Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 8806 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и обективно
съединен с него иск с правно основание чл. 497, ал.1 от КЗ вр.
чл. 86 от ЗДД за заплащане на законна лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение.
Ищецът С.А.А. поддържа
твърдение, че е претърпял значителни неимуществени вреди, вследствие
настъпването на смъртта на А.К.Й., което била дъщеря на съпругата му З.М.и
който той отгледал като осиновено дете. Смъртта на пострадалата настъпила на
24.08.2013г. в гр. Грюш, Конфедерация Швейцария, когато
при управление на товарен автомобил
марка „Волво“ с рег. № *******(KOEGEL D) водачът му - П.Г.,
нарушил правилата за движение по пътищата и поради несъобразено висока скорост
- предизвикал настъпването на пътно-транспортно произшествие при което
пострадала като пешеходец А.К.Й.. Във връзка с инцидента, на територията на Конфедерация
Швейцария било образувано наказателно производство, която приключило с влязла в
сила Присъда от 20.08.2015г. по дело проц. №
515-2015-5 съгласно описа на Окръжен съд Петригау/Давос. По силата на постановената присъда - водачът П.Г.
бил признат за виновен за това, че нарушил правилата за движение по пътищата и
причинил по непредпазливост смъртта на пострадалата А.К.Й.. Ищецът излага
твърдение, че въпреки отсъствието на родствена връзка между него и пострадалата
той изпитал значителни неимуществени вреди, понеже приживе изпитвал силна
привързаност към нея, отнасял се към нея като към собствена родна дъщеря и
оказвал грижи в отглеждането й, като грижи за свое дете. Позовавайки не
разпоредбите на чл.105 и чл.116 от КМЧП ищецът обосновава интереса си от
завеждане на настоящата искова претенция пред българския съд, като поддържа
твърдение, че Република България е държавата, където са настъпили
непосредствените вредоносни последици – описаните от него болки и страдания,
доколкото постоянният и настоящият му адрес както преди, така и след
увреждането били в Република България. След настъпването на инцидента, чрез
свой процесуален представител - ищецът се бил свързал с представители на ответното
дружество, в качеството на застраховател на водача, който причинил вредите, но
след проведената кореспонденция по електронната поща, не било постигнато
споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение. При така изложените фактически
твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата
от 100 000 лева, заедно със законната лихва върху присъденото застрахователно
обезщетение, считано от датата на увреждането – на 24.08.2013г., до деня на окончателното
изплащане на дължимата сума. Предвид очаквания положителен изход от спора - ищецът
претендира и за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни и
деловодни разноски.
Ответното дружество - С.М.И.К./S.M. I. C.LTD с ЕИК ******** и седалище в гр.
Берн, Конфедерация Швейцария
– действащо чрез упълномощения си процесуален представител адв. В.Х.- оспорва допустимостта на иска, компетентността
на сезирания съд и приложимото материално право. Мотивира становище за
приложимост на швейцарския материален закон. Оспорва наличието на активна
материална легитимация за ищеца, да получи застрахователно обезщетение на
посоченото в исковата молба основание, доколкото поддържа тезата, че самият
ищец не попадал в кръга на лица, разполагащи със субективно право на
обезщетение за неимуществени вреди. В тази насока ответникът оспорва
твърдението на ищеца, че е съпруг на майката на пострадалата, оспорва
твърдението, че ищецът е отглеждал или помагал за отглеждането на пострадалата
като свое дете, както и твърдението, че ищецът се е намирал с пострадалата А.Й.(приживе)
в трайна и дълбока емоционална връзка. Сочи, че надлежна материална легитимация
на ищеца да получи застрахователно обезщетение била отречена както от
действащата към момента на настъпване на събитието нормативната уредба, така и
от задължителната практика на Върховния съд /респ. Върховния касационен съд. В
тази насока посочва, че най- старото ППВС № 5/1969г. дефинитивно изключвало
лица от категорията на ищеца от кръга на легитимираните да получат обезщетение
лица. Възприетата с Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС сравнително по- нова тълкувателна практика, нямала обратно действие и по
тази причина не следвало да се прилага за конкретния случай, но независимо от
това - събраните доказателства не установявали твърдението, че ищецът е съпруг
на майката на пострадалото лице, нито че се е грижил за него при отглеждането
му. Анализът на актуалната редакция на българския материален закон чл. 493а от КЗ обуславял извода за липса на надлежна материална легитимация у ищеца. При
условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на дължимото застрахователно
обезщетение, като се позовава на максимално определения размер на
обезщетението, което би било дължимо ако искът би бил основателен според разпоредбата
на §95 от ПЗР на ЗИДКЗ. При условията на евентуалност, релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата при ПТП, която предприела неправомерно пресичане на
пътното платно, под въздействието на алкохолно опиване със съдържание от 2.67
промила алкохол в кръвта, с което допринесла за непредотвратимост
на удара. Ответникът оспорва
и предявения иск за присъждане на законна лихва върху претендираната
главница като неоснователен, доколкото поддържа тезата, че главния иск за
присъждане на застрахователно обезщетение е неоснователен. При условията на
евентуалност, ответникът релевира възражение за
изтекъл срок на погасителна давност върху вземането за законна лихва на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за периода от 24.08.2013г. до датата на
предявяване на исковата молба – 02.07.2018г. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни и
деловодни разноски.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представения от ищеца и приет като доказателства по
делото препис от Присъда от 20.08.2015г. по дело проц.
№ 515-2015-5 съгласно описа на Окръжен съд Петригау/Давос /в превод на български език/ мотивира извода за
настъпилото на 24.08.2013г. в гр. Грюш, Конфедерация
Швейцария пътно- транспортно произшествие, при което водачът на товарен
автомобил марка „Волво“
с рег. № *******(KOEGEL D) - П.Г. е нарушил правилата за движение и е причинил
по непредпазливост смъртта на пешеходец /за който не се спори, че е
пострадалата А.К.Й. /.
Присъдата е с отбелязване- декларация за изпълнимост от
04.07.2016г., който факт мотивира извода, че е влязла в сила.
За целите на доказването в настоящото производство, съдът
допусна специализирана съдебна авто- техническа
експертиза, въз основа на аналитичните данни, които са установени
непосредствено от органите на досъдебното производство в Конфедерация Швейцари, при огледа на процесното
ПТП. Заключението на приетата експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (със
специалност технология и безопасност на автомобилния транспорт), мотивира
изводи за правнозначимите факти, относно механизма на
настъпване на пътния инцидент и поведението на участниците в него.
За целите на доказването в настоящото производство,
съдът допусна специализирана съдебно- медицинска експертиза, въз основа на
аналитичните данни, които са установени непосредствено от органите на
досъдебното производство в Конфедерация Швейцария, при разследване на процесното ПТП. Заключението на приетата експертиза,
изготвена от вещо лице д-р Н.С., мотивира изводи за правнозначимите
факти, относно възможното въздействие на алкохолното повлияване върху
поведението на пострадалата.
В показанията си, дадени пред делегирания съд, свидетелят
К.Д.М.твърди, че познава ищеца от 1986г. и бил съсед на него и семейството му в
с. Асеново. Свидетелят знаел, че ищеца е женен за З., която била майка на
пострадалата А.. Бащата на А.бил друг мъж, но ищецът поел грижата над децата на
З., включително и над А.. Понеже ищецът С.А., който бил известен в селото още
като „Сабри“ отгледал като свои децата на З., те също го знаели като техен
баща. Когато А.пораснала, тя отишла да работи в чужбина, но продължила да
поддържа близки социални и емоционални отношения с майка си и със С.А.. Израз
на добрите отношения между ищеца и А.според свидетеля бил фактът, че когато С.А.
бил влязъл „за нещо“ в затвора, А.изпращала редовно пари на З., за да купува
последната цигари за ищеца. А.се връщала два пъти годишно в България. По време
на отсъствието й, детето и било отглеждано от ищеца и З.. Когато станало
известно, че А.е починала в резултат от процесното
ПТП – ищецът организирал транспортирането и погребението й в с. Асеново, след
като бил събирал финансови помощи от хората в селото. На погребението на А., ищецът
изглеждал тъжен и разстроен.
