил 300,00 лева възнаграждение на вещо лице (вж. л. 3-гръб и л. 49-гръб от делото на СГС).   

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

           

[21]  Ищците са предявили искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г.Г..

 

1. По исковете по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди           

 

[22] Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, Ф.ЪТ изплаща обезщетения за неимуществени вреди вследствие на смърт, когато ПТП е настъпило на територията на страната и е било причинено от водач на моторно превозно средство (МПС), което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на страната; 2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО; 3. ПТП да е довело до смърт на наследодател на ищеца; 4. ищецът да е претърпял неимуществени  вреди; 5. Ф.ЪТ да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

                [23] Съдът установи, че:

1. А.Ц. и Н.Х. са родители на Г.Г., т. е. те са от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г.Г.;

2. Г.Г. е участвала в процесното ПТП, което е причинило смъртта ѝ;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил А.Б. (това се установява от влязлата в сила присъда), а неговата ГО не е била застрахована;

4. ищците са преживели тежко смъртта на Г.Г.;

5. Ф.ЪТ не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците.

 

[24]  Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Съдът следва да определи размерите на обезщетенията за неимуществени вреди.

 

[25]  Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[26]  Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП)[2] -  20.03.2014 г.

 

[27] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (вж. т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[3]).

 

[28]  При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[4] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29]  Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[5]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30]  Съдът установи, че А.Ц. и Н.Х. дълги години са нямали деца. Скоро след като се е родила Г.Г., А.Ц. и Н.Х. са се разделили. Първоначално Г.Г. е живеела с майка си, но през 2008 г. Н.Х. е заминала да работи в Гърция и Г.Г. е останала в България, като е живяла с баща си и неговите родители в село Синьо бърдо. Г.Г. е разговаряла с майка си по скайп и по телефона. Н.Х. е изпращала пари на дъщеря си.

 

[31]  Към 20.03.2014 г. - датата на ПТП - Г.Г. е била на 17 години, майка ѝ Н.Х. е била на 40 години, а баща ѝ А.Ц. е бил на 53 години. А.Ц. е възприел много тежко смъртта на дъщеря си. Когато е разбрал, той се е вкаменил, а след това е започнал да плаче и пищи. По това време Н.Х. е била в Гърция. След като са я уведомили за смъртта на дъщеря ѝ, тя веднага е тръгнала към България. Н.Х. също е плакала постоянно, прегръщала е и е целувала мъртвата си дъщеря.

 

[32] След смъртта на Г.Г., А.Ц. се е затворил в себе си. Той не е искал да излиза от дома си и да се среща с приятели и познати. Той посещава гроба на дъщеря си и плаче. А.Ц. и Н.Х. са преживели остра стресова реакция. Тя е била последвана от тревожни и стенно-депресивни оплаквания и поведенчески промени с функционален характер. При ищеца е засилено чувството за социално оттегляне и ограничаване на контактите, а при ищцата се наблюдава упование и успокоение в ирационални вярвания и нереалистични очаквания. Те не са развили психиатрично заболяване.

 

[33]  Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2012 г. до 20.03.2014 г. - размерите на минималната работна заплата са били: 270,00 лева до 01.05.2012 г.[6]; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[7] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.[8]; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[9]. Увеличението от 2012 г. до 20.03.2014 г. е 17,24% (340,00-290,00)/290,00). .

 

[34] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът откри четири решения, чиито предмет е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на починало негово пълнолетно дете, като смъртта е настъпила през периода 2012-2014 г Съдилищата са определяли следните обезщетения за неимуществени вреди:

а. 50 000,00 лева – едно решение за събитие от 2012 г.[10];

б. 70 000,00 лева – едно решение за събитие от 2012 г.[11];

в. 100 000,00 лева – едно решение за събитие от 2013 г.[12] и едно решение за събитие от 2012 г.[13]. Съдът също така откри две решения за събития от 2010 г., с които състав на САС е определил 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди на родители от смъртта на тяхно пълнолетно дете[14].

 

[35] Настоящият съд също е разглеждал случаи, близки до процесния – такива за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на дете, което е било на възраст, близка до тази на Г.Г., не е имало собствено семейство и е живеело заедно с родителите си, като смъртта е била настъпила в периода 2012-2014 г. С решенията по тези дела настоящият съд е определял обезщетения за неимуществени вреди на преживелите родители от:

а. 150 000,00 лева – едно решение за събитие от 2012 г.[15] (решението е било потвърдено от САС[16]);

в. 130 000,00 лева – едно решение за събитие от 2013 г.[17] (решението е било обжалвано и не е влязло в сила).

 

[36] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 170 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от А.Ц., а 150 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Наталия Х..

 

[37] Ф.А е възразил, че Г.Г. е допринесла за настъпването на смъртта си, тъй като се е возила в автомобил, управляван от водач с концентрация на алкохол над допустимата по закон, като е знаела за това. Възражението е основателно.

 

[38]  Съгласно т. 7 от ТР 1/23.12.2015 г. по т. д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС,  съпричиняване на вредата е налице, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над допустимото по закон, ако този факт му е бил известен. За да постанови това ВКС, в мотивите си към ТР той е приел, че поведението на возещият се следва:

1.              да е проява на съзнателен и свободно формиран избор въз основа на знание на факта на употреба на алкохол от водача над допустимата по закон норма или възможност за узнаване при проявена нормална дължима грижа;

2.              да се изразява в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране.

 

[39]  В случая съдът установи, че в дома на 20-годишния А.Б. 20 минути Г.Г. е пила бира с него. След това при беседката, тя отново е пила бира с него 20 минути. По пътя за беседката Г.Г. със сигурност е забелязала бързото шофиране на А.Б. – това е забелязала свидетелката В.. Г.Г. е забелязала, че А.Б. е завъртял автомобила при беседката – това е забелязала свидетелката В.. Г.Г. е забелязала и, че свидетелката В. не се е качила в автомобила при А.Б..

 

[40]  Съвкупната преценка на тези факти убеждава напълно съда, че Г.Г. е узнала за това, че А.Б. е бил с концентрация на алкохол, над допустимата по закон, но въпреки това тя е игнорирала това обстоятелство и напълно съзнателно се е качила в автомобила на А.Б.. Така тя неоправдано е игнорирала риска от това да пътува в автомобил, управляван от водач с концентрация на алкохол, над допустимата по закон. Ето защо съдът приема, че Г.Г. е допринесла за настъпването на смъртта си. Съдът определя процент на съпричиняване на 50.

 

[41] При този процент на съпричиняване Ф.ЪТ дължи 85 000,00 лева обезщетение на А.Ц. и 75 000,00 лева обезщетение на Н.Х.. Ето защо съдът осъжда Ф.А да заплати 85 000,00 лева на А.Ц. и 75 000,00 лева на Н.Х., като отхвърля исковете за разликата до 200 000,00 лева. На основание чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм) съдът присъжда на ищците обезщетения за забава от 18.10.2014 г. (три месеца след подаване на молба пред Ф.А. Съдът приема, че към молбата са били представени достатъчно доказателства, за да може Ф.ЪТ да вземе информирано решение изплащане на обезщетение).

 

2.      По разноските

 

[42] Ищците търсят и разноски. Те не са направили такива, но са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищците за 160 000,00 лева при предявен размер от 400 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ф.ЪТ да заплати на адвокат Ч. 5 012,00 лева (400 000,00-10 000,00х0,03+830х160 000,00/400 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ф.А следва да заплати на СГС 6 400,00 лева държавна такса и 120,00 лева възнаграждение за вещо лице.

 

[44] Ф.ЪТ също търси разноски. Той е направил такива за 80,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[45] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 240 000,00 лева при предявен размер от 400 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Ф.А 48,00 лева разноски по делото, а на основание основание чл. 78, ал. 8, връзка с чл. 37 от ЗПП, връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдия: