Решение по дело №72/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                            № 93 от 12.05.2021 г., гр. Кюстендил

 

    В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 72 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от „О.Б.” ООД, с ЕИК *********, срещу Решение № 260120/17.12.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 850/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 500980-F511742/24.03.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” в Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). С посоченото наказателно постановление на „О.Б.” ООД на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.). В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендират се отмяна на решението и на наказателното постановление, както и присъждане на направените разноски по делото.

„О.Б.” ООД не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 2026/19.04.2021 г. по описа на съда процесуалният му представител по пълномощие адвокат Е.Д.поддържа жалбата. Представя списък на разноските.

С молба с вх. № 2035/19.04.2021 г. процесуалният представител по пълномощие на НАП юрисконсулт С.В.оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 500980-F511742/24.03.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП. От фактическата страна на спора е установено, че на 21.08.2019 г. в 10:40 часа е извършена проверка от инспектори по приходите в ЦУ на НАП в търговски обект – бензиностанция, находящ се на адрес: гр. Дупница, главен път Е-79, стопанисван от „О.Б.” ООД. При проверката е установено, че промяната в касовата наличност не се отчита по надлежния ред с монтираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), свързано дистанционно с НАП, а именно – фискално устройство марка „Еpson”, модел ,,TM-T81-KL” с ИН на ФУ № RE003134 и ИН на фискалната памет № 45005813. Установени са разчетена касова наличност от ФУ – 1531,86 лева, фактическа наличност – 802,00 лева, въведени пари в касата – 600,00 лева, и изведени пари от касата – 1300,00 лева. Монтираното и работещо в обекта ФУ притежава и са активирани за работа операциите ,,служебно въведени” и ,,служебно изведени” суми в касата. Установената фактическа наличност в касата е съгласно изготвен опис, който е отразен в Протокол за извършена проверка № 0399618/21.08.2019 г., съставен на място при проверката. Срещу „О.Б.” ООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F511742/01.10.2019 г. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Актът е предявен и връчен на адвокат Симеон Стойчев, надлежно упълномощен. Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, като не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, и е потвърдил наказателното постановление. 

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на „О.Б.” ООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Правилен е и изводът на районния съд за доказано нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В случая не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че към момента на извършване на проверката в процесния търговски обект, стопанисван от „О.Б.” ООД, не е отчетена по надлежния ред с монтираното и работещо в обекта ФУ, свързано дистанционно с НАП, промяната в касовата наличност, а именно – не е отразена констатираната отрицателна разлика между разчетената наличност от фискалното устройство и фактическата наличност на паричните средства в размер на 729,86 лева чрез функцията „служебно изведени суми”. Налице е нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което правилно е ангажирана отговорността на „О.Б.” ООД по чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба. Неоснователно е възражението на касатора за нарушаване на принципа на пропорционалност по чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз. Налагането на процесната санкция не надхвърля границите на подходящото и необходимото, за да се постигне преследваната от ЗДДС цел – контрол върху оборотите от продажби. Такъв контрол би могъл ефективно да бъде постигнат единствено при строга отчетност и на тези налични в касата на съответния обект средства, които не изведени в резултат на стопански операции. Правилен е и изводът на районния съд за неприложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е част от установения ред за регистрация и отчетност и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Разликата между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В случая не се твърди, а и липсват доказателства да е било налице състояние на обективна невъзможност за коректно спазване на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвръдил, районният съд е постановил правилно решение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260120/17.12.2020 г., постановено по АНД №850/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.