Определение по дело №2680/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260773
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20205300502680
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260773

 

                                     16.12.2020г, гр.Пловдив                           

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове: Фаня Рабчева

                                                                 К.Иванов

 

като разгледа докладваното от съдията Рабчева в.ч.гр.д.2680/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производство по чл.413, ал.2 във вр. с чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                   Производството е образувано по частна жалба от …………..-гр…………., представлявано от управителя И. Ш., действащ чрез пълномощника си юриск. В.Г. против Разпореждане № 275066/ 14.10.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 13063/ 2020г. по описа на Районен съд –Пловдив , с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на жалбоподателя против С. В. В. в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 36,86 лв – административни разноски, сумата от 213,22 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 80,48 лв – законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство. С частната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане, като се иска неговата отмяна и постановяване присъждане  на претендираните от жалбоподателя суми в пълен размер, както и се претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски за държавна такса.

                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите по частната жалба, намери следното:

                   Частната жалба изхожда от надлежна страна и е  в законния по 275, ал.1 във връзка с чл.413, ал.2 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                    Жалбоподателят е поискал издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжницата С. В.В. от гр.Пловдив за събиране на вземания  по сключен ДК № 1165620 от 14.11.2018г. за събиране претендирани вземания в общ размер на 1 953,81 лева, от които главница в размер на 1 337,95 лв, 36,86 лв – административни разноски и 213,22 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

                   С издадената Заповед за изпълнение № 260810/ 14.10.2020г. искането е уважено  в частта на претендираните суми в размер на 1 337,95 лв - регресно вземане по договора, сключен с „…………….. …, обезпечен с договор за поръчителство от заявителя, сумата 165,84 лв – договорна лихва по кредита за периода от 11.02.2019г. до 10.11.2019г., сумата от 119,46 лв – обезщетение за забава, в размер на законната лихва по договора за кредит за периода 11.02.2019г. до 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото съобразно уважената част в размер на 27,28 лв за държавна такса и 35,93 лв – юрисконсултско възнаграждение.

         С обжалваното разпореждане е отхвърлено частично заявлението за издаване на исканата ЗИ по чл.410 ГПК , с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 36,86 лв – административни разноски, сумата от 213,22 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 80,48 лева – законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство.

           При отхвърляне на заявлението за издаване на ЗИ в частта относно претендираните административни разходи е констатирано от районния съд, че процесният договор за кредит е сключен при действието на ЗПК, при който се следва служебна преценка, включително с оглед императивното правило на разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, тъй като разходите за извънсъдебно събиране реално са поставени в тежест на длъжника като допълнителни задължения за забавено изпълнение извън предвиденото от закона  обезщетение за забавено изпълнение.  По отношение  на договореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство е констатирано след справка в Търговския регистър , че кредитодателят „………….“ и дружеството - жалбоподател  „……….“ имат качеството на свързани лица / едноличен собственик на капитала  се явява дружеството „……………../, поради което в разрез с нормите на добросъвестността е установено допълнителното възнаграждение в полза на заемодателя, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство постъпва в патримониума на кредитодателя.

С частната жалба жалбоподателят изразява оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане   с главните доводи, че длъжникът имал избор дали да предостави или да не предостави обезпечение, тъй като това не било задължително условие и за длъжника няма санкции ако избере необезпечен кредит.

                   Видно от чл.4 от процесния  договор за потребителски кредит във връзка с раздел ІІІ, т.12 от представените Общи условия се налага извод, че са предвидени договорни условия за диференцирано разглеждане чрез предвиждане на допълнителна предпоставка при клиентите, реализирали избора за предоставяне на кредит при обезпечение / чл.4, ал.1 от договора/ и тези клиенти, при заявен кредит без обезпечение / чл.4, ал.3 от договора/. При първите е предвидено привилегировано разглеждане на заявлението за кредит и по – висока степен на  гарантираност за неговото одобрение, което с оглед осигуряване на допълнително обезпечение в полза на кредитора чрез конкретен вид обезпечение / с поръчителство на ЮЛ/  сочи на изготвени от кредитора с договора предварителни условия  както за неравноправно третиране на потенциалните клиенти на кредитора, така и за прехвърляне на риска върху потребителя. Последното е в нарушение на изискването на чл. 16 ЗПК относно задължението на кредитодателя за самостоятелна оценка на платежоспособността на клиента и определянето на цената на услугата във връзка с предоставената финансова услуга. Следователно предвидената клауза налага обоснована вероятност както за заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, така и за неравноправност на основание чл.143, ал.2, т.5 и т.2 ЗПК. Това е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК на основание чл.411, ал.2 , т.2 и т.3 ГПК, без необходимост от допълнителна интерпретация относно  качествата на свързани лица  на дружеството -  жалбоподател „…………“ ………  и кредитодателя „ ………….“ ……., в каквато насока се излагат съображения от жалбоподателя относно качествата им на отделни юридически лица със собствена правосубектност. Независимо от това така мотивираното съображение така или иначе не променя неоспорения от жалбоподателя факт, че посочените дружества се явяват „свързани лица“ в икономическия смисъл на понятието. С оглед на това искането за издаване на ЗИ за  допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство се явява неоснователно, подлежи на отхвърляне, а  акцесорният  характер на претендираното обезщетение за забава на това възнаграждение обуславя неоснователност и на искането в тази част на заявлението.

                   Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно претендираните административни разноски като противоречащо на уредената по специалния закон забрана по чл.33 ЗПК.  Касае се за определени с договора за кредит допълнителни разноски в полза на кредитора, чието събиране се обезпечава предварително с договора без яснота относно техния размер, което е несъответно на изискването за определяемост на ГПР по смисъла на пар.1, т.1 ДР на ЗПК. Процесната претенция е в нарушение и на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като е с характер на определена такса по управление на кредита, което същевременно води до оскъпяване цената на предоставената услуга, доколкото последната следва да се определя от размера на договорената между страните възнаградителна лихва. Следователно и в тази част искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК в тази част на заявлението е също неоснователно и подлежи на отхвърляне.

                      По изложените съображения, които съответстват и на направените от заповедния съд правни изводи, частната жалба се явява неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

                    Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                    ПОТВЪРЖДАВА  Разпореждане № 275066/ 14.10.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 13063/ 2020г. по описа на Районен съд –Пловдив.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                   Председател:                Членове: