ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
гр. В., 22.11.2020 г.
Окръжен съд .В, гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове:
1. А. П.
2. В. М.
с участието на секретаря
...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В.
М. въззивно частно гражданско дело № 497 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.274 от ГПК, образувано по частна
жалба на адв. Н.В., в качеството й на назначен особен представител на ответника
по гр.д. №3247/2019г. по описа на ВРС- Ю.Т.П. за
освобождаване на последната от заплащане на държавна такса за обжалване на
решението.
Поддържа в
молбата, че не може да се свърже със страната по делото, като с молба от
28.01.2020г. са представени доказателства, че П. не разполага с доходи и е
социално слаба.
Видинският окръжен съд като взе предвид
молбата/частна жалба от 10.09.2020г. прие за установено следното:
С определение от
19.10.2020г. ВРС е изпратил по компетентност молбата на адв. В., с която същата
иска да бъде освободена от внасяне на ДТ, дължаща се пред ВОС на основание
чл.83, ал.2 от ГПК.
От данните по делото се установява, че
производството е образувано по иск за
установяване на вземане и е приключило с решение по делото пред Районен съд В..
Адв. В. е назначена за особен представител след допусната правна помощ на
ответника, изразяваща се в процесуално представителство по делото.
След
постановяване на решението е подадена въззивна жалба от Ю.Т.П. чрез адв. Н.В.,
в качеството й на особен представител, против Решение №534/07.08.2020г. по гр. д.
№3247/2019г. на ВРС.
С молба от 18.09.2020г. адв. В. е
поискано освобождаване на ответника от
внасяне на държавна такса.
Съдът намира
постановеното определение на ВРС за неправилно. Видно от данните въззивната
жалба е подадена от адв. Н.В., в качеството й на особен представител, като
съобразно ТР от 2018г. особения представител е освободен от внасяне на ДТ при обжалване
на решение.
Таксата се дължи от страната, в чиято
полза се предприема процесуалното действие по защита на правата й, тъй като
процесуалните представители упражняват нейните процесуални права. Поради това,
задължението за внасяне на държавна такса при обжалване не може да бъде
възлагано на други лица, които нямат качеството страна в процеса. Особеният
представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не
упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда
с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода
на делото.
С оглед горното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение на ВРС от 19.10.2020г. по гр.д. №3247/2019г. по описа на ВРС.
ВРЪЩА делото на
първоинстанцинония съд за администриране на въззивна жалба №260404 от 04.09.2020г.
на районен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.