Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр.Габрово, 22.03.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ : П. ПЕНКОВА
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното то съдия Големанова в.гр.д.№11 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото М.Н.П. срещу Решение № 317/05.11.2018г. по гр.д.№390/2016г. по описа на Габровски районен съд.
В жалбата се излага становище, че в обжалваното решение липсавл анализ на посочените от жалбоподателката - ищца поделото писмени и гласни доказателства, както и аргументи защо съдът не ги кредитира. От 2000г. жалбоподателката живеела трайно в процесния имот е била адресно регистрирана там. Същата нямала качеството на наемател. Действително преди 1998г. била наемател, но оттогава била започнала процедура по приватизация на имота от нейна страна. Тогава жалбоподателката заплатила стойността на земята, върху която са построени постройките, като след този момент извършвала действия,у които единствено собственикът можел да извършва. В последствие приватизацията се била "провалила", поради пропуски на ответника "Капитан дядо Никола" АД, а ищцата останала в имота, където живеела постоянно от 2000г. Действително жалбоподателката не разполагала с документ за собственост, но от събраните по делото доказателства можело да се достигне до извода, че тя е закупила имота. моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, ведно със законните последици.
Ответникът "Капитан дядо Никола" АД- в несъстоятелност оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, като счита, че жалбоподателката като трето лице не е доказала собствеността си върху процесните имоти. Не били представени доказателства за плащане цената на имота. моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди обжалваното решение.
Ответниците "ОББ" АД и "НБИ Консорциум" ООД не са депозирали отговор на въззивната жалба, нито са вземи становище по нея в съдебно заседание.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното Решение №
317/05.11.2018г. по гр.д.№390/2016г. по описа на Габровски районен съд е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от М.Н.П. против „НБИ Консорциум ”ООД „Капитан Дядо Никола”
АД /в несъстоятелност/ и „Обединена българска
банка” АД, установителен иск по чл.440, ал.1 ГПК да се приеме за
установено по
отношение на ответниците "НБИ-Консорциум"
ООД - взискател, "Капитан дядо Никола“ АД /в несъстоятелност/- длъжник и
"Обединена българска банка" АД – присъединен взискател, че имот с
номер 030107, с площ 1.536дка, находящ се в землището на с.Б., общ.Габрово, в
м.”С.” и имот с номер 030109 с площ 0.239дка, находящ се в землището на с.Б.,
общ.Габрово в м.”С.”, образувани от имот номер 000102, върху които е насочено
изпълнението по изпълнително дело №20117320400216/11г. на ЧСИ В.Ц., не са
собственост на длъжника "Капитан Дядо Никола“АД /в несъстоятелност.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е
приел, че целта на иска
по чл.440, ал.1 ГПК е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху
имущество, което не принадлежи на длъжника. При уважаване на този иск ще се
прекрати изпълнението върху това имущество. Първоинстанционният съд е приел, че
е налице правен интерес за ищцата от така предявения установителен иск, за да
установи, че част от имуществото върху което е насочено изпълнението за парично
вземане не принадлежи на длъжника. Налице е изпълнително производство, което е
започнало и принудителното изпълнение спрямо недвижимото имущество – предмет на
иска все още не е приключило. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд не е безспорно установено, имот с номер 030107, с площ 1.536дка, находящ се в землището на с.Б.,
общ.Габрово в м.”С.” и имот с номер 030109, с площ 0.239дка, находящ се в
землището на с.Б., общ.Габрово в м.”С.”, образувани от имот с номер 000102 да са собствени на ищцата. Не е установено
по делото, към датата на извършване на публичната продан- 05.02.2016г., ищцата М.
Н. П., като трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, да е техен
собственик. Следователно не може да се направи правния извод, че към момента на извършване на публичната
продан тези имоти не са били собственост на длъжника „Капитан Дядо Никола” АД/в
несъстоятелност/ и не могат да служат за реализиране по принудителен ред на
задължението на длъжника.
Настоящия състав на въззивния съд възприема изцяло изводите на първоинстанционния.
Съгласно чл.440 ГПК
всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск,
за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично
притезание, не принадлежи на длъжника. Отрицателният установителен иск
нормативно е предвиден като способ за защита срещу материалноправна
незаконосъобразност при индивидуално принудително изпълнение на парични
притезания вследствие нарушение на принципа, че принудителното изпълнение на
паричното притезание трябва да бъде осъществявано само върху имуществото на
длъжника в изпълнението. Само имуществото на длъжника служи за обезпечение на
неговите кредитори, които имат еднакво основание да се удовлетворят от него,
ако няма законни основания за предпочитание. Абсолютните процесуални
предпоставки, които обуславящи допустимостта на иска по чл.440 ГПК,
са: 1) висящо изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение
на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на
длъжника; 4) осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да
засегне право на трето за изпълнението лице. Субективното право на третото лице
обосновава интереса от отрицателния установителен иск, предвиден в чл.440 ГПК,
но е извън предмета на делото.
Искът по чл.440, ал.1 ГПК има за предмет
установителната претенция на трето лице, че имотът, върху който е насочено
изпълнението, не принадлежи на длъжника. Касае се за отрицателен установителен
иск, за отхвърляне на който в тежест на длъжника е да докаже, че е собственик
на имота. В случаите, при които ищецът поддържа, че е собственик на спорния
имот ( както е в настоящия случай) и е потърсил защита на правото си
предявявайки отрицателен установителен иск, с който да отрече със сила на
пресъдено нещо правото на ответника, доказването, че спорното право принадлежи
на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора,
доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на
ответника върху същия имот (решение
№13/12.03.2016г. по гр.д. №3637/15г. на ВКС, ІІг.о., Решение №15/19.02.2016г.
по гр.д. №4705/2015г. на ВКС, ІІг.о.), т.е. недоказването, че същият е
собственик на имота обуславя основателността, а не допустимостта на предявения
отрицателен установителен иск (Определение №6/03.01.2019г. по гр.д.
№1986/2018г., Iг.о.).
Не се спори, че през
1998г. ищцата предприела действия да закупи от ответника "Капитан дядо
Никола" АД, чрез приватизация, процесния имот. Ищцата не представя
доказателства, от които да се установи, че е завършила процедурата по
приватизация на имота, нито че е заплатила на собственика земята. Процедурата
по приватизация е продължителна и строго формална, като по делото няма данни
започнатата от ищцата процедура по приватизация на спорния имот да е
приключила. Освен това ноторно известно е, че договорите за покупко-продажба на
недвижими имоти се сключват в нотариална форма, което е изискване да тяхната
действителност. По делото няма доказателства, от които не само да се установи,
че ищцата е сключила договор за покупко-продажба на процесния имот, но и че
договора е сключен в изискуемата от закона форма.
Въпреки, че в исковата
молба не е изрично заявено, от съдържанието й може да се извлече, че ищцата
приема, че след като дълги години е живяла и ползвала имота го е придобила,
т.е. позовава се макар и не изрично на изтекла придобивна давност. Не са
представени доказателства, че в полза на ищцата е изтекъл придобивния давностен
срок, нито 5 годишния за добросъвестни владелци, нито 10-годишния за
недобросъвестните владелци. През целия период от 1998г. до насочване на принудителното
изпълнение към имота през 2016г., както и до настоящия момент ищцата действително
е извършвала множество действия във връзка със заснемане на имота, оценка
влиянието върху околната среда, промяна предназначението на земеделската земя и
др. Във всички тези процедури същата е била посочвана като инвеститор, а като
собственик е бил сочен ответника "Капитан дядо Никола" АД. Нещо
повече, през 2011г. ищцата е предявила против "Капитан дядо Никола"
АД иск по чл.124 ГПК да бъде призната за собственик на имота, който е отхвърлен
с влязло в сила решение на съда. Същото е влязло в сила през 2012г.
Поради горното не може да се направи извода, че към момента на извършване на публичната продан процесния имот е бил собственост на ищцата, а не на длъжника по изпълнителното дело - "Капитан дядо Никола" АД. този извод е направил и първоинстанционния съд. За да достигне до него същият е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което възражението на жалбоподателката, че липсва анализ на събраните по делото доказателства и мотиви поради каква причина районният съд не ги кредитира е неоснователно. Напротив първоинстанционният съд подборно е обсъдил всички представени пред него доказателства- писмени и гласни.
Поради изложеното по-горе подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради оставяне на жалбата без уважение на жалбоподателката не следва да се присъждат направени по делото разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 317/05.11.2018г. по гр.д.№390/2016г. по описа на Габровски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :