РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Белоградчик , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200053 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. АН. С. от с. Ч., обл. В., ул. “А. Б.“ № ...,
с ЕГН **********, срещу НП № 3/05.04.2021 г. на Директора на РДГ -
Берковица, с което за нарушаване на чл.90 от ЗЛОД, са наложени на
жалбоподателя няколко санкции: "глоба" в размер на 300,00 лв., на
основание чл.90 от Закона за лова и опазване на дивеча и „отнемане в полза
на държавата“ на вещите, предмет на нарушението : 5 бр. ловни трофеи от
дива свиня, 9 бр. ловни трофеи от сръндак, 2 бр. трофеи от вълк, 1 бр. трофей
от благороден елен и 1 бр. трофей от лопатар, на основание чл.61 ал.1 от
ЗЛОД.
В жалбата се твърди, че не е извършено вмененото нарушение. М. С.
заявява, че за намерените ловни трофеи, той има надлежни документи, а за
част от намерените вещи - не е знаел, че не са регистрирани, тъй като са
подарък от покойния му дядо. Твърди още, че иска да запази тези вещи, като
спомен от дядо си, като ги регистрира по законовия ред. В жалбата се сочи, че
1
се прилагат документи – но какви не е описано, нито тя се придружава от
някакви такива. Моли се като цяло НП да бъде отменено. В с.з.
жалбоподателят не се явява лично, но се явява негов процесуален
представител, който поддържа жалбата и конкретизира доводите от нея за
процесуални нарушения в хода на админ. нак. производство – неправилна
квалификация на деянието, в смисъл – неясна и непълна. Неясно било и кога е
изтекъл срока или възникнало задължението за регистрация на трофеите.
Оспорва се и авторството на деянието въобще, тъй като имота, в който са
открити трофеите се обитава и от други лица, едновременно с жалбоподателя.
Търси се и присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител, не изразява становище по жалба в писмен вид, като намира, че
нарушението е безспорно доказано, не са допуснати нарушения на
материалните или процесуални правила в хода на проведеното адм. нак.
производство, заплатена е по-голяма част от глобата и НП следва да се
потвърди.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
По повод сигнал в ОД-МВР-Видин за нерегламентирана дейност на
жалбоподателя и брат му Иво Аниев С., свързана с бракониерски лов, за
който се ползват МПС без надлежна регистрация / с поставени върху тях
предназначени за други МПС регистрационни табели с номера/ и с незаконно
производство на алкохол / варене на ракия в нерегистриран казан/ в
дирекцията била образувана преписка – с оглед проверка по сигнала.
Така 08.12.2020 г., служител на КОС към ОД-МВР-Видин – инсп. М.
М., и служители на сектор „ПП“ при ОД-МВР-Видин посетили имот на адрес
ул. “А. Б.“, в с. Ч., обл.В., където живеел и жалбоподателят М. С.. В негово /
на М.С./ присъствие и колегите си от полицията, М. установил в къщата
наличие на трофеи : 5 бр. ловни трофеи от дива свиня, 9 бр. ловни трофеи от
сръндак, 2 бр. трофеи от вълк, 1 бр. трофей от благороден елен и 1 бр. трофей
от лопатар, без за тях за има надлежни документи – за притежание и
съхранението им. За това обстоятелство била уведомена , с оглед съдействие
2
и проверка, РДГ-Берковица. На място пристигнали В. А. и М.Г. – инспектори
при РДГ-Берковица. Те извършили своя проверка, в резултат на която и
съставили КП № 142560/08.12.2020 г. и в него отразили своите изводи : че М.
С. съхранява изброените по-горе ловни трофеи, поставени на дървени
поставки всеки от тях, като извършили и замервания на същите / на трофеите/
без да се регистрирани и без документи за произхода им. Свид. М. Г.
съставил на жалбоподателя АУАН № 3/08.12.2020 г. за нарушение на чл.90 от
ЗЛОД. Били задържани трофеите, а на следващия ден - 09.12.2020 г.
предадени за съхранение в РДГ-Берковица, с нарочен протокол. М. С.
подписал както констативния протокол, така и акта, и приел копие от него.
Тъй като по повод сигнала до ОД-МВР-Видин продължила и
предварителната проверка, се изчакало произнасянето на компетентния
ръководен орган – прокуратурата. На 20.01.2021 г. / по прокурорска преписка
№ 125/2021 г./ наблюдаващият прокурор при РП-Видин се произнесъл с отказ
да бъде образувано досъдебно производство по проверката, тъй като относно
евентуално деяние по чл.237 ал.1 от НК не се събрали достатъчно данни / тук
съдът няма да коментира останалите мотиви на прокуратурата и данни за
други нарушения или престъпления/. Прокурорът е приел, че има данни за
съхранение само на нерегистрирани ловни трофеи, което е провинение от
вида админ.нарушение по ЗЛОД. Това постановление на прокуратурата е
отразено в деловодната система на РДГ-Берковица на 22.01.2021 г.
Впоследствие въз основа на съставения АУАН № 3/08.12.22020 г. на
служителя на РДГ-Берковица – свид. М. Г., е издадено и обжалваното НП №
3/05.04.2020 г., от Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е допустима и частично основателна.
При издаването на НП и при съставянето на акта са допуснати съществени
процесуални нарушения на ЗАНН и ЗЛОД, които налагат отмяната на
актуваното наказателно постановление в една част само, и потвърждаване – в
друга, за което съдът ще се обоснове по-долу.
3
На първо място, съдът отбелязва, че факта на платена изцяло или частично
санкция от вида „глоба“ по издадено НП, съгласно константната съдебна
практика, не може автоматично да води на извод за наличие, респ. признание
на вина и авторство към деянието/-ията, приписано на нарушителя. Т.е.
независимо от това обстоятелство – заплащане на глоба, съдът при надлежно
сезиране, следва да разгледа и реши делото по същество, без да е обвързан от
посоченото обстоятелство.
От показанията на разпитаните в с.з. свидетели на въззиваемата страна,
съдът намира, че се доказа по един безспорен начин фактическата обстановка,
изложена по-горе, като приета за установена от съда. Безспорно на 08.12.2020
г. в дома, обитаван от жалбоподателя , родителите и брат му /и то етажа,
обитаван от семейството – С.и/, са установени 5 бр. ловни трофеи от дива
свиня, 9 бр. ловни трофеи от сръндак, 2 бр. трофеи от вълк, 1 бр. трофей от
благороден елен и 1 бр. трофей от лопатар. Безспорно и към момента на
проверката, тези трофеи не са били надлежно регистрирани, нито на
проверяващите е бил показан документ за произхода им, макар, че веднага им
е обяснено – това са вещи, останали от покойния дядо на жалбоподателя.
Въпреки установеното до тук обаче, съдът констатира сериозно нарушение
от една страна на материалните норми на ЗАНН и ЗЛОД, което му дава
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
По-конкретно съдът констатира, че е налице и неправилна и непълна
квалификацията /цифром и словом/ на отразеното в АУАН и НП деяние.
Както изтъква и представителят на жалбоподателя, текстово нарушението,
приписано на М. С. не е описано коректно, поради което не е и съвсем ясно в
какво е обвинен той. В обстоятелствената част на НП /идентично с текста от
АУАН/, се твърди, че провереният е „съхранявал“ ловни трофеи, без те да са
регистрирани и без да имат документ да произход. Съдът се съгласява, че е
допуснато смесване на две отделни противоправни поведения на субектите на
нарушенията по ЗЛОД. Действително разпоредбата на чл.90 от ЗЛОД борави
с термин „съхранява“, но не и „притежава“, като забраната е да се
осъществява това поведение спрямо нерегистрирани трофеи само / и
незаконно придобити от трето лице, но това не е предмет на обвинението по
4
случая/. Т.е. до тук – нормата на чл.90 от закона, не предвижда въобще
деяние, свързано с произхода на трофеите и тяхното съхранение или друг вид
дейност, без те да притежават документ за произход, не се забранява от този
текст на закона. Подобна забрана има регламентирана от чл.64а от ЗЛОД.
Или приписваното на М. С. поведение – съхранение на нерегистрирани и без
документ за произход трофеи, не покрива само състав по чл.90 от ЗЛОД, а и
по друг текст – чл.64а от същия нормативен акт. По този начин
жалбоподателят не може да се ориентира в кое точно / или колко общо/
нарушение/-я е обвинен да е извършил.
На следващо място и от друга страна, дори и да се приеме, че поне част от
текстовото обвинение по НП / съответно АУАН/ покрива елементи от състав
по чл.90 от ЗЛОД, то съдът не намира по същество доказано извършването на
това деяние от М. С. – т.е. неустановено е по безспорен начин авторство на
деянието към това именно лице. По делото се събраха доказателства, че в
един и същи парцел /УПИ/ в с. Ч., при изградена в него една жилищна сграда,
в нея има обособени две отделни жилища / на два етажа/, които се обитават от
различни семейства. Едното само жилище, касае М.С. и близките му –
родители, брат. Без значение по делото е факта, защо административно е
допуснато разминаване в номерацията на адресната регистрация на М. С. – тя
за него е отразена в Общ. Ч. – на № „...“ на ул. „А. Б.“, докато реално той и
близките му живеят на № „...“ / за което е заплащан и данък от баща му/;
другият етаж от сградата, обитаван от друго семейство е под № „74а“ и АНО,
желаейки да обвини именно М. С. в някакво нарушение, е ползвал писмените
данни от адресната му регистрация – т.е. по документи тя е на № „74 а“. По
същественото в случая е, че на етажа от сградата, на същата улица, в който
живее и М. С. , живеят поне още трима, пълнолетни човека. Не бе оспорено
от страна на актосъставителя и/или АНО, че откритите в провереното
жилище ловни трофеи са останали в наследство от починал дядо на
жалбоподателя, при което остава неясно защо е прието от АНО, че именно
М.С., и само той, вече , като един от наследниците, притежава или съхранява
същите, и осъществява спрямо тях нерегламентираното съхранение и
притежание без документ. Или според съда има недоказаност откъм авторство
на вмененото на жалбоподателя деяние.
Безспорно иначе за съда е, че при проверката на 08.12.2020 г. в с. Ч., в дома
5
, обитаван и от жалбоподателя, са открити нерегистрирани ловни трофеи.
Срокът за тяхната регистрация е бил един месец, както указва чл.61 ал.1 от
ЗЛОД, а редът за това – регистриране пред ДГС или ДЛС, което не е сторено,
при твърдяното им „наследяване“. То пък, няма данни , кога е станало, за да
се прецени кога е изтекъл едномесечният срок, за регистрация от
притежателя на трофеите, който би подлежал на санкция иначе по чл.83з
ЗЛОД. Тъй като обаче и към момента не бе доказано по делото, трофеите да
са надлежно регистрирани при ДГС или ДЛС, то същите следва на осн. чл.61
ал.1 предл.ІІ от ЗЛОД, да се отнемат в полза на държавата / представените по
делото оценителни протоколи от комисия и изложби, са „документи за
произхода“ по см. на т.24 б. “в“ §1 от ДР на ЗЛОД, и удостоверяват
собствеността на оценените трофеи, но не и надлежна регистрация по чл.61
ал.1 от ЗЛОД; освен това описваните в тях трофеи не отговарят на откритите
и иззети при проверката на 08.12.20 г./
Ето защо, съдът приема, че ловните трофеи , независимо от кого, са
съхранявани без надлежна регистрация – и следва да се отнемат в полза на
държавата. / Липсата на регистрация ги прави и такива без документ за
произход, но поне цифром – подобно обвинение, спрямо нарушителя няма –
то би било за нарушаване на изискването на чл.64 а ЗЛОД /.
При така установените нарушения на процесуалния и материалния закон
при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление,
съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано в една част само, и като такова следва да
бъде отменено досежно нея, а в другата си част – относно постановеното
отнемане на трофеите – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление / относно приписаното деяние на конкретното
ФЛ , водещо до недоказани вина и авторство на провинението му, без
значение задължителното прилагане на чл.61 ал.1 предл. ІІ ЗЛОД, като
последица/, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за
адвокатско възнаграждение в процеса. Съобразно указаното в чл.18 ал.2
вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
6
адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган,
претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. – за
адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за
правна защита и съдействие с адвокат, пълномощно и списък с направените
разноски, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което и
има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3/05.04.2021 г. на Директора
на РДГ - Берковица, в частта, в която на М. АН. С. от с. Ч., обл. В., ул. “А.
Б.“ № ..., с ЕГН **********, за нарушение по чл.90 ЗЛОД е наложена "глоба"
в размер на 300,00 лв., на основание чл.90 от Закона за лова и опазване на
дивеча.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3/05.04.2021 г. на
Директора на РДГ - Берковица, в частта, в която спрямо М. АН. С. от с. Ч.,
обл. В., ул. “А. Б.“ № ..., с ЕГН **********, е постановено „отнемане в полза
на държавата“ на вещите, предмет на нарушение : 5 бр. ловни трофеи от дива
свиня, 9 бр. ловни трофеи от сръндак, 2 бр. трофеи от вълк, 1 бр. трофей от
благороден елен и 1 бр. трофей от лопатар, на основание чл.61 ал.1 от ЗЛОД.
ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ..., ДА
ЗАПЛАТИ на М. АН. С. от с. Ч., обл. В., ул. “А. Б.“ № ..., с ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7