Решение по дело №7665/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260226
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20194430107665
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Плевен, 18.03.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

             

 

       ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на  22.02.2021година, в състав :

                                            

                                        

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

      при секретаря Вероника Г., като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА  гражданско дело  № 7665 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

     

      

       Иск на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

      Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** *** против Н.З.К. ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** с адрес за призоваване чрез *** на РЗОК-Плевен със седалище ***, п.к.340, в която се твърди следното : с   уведомително писмо до РЗОК-Плевен с вх.№М-51- 05-114/20.04.2017г. и покана изх.№13807/08.12.2017г. е предявена на РЗОК-Плевен и на НЗОК за плащане извършената и отчетена болнична медицинска помощ, съставляващи „надлимитна дейност” за 2016г., както и първични медицински документи и финансово отчетни документи, удостоверяващи осъществената дейност в полза на здравноосигурени лица.

      С Решение №68/20.02.2019г. по гр.д.№527/2018г., е осъдена НЗОК със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр.с чл.59 330 на „***” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** *** сумата от общо 414 165,00лв. /четиристотин и четиринадесет хиляди сто шестдесет и пет лева/, съставляваща незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица /ЗЗОЛ/ за месеците - ОКТОМВРИ и НОЕМВРИ 2016г. съгласно Договор №150504/23.02.2015г. за оказване на БМП по клинични пътеки /КП/ и Допълнително споразумение №63/26.05.2016г. към него, Договор №151240/17.05.2016г. за извършване на амбулаторни  процедури /АПр./ и Договор №151232/17.05.2016г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури /КПр./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2018г. датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

      С Решение №159/01.07.2019г., постановено по в.гр.д.№168/2019г. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено Решение №68/20.02.2019г., постановено по гр.д.№527/2018г. по описа на Плевенски окръжен съд.

Посочва се, че към момента на подаване на настоящата искова молба, спорът е висящ пред ВКС на РБ по касационна жалба на НЗОК.

      Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

      Между страните няма спор, че до подаването на исковата молба с вх.№8724/20.07.2018г. пред Окръжен съд-Плевен ответника не е заплатил главницата в размер на общо 414 165,00лв., съставляваща незаплатена главница, дължима за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица за месеците - ОКТОМВРИ и НОЕМВРИ 2016г. съгласно Договор №150504/23.02.2015г. за оказване на БМП по клинични пътеки /КП/ и Допълнително споразумение №63/26.05.2016г. към него, Договор №151240/17.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури/АПр./ и Договор №151232/17.05.2016г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури /КПр. /.

      За реално извършената и отчетена в РЗОК-Плевен болнична медицинска помощ са съставени първични медицински и финансово отчетни документи:  фактура №4477/22.03.2017г., дебитно известие към фактура №4288/10.11.2016г. на стойност 83 868,00лв. - за дейност за месец X. 2016г. по клинични пътеки /КП/; фактура №4478/22.03.2017г. дебитно иавестие към фактура №4292/10.11.2016г. на стойност 343,00лв.- за дейност за месец X. 2016г. по амбулаторни процедури /АПр./; фактура №4479/22.03.2017г.         дебитно известие към фактура №4322/09.12.2016г. на стойност 327 866,00лв. -за дейност за месец XI. 2016г. по клинични пътеки /КП/; фактура №4480/22.03.2017г.       дебитно известие към   фактура №4328/09.12.2016г. на стойност 2 088,00лв. - за дейност за месец XI. 2016г. по амбулаторни процедури /АПр./ Неразделна част към фактурите са спецификации за болнична медицинска помощ по договор за съответните месеци.

      Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът е изпаднал забава е изтичането на предоставения 1-месечен срок от получаването на отправената изрична покана за плащане Изх.№13807/08.12.2017г. Поканата е получена от НЗОК- гр.София на 12.12.2017г., видно от обратна разписка за доставяне. Предвид посоченото, считано от 12.01.2018г. до 20.07.2018г. /датата на подаването на ИМ е вх.№8724/20.07.2018г. пред ПОС, по която е образувано гр.д.№527/2018г./ ответникът дължи обезщетение за забавено плащане - мораторна лихва в размер на общо 21 860,46лв.

      Претенцията за присъждане на обезщетение по чл.86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата от деня на забавата, се предявява е отделен иск, различен от иска за присъждане на дълга по неизпълненото парично задължение. Този иск е основан на законоустановеното с посочената разпоредба задължение и, съответно, е със самостоятелна правна квалификация - чл.86, ал. 1 от ЗЗД. Той не е евентуален, а главен иск, който може да бъде и обективно кумулативно съединен с иска, предявен срещу същия ответник, за присъждането на сумата, която е дължима поради допуснато неизпълнение на парично задължение. Съответно, този иск не е предявен под условието да бъде уважен искът за присъждане на главницата. Уважаването на иска за присъждане на главницата не обуславя разглеждането на иска за присъждане на законна лихва върху тази главница и, съответно, не се явява вътрешнопроцесуално условие за разглеждането му. Поради посоченото, предмет на настоящия иск е предявен отделен самостоятелен иск. Вземането за лихва е акцесорно на вземането за главницата. Тази акцесорност е обоснована от обстоятелството, че ако няма неизпълнено парично задължение, ответната страна не се явява длъжник, съответно, не е в забава и не дължи обезщетение за такава в размер на законната лихва върху размера на паричното задължение, т.е. няма да има основания за уважаване на претенция по чл. 86,ал. 1 от ЗЗД.

      В случая има неизпълнено парично задължение, тъй като задължение за плащане на предоставената БМП по всяка една фактура е възникнало преди подаването на исковата молба. Това неизпълнено парично задължение не е платено нито в хода на процеса и до момента, следователно ответникът е допуснал забава и дължи обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД за времето от датата на забавата до датата на подаване на исковата молба за главницата.

      Съдът е сезиран с искане  да постанови решение, с което на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от общо 21 860,46лв., представляваща обезщетение за забавено плащане по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 12.01.2018г. до 20.07.2018г. /датата на подаването на ИМ с вх.№8724/20.07.2018г. пред ПОС, гр.д.№527/2018г./.

      Претендират се направените по делото разноски.

      В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез Д.Б.Г., гл. юрисконсулт при РЗОК-Плевен, пълномощник на Управителя на НЗОК, с който  искът се оспорва като неоснователен. Направено е  възражение за неспазване правилата за определяне на родовата подсъдност на делата, тъй като главният иск е разгледан от Окръжен съд - Плевен, а за акцесорния в конкретния случай е сезиран Районен съд - Плевен. Съдът приема възражението за неоснователно. В настоящия процес е предявен  иск на основание чл.86 от ЗЗД, а искът за вземането в размер на 414 165лв. е предявен пред ПлОС, по отделно  образувано гражданско дело, което понастоящем е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл и искането за спиране на производството по делото, направено от ответната страна се явява неоснователно. Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност.

         В о.с.з. ищцовата страна се представлява от адв.Т.Г., която поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.

         В о.с.з. ответната страна се представлява от юркс.Г., който оспорва иска и навежда доводи в о.с.з.

         Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         БЕЗСПОРНО по делото е, а това се установява и от приобщеното гр.д. №527/2018 год. по описа на ПлОС, че с решението съдът е осъдил ответната страна да заплати на ищцовата на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. чл.59 ЗЗО сумата 414 165лв., представляваща стойността на извършена болнична медицинска помощ по КП на задължително здравно осигурени лица за м.октомври и м.ноември 2016г. - надлимитна дейност по договор №150504/23.02.2015г. за оказване на БМП по клинични пътеки и допълнително споразумение №63/26.05.2016г. към него; договор № 151240/17.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури и договор № 151232/17.05.2016г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.07.2018г. до окончателното й изплащане.

          По делото от страна на ищеца са представени съставените първични медицински и финансово отчетни документи за реално извършена и отчетена в РЗОК-Плевен болнична медицинска помощ, които пряко не са свързани с предмета на делото, предвид посоченото по-горе произнасяне на ПлОС.

         Установява се по делото, че съществува вземане на ищеца срещу ответника за главницата от 414 165лв. за извършена болнична медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица за месеците октомври и м.ноември 2016г. Налице е парично вземане и при неизпълнението му ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД. На изследване подлежи фактът изпаднал ли е ответникът в забава преди предявяване на иска за главница и от кой момент. Приложими в случая са общите правила за изпадане на длъжника в забава, регламентирани в чл.84 ал.2 от ЗЗД и за да бъде поставен длъжникът в забава следва да бъде поканен от кредитора. Установява се от приетата като доказателство по делото препис на Покана от ищеца - изх.№ 13807/ 08.12.2017год., че е поканил ответника да заплати дължимите суми за извършена болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, съставляващи процесната главница по приложените първични счетоводни документи, както и дължими суми за последващ период, като е предоставил едномесечен срок за извършване на плащането. Поканата е връчена на 12.12.2017год. – л.36,37 от делото.  Или, срокът за изпълнение, даден от страна на ищеца, е изтекъл на 12.01.2018год. От доказателствата по делото се установява, че ответникът не е извършил плащане нито след настъпване на датата на падежа, нито след това, вкл. и към момента на депозиране на исковата молба по гр.д.№527/2018год. по описа на ПлОС - 20.07.2018год. Неоснователни се явяват доводите на ответника за това вземането на ищеца да е погасено по давност, т.к. от настъпването на изискуемостта на вземането /12.01.2018год./ до подаването на настоящата искова молба / 29.11.2019год./ тригодишният давностен срок, регламентиран в чл.111, б.”в” от ЗЗД не е изтекъл. При това положение исковата претенция се явява изцяло основателна и доказана. Следва да се присъди сумата, претендирана след допуснатото от страна на съда, изменение на размера на предявения иск, а  именно -21 858,71лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода от датата на падежа 12.01.2018г. до датата на подаване на исковата молба по гр.д.№527/2018г. по описа на ПлОС – 20.07.2018год., поради забавено плащане на главницата от 414 165лв. След 20.07.2018год. по силата на съдебното решение, постановено от ПлОС, като първа инстанция, е присъдена законна лихва върху главницата от 414165лв. Страните не спорят относно размера на предявения иск, изчислен вкл. от съда с он лайн калкулатор и обявен при изготвяне на проекта за доклад по реда на чл.140 вр. чл.146 от ГПК.

       При този изход на делото следва да се присъдят  изцяло направените от ищеца разноски, в общ размер 2060,50лв. – държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Не е налице прекомерност на определения и заплатен на ищеца адвокатски хонорар.

        Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

      

         ОСЪЖДА на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД Н.З.К. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата  21 858, 71лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 414 165лв., присъдена с решение, постановено по гр.д. №527/2018год. по описа на ПлОС, за периода от 12.01.2018г. до 20.07.2018г.

         ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Н.З.К. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в общ размер 2060,50лв.

         Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: