РЕПУБЛИКА Б.

  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  ……/ 14.04.2014 год., гр.С.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар:  С.А.

като разгледа докладваното от председателят г.д. № 9737 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :

1. Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, евентуално с  него – иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 183, ал.1 от КЗ.

2. ИЩЕЦЪТ- Г.Е.В. твърди в исковата си молба, че сключила с първият ответник(банката) договор за наем на сейф на 09.05.11 год. Тя приела да ползва под наем сейф , находящ се в трезор на банката в гр. С., бул. Д.Н.” №**, а банката се З.ължила срещу уговорено възнаграждение да осигури неприкосновеност на касета. Срокът на договора бил от 15.05.11 до 15.05.12 год. Ищецът била изправна страна по договора. На 25.05.11 год. бил извършен обир в трезора, по което деяние било образувано досъдебно производство, спряно по настоящем. От сейфа били откраднати пари на стойност от 26.000,00 евро, а банката не е изпълнила своето задължение по охрана на сейфа. Ищеца изрично упълномощила с право на достъп до сейфа лицето В. А., който периодично го извършвал и проверявал/ внасял/ оставял различни суми в сейфа. След обира съдействала напълно на банката и декларирала откраднатото, на 28.05.11 год. депозирала писмено искане до банката за обезщетение за нанесените `и вреди. Разбрала още, че банката е застраховала имуществото и срещу този риск при вторият ответник(застраховател), но нямала достъп до този договор. Счита ,че било налице неизпълнение на договорно З.ължение от страна на банакта- не изпълнение на опазване неприкосновеността на касетата и вложените в нея вещи, не била положена дължима грижа от банката. Тези пари били спестяванията на ищеца за последните 6 години. Твърди, че в следствие на неизпълнението на договора претърпяла значителни неимуществени вреди, била съкрушена от загубата на средства, планираната покупка на жилище – респективно и женитба отпаднали. Застрахователят евентуално отговарял в това си качество пред ищеца, на основание застрахователното отношение с банката. На база тези твърдение моли от съда да се произнесе с решение , с което да бъде осъден първи ответник- банката да и заплати сумата в размер на 50.851, 58 лева, представляваща левовата равностойност на 26.000,00 евро, което било обезщетение за претърпени имуществени вреди – загуби, в резултат на неизпълнение на З.ължение по договор за наем на сейф, ведно със законна лихва върху нея, считано от дата на обира- 25.05.11 год. до окончателно изплащане на сумата и обезщетени за неимуществени вреди в размер на 10.000,00 лева на същото основание. Евентуално, при неуважаване на първият иск моли да бъде осъден вторият ответник- застраховател за същите суми, на основание договор за застраховка с банката.

3. В с.з. чрез процесуален представител подържа иска, моли за разноски, представя и списък по чл. 80 от ГПК. В писмена защита излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си.

            4. ОТВЕТНИКЪТ – „Р.С.” ЕАД оспорва иска. Поддържа основание „непреодолима сила” по смисъла на чл. 306, ал.2 от ТЗ и чл. 81, ал.1 от ЗЗД. Твърди коректно изпълнение на задълженията си по договора. Признава събитието „обир” на посочената дата и място и съответното разбиване на касетата на ищеца. Твърди, че посочената сума не се е намирала в сейфа, това не било доказано. Липсвали неимуществени вреди, тъй като обстоятелствата, на които основава ищецът тази претенция не са били известни на ответникът при сключване на договора. В с.з. тази позиция се поддържа, допълнително в писмена защита се развиват доводи в тази връзка, претендиратсе разноски по представен по делото списък.

            5. ОТВЕТНИКЪТ по евентуалния иск- ЗАД„Б.В.И.Г.” не оспорва налично застрахователно правоотношение с първият ответник. Оспорва иска, намира същия за неоснователен и недоказан. В с.з. чрез представител поддържа това становище  и претендира разноски по делото, равни на юристконсулстко възнаграждение.

            6. Съдът отдели като безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелства, съобразно становищата на страните- сключен договор за наем на банкова касета така , както се твърди в исковата молба; отношения между страните на тази плоскост от 2006 год.; предоставен достъп до сейфа от страна на Банката към ищеца и нейният пълномощник; извършен обир на 25.05.2011 год. при който касетата е била разбита.

            Съдът намира:

            Факти по делото.

            7. Неоспореният договор между  ищецът  и ответникът „Р.С.” ЕАД е приет по делото. Видно от него- Договор за наем на сейф№ 051/09.05.2011 год., Банката като наемодател и ищецът- като наемател са се съгласили, наемодателят да предостави , а наемателят да приеме за ползване под наем касета №D062, в специално охранявано и оборудвано помещение(наречено трезор) собствено на наемодателя или взето под наем от него. Наетата от наемателят касетка щяла да се използва за съхранение на вещи, които са с необявена стойност и съдържание, срещу уговорено заплащане в размер на 240,00 лева. Срокът на договора бил една година- от 15.05.11 год. до 15.05.12 год. Правата и задълженията на наемодателят включвали в себе си предоставяне на годна за ползване касета; осигуряване неприкосновеност на касетата(чл.3.1.2); предаване на двойка ключове от ключалката на наетата касета;  не носи отговорност за промени във вида и качеството на съхраняване в касетата вещи, произтичащи от естеството на вещите, както и за щети, причинени от евентуалното забравяне от наемателя на ключа в ключалката  на касетата. Уговорено е било и действия за осигуряване сигурността, които са извън предмета на делото.

            8. Приеха се и общите условия за наемане на сейф в охраняеми помещения на „Р.(Б.)” ЕАД/ „Р.С.” ЕАД. Според чл. 7 от тях, сейфът може да се използва само за съхраняване на собствени на ползвателя парични знаци, ценности, документи, колекционерски сбирки, ръкописи и др. подобни незабранени от закона вещи, съхраняваните в сейфа вещи били без обявена стойност(чл.7, ал.2). Според чл. 9, Банката/ дружеството отговаряло за неприкосновеността на сейфа и вложените в нея вещи, както и запазване тайната на съдържанието на сейфа. Не носи отговорност за изменения, настъпили в качеството им по време на съхранението; не носи отговорност за вреди, причинени от непреодолима сила(природни бедствия, войни и др.)(чл.9, ал.3); не носи отговорност за вреди , причинени от евентуално забравяне от ползвателя на ключа в ключалката на сейфа или трезора; не носи отговорност пред трети лица, ако техни вещи са били вложени в сейфа на ползвателя.

            9. Ищцата е декларирала пред ответника на 07.06.11 год., че в сейфа, получен под наем съхранявала 26.000,00 евро, разпределена в бели пликове(пощенски), на някои от пликовете имало фирмено лого , единият бил зелен, малък, от найлон. Пликовете били 13 или 14 на брой и представлявали личните спестявания на цялото `и семейство.

10. По делото е приложено постановление за спиране на наказателно производство от 19.12.2012 год. по пр. пр.№ 26580/ 11 год. по описа на СРП , ДП № 125/11 год. на СДВР. Производството е било отпочнато против неизвестен извършител за това , че в периода от 21.05.2011 год. до 25.05.2011 год. в гр. С., бул. Д.Н.” №41, в офис на ответника , чрез повреждане на прегради, направени здраво за защита на имот и използване на неустановено техническо средство са отнели чужди движими вещи. Производството било спряно на основание чл. 244, ал.1, т.2 от НПК.

11. Ищцата представи по делото служебна бележка изх.№ С_ 1266/31.08 от И.Б. ЕАД, според която през 2011 год., същата е получила облагаем доход на основание трудово правоотношение в размер на 11.050,11 лева, от който бил удържан данък по реда на ЗДДФЛ в размер на 962,07 лева и задължителни осигурителни вноски в размер на 1.429,46 лева.

12. Ищцата е отправила искане до ответника от 28.05.11 год., в което е поискала информация за застрахователен договор, за охрана на обекта и за обезщетението. Подобна такава е отправена отново до ответникът с копие до различни институции от 16.08.11 год.

13. С писмо от 24.08.11 год. ответникът е уведомил ищеца, че можел да получи платената такса за наем по договора. Дали са ангажимент да уведомяват ищеца за хода на разследването и отказали да дават по- подробна информация.

14. Ответникът представи по делото удостоверение №91 за въвеждане в експлоатация на строеж, касаещ имота, където се намирал трезора , предмет на делото.

15. Представя още и сертификат №122/ 02.06.2003 год., издадено т СД „Т.”, според който на ответникът било изпитано изделие „трезорна врата”- 1бр., с две механични брави и 1 шифрова брава. Същата отговаряла на изискванията за секретност  EN 1300 и БДС EN1143-1, с дата на изпитване- 02.06.2003 год., със заключение, че може да се експедира и гаранционен срок от 18 месеца.

16. В тази връзка ответникът представя още и писмо рег.№ У- 24479/ 06.03.13 год. от МВР, отправено до ответникът. Според същото, техническият съвет при сектор „СОД- НОП- ДНСП” е одобрил проекта с протокол №2/02.03.2004 год. на технически съвет, предоставен му от фирма „С.” ООД за офис на Р. Б., разположен в гр. С. , ж.к. Л.-6.

17. СДВР, 9-то РУ е извършило проверка на процесният офис на 28.12.2009 год., констатирало пълно съответствие с изискванията на МВР по Наредба №І- 171/2001 год. В тази връзка е констативен протокол за извършена проверка в обект на банкова институция по организацията и обезпечаване на сигурността, съгласно Наредба №І- 171/2001 год., издадена от МВР и БНБ.

18. Видно от договор от 15.12.2003 год., Р. Б. възложил на „СОД”АД, последният да извърши инженерингова услуга- доставка на сигнално- охранителна техника и техника за телевизионно наблюдение, изпълнение на инсталационни, монтажни и пусково- наладъчни работи; 72 часови проби и пуск на системите, подробно описани в спецификация за доставка на СОТ. Спецификацията е приложена към договора. Действията са изпълнени, видно от приемо- предавателен протокол за системи за СОТ и ТВ- наблюдение от 13.02.2004 год.

19. Прие се договор от 01.02.2004 год., подписан между Р. Б. и СОД – С. за охрана със сигнално- охранителна техника на процесния офис, договорът бил безсрочен. В задълженията на охранителя влизали охрана със СОТ и полицейски сили на имуществото на възложителя; наблюдение, регистрация и реагиране на сигнали от СОТ и др.

20. Представена е и застрахователна полица „гражданска отговорност към трети лица” № 3400100200Р0034, подписана от двамата ответници, първият- в качеството на застрахован, вторият – като застраховател. Според същата, застрахователят ще обезщети застрахования за сумите до лимита на отговорност, посочен в спецификацията, които последният е граждански отговорен да заплати на трето лице за: загуба или повреда на имущество(вещи, ценности, пари) на трето лице, оставено на съхранение в касети граждански трезор в застрахованите обекти и нематериални вреди на трети лица ,доколкото тези загуби и повреди възникват в непосредствена връзка с предоставянето на касети в гражданските трезори от ответника (застрахован) на физически или юридически лица в застрахованите обекти по време на застрахователния период. По това застрахователно обезщетени не се спори.

21. Съдът прие като доказателство пълномощно за работа с банкова касетка, наета в трезор на Р. Б. от 25.05.2006 год., с което ищеца е упълномощила В. А. да извършва от нейно име действия с наетата касета. По това обстоятелство също не се спори по делото.

22. Съдът прие извадка от дневник за посещения в трезора на Р. Б. за банкова касета № 062 на името на ищеца. Видно от същия за периода от 25.05.2006 год. до 12.04.2011 год. имало общо 67 посещения, само  първото- лично от ищеца, останалите- от нейният пълномощник. В началото става въпрос за няколко посещения на месец, в последствие честотата намалява. За 2011 год. имало пет посещения- две през м. януари, едно през март и две през м. април. Последното посещение било осъществено на 12.04.2011 , с час на влизане в трезора- 16.55 часа.

23. Този пълномощник(г-н А.) съдът разпита като свидетел. Той живеел с ищеца на съпружески начала от 2004 год., потвърждава, че многократно посещавал трезора. Живеели при нейните родители в с. М. Б.. Той внасял сумите в трезора, тъй като жена му се страхувала да носи много пари в себе си. Твърди , че парите били в пликове- 13 на брой, в различни купюри  във валута- евро. След това ищцата не му е споменавала да е ходила в трезора. Пликовете били най- обикновени- пощенски, някои с логото на фирмата, където ищцата работела. Това били пари, спестени от нейна заплата и това, които родителите `и давали. Имали намерение да си закупят жилище, взели решение да се оженят, а това трябвало да се случи септември месец(2011 год.). Живеели с неговата заплата. Ищцата след случая изпаднала в тежко състояние, емоционално се сринала, не можели да закупят жилище, за което преди това ходели на огледи, не сключили и граждански брак по същите причини. Твърди, че не винаги е внасял пари, в началото често пъти ходел в трезора просто за проверка. Намаляване на ходенията се наложило, тъй като банката поставила ограничения за два пъти месечни посещения, следващите се заплащали от по 30 лв. При всяко посещение броял парите, които ищцата му давала.

24. Съдът разпита втори свидетел на ищеца- св. П.. Познавали се от 2002 год., били в приятелски отношения и близки. В периода 2007- 2011 год. работели заедно. В края на този период, ищцата споделила на свидетеля за обира в трезора. Била стресирана, не говорила с никой , очевидно плачела , тъй като очите `и били постоянно зачервени, пиела успокоителни, живота `и се сринал. Усещало се напрежение в нея. Познавала и предходния свидетел, знаела , че живеели заедно в дома на родителите на ищцата и спестявали за самостоятелно жилище. Потвърждава за плановете за сватба през м. септември. Ищцата след този случай нямала и желание за лятна отпуска, случаят станал причина за отмяна на личните `и планове. Затворила се в себе си, депресията продължила повече от година Според свидетеля не ходели заедно на летни отпуски, не знаела ищцата да е ходела в чужбина. Според свидетеля ,докато работели заедно, ищцата вземала около 1.000,00 лева месечно. Приятелят на ищцата работел към митниците,но на каква длъжност- не знаела.

25. Ответникът доведе в с.з. г-н Д., който бе разпитан като свидетел. Според същия той работел при Р. Б. като началник на сектор „Сигурност”. Имал в това си качество наблюдение върху процесния трезор Сигнал се получил в първият  работен ден след празниците – около 08.20 часа. Охранителят видял входната врата насилена, стъпки в салона. Заедно с полицията отишъл и той на место.  Охраната била стандартно организирана за всички офиси. Това започвало от самото изграждане на офиса, по един и същ начин ставало за всички такива офиси и трезори, така била организирана охраната – стандартно. Системата включвала физически бариери, 40 см. дебели стени, трезорни врати, охранителна система. За момента сигнално охранителната система е била една от най- модерните- „Галакси”. Охраняващата фирма била към МВР в процесния период от време.  Банката е извършила изграждането на системата от комуникационни техники, последната била собственост на реагиращата фирма. Имало осигурена физическа охрана, извършвана от „Г.-4”, международна фирма, най- голямата в Европа. В длъжностната характеристика било включено посещение на всички клонове на банката, което е правел. Според него, може би около 20 дни преди събитието е посетил въпросния офис(трезор).  И двата трезора- банков и граждански се намирали в подземно помещение. Стаята на охраната била непосредствено пред гражданският трезор. В случая охраната била от двама души. Единият стои в салона ,другият- във въпросната стая. В трезора обикновено го допускали с човек от клона , но тъй като свидетелят бил лице на висока позиция като служител на банката не му проверявали документите , познавали го.

            26. По делото се събраха и други доказателства , които съдът не обсъжда , тъй като или са ирелевантни за случая.

            Правно основание и процесуална допустимост.     

            27. Съдът е сезиран с един главен иск за обезщетение, поради неизпълнение на договорно задължение. Този иск е основан на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, а договорното правоотношение  се съставомерява в чл.605 от ТЗ- договор за наем на сейф. Доколкото в ТЗ липсва нарочно основание за иск, то и правната му квалификация следва от общата разпоредба на ЗЗД.

28. Става въпрос за един и същи иск, с две компоненти- имуществена и неимуществена, няма обективно съединяване на искове, а претенции от различен характер, произтичащи от едно и също твърдяно като сбъднато основание(претенции по пера).

29. Заедно с иска, предявен против наемодателя на сейфа, във връзка на отрицателна евентуалност е предявен иск против застрахователя на наемодателя. Липсва специален иск по смисъла на КЗ, така релевантна за правната квалификация е общата разпоредба на чл. 183, ал.1 от КЗ. Съдът дължи произнасяне по този иск единствено и само ако бъде отхвърлен главно предявения иск изцяло, това следва от волята на ищеца, категорично изразена в исковата молба. В обратния случай диспозитив по иска СГС не дължи.

30. Такова обективно и субективно съединяване на исковете е допустимо, спазени са общите и специални предпоставки за разглеждане на исковата молба от СГС, поради и което исковата молба бе обсъдена по същество.

            Приложим закон.

31. ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ

 

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

32. Търговски закон

Чл. 605. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят.

(2) Договорът за наем на сейф може да бъде с обявено или необявено пред наемодателя съдържание на вложеното.

По същество.

33. По делото се установи, а и не се спори, че ищецът и първият ответник- „Р.С.” ЕАД са страни по договор за наем на сейф по смисъла на чл. 605, ал.1 от ТЗ. С него ответникът в качеството си наемодател е предоставил на ищецът- в качеството си на наемател ползването на сейф в охраняемо помещение. Пак така се установи, че договорът за наем на сейф е с необявено пред наемодателят съдържание на вложеното, което е допустимо по смисъла на чл. 605, ал.2 от ТЗ in fine.

34. Съдът е определил за безспорно установено, а и страните са съгласни с това, че ищецът е изправна страна по този договор- платил е дължимата наемна цена и е внесъл депозит за предоставяният му ключ от сейфа.

35. Най- накрая, не е предмет на спора и факта, че в периода от 21.05.2011 год. до 25.05.2011 год. в гр. С., бул. Д.Н.” №**, където е ситуирано охраняемото помещение е осъществено престъпно посегателство- взломяване на входна врата и проникване в трезора, включително мрез преодоляване на всички прегради към него. В крайна сметка при това престъпно проникване е разбита и касетата, поставена в охраняемият сейф, предмет на договора. Съдържанието, което е в нея липсва.

36. Централен въпрос, касаещ основателността на спора е, дали фактът „на противоправното проникване е включен в задължението на наемодателят да осигури „неприкосновеност на касетата” по смисъла на чл. 3.1.2 от Договор за наем на сейф № 051/ 09.05.2011 год. и дали той е включен в кръга на обстоятелствата, дефинируеми като „непреодолима сила” по смисъла на чл.9, ал.3 от Общи условия за наемане на сейф и чл. 306, ал.2 от ТЗ. Тук трябва да се посочи,  че стандарта е именно „грижа на добър търговец” по смисъла на посочената норма, а не както се твърди от страна на ответника- общият граждански стандарт за добросъвестност и релевантната нему освобождаваща отговорността клауза на чл. 81, ал.1 от ЗЗД. Това е така, защото правната квалификация на иск, а и възражения е задължение на съда и на второ място, сделката за ответника е „търговска”, тъй като той несъмнено е търговец,така и  дъжимата грижа за изпълнение на задължението е търговската. Последното идва и от прекия прочит на чл. 302 от ТЗ. Така стандарта към ответникът е завишен. Въпреки това, възражението е свързано именно с обстоятелството „ непреодолима сила, закрепена като дефиниция в чл. 306 от ТЗ.

37. С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение – чл.605, ал.1 ТЗ. Непреодолимата сила е легално дефинирана в разпоредбата на чл.306, ал.2 ТЗ и това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Независимо от определението на непреодолимата сила в Търговския закон, правната доктрина не е единна по въпроса дали всички изброени елементи следва да са налице кумулативно или законът сочи на алтернативност по отношение на непредвидимостта и непредотвратимостта на настъпване на събитието. Съобразно с граматическата формулировка на понятието следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл, грижата на добрия търговец по чл.302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила.
Грижата на добрия търговец изисква от длъжника да положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин /чл.63, ал.2 ЗЗД/, предвид на обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие. Преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското качеството на длъжника, както и на вида и характера на престацията. От характеристиката на договора за наем на сейф произтича задължението на наемодателя да осигури нормалното ползване на сейфа от наемодателя, но в охраняемо място. За разлика от договора за наем по чл.228 ЗЗД сейфът се ползва от наемателя за съхраняване на вещи /чл.605, ал.1, изр.2 ТЗ/, но същият не се предава в държане на наемателя. До вещите, съхранявани в сейфа, наемодателят няма достъп – чл.605, ал.1, изр.3 ТЗ, както това е по договора за влог по чл.250 ЗЗД. Следователно, държането на сейфа се осъществява от наемодателя, който срещу уговореното възнаграждение осъществява надзор над сейфа и помещението, в което се намира същия. Нормалното ползване на сейфа е свързано и произтича от поетото задължение на наемодателя да осъществява охрана на помещението. В този смисъл, грижата на добрия търговец– наемодател на сейф, включва предприемане на всички необходими мерки за препятстване на достъпа на неоторизирани лица до помещението и до сейфа, както и мерки за защита от въздействие върху помещението и сейфа, които биха могли да имат за резултат накърняване на неприкосновеността на съдържанието на сейфа. Противоправното престъпно проникване в охраняемият обект(кражба или грабеж) е действие на трето лице, което може да бъде определено като събитие от извънреден характер съгласно чл.306, ал.2 ТЗ. При наема на сейф наемателят сключва договора с цел защита на вещите в сейфа от посегателства на трети лица, поради което евентуалният грабеж не е събитие, което е непредвидимо при сключването му. Договорът се сключва с оглед предотвратяване на посегателства, като наемодателят предоставя условията за това – мястото, сейфа и охраната. В този смисъл, непредотвратимост би била налице, ако наемодателят е изпълнил всички уговорени между страните условия за защита на сейфа, както и е предприел мерките, произтичащи от грижата на добрия търговец. В случай, че задължението е изпълнено с грижата на добрия търговец, но охраната на помещението и сейфа е преодоляна, наемодателят би могъл да бъде освободен от отговорност, ако конкретните факти и обстоятелства обосновават извод за непредотвратимост на осъщественото посегателство, както с оглед на предприетите мерки при изпълнението на договора, така и към момента на настъпване и развитие на събитието. Доказването на обстоятелствата, които изключват отговорността, е в тежест на длъжника – ответник по иска [1].

38. Допълнително в тази връзка следва да се посочи правоотношението между ищец като гражданин и потребител от една страна и от друга- ответникът като търговец(банка), предоставящ специфични услуги. Неравенството между правната и фактическа информираност на двете страни се предполага и е предмет на специално законодателно уреждане в Закона за  защита на потребителите и европейското законодателство[2]. Така условията на договорите следва да бъдат поднесени по начин, че предполагаемо добре информираният среден потребител да е наясно с характера и съществото на услугата. В конкретният договор „освобождаваща” от отговорност клауза за непреодолимо събитие липсва. Такава се съдържа в общите условия- чл. 9, ал.3 от  тях. Конкретно в нея липсва като пример престъпно проникване, а като непреодолима сила са посочени две такива- война и природно бедствие. Допълнението, което разширява обхват е „и др.”. То изисква тълкуване по смисъла на чл. 20 от ЗЗД и в ракурса на отношението „потребител- търговец”.

39. Както съдът посочи, основавайки се на практиката на ВКС, дори и в правната доктрина липсва единна дефиниция на непреодолима сила като обхват. Последният може да бъде прочетен стеснително и разширено. Във вторият случай ще попаднат всички действия, за които търговецът не носи вина, освен категорично посочените изключения по закона (неизбежна отбрана, липса на противоправност и пр.) Тук непреодолимата сила ще е равна на събития, които имат неконтролируем от страна на банката характер, производни на неволеви природни явления- земетресение, вулканична дейност. Ще попаднат още и събития, причинени по вина на човек- война, пожар, наводнение, химически увреждания и всякакъв друг вид такива, които са извън обхвата на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45- 50 от ЗЗД. При този прочит тук ще влезе и престъпно посегателство върху охраняемият обект.

40. Тесният поглед върху договорената клауза стеснява значително обхвата на „непреодолимата сила”, така както е въведена в договора и общите условия към него. Двата примера, които са посочени в него- природни бедствия и война са указание, че всъщност страните са постигнали съгласие именно за това „тясно” тълкуване. Добре информираният среден потребител би се съгласил да сключи договор за наем за сейф, когато вещите, които влага в него са максимално защитени. Една от характеристиките на Банките и трезорите в тях са, че именно те предлагат защита като висок стандарт, който  като правило обикновеният потребител(физическо лице) рядко може да си позволи. За последният е ясно, че има събития , при които тези вещи трудно могат да се съхранят от който и да е било. Част от тях са именно посочените в чл. 9, ал.3 от Общите условия. За по- голяма част от увреждащите събития, по правило и съобразно обичайните добри търговски практики, банката и нейните трезори осигуряват защита. Такива са пожари, наводнения, а без съмнение- охрана на вещите от престъпни посегателства. Последното е често пъти решаващ фактор, по силата на който потребителят се съгласява да плаща на търговец(банка), притежаващ трезор, гарантирайки сигурността на ценностите си. В подкрепа на този мотив на съда е и изнесеното от страна на разпитаният свидетел А.- че нему като мъж е поверено внасянето на суми в сейфа- факт, който се удостоверява и от дневника за посещения в трезора.

41. Начина, по който е формулирана уговорката на чл.9, ал.3 от Общите условия, липсата на клауза в основният договор за непреодолима сила, са  също фактори, които подкрепят горните изводи. Очевидно е, че страните нямат предвид снемане на отговорност от страна на банката за зловредни волеви действия на трети лица, против целостта на трезора, сейфа, касетата и в крайна сметка- против ценностите, които ще бъдат оставени на съхранение там.

42. Съобразно и тези мотиви, съдът тълкува стеснително уговорката за „непреодолима сила” между страните по договора, като под такава не следва да се разбира престъпно посегателство върху вещите , оставени на съхранение, а в тази хипотеза попада и несъмнено установеното деяние, извършено в периода от 21.05.2011 год. до 25.05.2011 год.

43. По- нататък, този съд намира, че е налице неизпълнение на договореното задължение по смисъла на чл. 3.1.2 на Договора от страна на наемодателят- банка(ответник). Ответникът се позовава  на това, че трезорът е стандартизиран и изграден съобразно изискванията на МВР, допълнително е оборудван с физически прегради и сигнално охранителна техника от съвременен тип. Това съдът намира за безспорно установено. То е недостатъчно обаче да обоснове осъществена  дължимата грижа на ответникът по повод изпълнение на договорното си задължение.

44. Наистина ответникът е създал известна организация за обезпечаване сигурността на офиса си, в това число и на обществения трезор, но тази организация не е била достатъчна за гарантиране неприкосновеността на сейфовете в обществения трезор, поради което и е била извършена кражбата, в това число и от наетия сейф от ищеца. Вината за това е на ответникът, доколкото в случая не е налице настъпило събитие, което банката да не е била в състояние да предвиди. Предназначението на гражданският трезор е да гарантира неприкосновеността на съхраняваните в сейфовете вещи, които именно поради това се съхраняват там. Заради гарантирането на тази неприкосновеност и ищеца е сключил този договор, а не е съхранявал ценните предмети лично или по друг начин.

45. Спазване на държавните и международни стандарти не е релевантно в случаят само по себе си. За клиента на банката, в случаят- наемател на банков сейф е без значение, как наемодателят ще охранява ценностите му, каква методика, техника, оборудване и пр. ще използва. В случая не се спори ,че входната врата на банката е взломена, взломена е и „сигурната” и „стандартизирана” врата на трезора, преодоляна е и сигнално охранителната техника. Пак така не е установен и точният момент на проникването, а сигнала е подаден в първият работен ден от охранителя- видно от показанията на свидетеля Д.. Всъщност всички мерки, които банката – ответник е предприела са установено неефективни- релевантният факт на нарушаване в целостта на касетата е налице.

46. Тук трябва да се обърне внимание и на ползваната  от ответника  линия на защита, по повод престиране на дължимата търговска грижа. В събраните доказателства се дава светлина на обстоятелството, че е налице установен стандарт на защита за всички офиси на банката в страната, те са на практика еднакви. Всъщност това е факт против ответника. Това е така, защото предполага знание в повече лица, какъв е механизма, технологията и процедурата на охрана, която ответникът- банка поддържа. Едно от важните условия за ефективност на защитата е осигуряване висока степен на нейната секретност. Ответникът е подходил стандартно, от тук- небрежно и не съответно на динамиката на обществените отношения по този релевантен въпрос. Обществено известно е, а следва да е в още по- голяма степен ясно за ответникът, в частност- за лицата , които отговарят за охраната, че има обири на банкови трезори, че те се извършват от професионалисти, с добра подготовка, че част от тези обири са свързани със събиране и анализ на информация  за охранителните мероприятия на тези банки. Вместо да излезе извън стандартите, които банката си налага, да диференцира средствата и способите за защита , да ограничи вероятния кръг от лица, които имат информация за средствата и процедурите по защита, банката е сторила обратното.

47. Ответникът използва модерна охранителна техника. По показанията на разпитания свидетел Д., а и съобразно представената документация, този извод е верен, но за момента на въвеждането `и в употреба- 2004 год. Обирът става 7 години след това. В светлината на революционното развитие на техниката, предприетите към последния момент от страна на банката да защити трезора се явяват вече неадекватни. Липсва данни за обновяване системите за сигурност от въвеждането им до разглежданият момент. Това е фактор действащ пряко против ответника, по повод доказване на добросъвестност.

48. Горните изводи дават основание на съда да приеме за несъмнено в казуса, че ответникът не е положил дължимата търговска грижа за да изпълни задължението си по договора, да осигури целостта на наетата касета. Налице е виновно неизпълнение на договорното му задължение, то е виновно. Искът е основателен.

49. Претенцията за имуществено обезщетение е недоказана. За разлика от доказателствената тежест по отношение на неизпълнение на договора, която тук е възложена на ответникът, размерът на иска на общо основание е задължение за доказване, което ищецът трябва да стори. Това трябва да бъде извършено при условията на пълно доказване, а по настоящото дело не е направено. В частност показанията на св. А., относно установеност на сумите в касетката не могат да бъдат ценени, а и не се ползват от този съд при постановяване на решението, тъй като попадат в забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Възражението на ответника в тази посока е основателно.

50. Останалият доказателствен материал, предоставен от ищеца и събран от съда не е достатъчен, за да обоснове доказаност на иска така, както е предявен.- Налице са показания на свидетели- на А. в допустимата им част и на П., които са косвени. От тях се установява, че заплатата на ищеца е внасяна в трезора, че средствата са предназначени за закупуване на имот. Показанията се подкрепят от служебната бележка за дохода на ищцата, който за 2011 год. е около 10.000,00 лв. Хипотетично е вероятно в касетката да е имало сумата от 26.000,00 евро. Стандарта за доказване обаче е над „вероятността” , а изисква безспорна сигурност, а ищецът не го прави.

51. Съдът не счита за възможно в случаят да приложи хипотезата на чл. 162, пр.І-во от ГПК. Искът е такъв, че няма как съдът служебно и по своя преценка да установи размерът му, той изисква доказване.

52. В допълнение следва да се посочи, че в договорът за отдаване на сейф липсва „гаранционна” клауза- хипотеза, в която при неупоменаване на вещите в касетката, по смисъла на чл. 605, ал.2, пр.ІІ- ро от ТЗ, банката би гарантирала обезщетяване на определен лимит при възникване на основание за това. Тук ответникът не е действал в ущърб на клиента си- ищец, така не го е поставил в неравностойно положение. В качеството си на добре информиран среден потребител, бидейки в трайни отношения с банката от 2006 год., ищецът е имал достатъчно време и възможности или да регулира отношенията си с ответникът в тази посока, или просто да смени банката с друга, която предоставя такива. В този смисъл, рискът за доказване на вещите, които ищецът държи в сейфа е за негова сметка.

53. Разглеждайки претенцията за неимуществени вреди, този съд намира следното: Проблемът с кумулиране на видовете отговорности- деликтна и договорна дълго време бе конфликтен за българската юриспруденция. От една страна съдебната практика отричаше възможността да се претендира деликтна отговорност от нарушение на договор, в частност- претендиране на неимуществени вреди, породени от неизпълнение на договорно задължение[3]. В противовес на съдебната практика, в правната литература се поддържаше обратното становище- че законът дава възможност за кумулиране на договорна и деликтна отговорност, което е съобразно с основния принцип на гражданска отговорност изобщо, че увреденият трябва да бъде интегрално обезщетен[4].

54. Въпроса е решен вече от практиката на ВКС, задължителна за съда и страните, според която конкуренция между основанията не е релевантна, но при неизпълнение на договорно задължение, виновната страна отговаря за имуществени и неимуществени вреди. Така при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по- тежката му отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди[5].

55. По настоящото дело се установиха няколко релевантни обстоятелства. Първо, по отношение на „предвидимостта” на тези вреди, СГС в този състав намира, че следва да се погледне по- общо, предвид изначално заложената добросъвестност на страните. Действително на страните не е известно точно какво може да причини в нематериален аспект загубата на ценности , оставени за съхранение в сейфа при подписване на договора. Ищецът може би е предполагала, че това доведе до крах в плановете `и в социален и имуществен аспект, но не е знаела точно каква ще бъде. Ответникът пък в още по- голяма степен не е имал знание за тях. Това няма значение. Страните са наясно, че едно събитие, което по принцип е изключително като характер(в показанията на св. Д. се вижда, че това е единствено по рода си деяние, от създаването на тази банка), ще доведе до неимуществени последици спрямо увреденото лице- в случая ищеца. Това е житейски обосновано и логически свързано.

56. Второ, самият ответник в писмената си защита не отрича възможността такива вреди да настъпят по принцип. Това е израз,  подкрепящ становището на съда, изнесено по- горе.

57. Трето, ВКС в своето решение не е стеснил обхвата на обстоятелството „предвидимост”. Наложено към конкретния случай, който е разгледан от съда в тълкувателното дело, вредите с неимуществен характер са произтекли от неточно изпълнение на договорно задължение(прекъсване на ел. захранване), т.е. случаят е сходен с настоящия. И в делото на ВКС и в „банковото” дело тук, договорното неизпълнение може да доведе (и води) до нежелани изживявания на изправната страна , имащи неимуществен характер. Аналогията  е видима.

58. СГС в този състав намира за изцяло основателна и доказана претенцията за репариране на неимуществени вреди. От свидетелските показания се установи по несъмнен начин, че ищцата търпи сериозни душевни терзания- става затворена в себе си, рязко променя отношенията с околните, губи желание за активен социален живот, ползва и специализирана помощ(употреба на успокоителни).

59. Внезапният и неочакван негативен факт- осъществената кражба, сам по себе си е стресиращ фактор, който не е необходимо да бъде диагностициран с намеса на вещи лица, това е житейски известно обстоятелство. Тази внезапност и неочакваност е негативен фактор, водещ до гореизложените негативни промени в ищеца.

60. Съдът намира за безспорно установено, че загубата на спестяванията (макар и неустановени като размер) изцяло нарушава плановете на ищцата. Принудена да живее на семейни начала със св. А. в дома на родителите си, което само по себе си е ограничение в личният `и живот, тя е виждала краят на това съжителство посредством предстояща покупка на недвижимост, където да се преместят и заживеят самостоятелно. Поради неизпълнение на задължението на банката, това не се е случило.

61. Същите съображения са и по отношение невъзможността на ищцата да встъпи в граждански брак именно поради кражбата на парите. Ясно е, че такова събитие е свързано със значителни разходи, очевидно тук е планирано като свързано с покупка на семейно жилище. Психическият удар върху ищцата не е малък.

62. Последно съдът обърна внимание на друг фактор в полза на ищцата. Дългогодишната `и дейност по спестяване на парични средства е терминирана в един момент, обезсмислен е реално живота `и в последните години.

63. Горните факти са изцяло в причинна връзка с договорното неизпълнение на задължението на банката да опази неприкосновеността на касетката. Вредите от това неизпълнение имат неимуществен характер. Те не са функционално свързани с размера на имуществените вреди, макар и да е налице релация между тях. В случаят, съдът не взема предвид връзката между размера на отнетата сума с нанесените неимуществени вреди, тъй като това не бе установено в процеса.

64. При така изложеното и през призмата на чл. 52 от ЗЗД съдът отмери по справедливост неимуществените вреди от неизпълнение на договорното задължение в размер на 10.000,00 лева. Така претенцията е изцяло основателна и доказана.

65. Лихва върху тази сума се дължи от деня, в който е настъпило увреждащото събитие- 25.05.2011 год., в тази част претенцията е също основателна.

66. При това решение на СГС, евентуално предявеният иск е без значение за ищеца и съдът не дължи произнасяне по него.

По разноските.

            67. Ищецът и ответниците претендират разноски. С оглед на настоящото произнасяне, според СГС ответникът - „Р.С.” ЕАД дължи разноски на ищецът, съобразно и уважената част от иска. От своя страна ищецът пропорционално на отхвърлената дължи такива на този ответник,  а тъй като вторият ответник е неоснователно въвлечен в процеса- изцяло и неговите разноски.

            68. По списък по реда на чл. 80 от ГПК ищцата е направила общо 6.868,14 лева разноски. Тя има право на репарирането им в размер на 1.128,67 лева.

            69. Ответникът „Р.С.” ЕАД е платил 3.420,00 лева за адвокат. Съобразно и отхвърлената част на иска, тази сума трябва да бъде редуцирана до размер на 2.857,96 лева.

70. Съдът разгледа възражението за прекомерност. Съобразно Наредба №1/2004 год.(в редакция преди изменение с ДВ бр.24/ 2014 год.), минималния размер за тази услуга  е равен на 1.667,04 лева. Делото е с не- малка фактическа сложност, а и участието на този ответник е активно в хода на процеса, поради което искането, макар и основателно следва да бъде уважено до размер на 2000,00 лв.

            71. Ищецът също така трябва да заплати направените минимални разноски за вторият ответник. Тук очевидно не е необходим нарочен списък, те са поискани в писмен отговор. Възражение за редукция не може да бъде и основателно по изложените причини. Така ищецът следва да заплати на ЗАД„Б.В.И.Г.” сумата равна на 1.667,04 лева- минимален размер на юристконсултско възнаграждение.

Водим от горното , съдът

Р                Е              Ш               И      :

            ОСЪЖДА „Р.С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.С., ул. Н.В. Г., №**, съдебен адрес гр.С., ул.М. Б. №**, вх.*, ет.* адв. Г.А. и Г. С., САК да заплати на Г.Е.В., ЕГН- **********, гр.С., с. М. Б., ул. Д.№ *, съдебен адрес- гр.С., ул.А. №**, вх. А, ет*, адв. В.В. сумата в размер на 10.000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на Договор за наем на сейф№ 051/09.05.2011 год., ведно със законна лихва върху нея, считано от 25.05.2011 год. до окончателно изплащане на сумата и направени по делото разноски в размер на 1.128,67 лева, предявеният до размер на 60.851,58 лева иск за имуществени вреди като недоказан- ОТХВЪРЛЯ.

            ОСЪЖДА Г.Е.В. да заплати на „Р.С.” ЕАД направените по делото разноски в размер на 2.000,00 лева.

ОСЪЖДА Г.Е.В. да заплати на ЗАД„Б.В.И.Г.”***, пл. По. №.направени по делото разноски в размер на 1.667,04 лева.

           

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред САС от връчване на препис от него на страните.

 

           

 

Съдия :