РЕШЕНИЕ
№ 4362
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110207486 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. П. Г. от *********** чрез пълномощника му
–адв.В. Й. - САК против Наказателно постановление № 22-4332–
006846/19.04.2022 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5 от
ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.162, ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с
материалния закон, поради което следвало да бъде отменено от съда.
На първо място, в жалбата се твърди, че било налице несъответствие
между фактическата обстановка, изложена в съставения АУАН и тази в
издаденото наказателно постановление. В тази връзка се сочи, че в текста на
АУАН било описано, че жалбоподателят е водач на товарен автомобил
„Скания“ с рег.№ СВ 46 48 СН, а в текста на НП се сочело, че жалбоподателя
1
Г. е водач на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СВ 46 48 СН.
На следващо място, в жалбата се навеждат аргументи, че жалбоподателят
Г. е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление на МПС за
необходимата категория и не е налице съставомерност на деянието, съгласно
приложената санкционна норма на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. От направената
справка в МВР „Граничен контрол“ се установило, че жалбоподателят е
напуснал страната на 27.08.2021 г., но липсвала информация за датата на
влизането му обратно в пределите на РБългария, поради което не можело да
се констатира нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят Г. редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си –адв.К. -
САК, който в дадения ход по същество на делото пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление по развитите в жалбата аргументи.
Не претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не взема отношение по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.03.2022 г. жалбоподателят Е. П. Г. управлявал товарен автомобил
„Пежо Партнер“ с рег. № СВ 46 48 СН в гр. София, по бул.“Михай Еминеску“
с посока на движение от бул.“Шипченски проход“ към ул.“Гео Милев“.
Автомобилът бил собственост на „Уникредит Флийт Мениджмънт“ ЕООД.
Пред сградата на посолството на Румъния, преди кръстовището с ул.“Гео
Милев“ навлязъл от лявата пътна лента, в която се движел в дясната, като
настъпил удар с движещия се в дясната пътна лента товарен автомобил
„Скания Р 114 ЦБ 8Х4 Х3“ с рег. № СВ 68 01 АР, управляван от св.Гергин
Иванов.
2
За настъпилото ПТП жалбоподателят Г. веднага уведомил органите на
КАТ, като на мястото на произшествието пристигнал полицейски патрул в
състав св.Ангел Петров и колегата му –Илиян Илиев –мл.автоконтрольори в
СДВР, отдел „Пътна полиция“.
След като пристигнали на местопроизшествието полицейските служители
установили двата автомобила и водачите им, които собственоръчно
попълнили декларации във връзка с настъпилото ПТП. Впоследствие бил
изготвен протокол за ПТП № 1829686/11.03.2022 г. и скица на ПТП от
мл.автоконтрольор Илиев.
При проверката на документите на водача Г. контролните органи
установили, че същият управлява МПС със СУМПС, издадено във
Великобритания. Извършили справка чрез ОДЧ –КАТ, при която се
установило, че за лицето Е. П. Г. в граничен контрол има информация, че е
напуснало територията на РБългария на 27.08.2021 г.
За така констатираните нарушения св.Ангел Петров съставил срещу Е. П.
Г. Акт за установяване на административно нарушение № 592356/11.03.2022
г. Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по
чл.162, ал.1 от ЗДвП.
АУАН бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е било депозирано писмено
възражение срещу така съставения АУАН.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение с вх.
№ 24208/11.03.2022 г. било издадено и атакувано в настоящото съдебно
производство Наказателно постановление постановление № 22-4332–
006846/19.04.2022 г., с което при идентичност на описанието на нарушенията
и правната им квалификация, на жалбоподателя Г. била наложена„глоба” в
размер на 200 (двеста) лева на основание чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5 от ЗДвП за
нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева на
основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушението по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жалбоподателя на 17.05.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
3
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН – АУАН бл.№ 592356/11.03.2022 г., протокол за ПТП
№ 1829686/11.03.2022 г. и скица на ПТП, декларации от водачите на МПС –
Гергин Иванов и Е. Г., СМУПС (Driving licence GEROV907023EP9DF 34),
Заповед № 513-з-9380/09.12.2016 г. и Заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. на
Министър на вътрешните работи; както и от гласните доказателствени
средства –показанията на разпитаните по делото свидетели – Гергин Иванов
и Ангел Петров.
Съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля-актосъставител
Петров при разпита му пред настоящия съдебен състав. Свидетелят
поддържаше фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно
обясни начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направил извод за извършените нарушения, установени след
пристигането на полицейския екип на местопроизшествието.
Съдът кредитира с доверие и показанията на св. Иванов –участник в
ПТП, от които се установява времето, мястото и механизма на възникване на
ПТП, тъй като същите кореспондират напълно на приложените по делото
писмени доказателства.
От приложеното към материалите на делото писмено доказателство –
копие на СУМПС (Driving licence) се установява, че Е. П. Г. към
инкриминираната дата е правоспособен водач, който притежава СУМПС №
GEROV907023EP9DF 34, издадено на 25.09.2019 г. от Обединено Кралство
Великобритания и валидно до 03.06.2029 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
4
ЗАНН.
Извършвайки тази проверка, съдът констатира, че съставения АУАН и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП във връзка с приложената към
материалите на делото Заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена форма и
задължителни реквизити, както и сроковете, визирани в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Двата акта – АУАН и НП са надлежно връчени срещу
подпис на нарушителя.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за неответствие между
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Действително в началната
част на АУАН е посочено, че жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил „Скания“, но в обстоятелствената част на АУАН и в
обстоятелствената част на НП е описано, че жалбоподателят Е. П. Г. е водач
на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № СВ 46 48 СН, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не е налице противоречие в
обстоятелствената част на двата акта, като жалбоподателят е в състояние да
възприеме фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си, което в действителност е и сторил. Ето защо, съдът
приема, че не е налице процесуално нарушение от категорията на
съществените такива, което да ограничава правото на защита на нарушителя и
да се явява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен
акт.
По –нататък следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП - „Редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното”. От друга страна, по
силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН в съдебното
производство тези констатации в специалния закон нямат обвързваща
доказателствена сила. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да
установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено /чл.
13 от НПК/.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
Относно нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:
5
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че по делото
са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Посоченият законов текст предвижда задължение за всеки участник в
движението по пътищата при предприемане на каквато и да е маневра, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, преди това да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
В случая на посочените в акта и НП дата и час, при частично навлизане
от лява в дясна пътна лента (отклонение на дясно) управляваният от
жалбоподателя товарен автомобил е създал опасност за участник в
движението, който минава покрай неговия автомобил. В тази насока са
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-Иванов
и Ангелов и протокола за ПТП, приложен по делото. Безспорно, по делото се
установи, че при отклонението си на дясно по посока на движението с
частично навлизане в дясната пътна лента жалбоподателят Г. е станал
причина за настъпване на ПТП, при което са нанесени щети на двата
автомобила – автомобилът, управляван от св. Иванов е ударен в лявата си
странична част, а автомобилът на жалбоподателя - в предна дясна част; както
и механизма на настъпване на ПТП.
Във връзка с горното, доколкото в случая се установява, че с поведението
си жалбоподателят, като участник в движението по пътищата, виновно е
нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП и е причинил леко ПТП, то
следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
В случая правилно АНО е приложил относимата санкционна норма, като
на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на
нарушителя наказание „глоба“ в предвидения в закона фиксиран размер от
200 лева, като съдът не следва да обсъжда въпроса за ревизиране размера на
наложената глоба, поради което и наказателното постановление в тази част
следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП:
6
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда,
че: "Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната", като предполага
актосъставителят и АНО да посочат по ясен и недвусмислен начин следните
релевантни за състава на нарушението факти: датата, срокът на валидност и
държавата на издаване на СУМПС; датата на влизане на съответния водач на
територията на РБългария. Първото е необходимо, за да се прецени дали
СУМПС е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, в които случаи не важи
изискването за тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Второто – за да се
установи дали при проверката извършена на водача на 11.03.2022 г. на
посоченото в АУАН и НП място същият е управлявал МПС с чуждестранно
СУМПС повече от три месеца след влизането му в РБългария.
Съпоставяйки горните изисквания с текстовите части на АУАН и НП се
установява, че водачът Е. Г. е управлявал МПС с чуждестранно национално
свидетелство (образец Великобритания), без да е посочено кога е издадено
същото, каква е валидността му и най-вече кога Г. е влязъл в страната, за да
се прецени дали към инкриминираната дата – 11.03.2022 г. последният е
управлявал със съответното чуждестранно национално свидетелство повече
от три месеца след влизането му в страната.
В случая е налице сериозен пропуск при описването на релевантни и
съставомерни обстоятелства, както в текста на АУАН, така и в текста на
издаденото НП, което представлява процесуално нарушение по смисъла на
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и което възпрепятства
възможността на нарушителя да разбере въз основа на какви точно факти се
приема, че е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП, за да реализира адекватно защитата си.
На следващо място, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, АНО е
приложил спрямо жалбоподателя санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т.
7
2 от ЗДвП ("Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:... 2. който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено"),
която не кореспондира с вменената като нарушена материално-правна норма,
поради което съдът намира направеното възражение в жалбата в тази насока
за основателно.
В случая нито една от санкционните хипотези (неуточнена от АНО) не
покрива състава на нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се
касае за неправоспособен водач (същият притежава валидно СУМПС,
съответстващо за категорията), или такъв, загубил правоспособността си,
СУМПС не е временно отнето или обявено за невалидно, тъй като е било
изгубено, откраднато или повредено. Посоченото несъответствие между
нарушената разпоредба с приложената санкционна норма също представлява
съществено процесуално нарушение и самостоятелно опорочава правото на
защита и възможността нарушителят да разбере по недвусмислен начин
правното основание за налагането на административното наказание.
По-нататък само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да посочи, че по делото от страна на АНО не бяха представени никакви
доказателства, които да установят на коя дата българският гражданин Е. П. Г.
е влязъл в страната, за да се прецени дали същият е управлявал към датата на
проверката 11.03.2022 г. с издаденото му от Кралство Великобритания
СУМПС повече от три месеца след влизането му в страната, като в този
смисъл не са налице категорични доказателства за осъществено нарушение
на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Отделно от горното, видно от приложеното към материалите на делото
копие от СУМПС (Driving Licence), издадено от Обединено Кралство
Великобритания, същото е издадено на Е. Г. на 25.09.2019 г. и валидно до
03.06.2029 г. Към датата си на издаване посоченото СУМПС се явява
издадено от държава – членка на Европейския съюз, поради което за него не
8
важи тримесечното задължение по смисъла на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
в ЗДвП липсва разпоредба, която изрично да урежда статута на тези СУМПС
след датата на излизане на Обединено Кралство Великобритания от ЕС-
31.01.2020 г.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
неправилно е била ангажирана административно–наказателната отговорност
на жалбоподателя Г., поради което и атакуваното наказателно постановление
в тази му част следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Тъй като до приключване на съдебните прения не беше направено искане
от страните за присъждане на сторени по делото разноски, съдът не дължи
прознасяне в тази насока.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН
Наказателно постановление № 22-4332–006846/19.04.2022 г., издадено от
началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” в частта му, с която на Е.
П. Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева на основание чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.1
от ЗДвП.
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и ал.3 от ЗАНН Наказателно
постановление № 22-4332–006846/19.04.2022 г., издадено от началник
сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” в частта му, с която на Е. П. Г. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на на 200 (двеста)
лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.162, ал.1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9