№ 12380
гр. С, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря Д Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110110417 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И Х., гражданин на И,
роден на ********** г., със съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, офис 4
против „Б ЕР“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, А С, бул. „Б“ № 1,
с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 7,
§1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 250,00 € /двеста
и петдесет евро/, представляваща обезщетение на основание Регламент (ЕО) 261/2004 за
закъснение на полет FB6616 от 06.09.2018 г., от летище ТА, И до летище В с планиран час
на излитане 13,10 часа и планиран час на кацане - 15,30 часа, ведно със законна лихва от
07.09.2021г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер от 100,92 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 01.09.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 52128/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че е страна по договор за въздушен превоз сключен с ответника, за
редовен полет FB6616 по направление ТА, И – В, определен за изпълнение по разписание на
06.09.2018 г. с планиран час на излитане 13,10 часа и планиран час на кацане - 15,30 часа
местно време. Посочва, че в деня на полета се явил на летището навреме и полетът бил
осъществен, но това се случило с голямо закъснение по вина на ответника – вместо в
посочения час на кацане ищецът пристигнал на летището в крайната дестинация в 23,08 часа
на 06.09.2018 г. Твърди, че на 21.08.2019 г. отправил искане до ответника за заплащане на
търсеното обезщетение, но плащане не последвало, поради което предявява настоящите
искове. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника. В
постъпилото извън срока по чл. 131 ГПК писмено становище с вх. № от 20.10.2022 г.
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на
валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на ищеца. Релевира
1
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва между страните по делото да е налице
валидно възникнала облигационна връзка. Твърди, че не се установява ищецът да е
изпълнил задължението си да се яви достатъчно време преди часа за изпълнение на полета
на съответното летище. Оспорва да е бил поставян в забава. Моли за отхвърляне на
исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е иск с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Предявеният иск е допустим – исковата молба е депозирана в срока по чл. 415 ГПК и
има за предмет именно вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Страните са обвързани от договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът
се задължил да превози ищеца с полет FB6616 от 06.09.2018 г., от летище ТА, И до летище
В с планиран час на излитане 13,10 часа и планиран час на кацане - 15,30 часа. В срока за
отговор на исковата молба ответникът не е релевирал възражения срещу твърденията на
ищеца в тази насока, нито е оспорил представените от него доказателства, от които е видно,
че в рамките на организиран туристически пакет на ищеца и други лица е било осигурено да
пътуват с процесния полет, изпълняван от ответника.
Установява се и че полетът е изпълнен с голямо закъснение предвид неоспорено от
ответника електронно писмо от Оператора на Летище В и Летище Б – „Фрапорт Туин Стар
Еърпорт“ АД, видно от което полет FB6616 от 06.09.2018 г., от летище ТА, И до летище В с
планиран час на кацане – 17,05 часа, е пристигнал на 06.09.2018 г. в 23,08 ч.
Не е спорно и се установява от представената от ищеца разпечатка от интернет
калкулатор Картограф по метода на дъгата на големия кръг, че разстоянието между двете
летища е под 1500 км.
Установените обстоятелства налагат извод, че в отношенията между страните
приложение намира Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г., като установено е, че ответното дружество
се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на чл. 2, б. „б“ от Регламента, съгласно
който „опериращ въздушен превозвач е въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. Несъмнено е и че въздушният
полет попада в обхвата на Регламент, тъй като има крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, каквото е изискването на чл. 3, ал. 1, б. „б“.
С Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. е предвидено правото на пътника да получи обезщетение
за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, при отмяна на полета /чл. 5/ и при
отказан достъп до борда /чл. 4/. Съгласно задължително тълкуване на разпоредбите членове
5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г., дадено от Съда на ЕО с решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07 по отправено преюдициално запитване относно
приложението на Регламент /ЕО/ 261 /2004 г., посочените норми трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл.
7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на
или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане
три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.
Следва също така да се посочи, че по отправено преюдициално запитване във връзка с
приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 26.03.2020
г. по дело С-215/18, с което е дал задължително тълкуване, че Регламентът трябва да се
2
тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да
предяви иск за обезщетение на основание членове 6 и 7 от този регламент срещу
опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма
сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в
обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните
туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически
обиколки.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че по делото не е доказано, че
ищецът се е явил на гишето за регистрация 45 минути преди уговорения час на полета.
Списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде пътуват, е
документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство,
изпълняващо международни полети /виж чл. 29, б. „f“ от Конвенцията за международно
гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 год., ратифицирана с Указ №
596 от 04.08.1966 год. на Президиума на НС за присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 г.,
както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за гражданското въздухоплаване/. В случая ответникът,
задължен от съда по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК, нито представя списъка на пътниците в
самолета, с който е бил осъществен процесния полет, нито твърди и установява, че не е бил
съставен такъв. При това положение съдът приема на основание чл. 161 ГПК, че ищецът се е
явил своевременно за полета, качил се е на борда на самолета и е бил превозен с него до
крайния пункт на пристигане. Следователно и като е достигнал крайния пункт на
пристигане със закъснение повече три часа ищецът има право на обезщетение за това
закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представя
бордната си карта или други документи, удостоверяващи нейното представяне в
определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет. В допълнение съдът
съобразява и че ответникът нито твърди, нито установява, че пътник с посочените имена не
е бил превозван чрез процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е негова
при подобни твърдения /в този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-
756/18/.
Следователно и доколкото е установено, че процесният полет FB6616 е под 1500 км
полет и е изпълнен на 06.09.2018 г. от летище ТА, И до летище В с повече от три часа
закъснение, то ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане за
обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламента в размер на 250 евро. Валидно
възникналото вземане на ищеца ответникът не твърди и не установява да е погасил чрез
плащане, поради което и същото се установява като дължимо.
Направените от ответника възражения за погасяване на вземането по давност не следва
да бъдат обсъждани, тъй като са релевирани извън срока за отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК.
С оглед гореизложеното, предявената претенция е основателна ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и акцесорната претенция за обезщетение за забава плащането на
главното вземане. Видно от представеното и неоспорено от ответника електронно писмо,
налице е надлежна покана до ответника за заплащане на обезщетението, отправена по
електронен път на 21.08.2019 г чрез упълномощен представител на ищеца. Следователно
ответникът е изпаднал в забава и дължи да обезщетение за забава, което съдът на основание
чл. 162 ГПК определя на 100,92 лева за периода от 21.08.2019 г. до 01.09.2021 г
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по
делото разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно
за заповедното производство - за държавна такса в размер на 25 лева и 300 за адвокатско
3
възнаграждение и за исковото производство - за държавна такса в размер на 25 лева и 400
лева за адвокатско възнаграждение.
Не следва да бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с оглед уговарянето му в минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че по предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, че Б ЕР АД, ЕИК *** и адрес на управление: гр. С, р-н С, А С, бул. „Б“ №1, дължи на
И Х., гражданин на И, роден на ********** г., със съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № 9, бл. 1,
вх. Б, ет. 2, офис 4 на основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския
парламент и Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата от
250,00 € /двеста и петдесет евро/, представляваща обезщетение за закъснение на полет
FB6616 от 06.09.2018 г., от летище ТА, И до летище В с планиран час на излитане 13,10 часа
и планиран час на кацане - 15,30 часа, ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до
изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД сума в размер на 100,92 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 01.09.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 52128/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б ЕР“ АД, ЕИК *** да заплати на И Х.,
гражданин на И, роден на ********** г., със съдебен адрес: гр. С, ул. „П“ № 9, бл. 1, вх. Б,
ет. 2, офис 4, сумата 425 лв разноски за исковото производство, както и 325 лв разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4