РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на осемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14633 по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Х.К.М. твърди, че на 06.06.2014 г., пострадал
при ПТП, настъпило около 21.00 часа в гр. Плевен, ул. „Цар Самуил“ до училище
„Стоян Заимов“ в посока „Техникум по лозарство и винарство“. Х.М. излага, че
бил пътник на мотор, когато неизвестно МПС, управлявано от неизвестно лице,
нарушило правилата за движение по пътищата и предизвикало транспортното
произшествие, в пряка причинна връзка с което, ищецът М. твърди да е претърпял,
описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Предвид това, че водачът и МПС са останали неидентифицирани,
ищецът М. предявил претенция пред Г.Ф. за изплащане на обезщетение, по която
ответникът постановил отказ с изх. № 24 – 01 – 450/10.08.2016 г. Съобразно с
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Г.Ф. да му заплати
сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП
от 06.06.2014 г., причинено от неидентифицирано моторно превозно средство,
ведно със законната лихва, считано от датата на отказа – 10.08.2016 г., до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски за настоящото
производство.
Ответникът Г.Ф. оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа, че не е известен механизма на ПТП. Оспорва всички
елементи от фактическия състав на генералния деликт. Оспорва исковата претенция по размер, като
сочи, че същата е прекомерна с оглед принципа на справедливостта, установен с
чл. 52 ЗЗД, установените в страната икономически условия и трайната съдебна
практика. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевантния
закон установи следното от фактическа и
правна страна:
Предявените по реда на чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм./
искове са допустими и са насочени срещу надлежен ответник – Г.Ф., предвид
разпоредбата на чл. 288, ал. 11, предл. последно от КЗ /отм./. От писмените доказателства,
съдържащи се в приобщеното към настоящото производство ДП № 1571/2014 г. на
Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 187/2014 г., е видно, че наказателното
производство е образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“ НК /престъпление против транспорта/,
който неизвестен извършител при управление
на МСП на 06.06.2014 г. в гр. Плевен, нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.К.М.. Така
образуваното наказателно производство е
спряно с Постановление от 30.01.2015г. От Уведомление,
изх. № 24 – 01 – 450 от 10.08.2016 г. се установява, че ответникът Г.Ф. е отказал да изплати обезщетение на ищеца
Х.М. по образуваната щета с № 210246/27.07.2016 г.
По същество, уважаването на предявените
искове, предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса от ищеца М., на елементите от фактическия състав на генералния деликт
по чл. 45 ЗЗД. В тази връзка, както е посочено и по – горе, от материалите по ДП № 1571/2014 г. на Районна прокуратура –
Плевен, ЗМ № 187/2014 г., се установява, че на 06.06.2014 г. в гр. Плевен около 21.00 часа, жк.“Сторгозия“, до училище
„Стоян Заимов“, МПС, синьо на цвят, реализирано удар с мотоциклет „Априлия“,
рег. № ******, управляван от К.Г.П., при което пострадал, возещият се отзад на
мотора Х.К.М. – ищец в настоящото производство.
Може да се заключи следователно, че е налице събитие / деяние /,
определено от дефинитивната норма на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП като ПТП - "пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.
За установяване на конкретния
механизъм на ПТП от 06.06.2014 г. в хода на съдебното дирене е приета съдебна –
автотехническа експертиза / САТЕ /, чието заключение не е оспорено от страните
и съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според заключението на
САТЕ, на 06.06.2014 г. около 21.00 часа, мотоциклет „Априлия“,
модел „RS 125“ с peг. № ******,
управляван от К.Г.П. и пътник Х.К. *** по посока от центъра на града към
„Професионална гимназия по лозарство и винарство“ (от изток на запад). В същото време по улицата, включваща се отляво в ул. „Цар
Самуил“, се движело МПС е неустановена марка, модел и регистрационен номер.
Навлизайки в Т-образното кръстовище, пред СУ „Стоян Заимов“, същото предприело
извършване на маневра „завой наляво“, като навлязло в лентата за движение на
мотоциклета. При извършването на тази маневра водачът на неизвестното МПС нарушил
пътен знак Б1 "Пропусни движещите се по пътя е предимство", отнемайки
предимството на приближаващия кръстовището мотоциклет и навлизайки в коридора
му на движение, непосредствено пред него, плътно в дясната страна на лентата за
движение. Поради отнетото му предимство и ограничената му възможност да спре
своевременно, с цел предотвратяване на ПТП водачът на мотоциклет „Aprilia“ предприел
маневра „изпреварване“ на неизвестното МПС. В момента на изравняване на двете
превозни средства и след преминаването им през „изкуствената неравност“,
водачът на неизвестното МПС се отклонил вляво от траекторията си на движение,
като осъществил контакт с намиращия се от лявата му страна мотоциклет.
Вследствие на съприкосновението, поради геометрията на мотоциклета, десният
крак на Х.М. останал приклещен между детайли
от конструкциите на контактуващите превозни средства. Заключението на САТЕ,
установява на следващо място, че след инициалния контакт, неизвестното МПС
продължило движението си наляво, при
което е „избутало“ мотоциклета също наляво и го е принудило да премине в
лентата за насрещно движение. В резултат на продължителния контакт на двете
превозни средства бил реализиран натиск, при който се получила фрактура в
долната част на десния крак на Х.М.. След ПТП, неизвестното МПС напуснало
местопроизшествието без да окаже помощ на пострадалия. Впоследствие мотоциклет „Aprilia“ също
напуснал местопроизшествието. Като причина за процесното ПТП, вещото лице
автоексперт сочи неправилната преценка на водача на
неустановеното МПС спрямо конкретната пътна обстановка, който при извършване на маневра „завой наляво“ е
навлязъл в коридора за движение и е отнел предимството на приближаващия
кръстовището мотоциклет „Aprilia“, движещ се по път с предимство. Предвид
обсъденото заключение на САТЕ съдът приема, че е налице виновно и противоправно
поведение на водача на неизвестното МПС, който се е движел по път, сигнализиран с пътен знак Б1
"Пропусни движещите се по пътя е предимство". Несъобразявайки
поведението си с пътния знак, в противоречие с
общото за всички участници в движението задължение по чл. 6, т. 1 ЗДвП,
водачът на неизвестното МПС е нарушил нормата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, изискваща на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство / в случая този, по който се е движел
мотоциклета/, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство. От друга страна не е оборена от ответника, чиято е доказателствената
тежест за това, презумпцията
за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ето защо се налага изводът, че е налице деяние - противоправно
и виновно извършено от водача на неустановеното МПС. Този извод се подкрепя и
от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля –
очевидец Т.К.А.. Същият установява, че автомобилът, правейки ляв завой, отнел
предимството на мотоциклета, който се движел направо и го блъснал. На
мотоциклета се возел като пътник ищеца Х.М., който казал на свидетеля след ПТП,
че го боли крака и отиват в болницата. Съдът дава вяра на тези показания, тъй
като са лични и не се опровергават от
други доказателства по делото.
Установени са от ищеца М., пълно и главно, и останалите елементи от
фактическия състав на деликта – твърдените в исковата молба неимуществени вреди
и пряката им причинна връзка с поведението на водача – делинквент на
неизвестното МПС, извършено в нарушение на цитираните разпоредби на ЗДвП.
Приета е в тази връзка, съдебно – медицинска експертиза / СМЕ /, чието
заключение също не е оспорено от страните и съдът кредитира като
безпристрастно, компетентно и пълно. Според заключението на СМЕ, ищецът при
процесното ПТП, е получил счупване на вътрешния глезен в дясно, което от медико
– биологична гледна точка било довело до трайно нарушаване на функцията на
долен десен крайник за период по – голям от 30 дни. Проведеното лечение
включвало открито наместване на
счупването и фиксация с 2 броя винтове, както и медикаментозна терапия с
аналгетици, антибиотици и антикоагуланти. На ищеца била правена и рехабилитация
в домашни условия. Срокът за зарастване на счупването и функционално
възстановяване продължавали около 120 дни / 4 месеца / . Лечебният процес бил
протекъл нормално и не се очаквали остатъчни последици за здравето на ищеца в
резултат на получената травма, като при извършения от вещото лице медицински
преглед на ищеца, не се установили данни
за настъпили усложнения по време на лечебния и възстановителния период. Установено
е при този преглед, че активните движения
в ставата били възстановени в пълен обем, като нямало данни и за съдово
– неврологични смущения в крайника. Изслушани
са и свидетелски показания на К.В.Г., която видяла ищеца още на следващия
ден след ПТП. Свидетелката К.Г.излага, че първоначално ищецът М. имал нужда от
помощ за банята и тоалета. Към настоящият
момент при по – голямо натоварване крака го заболявал и се подувал. Съдът
кредитира показанията в изложената част, като логични и непосредствени.
При установеното кумулативно наличие на елементите от правопораждащият вземането на ищеца за обезвреда фактически състав, съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост – арг. от чл. 52 ЗЗД. Същото след преценка на конкретно установените по делото обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, възлиза на сумата от 16 000 лева, до която сума съдът достигна като съобрази, че: ищецът е претърпял едно травматично увреждане - счупване на вътрешния глезен в дясно, от което се е възстановил напълно – СМЕ сочи, че движенията в ставата са възстановени в пълен обем и няма данни за съдово – неврологични смущения в крайника. Свидетелските показания установяват, че ищеца търпи болки при натоварване на крака, които съдът определя като спорадични, и доколкото не са необходими специални знания за това, намира, че тези болки могат да бъдат купирани с употреба на аналгетици. Следователно не са налице усложнения вследствие на претърпяната травма. Настоящият състав отчита и това, че на ищеца М. е извършено открито / оперативно / наместване на процесното счупване и първоначално - за неуточнен период, е имал нужда от чужда помощ. Възстановителния период е продължил 120 дни. Съдът преценява и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът взема предвид само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. Така, официалните средностатистическите данни на НСИ за 2014 г., за едно лице показват годишен паричен доход от 4813 лв., като нараства спрямо 2013 г. и минималната работна заплата – същата за 2014 г. е в размер на 340 лв./ ПМС № 249/31.10.2013 г./, при 310 лева за 2013 г. Съобразно с изложеното предявеният по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ иск е основателен и доказан до размера на сумата от 16 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид частичното уважаване на главната претенция за сумата от 16 000 лева, на уважаване подлежи и акцесората претенция за законна лихва, считано от 27.10.2016 г. – датата, на която изтича срокът за произнасянето по претенцията на пострадалото лице – чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./. Молбата на пострадалия до Г.Ф. е подадена на 27.07.2016 г. Следователно ответникът Г.Ф. изпада в забава с изтичането на тримесечния срок на 27.10.2016 г., като искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на отказа – 10.08.2016 г. до 26.10.2016 г., вкл., следва да се отхвърли като неоснователно.
По разноските:
Ищецът Х.М. е освободен частично от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Сторил е разноски за част от държавната такса, депозити за свидетел, СМЕ и САТЕ, които следва да му бъдат репарирани от ответника, съобразно с уважената част от иска, в размер на сумата от общо 45,33 лева. Ищецът е представляван от адвокат Н.Д. безплатно, следователно съдът следва да определи в полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на сумата от 1212 лева с ДДС / по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата/.
Ответникът Г.Ф. е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с отхвърлената част от иска и на основание чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 73,33 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Г.Ф. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд, следните суми: сумата от 590 лева – държавна такса върху уважената част от иска / приспадната е сумата от 50 лева, внесена от ищеца/ и сумата от 117,33 лева – депозити за вещи лица по СМЕ и САТЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., ЕИК ******, да заплати на Х.К.М., ЕГН **********, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1
КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на
16 000 лева / шестнадесет
хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 06.06.2014 г., причинено от неизвестно МПС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2016 г. / датата по чл. 288,
ал. 7 КЗ /отм./, до окончателното
изплащане, като отхвърля, предявените
искове по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата от 16 000 лв. до пълния предявен размер от
60 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, както и
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 10.08.2016 г. до 26.10.2016
г./включително/, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Ф.,
ЕИК ******, да заплати на Х.К.М., ЕГН **********, сумата
от 45,33 лева – разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.К.М., ЕГН **********, да заплати на „Г.Ф., ЕИК ******, сумата от 73,33 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г.Ф., ЕИК ******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 590,00 лева - държавна такса за уважената част от иска, и сумата от 117,33 лева – депозити за вещи лица по СМЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Ф., ЕИК ******, да заплати на адвокат Н.Д. – АК – Шумен,
ЕГН **********, възнаграждение за
осъществена безплатна правна защита на ищеца Х.М. по чл. 38 ЗАдв., в размер
на 1212 лева с ДДС.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: