Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.06.2017 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 23.05.2017 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

835

по описа за

2016

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

С влязло в сила Решение № 236/14.11.2016 г. постановено по делото и Решение № 20/27.01.2017 г. постановено по въззивно гр. дело № 658/2016 г., с което е изменено първоинстанционното решение е допусната делба между Н.В.Й. *** с ЕГН **********, Л.В. ***, с ЕГН **********, и М.И.П. *** с ЕГН **********, по отношение следния недвижим имот – УПИ II, пл. № 56, кв. 8 по плана за регулация на с. с. о. р. о. в., целия с площ от 685 кв. м. ведно с построените в него: жилище с разгъната застроена площ от 72 кв. м.  и второстепенна сграда с разгъната застроена площ от 40 кв. м. при граници и съседи:  УПИ I, пл. №56;  УПИ III, пл. № 55 и улици, при права: 1/3 ид. части за М.И.П. *** с ЕГН **********, 1/3 ид. част за Н.В.Й. *** с ЕГН **********, и 1/3 ид. част за Л.В. ***, с ЕГН **********.

Производството по делото е във втората фаза по извършване на делбата и претенции по сметки. В срока по чл. 349 ал. 4 ГПК е направено искане за възлагане на делбения имот от ищците в хипотезата на чл. 349 ал. 2 ГПК.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно техническа и оценителна експертиза.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В тази фаза на процеса е назначена и изслушана съдебно техническа и оценителна експертиза, заключението на която е прието от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено. В същото е дадено заключение, че делбения имот е неподеляем. Посочено е, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот е в размер на 13 100 лв.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът счита, че делбата следва да приключи, като процесния имот се изнесе на публична продан.

Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи дял в натура. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 350 и чл. 352 от ГПК, или чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК.  И в двата случая, съдът е обвързан от постановеното решение за допускане на делбата. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа и оценителна експертиза, делбеният имот е неподеляем. Съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, същият се изнася на публична продан. Съдът следва да изнесе процесния имот на публична продан при първоначална цена 13 100 лв. Сумата получена от проданта следва да се разпредели между съделителите с оглед правата им. Всеки от тях може да участва при наддаването в публичната продан. Неоснователна е  претенцията за възлагане на делбения имот направена от съделителките Й. и В.. Съгласно разпоредбата на чл. 349 ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Доказателства, че направилите това искане съделители при откриване на наследството са живели в неподеляемото жилище и не притежават друго жилище, не са представени по делото. Единствения начин за ликвидиране на съсобствеността в този случай е изнасяне имота на публична продан.

В срока по чл. 346 ГПК от ответната страна – съделителката М.П. е направено искане за заплащане от ищците – съделителите Н.Й. и Лидия В. на сумата от 6200 лв. или по 3100 лв. за всяка една от тях, представляваща разноски за извършени подобрения в делбения имот от ищцата по този иск, както следва: 1000 лв. за изграждане на тераса с надзид, поставяне на остъкление, на двойни железни врати и боядисване, сумата от 2000 лв. за измазване на къщата от четири страни, сумата от 1500 лв. за изграждане на покрив над къщата с дървен материал и изолационни платна, сумата от 1200 лв. за облицоване на баня с плочки, поставяне на бойлер, душ и чешма с мивка, за сумата от 200 лв. за облицоване на кухня с плочки, за сумата от 400 лв. за изграждане на навес над външно стълбище с греди, летви и цигли, както и на сумата от 3000 лв. за денонощно гледане  издръжка на наследодателя в продължение на една година преди смъртта му.

В първото с.з. процесуалния представител на ищците от тяхно име е признал само т. 2 от молбата – за измазване на къщата от четирите страни на стойност от 2000 лв. Останалите искания за подобрения са оспорени. Твърди се, че те не са извършвани.

Искът за подобрения следва да бъде уважен само в тази част, в която се признава от ответниците по същия, в останаталата част за другите претендирани подобрения следва да бъде отхвърлен по следните съображения:

Още в молбата е посочено, че по време на съвместно съжителство и в брака са извършвани подобренията. Не са посочени периодите през които ищцата по този иск и наследодателя на страните са били в съвместно съжителство и колко време са били в брак. От гласните доказателства по делото може да се направи извод, че те са живели заедно общо 14 -15 години, като брак са сключили есента на 2012 г. Единственото безспорно обстоятелство тук е, че те са сключили граждански брак на 12.12.2012 г. и този брак е продължил до смъртта на наследодателя им на 28.06.2014 г. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод кои от подобренията са извършени по време на съвместното им съжителство и кои след сключване на гражданския брак. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели В., Й., Л. и Д. не може да се направи извод кога са извършвани тези подобрения, а това е важно с оглед правилното квалифициране на иска, разпределението на доказателствената тежест и събирането на относими и допустими доказателства, както и тяхното обсъждане. Освен това никой от свидетелите – трима от които са и в близки роднински връзки със страните, не установява кой е правил разходите за подобренията, кой е заплащал вложените материали и труд. По тези съображения, съдът намира, че иска за подобрения съгласно т. 1 – 3, 2, 5 и т. 6 от молбата ще следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По отношение на т. 7 от молбата – претенцията за 3000 лв. за денонощно гледане, издръжка на наследодателя в продължение на една година преди смъртта му, също ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Видно от изложеното в молбата, този иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 55 ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл. 55 ал. 2 ЗЗД.

Правилото на чл. 55 ал. 2 ЗЗД е приложимо само при първия фактически състав на чл. 55 ал. 1 ЗЗД. Затова, когато се поддържа, че е дадено нещо без основание, необходимо е да се изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се констатира, че извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда обратно.

От систематическото място на нормата на чл. 55 ал. 2 ЗЗД, се вижда, че тя може да се отнесе само към уредените в първата алинея случаи. Освен това логически е невъзможно да е налице изпълнение на нравствен дълг в случаите на отпаднало или неосъществено основание. Съзнателно изпълнение на нравствен дълг само по себе си е основанието на престацията, а при втората и третата хипотеза на чл. 55 ал. 1 ЗЗД основанието е друго, но даденото може да се иска обратно, защото то или е отпаднало, или не е могло да бъде осъществено. Затова следва да се приеме, че въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание, тъй като нравствения дълг замества основанието.

По смисъла на чл. 55 ал. 2 ЗЗД нравствени са задълженията за полагане грижи от близките по отношение на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини. Нравственият дълг произтича от брака, родството или осиновяването, в конкретния случай от брака. Косвен извод за това, че ищцата по този иск е изпълнявала свой нравствен дълг, произтича и от липсата на доказателства че по време на тези грижи, гледане и издръжка на наследодателя, тя не е потърсила другите наследници – децата от първия му брак, да полагат грижи и те.

По горните съображения, съдът намира, че този иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Съделителите ще следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете им.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН при първоначална оценка 13 100 лв. /тринадесет хиляди и сто лева/ следният недвижим имот: УПИ II, пл. № 56, кв. 8 по плана за регулация на с. с. о. р. о. в., целия с площ от 685 кв. м. ведно с построените в него: жилище с разгъната застроена площ от 72 кв. м. и второстепенна сграда с разгъната застроена площ от 40 кв. м. при граници и съседи:  УПИ I, пл. №56;  УПИ III, пл. № 55 и улици.

Сумата получена от проданта следва да се разпредели от съдебния изпълнител между страните, съобразно квотите им при делбата – по 1/3 ид. част за всеки един от съделителите.

ОСЪЖДА Н.В.Й. *** с ЕГН ********** и Л.В. ***, с ЕГН **********, да заплатят на М.И.П. *** с ЕГН ********** сумата общо от 2000 лв., или по 1000 лв. всяка една от тях, за измазване на къщата от четири страни.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.И.П., ЕГН **********, против Н.В.Й. *** с ЕГН ********** и Л.В. ***, с ЕГН **********, за сумата от 1000 лв. за изграждане на тераса с надзид, поставяне на остъкление, на двойни железни врати и боядисване, сумата от 1500 лв. за изграждане на покрив над къщата с дървен материал и изолационни платна, сумата от 1200 лв. за облицоване на баня с плочки, поставяне на бойлер, душ и чешма с мивка, за сумата от 200 лв. за облицоване на кухня с плочки, за сумата от 400 лв. за изграждане на навес над външно стълбище с греди, летви и цигли, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.И.П., ЕГН ********** против Н.В.Й. *** с ЕГН ********** и Л.В. ***, с ЕГН **********, за сумата от 3000 лв. за денонощно гледане и издръжка на наследодателя в продължение на една година преди смъртта му, като неоснователен.

ОСЪЖДА Н.В.Й. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху стойността на подобренията в размер на 40.00 лв.

ОСЪЖДА Л.В. ***, с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху стойността на подобренията в размер на 40.00 лв.

ОСЪЖДА М.И.П. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на МзРС върху стойността на отхвърлените искове за подобрения и гледане и издръжка на наследодателя в размер на 292 лв.

ОСЪЖДА Н.В.Й. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса върху дела си в размер на 174.67 лв.

ОСЪЖДА Л.В. ***, с ЕГН **********, да заплати държавна такса върху дела си в размер на 174.67 лв.

ОСЪЖДА М.И.П. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса върху дела си в размер на 174.67 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                      Районен съдия: