О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на
10.06.2020
г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа
докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 229 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413,
ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1527, ул.***, чрез процесуален представител юрисконсулт И.Т.,
против Разпореждане № 528/20.01.2020 г. по ч.гр.дело № 125/2020 г. на Районен
съд-Враца, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.Г.Д., ЕГН **********, за следните
парични вземания: сумата 84,26 лв. – договорна лихва за периода 13.01.2017 г.- 06.01.2019
г.; сумата 147,50 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за периода
06.02.2017г. - 06.01.2019 г.; сумата 360,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране, дължими по Договор за кредит № 491970/11.01.2017 г.,
сключен между "Аксес Файнанс" ООД и М.Д..
В жалбата се поддържа, че разпореждането е постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди
се, че вследствие неправилно тълкуване разпоредбата на чл.411 ГПК,
първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по
чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за всички суми,
предмет на заявлението. Излагат се съображения, че процесуалните разпоредби
дават възможност за частично уважаване на заявлението.
Навеждат се и доводи, че претендираните вземания нямат
неравноправен характер по смисъла на чл.143 ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13 ЕИО
от 05.04.1993 г., както и че съобразно чл.145 ЗЗП и чл.4 от Директивата при
извършване на преценката относно неравноправността на клаузите следва да се
вземат предвид вида и стоката на услугата – предмет на договора, всички
обстоятелства по сключването му, както и всички останали клаузи от договора или
друг договор, от който той зависи.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането на първоинстанционния
съд и за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми със
заявлението по чл.410 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице с правен интерес, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу
обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Враца е образувано по
заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника М.Г.Д. от гр.Враца.
В т.9 от заявлението се сочи, че се претендират следните
парични вземания: сумата 100,00 лв. – главница; сумата 84,26 лв. – неплатена
договорна лихва за периода 13.01.2017 г.- 06.01.2019 г.; сумата 147,50 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 360,00 лева – разходи и такси
за извънсъдебно събиране; сумата 12,54 лв. – лихва за забава за периода 07.01.2019
г. - 13.12.2019 г. Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за
заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от
неизпълнени задължения по Договор за кредит № 491970/11.01.2017 г.
Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12
от заявлението се сочи, че на 11.01.2017
г. М.Г.Д., като кредитополучател, е сключила Договор за кредит "Бяла
карта" № 491970 с "Аксес Файнанс" ООД, като кредитор. На 25.07.2019
г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 г., по силата на който "Аксес Файнанс" ООД е
прехвърлил вземанията си по договора на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, за което длъжникът е уведомен
по реда на чл.99 ЗЗД на 26.07.2019 г. Твърди се, че кредиторът е изпълнил
задължението си по договора като е предоставил на кредитополучателя договорена сума
под формата на револвиращ потребителски кредит с максимален размер от 100,00
лева, а длъжникът се е задължил да го ползва
и върне съгласно условията на договора. Сочи се, че от усвоените суми по
предоставения кредитен лимит чрез кредитната карта към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 100,00 лв. Посочва се също, че върху усвоената
по кредита сума се дължи договорна лихва в размер на 84,26 лв. за периода от
13.01.2017 г. - датата на първата трансакция по кредитната карта до 06.01.2019
г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно клаузите на
договора, кредитополучателката е поела задължение в 3-дневен срок от
сключването на договора да представи на кредитора обезпечение чрез
поръчителство, което задължение не е изпълнила и съгласно договора й е
начислена неустойка в размер на 147,50 лв. за периода от 06.02.2017 г. до 06.01.2019
г. Сочи се, че съгласно договора, при неизпълнение на задълженията за
погасяване на текущото задължение на посочения падеж, кредитополучателят е
длъжен да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да
послужи за частично погасяване на задължението му в 3-дневен срок до
предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на текущото задължение или
на посочената сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит,
кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В договора е налице и уговорка
за еднократно заплащане на такса в размер на 120,00 лв., включваща разходите на
кредитора за дейността на служител, който администрира дейностите по извънсъдебно
събиране на задължението. В конкретния случай начислената обща такса за разходи
за събиране възлиза на 360,00 лв. Посочва се, че се дължи и обезщетение за забава в размер на
12,54 лв., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Към заявлението са приложени описаните в него Договор за кредит
"Бяла карта" от 11.01.2017 г.,
Общи условия към същия и Тарифа за дължимите такси за Кобрандирана платежна
карта Бяла карта.
Районният съд е уважил частично заявлението като на
основание чл.410 ГПК е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
39/20.01.2020 г. за следните вземания: сумата 100,00 лв. - главница; сумата 12,54
лв. - законна лихва за периода 07.01.2019 г. - 13.12.2019 г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
й изплащане; сумата 25,00 лв. - държавна такса; сумата 50,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното Разпореждане № 528/20.01.2020 г.
районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
следните суми: сумата 84,26 лв. – договорна лихва; сумата 147,50 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 360,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК
съдът следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични
суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е
подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на
договорите, сключени с потребители, техните приложения и общи условия; за
отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т.2-т.5 ГПК.
В конкретния случай заявлението е за издаване на заповед
за изпълнение на парични задължения и искът е подсъден на районен съд съгласно
чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация
на вземанията и описание на обстоятелствата относно съществените елементи на
твърдяното право. При извършена служебни справка от заповедния съд е
констатирано, че длъжникът има регистриран постоянен адрес на територията на
Република България.
Оплакванията в частната жалба са свързани с извършената
от заповедния съд проверка на
отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК.
Първата от посочените разпоредби предвижда, че пречка за
издаване на заповед за изпълнение е налице, когато искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави.
Граматическото тълкуване на тази правна норма налага извод, че извършваната от
заповедния съд проверка обхваща законосъобразността и моралността единствено на
искането за издаване на заповед за изпълнение, но не и на договора или клаузи
от същия, на които се основава това искане. Иначе казано, пречка за издаване на заповед за изпълнение
по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 ГПК е налице в хипотезите, при които
незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото
искане, а законосъобразното осъществяване на
фактите, на които искането по
чл.410 ГПК се основава, е извън обхвата на
проверката. В подкрепа на този извод е и функционалното тълкуване
във връзка с новата разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019
г./, въвеждаща задължение за заповедния
съд да извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Видно от Мотивите към ЗИД на ГПК, необходимостта
от законодателни изменения се обосновава с това, че действащата до този момент
правна уредба на заповедното производство по ГПК не дава на съдилищата
възможност за служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи в
договорите с потребителите и необходимостта от защита на длъжника, който е
поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силна страна.
При изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че при действащата към момента законодателна уредба обхватът на
извършваната от заповедния съд проверка при издаване на заповед по реда на
чл.410 ГПК може да обхване валидността на основанието за издаване на заповед за
изпълнение само в случаите, когато искането се основава на потребителски
договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована
вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на
чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени хипотези, при
наличието на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е
изчерпателно. Преценката относно съответствието на клаузите на договора с други
закони и с добрите нрави е вън от предмета на извършваната от заповедния съд
проверка.
В конкретния случай искането за издаване
заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за кредит,
по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от
ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да
прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
Предвид частичното уважаване на
заявлението, предметът на проверката пред въззивната инстанция обхваща
единствено клаузите от договора, касаещи уговорената възнаградителна лихва,
договорената неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване, както и
разходите и такси за извънсъдебно събиране на задължения.
По
отношение на възнаградителната лихва: Настоящият съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на
чл.143 ЗЗП на клаузите от договора, на които се основава вземането на кредитора
за заплащане на възнаградителна лихва.
По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства.
Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240,
ал.1 ЗЗД, а при потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от
съдържанието на договора – арг. чл.4, ал.1, т.5 ЗПК. Ето защо наличието на
клауза в договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в
противоречие с изискванията за добросъвестност. Що се касае до това дали
уговорката в конкретния случай води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да се отбележи, че на този етап
от развитието на производството не може да бъде направен такъв извод. В
мотивите на обжалвания съдебен акт районният съд правилно е отбелязал, че
уговореният ГПР, в който се включва и ГЛП, не надвишава определения в чл.19,
ал.4 ЗПК размер. При тази констатация, изложените в обжалвания съдебен акт
доводи за противоречие с практиката на ВКС
не биха могли да обосновават извод за евентуална неравноправност по
смисъла на чл.143 ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че е
налице евентуална неравноправност на клаузите от договора, касаещи останалите
спорни пред въззивната инстанция вземания, поради следните съображения:
По
отношение на договорката за заплащане на неустойка: В чл.16 от договора кредитополучателят
е поел задължение, в случай на неплащане на текущото задължение на падежа в
3-дневен срок след падежа да предостави на кредитополучателя допълнително обезпечение
на задълженията си чрез осигуряване на поръчител, който да отговаря на
конкретно посочени в договора изисквания. Посочено е, че задължението за
предоставяне на допълнително обезпечение възниква при всеки отделени случай на
забава за плащане на текущо задължение. В чл.21 от договора е предвидено, че
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят
дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Посочено
е, че неустойката се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението.
Настоящият съдебен състав намира, че тези уговорки пораждат съмнение за
неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като дават възможност при
неизпълнение на задълженията на потребителя да бъде начислявана необосновано
висока неустойка – в случая размерът на същата надвишава значително заетата
сума.
По отношение на
претендираните такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължения: В чл.12, ал.1 от договора е предвидено,
че при неизпълнение на задълженията за погасяване на
текущото задължение на посочения падеж, кредитополучателят е длъжен да представи
на кредитодателя обезпечението по чл.16, както и да заплати сума в размер на
15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в 3-дневен срок след падежа за заплащане на текущото задължение.
В чл.22 от договора е предвидено, че при забава за плащане на текущото
задължение или на сумата по чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1. В
договора е налице и уговорка, че при настъпване на предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120,00 лв.,
включваща разходите на кредитора за дейността на служител, който осъществява и
администрира дейностите по извънсъдебно събиране на задължението. Настоящият съдебен състав намира, че тези уговорки
пораждат съмнение за неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19
ЗЗП, тъй като от една страна дават възможност при неизпълнение на задълженията
на потребителя да бъдат начислявани необосновано високи суми за събиране на
вземанията – в случая размерът на тези
такси надвишава повече от три пъти заетата сума, а от друга страна липсата на
яснота в договора относно конкретен размер на дължимите суми не позволява на
потребителя да прецени икономическите последствия от сключването на договора.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за
посочените по-горе договорки относно неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечаване и такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения може да бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на
неравноправни клаузи относно тези вземания, което е достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед
за изпълнението им. Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в
потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в
зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките
на исково производство, след изслушване становище на ответника и събиране на доказателства, следва да бъде направен
окончателен извод относно валидността на посочените клаузи от
потребителския договор. При предявяването на осъдителните искове за
тези суми могат да наведени изложените в жалбата доводи във връзка с начина на сключване на договора, неговия предмет, еквивалентността на престациите и пр. Също
в рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка дали тези
клаузи са нищожни и на друго основание, а именно - поради противоречие с
императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с
предоставянето на потребителски кредити.
При тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК следва да бъде отказано
издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за следните
суми: 147,50 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение и 360,00
лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране. Като е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за тези суми, районният съд е постановил
правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази
част. По отношение на сумата 84,26 лв., представляваща
договорна лихва за периода 13.01.2017 г.- 06.01.2019 г., обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да бъде постановено
издаването на заповед за това парично вземане.
Предвид обстоятелството, че с издадената
заповед за изпълнение са присъдени в пълен размер внесената държавна такса от
25,00 лв. и юрисконсултско възнагпаждение от 50,00 лв., съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП и чл.26 НЗПП, настоящият съдебен състав намира, че не
следва да бъдат присъждани допълнителни разноски с оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното, Врачанският окръжен
съд
О
П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 528/20.01.2020 г. по ч.гр.дело № 125/2020
г. на Районен съд-Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против М.Г.Д. за сумата 84,26 лв., представляваща договорна лихва за
периода 13.01.2017 г.- 06.01.2019 г., и ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ
в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1527, ул.***, Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против М.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
за сумата 84,26 лв., представляваща договорна лихва за периода 13.01.2017 г.-
06.01.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 528/20.01.2020 г. по ч.гр.дело № 125/2020
г. на Районен съд-Враца, в останалата обжалвана част, в която е отхвърлено заявлението на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против М.Г.Д. за следните парични вземания: сумата 147,50 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение за периода 06.02.2017 г.-06.01.2019 г.
и сумата 360,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........