№ 429
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110114386 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу В. В. М., В. В. М., Я. В. М. и В. Б. М.
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да
бъде признато за установено, че дължат в условията на разделност на ищеца
при квоти В. В. М. – 1/8, В. В. М. – 1/8, Я. В. М. – 1/8 и В. Б. М. – 5/8 следните
суми: 455.04 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ******, ведно със законна
лихва от 03.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия размер на 111.67 лв. за периода от 15.09.2018
г. до 20.07.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр.
д. № 45595/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницците са депозирали отговор на
исковата молба. Оспорват основанието за дължимостта на претендираните
суми, но не и техният размер. Оспорват ответниците да се явяват собственици
1
или вещни ползватели на имота. Посочва, че вземането за периода от 05.2017
г. до 06.2018 г. било погасено по давност. Не се оспорва количеството
потребена топлинна енергия, както не се твърди и процесните суми да са
били заплатени. Пред съда процесуалния представител на ответниците
поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2019 г. ищецът е
доставил топлинна енергия до имот, находящ се в /административен адрес/,
аб. № ****** в твърдените количества на стойност 455.04 лв., върху която е
начислена лихва за забава в размер на 111.67 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 20.07.2021 г.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 2268 от 10.10.2002 г., сключен между
„Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно
който е договорено ФДР да извършва услугата „топлинно счетоводство“.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 114 от 01.07.1983 г., се установява, че В. С. М. е придобил
собствеността на следния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в
бл. ***, вх,.***, на 7 етаж, находящ се в жилищен комплекс ****** в гр.
2
София. От представената справка за предоставяне н данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г. се установява, че В. С. М. е починал на 18.12.2017 г., като е
оставил за наследници по закон: В. Б. М. – съпруга, Я. В. М. – син, В. В. М. –
син и В. В. М. – син. Видно от нотариален акт № 114 от 01.07.1983 г. В. С. М.
и неговата съпруга В. Б. М. са придобили процесния имот в режим на
имуществена общност. Съгласно представената справка за предоставяне н
данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. В. С. М. е починал на 18.12.2017 г.,
от който момент с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1, от ЗН всеки един от
ответниците Я. В. М., В. В. М. и В. В. М. – са придобили по 1/8 ид. ч. от
процесния имот, а В. Б. М. е придобила общо 5/8 ид. ч., тъй като същата на
самостоятелно основание по силата на нотариален акт № 114 от 01.07.1983 г.
вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот. В случая следва да бъде
ангажирана отговорността на ответниците на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН за
периода от 18.12.2017 г. до 31.07.2019 г. в качеството им на собственици, а по
отношение на периода от 01.05.2017 г. до 17.12.2017 г., доколкото се явяват
наследници на В. С. М., а в наследството се включват и задълженията на
наследодателя.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата правото на собственост и на наследствено
правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно В.
В. М. – 1/8, В. В. М. – 1/8, Я. В. М. – 1/8 и В. Б. М. – 5/8. По силата на закона
/чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им
в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие
и битовия потребител. С оглед на гореизложеното възражението на
ответниците за липса на облигационна връзка се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното в разглеждания случай се установява, че
ответниците са имали качеството потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период, като за процесните задължения
следва да бъде ангажинара отговорността именно ответницците. Настоящият
състав намира, че тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
31.07.2019 г. г за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 455.04
лв., то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск, като
ответниците дължат в условията на разделност посочената сума при квоти: В.
В. М. – 1/8, В. В. М. – 1/8, Я. В. М. – 1/8 и В. Б. М. – 5/8.
В случая доколкото в подаденото възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК
изрично е направено възражение за частично погасяване на процесното
вземане чрез плащане същото следва да бъде разгледано. Представен е
фискален бон от 10.09.2019 г., от който се установява, че на посочената дата
била заплатена сумата 408.39 лв. главница за топлинна енергия по фактура №
********** от 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2019 г. В
случая, длъжниците са направили избор кое от няколкото еднородни
3
задължения погасяват, поради което са останали неплатени задължения в
размер на 46.65 лв. В случая доколкото плащането е било извършено на
10.09.2019 г., а исковата молба се счита за предявена с оглед разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 от ГПК на 03.08.2021 г., то плащането е осъществено преди
подаване на исковата молба, поради което искът в посочената част и период
следва да бъде отхвърлен. Основателна се явява претенцията в размер на
46.65 лв., като всеки един от ответниците дължи частта равняваща се на
притежаваните от него права върху собствеността.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 10.38
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, поради което искът следва да бъде
уважен в посочения размер, а всеки един от ответниците отговаря в условията
на разделност за задължението при квоти при квоти: В. В. М. – 1/8, В. В. М. –
1/8, Я. В. М. – 1/8 и В. Б. М. – 5/8.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
4
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В настоящият случай исковата молба е подадена на 03.08.2021 г. и при
прилагане на изложените по-горе принципи задълженията, които са останали
незаплатени за периода от м.05.2017 г. до м. 04.2018 г. са погасени по
давност. Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница се явява за
неоснователен, поради което искът следва да бъде отхвърлен. С погасяването
на главните вземания са погасени по давност и акцесорните вземания за лихва
за забава начислена върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД,
поради което погасени се явяват и вземания за лихва за забава.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се
присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника В. Б. М. има
право на разноски, доколкото единствено този ответник е представил
доказателства, че такива са били сторени, поради което на същата следва да
се присъди сумата от 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените Фирма, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/ против В. В. М., ЕГН
**********, с адрес , /административен адрес/, В. В. М., ЕГН **********, с
адрес /административен адрес/, Я. В. М., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, и В. Б. М., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане
спрямо В. В. М., В. В. М., Я. В. М. и В. Б. М. да бъде признато за установено,
че дължат в условията на разделност на Фирма при квоти В. В. М. – 1/8, В. В.
М. – 1/8, Я. В. М. – 1/8 и В. Б. М. – 5/8 следните суми: 455.04 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 31.07.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № ******, ведно със законна лихва от 03.08.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 111.67 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.07.2021 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 45595/2021 г. по
описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на В. Б. М., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лв.
5
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6