№
………./07.10.2020
г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2526 по описа на Варненски районен съд за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от И.К.К. с ЕГН ********** ***,
против ****Ч. с ЕГН ********** *** и Ж.С.В. с ЕГН********** ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответниците да заплатят ня ищеца
СОЛИДАРНО сумата от 10000лв. /десет хиляди лева/,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, последица на непозволено
увреждане, причинено от извършен от двамата ответници спрямо ищеца грабеж на
11.08.2017г., около 22.40ч. в гр.Варна в близост до Кооперативен пазар,
вследствие на който, използвайки сила и нанасяйки удари са му нанесли телесни
увреждания, а именно: Деформация на носните кости, увреждания по горния клепач
на дясното око в горния външен ъгъл, изразяваща се в рана с неравни ръбове
следваща хода на ръба на очницата с дължина около 2 см., синкаво-мораво
кръвонаседнали клепачи на дясното око, слабо оточни, рана с неравни ръбове и
кос ход, с дължина около 2см. по дясната странична повърхност на носа,
червеникаво-кафеникаво ожулване с неправилна форма с размери около2/1см. по
горната устна, в дясно от срединната линия, разкъсно-контузни рани по горния клепач
на дясното око и по дясната странична повърхност на носа, околоочен хематом в
дясно, охлузване на горната устна, получени вследствие на удари и тангенциално
действие/триене/ с или върху твърди тъпи предмети с подчертани ръбове, които в
своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание, както и
невъзможноста на нормални социални връзки поради влошения външен вид за 14 дни,
както и преживения стрес, ведно със законната лихва от деня на деликта
11.08.2017г, до кончателното изплащане на на дължимото обезщетение. Претендира
за присъждане на сторените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че с Определение
от 25.03.2019г. по ****. по
описа на РС Варна двамата ответници са се признали за виновни в извършване на
следното престъпление спрямо ищеца: за това, че на 11.08.2017г. в гр. Варна, в
съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи: два броя секретни
ключове, син чип, парфюм „Фенди“ от 75 милилитра, мобилен телефон „Самсунг
дуос" със сим-карта на „Виваком“, мобилен телефон „Самсунг J5“ със
сим-карта на „Виваком“, слушалки за мобилен телефон, кожен портфейл, сим-карта
на „БОБ“, сим-карта на „Мобилтел“, сим-карта на „Теленор“ малка сим-карта,
дебитна карта, парична сума в размер на 67.00 лева, на обща стойност 624.94
лева, от владението на собственика им - И.К.К. с намерение противозаконно да ги
присвоят, като употребили за това сила - престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл.
20 ал.2 от НК. Към момента на извършване на престъплението, отв.В. е бил
непълнолетен. Твърди, че на 11.08.2017г. около 22.40ч. в гр.Варна вървял сам по
ул."Дрин" от булевард „Владислав“ в посока към ул.“Д-р Пискюллиев“.
Решил да пресече и усетил, че някой го хваща отзад за двете рамена. Твърди, че
видял две лица, които му нанесли удари с юмруци по главата, като го свалили на
земята и започнали да го удрят с юмруци и ритници, да го налагат по цялото тяло
и глава. Твърди, че ответниците издърпали насила от ръката му чантата и
избягали. Твърди, че ответниците му нанесли два удара с юмруци в областта на
носа и лицето, като първи го удари отв.****Ч. и след това отв. ****В., а след
това бил съборен на земята и бит от двамата ответници. След извършения грабеж
се обадих до полицията и същите бяха заловени. Започнали да дърпат чантичката с
документите и парите в нея. Твърди, че се съпротивлявал, но не успял да я
задържи. Твърди, че от побоя получил наранявания по главата в областта на
дясното око около десния клепач и с линейка бил закаран до болницата. Твърди,
че вследствие извършеното деяние е понесъл болки и страдания, а именно:
Деформация на носните кости, като при прегледа от обектвна страна е установил
следните увреждания: По горния клепач на дясното око в горния външен ъгъл се
установява рана с неравни ръбове следваща хода на ръба на очницата с дължина
около 2 см. Раната е била обработена с хирургично лепило. Клепачите на дясното
око са синкаво-мораво кръвонаседнали, слабо оточни. По дясната странична
повърхност на носа се установява втора рана с неравни ръбове и кос ход, с
дължина около 2см.Раната е обработена с хирургично лепило. По горната устна, в
дясно от срединнната линия се установява червеникаво-кафеникаво ожулване с
неправилна форма е размери около2/1см. Съдебният медик сочи, че се касае за
разкъсно-контузни рани по горния клепач на дясното око и по дясната странична
повърхност на носа, околоочен хематом в дясно, охлузване на горната устна, като
травматичните увреждания са резултати на удари и тангенциално действие/триене/
с или върху твърди тъпи предмети с подчертани ръбове и биха могли да се получат
по указаното време и начин, като в своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили чувство на болка и страдание. Твърди, че вследствие
деянието на ответниците е нарушен телесният интегритет на тялото му и са му
причинени дискомфорт, болка и страдание, нарушена външна визия на лицето, което
е най важната част от човешкото тяло, тъй като е видима част лицето и прави
общуването с хората трудно и неудобно изразява се с нарушени социални контакти.
Твърди, че е избягвал да излиза от дома си през времето на болките и
страданията, както и поради влошения външен вид на лицето си. Твърди, че не
можел да общува с приятелката си, пречело му да отиде на работа във фирмата
поради неестетичният външен вид на лицето му и нарушена комуникация, както и
преживения ужас и стрес от това ненадейно и безпричнно нападение причинено от
двамата ответници, което правело и до сега разхождането му в централната част
на града трудно и стресиращо.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците,
чрез процесуален представител депозират писмен отговор. Считат предявения иск за допустим, но завишен като размер.
Не се оспорват изнесените фактически твърдения относно извършения грабеж,
неговото авторство, както и размера на наложеното на ответниците наказание.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
както и заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медициснка и
психологична експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
За да
възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение
за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва
в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): деяние (волеви акт на ответниците, извършен
чрез действие или бездействие), противоправност (несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от всеки деец), причиняване на неимуществени вреди,
причинно-следствена връзка между противоправното деяние, извършено от
ответниците, и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено
поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на
имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В хода на съдебното производство бяха приложени и приети следните писмени
доказателства:
Лист за преглед на пациент от МБАЛ „****"АД от
12.08.2017г., Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление -издаден от
Първо РУ гр.Варна, Медицинско Удостоверение №****. от МБАЛ „****"АД.от
съдебен лекар, Протокол №141/25.3.2019г от НП по НОХД №1902/201г по описа на PC
Варна, изисканото НОХД № 1907/2018 г. по описа на ВРС, 23-ти състав.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, вр. чл.
300 ГПК факта на
извършването от двамата ответници спрямо ищеца грабеж, признаването им за
виновни в извършване на това престъление с Определение от 25.03.2019г. по ****. по описа на РС Варна, както и нанесените на ищеца телесни
увреждания. В този смисъл по делото не се нуждае от доказване обстоятелството,
че ответниците са извършили виновно соченото от ищеца противоправно деяние,
като спорът в настоящото производство се концентрира върху последиците от
деянието, а именно дали ищецът е претърпял вследствие на деянието твърдените
неимуществени вреди, т.е. той следва да установи тежестта, степента и
продължителността на търпените болки, страдания и негативни психически
преживявания, вследствие телесната
повреда, както и те да са резултат именно от нея.
По искане на ищеца бяха събрани гласни
доказателства, чрез изслушване на свидетеля ****-майка на ищеца/предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 НК/. ****заявява, че на 11 август 2017 г. сина й бил
пребит, насинен с оттоци, вследствие на което получил стрес. От тогава не смеел
да излиза, тъй като двамата ответници отново го били заплашвали. Когато излизал
от дома си се страхувал, като това се случвало и в момента. Заявява, че
вследствие нанесения побой е имал синини и отоци по окото и скулата.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля
и приема, че те са правдиви, обективни и напълно съответстват на всички
останали приобщени доказателства.
От
приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна
съдебно-медицинска и психиатрична експертиза се изясняват правнозначимите
обстоятелства, че вследствие на побоя, нанесен от ответниците, ищецът е получил
разкъсно-контузни рани по лицето, кръвонасядания по клепачите на дясното око,
ожулване по горната устна, като описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на
лицето и в своята съвкупност същите са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Според вещите лица анализът на данните от психиатричното изследване дава
основание да се приеме, че ищецът страда от
Параноидна шизофрения по настоящем в немедикаментозна ремисия. Шизофрениите разстройства най-общо се характеризират с
фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията, и с афект,
който е или несъответен или притъпен. Яснотата на
съзнанието и интелектуалните възможности обикновено са запазени, въпреки че с
течение на времето може да настъпи известен когнитивен дефицит. Нарушенията засягат най-основните функции, които дават на здравия
човек чувство за индивидуалност, неповторимост и самостоятелност.
Най-интимните мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани от
или споделени с околните, поради което могат да се развият обяснителни
налудности в смисъл, че са налице естествени или свръхестествени сили, които
влияят върху мислите и постъпките на заболелия по начини, които често са
нелепи. Болките могат да се преживяват като средоточие на
всички събития. Халюцинациите -особено слухови - са
чести и могат да коментират поведението или мислите на лицето. Възприятната
дейност е често нарушена и по други начини: цветовете или звуците могат да
изглеждат необичайно ярки или качествено променени, а маловажни особености на
обикновени неща да се възприемат като no-значими от предмета като цяло или от
ситуацията. В ранния период често се наблюдава недоумение, което води до
убеждението,, че всекидневни ситуации притежават
особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за болния. При характерното шизофренно разстройство на мисленето, периферни и
несъществени елементи на дадено понятие, които при нормална целенасочена
мисловна дейност се подтискат, излизат на преден план и се използуват вместо
онези, конто са съществени и съответни на ситуацията. Така
мисленето става неясно, незавършено и непроницаемо, а изразяването му в речта е
понякога неразбираемо. Прекъсванията или вмятанията в
потока на мисленето са чести, като мислите понякога се преживяват като отнемани
от външна сила. Настроението обикновено е с намалена
амплитуда, непостоянно или несъответно. Амбивалентността
и разстройствата на волята могат да се проявяват като инертност, негативизъм
или ступор. Може да е налице кататонния. Началото на заболяването може да бъде остро, със сериозни нарушения
на поведението или подмолно, с постепенно развитие на странни идеи и поведение. Приема
се, че в конкретния случай, психичното заболяване на Осв.е с
давност повече от 1996 год. Поради нередовния прием на поддържащата терапия
психозата е придобила непрекъснат ход,оформила се е
шизофренна промяна на личността,изразяваща се най-вече в емоционално
нивелиране, намаляване на
волевата активност и спад в социалното функциониране. Вещите
лица приемат, че случилото се на 11.08.2017 год. е
изиграло ролята на остър стрес за Осв. Под стрес се разбира остро или
продължително психическо и /или физическо натоварване, което маже да доведе до
общи психовегетативни разстройства и също до органични заболявания. Въздействието на стресогенните фактори зависят винаги от наличните
индивидуални механизми за адаптиране и справяне. Реакциите
на такъв стрес се развиват
във взаимовръзката с непоносими за съзнанието преживявания на събития от
окръжаващата среда. Стресът
от психологична гледна точка се разглежда като "човешки отговор" към
различни видове вреди и заплахи. Основната отличителна
черта на психичния стрес е обстоятелството, че при него реакцията зависи от
интерпретацията, оценката на личността за заплашващото или увреждащото събитие. Приемат,
че поради психичното заболяване, което обуславя
параноидна готовност, това стресово събитие дълго време са разработва
свръхценно от Осв. с изводими от него страхови
изживявания, като интензитетът им намалява с времето..
С оглед така приетите фактически положения и правни съображения
при съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, настоящият съдебен
състав счита, че всички материални предпоставки за възникване на имуществена
отговорност за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане са
установени по делото.
Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При обсъждане размера на паричното
обезщетение съдът следва да прецени естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице,
ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникването
на правото на обезщетение. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт спрямо
ищеца е причинена лека телесна повреда от двамата ответници, изразяваща се в разкъсно-контузни рани по лицето,
кръвонасядания по клепачите на дясното око, ожулване по горната устна, които в своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
В същото време от заключението на психиатричната
част на КСМПЕ се установява, че ищецът страда от Параноидна шизофрения по настоящем в немедикаментозна
ремисия, като, психичното заболяване е с давност
повече от 1996 година, но поради нередовния прием на поддържащата терапия
психозата е придобила непрекъснат ход, оформила се е шизофренна промяна на
личността,изразяваща се най-вече в емоционално
нивелиране, намаляване на волевата активност и спад в социалното функциониране.
Установява се, че извършения спрямо ищеца от страна на
ответниците грабеж, придружен с нанасяне на побой, довел до телесни увреждания
на 11.08.2017 год. е изиграл ролята на остър стрес за
него. Реакциите на тежък стрес се развиват във взаимовръзката
с непоносими за съзнанието преживявания на събития от окръжаващата среда.
Поради психичното заболяване, което обуславя параноидна
готовност, това стресово събитие дълго време са разработва свръхценно от ищеца
с изводими от него страхови изживявания. Приема се, че интензитетът на тези изживявания
намалява с времето. В
проведено о.с.з. вещото лице д-р.Б. изтъква, че ищецът има параноидни интерпретации от
заболяването, но съдържанието им е свързано с това психотравменно събитие. Ищеца свързва страховите си изживявания в момента, с това събитие
точно с грабежа. Почти три години след това, това е единствената
причина, той има конкретни страхове от това събитие и от тези хора.
Съдът
приема, че е налице причинно-следствена връзка между получените травматични
увреждания от действия на ответниците, доказани в наказателното производство, и настъпилите в
резултат на това съпричиняване болки и
страдания. Ищецът е понесъл физическа болка от травмите и
тежък психически стрес. Преживените
психически и емоционални страдания от инцидента са рефлектирали върху начинът
му на живот напред във времето. Този извод категорично следва от
заключението на комплексната медицинска и психиатрична експертиза, допълнително
подкрепена с изложеното от ****.
Предявените граждански искове са с основанието по чл.45 ЗЗД- клауза за непозволено увреждане, която включва наличието на обективни
елементи: противоправно деяние- действие или
бездействие, конкретно настъпила вреда, причинна връзка между деянието /в
съответната форма/ и настъпилия вредоносен резултат, които са в кумулативна
свързаност със субективния елемент- вината. Корелацията между
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане е безусловно
доказана. Съображенията на първостепенния съд за
основателността на предявения иск са обосновани.
Според Постановление №4 от 23. XII.
1968г., Пленум на ВС за всеки конкретен случай съдът преценява комплексно
обективно съществуващи обстоятелства/ характер на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, други. Съдът определя
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно въведеният с чл.52
от ЗЗД критерии за справедливост, въз основа на обективно съществуващи
обстоятелства, които в конкретния случай включват преценка за вида на причинената лека телесна
повреда, последвалите болки и страдания, вкл. и
понесените от ищеца психични стресови травми, всички настъпилите след инцидента
промени в здравословно състояние на пострадалия. Показателите
на психичен стрес са наблюдавани и към момента на освидетелстване, т.е. три
години след извършеното престъпление.
Съдът
приема, че настъпилите усложнения след инцидента са от психично естество и
представляват остро стресово състояние, което представлява остро или
продължително психическо и /или физическо натоварване, което маже да доведе до
общи психовегетативни разстройства и също до органични заболявания. Реакциите на тежък стрес се развиват във взаимовръзката с
непоносими за съзнанието преживявания на събития от окръжаващата среда. Поради психичното заболяване на ищеца, което обуславя параноидна
готовност, това стресово събитие дълго време са разработва свръхценно от него с
изводими от него страхови изживявания, като интензитетът им намалява с времето.
С
оглед на всички обсъдени данни приема, че обезщетение в размер на 8000лв. е реципрочно на реално настъпилите неимуществени вреди в
периода до завеждане на исковата молба, по отношение на описаните негативни
преживявания и страдания, и последиците в психологичен аспект за пострадалия,
чиито проявления са непредвидими напред във времето. Не по-малко важни са
начинът и обстоятелствата при които е извършено увреждането-резултат на
целенасочени и последователно агресивни действия на двамата извършители, при липсата на „някакъв“ личен мотив, който да ги провокира.
С
оглед гореизложеното исковете с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 8000 лв.,
ведно със законната лихва от 11.08.2017 г., до
окончателното заплащане на вземането за парично обезщетение, а да бъдат
отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от 10000 лв. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
присъдените вземания за главница и лихви за забава, съгласно разпоредбата на
чл. 53 ЗЗД, според която, ако увреждането е причинено
от неколцина, те отговарят солидарно.
При този изход на спора, с оглед уважената и
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски. Процесуалният представител на ответниците
отправя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
в размер на 1000лв. Съдът намира, че следва ответниците да репарират на ищеца
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на предвидения от
чл.7, ал.2, т.3 от Наред № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на сумата от 730лв.
Ответниците трябва да бъдат
осъдени по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК да заплатят дължимата държавна такси и разноски по делото съобразно
уважената част от предявените искове, а именно в размер на 920 лв. за
дължима държавна такса и разноски за изготвянето на комплексна
съдебно-медицинска и психологична експертиза.
Ответниците не
претендират разноски.
Така
мотивиран, Районен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ****Ч. с ЕГН ********** *** и Ж.С.В. с
ЕГН********** ***, да заплатят на ищеца И.К.К. с ЕГН ********** *** СОЛИДАРНО сумата от 8000лв. /осем хиляди лева/, претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, последица на непозволено увреждане,
причинено от извършен от двамата ответници спрямо ищеца грабеж на 11.08.2017г.,
около 22.40ч. в гр.Варна в близост до Кооперативен пазар, вследствие на който,
използвайки сила и нанасяйки удари са му нанесли телесни увреждания, а именно:
Деформация на носните кости, увреждания по горния клепач на дясното око в
горния външен ъгъл, изразяваща се в рана с неравни ръбове следваща хода на ръба
на очницата с дължина около 2 см., синкаво-мораво кръвонаседнали клепачи на
дясното око, слабо оточни, рана с неравни ръбове и кос ход, с дължина около
2см. по дясната странична повърхност на носа, червеникаво-кафеникаво ожулване с
неправилна форма с размери около2/1см. по горната устна, в дясно от срединната
линия, разкъсно-контузни рани по горния клепач на дясното око и по дясната
странична повърхност на носа, околоочен хематом в дясно, охлузване на горната
устна, получени вследствие на удари и тангенциално действие/триене/ с или върху
твърди тъпи предмети с подчертани ръбове, които в своята съвкупност са
обусловили чувство на болка и страдание, както и невъзможноста на нормални
социални връзки поради влошения външен вид за 14 дни, както и преживения стрес,
ведно със законната лихва от деня на деликта 11.08.2017г, до кончателното
изплащане на дължимото обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ тези искове за
разликата до пълния им предявен размер от 10000 лв., на
основание чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ****Ч. с ЕГН ********** *** и Ж.С.В. с
ЕГН********** ***, да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца
И.К.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 730/седемстотин и тридесет/ лева,
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ****Ч. с ЕГН ********** *** и Ж.С.В. с
ЕГН********** ***, да заплатят СОЛИДАРНО в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 920 лв. (деветстотин и двадесет лева), представляваща
дължими държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал.
6, вр. чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: