№ 1137
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110115189 по описа за 2024 година
Ищецът “Д. з.“ АД, твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско”
заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС „Волво ХЦ 90“ с рег.
№ ........., резултат от ПТП на 12.12.2022 г., в село Осиковица, ПП-3, в района на км. 178.665,
в размер на 8687.40 лв., причинено по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег. №
............, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „ЗАД
Д......: Ж. и З.“ АД. Сочи, че застрахованият при ответника водач, излизайки от
второстепенна улица без име и извършвайки маневра ляв завой за включване в движението
по главния път, отнел предимството на движещия се по главния път автомобил „Волво ХЦ
90“ с рег. № ........., на който били причинени материални щети. За събитието бил съставен
протокол за ПТП и на виновния водач било наложено административно наказание за
нарушаване разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. При ищеца била заведена щета № ......., по
която за ремонтно-възстановителните дейности ищецът платил сумата от 8687.40 лв. на
23.02.2023 г. на сервиз „Мото Пфое“ ЕООД. Ищецът предявил пред ответника регресна
претенция за възстановяване на платеното обезщетение и ликвидационните разноски от 15
лв., но плащане не било извършено. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
регресното вземане в размер на 8702.40 лв., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 915.77 лв. за периода от 31.5.2023 г. до
14.3.2024 г. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП и механизма му,
оспорва протокола за ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между вредите и ПТП,
като твърди, че не всички увреждания са причинени при процесното събитие. Оспорва
1
вината на застрахования при него водач и твърди, че изключителна вина за ПТП има
водачът на МПС „Волво ХЦ 90“ с рег. № ........., който нарушил множество разпоредби на
ЗДвП и отнел предимството на МПС „Опел Астра“ с рег. № ............. Евентуално, въвежда
възражение за съпричиняване в размер на 50 %. Твърди, че претендираният размер е
завишен, тъй като не кореспондира на средните пазарни цени към датата на настъпване на
ПТП. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
размер на претърпените вреди. Изпратена и получена покана за плащане.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че МПС „Волво ХЦ 90“ с рег. № ......... е било
застраховано по застраховка Каско при ищеца към 12.12.22 г., а гражданската отговорност на
водача МПС „Опел Астра“ с рег. № ............ е била застрахована при ответното дружество
към тази дата.
От събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП, административно-
наказателна преписка/, гласните такива чрез разпит на свидетелката Б. и заключението на
САТЕ, се изяснява, че лек автомобил Волво се движи по път ПП-3 с посока село Осиковица
и на кръстовището с улица, която излиза от селото, преминава направо. Видно от снимката в
заключението, пътят се състоя от пътно платно без разделителна ивица и без други елементи
на пътя /напр. банкет/. По същото време лек автомобил Опел Астра се движи по улицата,
която излиза от селото и на кръстовището спира по-напред /показания на Б./. Настъпва удар
между двете МПС – в предна дясна част за Волвото и предна част за Опела. Този механизъм
е отразен в схемата към протокола за ПТП и възприет от вещото лице, предвид установените
увреждания по автомобилите. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, т.е. относно възприетите
от длъжностното лице факти. От друга страна, протоколът отразява и изявления на
участниците в инцидента и е подписан от тях, поради което следва да се приеме в тази си
част като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за водачите факти.
Видно от протокола, в него са отразени участвалите в ПТП превозни средства, мястото, на
което са установени след ПТП, като е изготвена схема на ПТП, както и видимите щети по
2
двете моторни превозни средства – според схемата автомобил Опел е навлязъл в пътното
платно, по което се е движел автомобил Волво. В заключението на приетата експертиза
вещото лице е възприело този механизъм на база приетите по делото доказателства. В
показанията си свидетелката Б. сочи, че действително е спряла по-напред, но водачът на
Волвото се движел по-настрани по пътя, тъй като от другата му се движел друг автомобил,
движел се бързо и я ударил. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като се
опровергават от заключението на експертизата, видно от което, за да се получат
уврежданията в предна дясна част на автомобил Волво, автомобил Опел е бил в положение
косо на оста на пътя, срещуположно на лек автомобил Волво. Водачът на Волвото се е
движел със скорост около 35 км./ч. /при ограничение 40 км.ч./. Мястото на удара е в неговата
лента за движение. Следователно, водачът на л.а Опел Астра е навлязъл в платното за
движение на пътя с предимство и е препречил движението на автомобилите по него.
Движещият се по този път автомобил Волво, с разрешена скорост, не е имал възможност да
избегне удара поради наличието на МПС в насрещната лента за движение, при което се е
ударил в спрелия в неговата лента автомобил Опел. При така установеното, съдът приема,
че застрахованият при ответника водач е извършил противоправно поведение, изразяващо се
е в неизпълнение на задължението по чл. 20, 2 ЗДвП при предприемане на маневра за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението и да я извърши, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Така настъпилото произшествие е резултат само и
единствено от действията на този водач, в който смисъл възражението за съпричиняване е
неоснователно, тъй като с поведението си водачът на увредения автомобил не е допринесъл
за настъпване на ПТП. При установената противоправност, вината с предполага.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетИ. вредите застраховател в правата на
пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 8419.68 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платената от ищеца сума е по-голяма от установената по експертизата средна
пазарна стойност на вредите, с последната се съизмерява регресното право на ищеца, ведно
с направените ликвидационни разноски от 15 лв. – общо 8434.68 лв., за които искът следва
да се уважи и отхвърли за разликата до претендираните 8702.40 лв. Следва да се присъди
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Основателна е претенцията за обезщетение за забава. За вземането на ищеца законът е
предвидил срок за изпълнение, поради което едва след изтичането му е налице изпадане в
3
забава. Този срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на
претенцията пред ответника или представяне на всички доказателства за установяване
основанието и размера на вредата /ал.2/. По делото е представена покана от 20.4.23 г. за
която няма данни кога е получена от ответника. С писмо от 29.5.23 г., получмено от ищеца
на 31.5.23 г., ответникът отказал плащане. Считано от тогава до 14.3.24 г. обезщетението за
забава върху в размер на законната лихва върху дължимата главница възлиза на 887.65 лв.,
за които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса
384.73 лв., депозит в.л. 180 лв. /депозитът за свидетел не е изплатен/ и юрисконсултско
възнаграждение 150 лв., следва да се присъдят 692.75 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, от направени и претендирани разноски за в.л.
200 лв. и свидетел 30 лв., на ответника се дължат 7.08 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д......: Ж. и з.“ АД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. София,
.............. ДА ЗАПЛАТИ НА „Д. з.“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр.
София, ..........., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумите 8434.68 лв., представляваща
регресно вземане за платено обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка Каско за
имуществени вреди на МПС в резултат на ПТП настъпило на 12.12.2022 г., село Осиковица,
ПП-3, по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег. № ............, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва считано
от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 887.65 лв. представляваща
лихва за забава за периода от 31.5.2023 г. до 14.3.2024 г., както и на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 692.75 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 8434.68 лв. до предявените 8702.40 лв. и за лихва за забава за разликата над 887.65 лв.
до предявените 915.77 лв.
ОСЪЖДА „Д. з.“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, ..........., ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЗАД Д......: Ж. и з.“ АД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр.
София, .............. на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 7.08 лв. разноски по делото,
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4