О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 24.10.2019 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, първи
въззивен състав, в закрито заседание на двадесети и четвърти октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.СТОЯН ТОНЕВ
2.МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Неделчева ВНЧД № 532 по описа
за 2019 година за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава XXII -ра, чл.341,
ал.2 и сл. НПК.
Производството по делото е образувано въз основа на
постъпил частен протест, депозиран от прокурор Щъркелова от СП, против протоколно Определение на СНС, 14 - ти състав
от 24.09.2019 г. постановено по НОХД № 3322/19 г., с което е изменена мярката
за неотклонение на подсъдимия А.М. И.от „Задържане под стража“ в „Гаранция в
пари“ в размер на 5 000 лв. Иска се съдът да отмени така постановеното
определение.
С частният
протест се навеждат доводи
за неправилност и незаконосъобразност
на определението, тъй като от доказателствата
по делото може да се направи извода за наличие на обосновано предположение, че
подсъдимия И. е участвал в извършването на деянията по чл.108А, ал.2, т.1 и т.2
вр. ал.1 от НК и чл.109, ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК. На следващо място в протеста се излагат
аргументи в насока наличие на опасност подсъдимия А.И. да извърши престъпление
при вземане на по-лека мярка за неотклонение, каквато в случая е взел
първоинстанционния съд, а именно „Гаранция в пари“. В протеста се сочи още, че
при преценка за наличието на реална опасност от укриване на лицето следва да се
има в предвид тежестта на обвинението, като предвиденото наказание в случая е 12
г. „Лишаване от свобода“.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази изложените частния
протест доводи и материалите по делото, намира частния протест за ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛЕН.
Спрямо подс. А.И. е била взета в досъдебната фаза мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ с Определение от 20.01.2019 г. на СНС, 3 с-в по НЧД №
298/19 г., потвърдено от АСНС с определение от 29.01.2019г. по ВНЧД №34/19 г.
След внасянето на обвинителен акт и образуване въз основа
на същия на НОХД №3322/19 г. на СНС, в производство по реда на чл.270 от НПК,
проведено на 24.09.2019 г., първоинстанционният съд е изменил мярката за
неотклонение на подсъдимия И. от „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ в
размер на 5 000 лв. Съдебният състав
не е обсъждал наличието или липсата на обосновано предположение подсъдимия А.И.
да е вероятния извършител на престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение. Съдът е приел, че след като страните не излагат аргументи във връзка
с този въпрос, не следва да го обсъжда, а само да констатира, че предходните
съдебни състави, разглеждали искания по чл.64 и чл.65 от НПК са установили
наличие на обосновано предположение относно обвинението по чл.108А от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че доколкото дейността по извършване на
парични преводи от РБългария към трети страни,
респ.изнасяне на леки автомобили към Турция и Сирия е видима за всички външни
наблюдатели, тя лесно би могла да бъде установена от правоохранителните
органи в случай, че бъде възобновена. Съдът развива аргументи, че самото
естество на тази дейност е аргумент, че не е налице реална опасност от извършване
на подобен вид дейност, която може да бъде осуетена единствено с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. С оглед на тези аргументи, както и след
преценка, че подсъдимия е бил задържан под стража за значителен период от
време, съдът е намерил, че следва да измени мярката на неотклонение на
подсъдимия И. от „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“ в размер на 5000
лв.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя горния извод.
От материалите по делото е видно, че НОХД №3322/2019 г.
по описа на СНС, 14-ти състав е образувано на 11.09.2019 г. по внесен от
Специализираната прокуратура обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на
подсъдимия А.М.И. за две престъпления, а именно за това, че:
1.В периода от началото на 2016 г. до 18.01.2019 г. на
територията на РБългария по какъвто и да е начин
/чрез извършване на небанкови парични операции, изразяващи се в пренасянето на
парични суми в особено големи размери 16 459 023, 19 лв. /равняващи
се на 29 391 минимални работни заплати в размер на 560 лв./ през
територията на РБългария и закупуването на високо проходими
леки автомобили /джипове, пикапи/ на територията на РБългария и други държави – Германия, Румъния, прекарването
им през българо-турската и турско-сирийската граница и предоставянето им на
територията на Сирия на терористичните организации Фронт Нусра,
известна като Хаят Тахрир
Ал Шам, сирийски клон на кюрдската ПКК, както и на
други въоръжени опозиционни групи – Сирийска национална армия, косвено
предоставя финансови и други средства /парични суми и леки автомобили/, както и
извършване на небанкови парични операции по трансфериране на финансови активи
на терористичната групировка „Ислямска държава“ от контролираните от нея
територии в Сирия, към Турция, България и други страни от ЕС – Германия,
Великобритания, Швеция и други и предполага, че ще бъдат използвани изцяло или
частично за извършване на деяние по ал.1 и от група, която си поставя за цел
извършването на деяние по ал.1 на чл.108А от НК- престъпление по чл.108А, ал.2,
т.1 и т.2 вр. с ал.1 от НК.
2.В периода от началото на 2016 г. до 18.01.2019 г. на
територията на Р България членувал в група, съставена от М. А. И., А.И.М., С. М.
А. Б. А. М. А. Д., И. М. А. и А. И. Х. – престъпление по чл.109, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК.
С определението си първостепенният съд се е
позовал на определенията на предходни съдебни състави разглеждащи производства
по чл.64 и чл.65 от НПК, като е посочил, че същите са приели, че е налично
обосновано предположение, че подсъдимия А.И. е вероятния извършител на
престъплението по чл.108А, ал.1 от НК. Настоящият
състав отбелязва, че не са налице основания да се приеме отсъствието на обосновано
предположение подсъдимия И. да е вероятния автор на престъпление с правна
квалификация чл.108А, ал.2 от НК.
При определяне
на мярката за неотклонение, в рамките на съдебния контрол върху задържането в
досъдебната фаза, е било прието, че събраните в хода на разследването
доказателствени материали в това число свидетелските показания, писмените и
веществени доказателства по делото, обосноват извод за евентуална съпричастност на
подсъдимия И. към вменената му престъпна дейност. Въззивната инстанция, при
спазване на презумпцията за невинност на подсъдимите, намира, че към настоящия момент не са събрани
доказателства, които да поставят под съмнение обоснованото предположение или да
го разколебават, поради което тази предпоставка за задържането продължава да е
налице.
На следващо
място настоящият въззивен състав намира, че риск от укриване не съществува
понастоящем, тъй като подсъдимия А.И. е с установен адрес по местоживеене,
семейна и трудова обвързаност на територията на РБългария.
Според съдът, обаче, рискът
от извършване на престъпление от страна на подсъдимия А.И. е реален, а не
хипотетичен такъв и интензитета на същият не е намалял до такава степен, че да
обуслови изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в
„Гаранция в пари“, както я е изменил първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че рискът от
извършване на престъпление от подсъдимия А. И. се извежда не въз основа тежестта на предвиденото наказание, а същият се
установява от характера и спецификите на твърдяната престъпна деятелност във
внесения в СНС обвинителен акт. Престъпната дейност визирана в разпоредбата на чл.108А,
ал.1 от НК засяга както сигурността и интересите на отделните държави, така и
на отделните индивиди, по един изключително остър и внезапен начин чрез всяване
на страх и ужас в населението. С оглед на това и финансирането на терористични
организации и тяхната дейност също е дейност с изключително висока степен на
обществена опасност. На следващо място съдът намира, че по делото са събрани
доказателства, че предполагаемата престъпната дейност е била развивана и
реализирана в един изключително широк диапазон на територията на различни
държави в Европа и Азия и в продължителен период от време и е с трансграничен
характер, като е засягала интересите на повече от една държава, което също води
до извода за наличието на реална, а не хипотетична опасност обвиняемия да
извърши престъпление.
Респективно констатираният
реален риск от извършаване на престъпление е със интензитет, оправдаващ
продължаваното задържане на подсъдимия, с оглед обаче изтеклия срок от девет
месеца от задържането на подсъдимия А. И., същият е с намалял интензитет,
поради което и мярката за неотклонение на подсъдимия И. следва да бъде изменена
от „Задържане под стража“ на „Домашен арест“.
Времетраенето на разследването по делото и насрочването
за разглеждане от съда и задържането му на подсъдимия И. до момента, отговарят
на критериите за разумност предвид сложността на случая, свързан с наказателно
обвинение за чл.108А, ал.2, т.1 и т.2 от НК и чл.109, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК. Видно е, че делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание в
законоустановения едномесечен срок, като
решаващият съд полага усилия за неговото разглеждане при спазване на основните
принципи на наказателния процес, гарантиращи правата на всички страни.
С оглед на
гореизложеното, въззивния съд намира протеста за частично основателен, а
обжалваното определение за неправилно и необосновано, поради което следва да
бъде отменено.
Водим от горното и
на осн. чл.341, ал.2 от НПК, АСНС, I – ви ,
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.09.2019 г., по НОХД №3322/2019
г., СНС, 14 - ти състав и ВМЕСТО ТОВА:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс.
А.М.И., ЕГН:********** от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ по НОХД
№3322/2019 г., ДП№ 25/2018 г. по описа на СО – СП, пр.пр.№249/2018
г. на Специализираната прокуратура.
ОПРЕДЕЛЯ като адрес, на който ще се изпълнява мярката за
неотклонение „Домашен арест“ адреса по местоживеене на подсъдимия А.И.:***.
На осн. чл.62, ал.4 от НПК да
се уведоми съответното РУ на МВР,с оглед
контролиране изпълнението на същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.