В показанията си, дадени пред делегирания съд, свидетелката
С.А.Й.твърди, че познава ищеца от 1990г. и била съсед на него и семейството му
в с. Асеново. В същото село, ищецът бил известен като „Сабри“. Свидетелката
твърди, че ищецът бил женен на З., която била майка на А.. Връзката между ищеца
и З. позволила на ищеца да отгледал А.като свое дете, а в последствие да се
грижи и за детето на А.като за свое дете. Когато узнали за настъпили инцидент с
А., З. и ищеца били „тревожни“ /цит./. Ищецът
организирал транспортирането и погребението на А.в с. Асеново, а в последствие
организирал религиозни ритуали и възпоменания на гроба й.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди се основава на твърдението, че при наличие на предвидените
в закона предпоставки, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
причинените от застрахования водач вреди.
Съдебната претенция, с която е сезиран съдът е формално допустима.
Тя е предявена пред съд, който разполага с предвиденатата
в закона компетентност да разгледа съществото на спора, независимо от факта, че
пътния инцидент е настъпил на територията на Конфедерация Швейцария – по
аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 2
вр. с ал. 1 от КМЧП – доколкото вредите от
пътния инцидент или поне част от тях са се проявили на територията на Р.
България.
Независимо от международната компетентност на българския съд по чл. 18 от
КМЧП - по аргумент от
разпоредбите на чл. 105, ал.1 от КМЧП, вр. с чл. 116
от КМЧП приложимото материално право за определяне на задължението на ответника
да изплати застрахователно обезщетение е българското право, с което делото се
намира в най- тясна връзка, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, а поради своята същност, твърдените неимуществени вреди биха могли да
настъпят само на територията на Р. България, където е постоянния и настоящия
адрес на ищеца.
Въз основа на анализа на събраните в хода на делото доказателства и с оглед
приложимото право, съдът намира че ищецът С.А.А. не е
надлежно материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди за
смъртта на пострадалата А.К.Й..
При това, следва да се посочи, че ищецът не е роднина на пострадалата,
доколкото помежду им няма връзка на родство.
Независимо от изложените в исковата молба твърдения на ищеца в такава
насока - в хода на съдебното дирене не се установи, че той е съпруг на майката
на А.К.Й. или че е осиновител на споменатото пострадало лице.
Показанията на разпитаните свидетели също не способстват за формиране на
необходимия обоснован извод, че отношенията между ищеца и починалата са
основани на трайна и дълбока емоционална връзка, извън обичайните отношения с роднините на
лица, които живеят на съпружески начала. В тази насока заслужава да се
отбележи, че показанията на свидетелите не биха могли да бъдат възприети
безкритично, като се отчита факта, че свидетеля К.М.заявява, че живее в чужбина,
а показанията на свидетелкатаС.Й.се в повечето случаи
наситени с оценки, вместо с факти.
Поради липса на надлежна материална легитимация на ищеца да получи
застрахователно обезщетение, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, без
да бъдат обсъждани по същество останалите събрани в хода на съдебното дирене
доказателства, които имат отношение към размера на претенцията и към релевираните от ответника възражения.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът е надлежно
легитимиран да получи направените в хода на процеса съдебни разноски.
Представеният списък на разноските сочи, че разноските възлизат общо на 8255,
20 лева. Релевираното от ищеца възражение по чл. 78,
ал.5 от ГПК следва да бъде отхвърлено, като се отчита обема на извършените
процесуални действия и наличието на международен елемент, който изключва
потенциален извод за липса на фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предавените от С.А.А.
с ЕГН ********** и съдебен адреса*** срещу С.М.И.К./S. M. I. C. LTD, с ЕИК ******** и седалище в гр.
Берн, Конфедерация Швейцария, ул. „********и съдебен адреса*** искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 100 000 лева, за понесени неимуществени вреди, в
резултат от смъртта на А.К.Й. в резултат
от ПТП на 24.08.2013г. и обективно съединен с него иск с правно основание чл.
497, ал.1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗДД за заплащане на законна
лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от 24.08.2013г. до
деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.А.А. с
ЕГН ********** и съдебен адреса*** да заплати на „С.М.И.К.“ /S. M.I. C. LTD, с
ЕИК ******** и седалище в гр. Берн, Конфедерация Швейцария, ул. „******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата от 8255, 20 (осем хиляди двеста
петдесет и пет лева и двадесет ст.) лева за съдебни разноски, които са
направени в производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: