Р Е Ш Е
Н И Е
№ 140
гр. Сливен, 21.11.2023
год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Административният съд - Сливен - I състав 3-членен, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав::
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на
прокурора Красимир Георгиев Маринов като
разгледа докладваното от съдия Слав
Бакалов КАНД № 20237220600124/2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С Решение № 34 от 02.08.2023 г., постановено по АНД №
20222210200136/2022 г. по описа на Районен съд – Котел е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 22-0287-000408 от 23.09.2022
г., издадено от Началник РУ - Котел, ОД на МВР - Сливен, с което на В.Т.В., с
ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл.
2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване
от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е разпоредено
отнемането на 12 контролни точки.
Горното решение е обжалвано в законния срок от Началника на РУ - Котел
при ОД на МВР - Сливен. В касационната жалба, подадена от пълномощник, се
твърди, че решението на Районен съд – Котел е неправилно, поради нарушение на
материалния закон. Счита за необосновани изводите на съда, че при издаване на
наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на
административното нарушение, като в случая не се касаело за две отделни нарушения,
както е приел районният съд, а за едно нарушение, за което било наложено едно административно
наказание. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен
съд – Котел, като неправилно.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му
гл.юрисконсулт К. Б., в което заявява, че поддържа касационната жалба. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че насрещната страна
претендира такова.
Ответникът по касацията В.Т.В., редовно призован, се явява лично и с адв. И.Т. ***, която оспорва касационната жалба като
неоснователна и необоснована. Заявява, че правилно районният съд е приел, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване
правото на защита на подзащнитния ѝ. Счита, че от
събраните по делото доказателства не се доказва извършване на нарушението, т.к.
имало доказателства, че поводът за посещението на подзащнитния
ѝ в полицията е бил не изпробването му за наркотични вещества, а за
представяне на талона, който не е могъл да представи на мястото на проверката.
Счита, че правилно В. е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества, тъй
като когато е пристигнал в сградата на РУ – Котел, той вече не е имал качеството на водач. Моли съда да
постанови решение, с което да остави
в сила решението на Районен съд – Котел. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, за които представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за
основателност на касационната жалба. Счита, че районният съд е постановил
атакуваното решение при неправилно тълкуване на материалния закон.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.08.2022 г. против В.Т.В. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД, бл. № 013614, за
това че на същата дата в 20:45 часа, в гр. Котел, по ул. „Стара планина“ до дом
№ 19, управлявал лек автомобил марка „Субаро“, модел „Легаци“ с рег. №*******, собственост на В. В. В. Водачът
отказал да бъде изпробван с Drug test 5000 за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На В. бил издаден талон за медицинско
изследване № 0039236, ведно със стикери № А045963. Като доказателство било отнето
СУМПС №********* и Контролен талон №*********. АУАН бил връчен лично на В. на
23.08.2022 г., срещу подпис, с направено отбелязване, че няма възражения.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не
представил пред АНО в законоустановения срок писмени
възражения против направените в акта констатации.
Въз основа на съставения АУАН, Началникът на РУ Котел
при ОД на МВР - Сливен, издал процесното НП, с което приел, че при извършена
проверка в качеството си на водач на МПС В.В. е
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози
с техническо средство и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. На основание чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП му наложил глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските показания на актосъставителя
– Н. С. и свидетеля по АУАН – Д. С., като е приел, че в хода на проверката е възникнало
съмнение за употребени наркотични вещества от страна на водача В. и бил поканен
в управлението, за да му бъде извършено тестване. В автомобила била св. М. с
дете - бебе на няколко месеца, поради което служителите разрешили на В. да
закара свидетелката и детето до дома им. Няколко минути след това В. се явил в
РУ, където отказал да му бъде направено такова тестване. Св. Н. С. му издал
талон за медицинско изследване с № 0039236, ведно със стикери № А 045963 и го
връчил срещу подпис на водача. Видно от съдържанието на същия, В. е следвало да
отиде за медицинско изследване и взимане на биологична проба за химическо лабораторно
изследване до 20 минути от връчването
на талона. В приложения Протокол за медицинско изследване дежурният медицински
специалист във ФСМП Котел е отразил, че В.В. е отказал
да даде проба.
Въз основа на гореустановената
фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните функции, по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Приел,
че на посочените дата, час и място санкционираното лице е управлявало процесния
автомобил, поради което е имало качеството на водач на МПС, като при
извършената му проверка е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство. Едновременно с това е констатирал
неяснота относно броя на нарушенията, при липса на ясно и недвусмислено
описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение (нарушения)
и фактическо описание на това нарушение и на твърдените като неизпълнени
предписания за лабораторно химико-токсикологично изследване. Приел, че е
допусната съществена неяснота до степен на липса на основен реквизит на АУАН по
чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и на НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Формирал е
извод, че са налице и двете изпълнителни деяния за нарушението по чл. 174, ал.
3, предл. 2 от ЗДвП, като се касае за две отделни
нарушения, за които е следвало да се отмерят две отделни
административни наказания, а не едно - както е посочено в НП. При тези мотиви Районен съд – Котел е отменил обжалваното
наказателното постановление.
Решението на Районен съд – Котел е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на
Районния съд не се споделят от настоящата инстанция.
В случая ответникът по касацията е санкциониран на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно който водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Нормата е задължаваща, доколкото изисква определено
поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в предприемане на активни
действия. Видно от цитираната разпоредбата, за да е съставомерен
отказът, лицето следва да притежава качеството „водач“ на МПС, трамвай или
самоходна машина. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в от § 6, т. 25 на
ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
По отношение на възражението, направено пред районния
съд, че санкционираният не е имал качеството „водач“ на процесното МПС, следва
да се има предвиди следното:
От събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 23.08.2022 г. в 20:45 часа, в гр. Котел, по ул. „Стара
планина“ до дом № 19, В.Т.В. е управлявал посочения в АУАН и в НП лек автомобил
марка „Субаро“, модел „Легаци“
с рег. № *******, което е възприето непосредствено
от контролните органи и се потвърждава и от показанията на св. М. Дори да се
приеме, че след спиране за проверка и извършването ѝ, по пътя към РУ В.
се е отклонил, за да закара пътуващите в автомобил лица до дома им, той през
цялото време – управлявайки автомобила е бил под наблюдението на контролните
органи. От момента на спиране на лекия автомобил, управляван от В.,
установяване на водача, пристигане в РУ за извършване на тест и отказа на
водача да бъде тестван е минал определен период от време, което не означава, че
В. е загубил качеството си на водач на МПС към момента, в който контролните
органи са поискали да му извършат проверка с тест. Именно като такъв той е бил
помолен от полицейските служители да бъде изпробван с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и съответно е отказал да му
бъде извършена такава проверка, което е описано в АУАН и в НП. Видно от съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение при фактическото описание на
нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване на хипотезата
за отказ за проверка с тест за употреба на наркотични вещества. В издаденото
въз основа на него наказателно постановление са посочени двете форми на
изпълнително деяние, регламентирани в чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Доколкото от
събраните по административнонаказателната преписка доказателства е
установено, че талон за медицинско изследване е издаден на ответника по касация,
но той е отказал да даде биологична проба, формулираното описание на
нарушението не е довело до неясното в повдигнатото обвинение. Съгласно чл.53,
ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Съдът счита, че не е налице формално нарушение на изискванията за
индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа страна,
което да бъде квалифицирано като съществено т., довело до ограничаване правото
на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира
съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва
противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере
обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за
отказа да бъде проверен чрез тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В случая, в съдържанието на наказателното постановление чрез
направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в
необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява
възприетото от наказващия орган противоправно
поведение и респективно съставомерно деяние по 174, ал.3 от ЗДвП. Формулировката
на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи
за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като
обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран.
Необоснован е изводът на въззивния съд, че в АУАН и НП са посочени две
изпълнителни деяния и респективно две нарушения, за които е следвало да бъдат
наложени две наказания. Нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е била предмет на анализ
в Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС,
І и ІІ колегия, като е прието, че отказите
по на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този
случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН.
Следователно отделно нарушение е отказ за извършване на проверка за наличие на
алкохол и отделно нарушение е отказ за извършване на проверка за наличие на
наркотици в кръвта на водача. В случая се касае за отказа на ответника по
касацията за извършване на проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, както и за вземане на проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, т.е. касае се за едно и също нарушение, а именно отказ от проверка за наличие на наркотици в
кръвта на водача. Отказът да бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества
или техни аналози е допустим, съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В този случай, за да се приеме, че е
налице отказ по смисъла на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, следва проверяваното лице да
откаже да даде биологична проба за медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване. При наличие на някоя от хипотезите, визирани в чл. 3а от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., установяването на наркотичната употреба се
извършва посредством медицинско и медико-токсикологично лабораторно изследване.
Въведената от законодателя алтернативност цели от
една страна обективност на резултата, т. е изключване на субективния фактор, а
от друга - предоставя възможност на нарушителя да избере сам начина, по който
да бъде установена употребата на наркотични вещества - при изразен отказ да
бъде тестван, като му бъде направено лабораторното изследване. (В този смисъл Решение
№ 83 от 28.02.2023 г. на ВКС по н. д. № 26/2023 г., I н. о., НК) В случая административно
нарушение представлява отказа на водача да бъде изпробван с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с тест, както и даде проби за химическо
или химико-токсикологично лабораторно изследване, за което е и привлечен към административно-наказателна
отговорност.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е
издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
закона при определяне съставомерността на деянието,
неговата правна квалификация като административно нарушение по чл. 174, ал.3
от ЗДвП и основание за налагане на административно наказание, поради което
квалифицирането му от административнонаказващия орган
като нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП не води до неяснота или несъответствие
между фактическата и юридическата формулировка на обвинението.
При тези съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че процесното НП е издадено при спазване на всички съществени
процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като са наложени
предвидените от законодателя две кумулативни наказания, в указания от нормата
на чл. 174, ал.3 от ЗДвП фиксиран размер.
По изложените по-горе съображения Административен съд
- Сливен намира, че като е отменил НП, Районен съд – Котел е постановил
неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни
основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по
съществото на спора, с който се потвърди НП.
При този изход на делото се явява неоснователно
искането на ответника по касацията за присъждане на разноски.
Основателно е и следва да се уважи искането на
касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение направено пред въззивната инстанция. Същото
следва да се определи съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, в размер на 80 лева
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.
221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 34 от 02.08.2023 г., постановено по АНД № 20222210200136/ 2022 г. по описа на Районен съд – Котел, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0287-000408/ 23.09.2022 г., издадено от Началник РУ - Котел, ОД на МВР - Сливен, с което на В.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА В.Т.В., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ОДМВР Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за
производството пред КРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.