№ 339
гр. Провадия, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100968 по описа за 2023 година
Предявен е от М. Н. Н., ЕГН ********** с адрес ****** срещу „Сити кеш” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***** иск с правно основание чл. 124
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
изпълнение на вземане в размер на 984лева, представляващо дължима неустойка по чл. 6,
ал.1 от сключен между страните договор за потребителски кредит кредирект №
779053/12.12.2022г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Сключила е с ответника договор за потребителски кредит № 779053/12.12.2022г., по който е
получил в заем сумата от 1000лева. Връщането й е следвало да се извърши в срок до
12.09.2023г. на 9месечни вноски при фиксиран лихвен процент от 40,05% и ГПР 48,34%.
Сумата, която е следвало да върне била общо 2205лева.
Съгласно чл. 6 от договора, кредитополучателят е бил задължен да представи поне
едно от посочените там обезпечения- безусловна банкова гаранция; поръчителство на едно
или две физически лица, отговарящи на определени изисквания. При неизпълнение на това
му задължение, съгласно чл. 6 от договора, ищцата дължала неустойка от 984лева. Сумата е
била дължима и разпределена към всяка вноска по погасителния план.
Твърди, че клаузата на чл. 6 от договора е нищожна като противоречаща на закона –
чл. 16 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално на добрите нрави, тъй като води до несправедливо
облагодетелстване на кредитора за сметка на заемополучателя като икономически по- слаба
в правоотношението страна. Заплащането й било свързано с обезпечаване на вземането
поради неизпълнение. Твърди, че клаузата е нищожна като противоречаща на ЗПК и в
частност чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид нищожността на клаузата, въз основа на която е
начислявана процесната неустойка, счита че тя е изначално недължима, поради което и
претендирането й от ответника е лишено от основание.
Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Прави
изявление за признание на иска. Предвид направеното признание на иска, настоява за
приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото с поведението си не е давал повод за
предявяване на иска. В тази връзка твърди, че ищецът не е извършвал плащания на сочената
неустойка. Заплащането й не е било претендирано от него и извънсъдебно чрез изпращане
на покани, съобщения, уведомления и пр. Сам по себе си факта, че въпросната клауза е
нищожна счита, че не може да обоснове извод, че е дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Така очертаният фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на
ищеца, провеждане на пълно и главно доказване твърденията му, с които обосновава
правния си интерес от търсената защита, в случая конкретно наличието на клауза в
сключения между страните потребителски договор със соченото съдържание и включване на
неустойката в погасителни план. В тежест на ответника, при успешно провеждане на
дължимото от ищеца доказване, е доказване клаузата да е валидно договаряна.
Ответникът е направил признание на иска. Ищецът, комуто принадлежи правото, не е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 12.12.2022г. между страните е бил сключен договор за кредит кредирект №
779053, по който съгласно уговореното на ищцата е отпуснат кредит от 1000лева.
Връщането на сумата е уговорено да се извършва на месечни вноски с падеж на първата
12.01.2023г. и на последната 12.09.2023г. Общата сума, която е следвало да върне ищцата е
1220,16лева. Съгласно уговорения погасителен план дължимата месечна вноска е 245лева,
включваща вноска за главница, лихва и неустойка, по който начин общо задължението по
погасителен план е 2205лева. Изрично в чл. 6.2 е вписано, че задължението за неустойка се
дължи за неизпълнение на задължение по чл. 6.1 от индивидуалните условия по договора. В
чл. 6, ал. 1 е разписано, че заемателят се задължава в срок от три дни считано от усвояването
на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията
на чл. 33 ОУ- поръчител, което лице да отговаря на изрично поставени и изброени от
кредитора в чл. 33 условия или безусловна банкова гаранция, издадена при изрично
поставени начин и ред, и в размер обезпечаващ два пъти общата сума за плащане по
договора- договорна лихва плюс главница. Съгласно чл. 6.2 при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка от
984,84лева, която се начислява автоматично, за което с подписване на договора заемателят
се счита уведомен, а плащането й се извършва разсрочено съгласно погасителния план.
Ищецът е твърдял нищожност на уговорката на чл. 6 от договора. И това
действително е така, защото:
Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
2
Тази преценка е конкретна за всеки договор и се извършва към момента на сключването му,
като се съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или
на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна
негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Конкретно, неустойката за неизпълнение касае
неизпълнение задължение на кредитополучателя по предоставяне на обезпечение на
кредитора- поръчител, който следва да отговаря на изрично поставени от кредитора условия
или безусловна банкова гаранция издадена при изрично посочени условия и размер
надвишаващ два пъти този на дължимата за връщане сума- главница и договорна лихва.
Дължимостта й възниква при непредоставяне в тридневен срок от датата на сключване на
договора на исканото обезпечение. Това задължение се явява акцесорно спрямо главното за
връщане на заемната сума. Неизпълнението му обаче не е съществено с оглед интереса на
заемодателя. Ако това бе така, то същото щеше да бъде поставено като условие за
сключване на договора, а не да влече отговорност на кредитополучателя за вреди в случай
на неизпълнението му. Т.е уговарянето на тези неустойка изначално няма обезщетителна
роля, а цели само санкция на заемателя и извличане на допълнителна парична облага за
кредитора, която не му се следва. Допълнително, клаузата изискваща предоставяне на
обезпечение реално прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени й в чл.
16 ЗПК, върху самия него и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Клаузата цели да заобиколи цитираната норма, респективно по силата на чл. 21, ал.1 ЗПК
същата е нищожна, който порок влече нищожност и на уговорената неустойка за
неизпълнение на това договорно задължение.
В заключение, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се търсят разноски в размер на
платена дължима държавна такса от 50лева и адв. възнаграждение в хипотеза на чл. 38
ЗАдв. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения, съдът определя адв. възнаграждение в размер на 400лева. В полза на адв.
М. А. П. като процесуален представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв. следва да се
присъдят разноски в размер на 400лева. Не е налице привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК,
доколкото законът поставя кумулативното наличие на две предпоставки- ответникът да не е
станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал иска. В случая е
налице само второто. Доводите на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото,
доколкото не е претендирал плащане на въпросната неустойка, са неоснователни. Самият
факт, че това вземане е включено автоматично в погасителния план обосновава извод, че
ответникът е станал повод за завеждане на делото, защото говори, че той търси плащане на
това задължение и няма гаранции за длъжника при извършване плащания от него, че те не
биха били отнесени в погашение на това задължение от кредитора. Затова и сторените от
ищеца разноски ще следва да се понесат от ответника, независимо от направеното от него
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца М. Н. Н., ЕГН
********** с адрес ****** и ответника „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и
3
адрес на управление *****, че ищцата не дължи изпълнение на вземане в размер на
984лева, представляващо дължима неустойка по чл. 6 от сключен между страните договор
за потребителски кредит кредирект № 779053/12.12.2022г., на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***** ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Н., ЕГН ********** с адрес ****** сумата от 50лева,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски за
платена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***** ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. А. П. от АК- Варна с адрес на кантората гр. Провадия, ул.
Цар Освободител № 23 сумата от 400лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно- деловодни разноски за адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4