№ 3960
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100509354 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. И. И., чрез адв. Р. – особен
представител, срещу решение № 8043/18.05.2023г., постановено по гр.дело №
14011/2022г. по описа на СРС, 63-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 22.59 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2018г. до
30.04.2020г. в топлоснабден имот – ап. № 62, находящ се в гр. София, ж.к. „*******
******* с аб. № 213045, ведно със законната лихва от 17.03.2022г. до окончателното
плащане, сумата 3.80 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
10.03.2022г., сумата 1.43 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.03.2022г. до
окончателното изплащане.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част. СРС не обсъдил събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност. Неправилно приел, че се установявали валидно възникнали
вземания на ищеца в претендирания размер. Ответникът И. нямал качеството
собственик на недвижимия имот през процесния период, нямал и качеството
ползвател, не бил потребител на ТЕ и нямал качеството битов клиент. Не се установило
1
точно отчитане на реално потребеното количество ТЕ, сметките били завишени,
нарушени били редица разпоредби от европейското законодателство. Договорът с ФДР
бил оспорен, бил изтекъл. Разпределението на ТЕ не било извършено от ФДР при
спазване на Наредбата за топлоснабдяването, не били представени доказателства за
годността на уредите. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника С. И. И.
искове в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозирал писмен отговор, с който поддържа, че същата е неоснователна. Претендира
разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не заявява становище.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените осъдителни искове
срещу ответника С. И. И. са отхвърлени, както и в частта по произнасянето на СРС по
исковете срещу ответниците С.ка М. И., Н. Г. И., С. К. И. и К. И. И., поради което в
същите части е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият
въззивен състав намира следното:
С исковата молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника С. И.
И. исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са предявени в
качеството му на собственик на 1/18 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, придобита
от него по пътя на наследственото правоприемство от наследодателя И. Г. И..
С отговора на исковата молба ответникът С. И. И., чрез адв. Р. – особен
представител, оспорва исковете, вкл. при твърдения за липса на валидна облигация,
възникнала между него и ищцовото дружество.
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен
2
състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява
субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът
/потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и
доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 ЗТСУ съдът приема за установено, че на 30.10.1985г. Г.И.К.
придобил правото на собственост върху процесния апартамент № 62, находящ се на
адрес гр. София, ж.к. „******* *******. Видно е от представеното по делото
удостоверение за наследниците на Г.И.К., че същият починал на 25.09.2001г.,
оставяйки за свои наследници по закон ответника С.ка М. И. – съпруга, ответника Н.
Г. И. и И. Г. И. - синове. С настъпването на смъртта на Г.И.К. правото на собственост
върху имота, на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на
наследственото правоприемство преминало поравно към наследниците му по закон.
Синът му И. Г. И. починал на 06.01.2016г., като оставил за свои законни наследници
ответниците С. К. И. – съпруга и децата си – ответниците К. И. И. и С. И. И..
От представената по делото молба-декларация рег. № 3157/11.09.2002г.,
подписана от ответника С.ка М. И. и неоспорена от страните по делото, се установява,
че след наследственото правоприемство от своя съпруг Г.К. последната поискала
открИ.е на партида при ищеца за топлоснабдяването на процесния имот, като посочила
предходен титуляр Г.К.. Същата декларирала, че домакинството й се състои от 1 член.
От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка за
аб. № 213045, изравнителни сметки и документи за главен отчет, представени от
третото лице-помагач и неоспорени по делото, се установява, че на името на ответника
С.ка М. И. за имота на горния адрес партида била открита под абонатен номер 213045.
С депозираната пред ищеца молба-декларация от 11.09.2002г. волеизявлението
на ответника С.ка М. И. за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От
счетоводното открИ.е на партидата на името на ответника С.ка М. И. се установява и
писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла
на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между
“Топлофикация София“ ЕАД и ответника С.ка М. И..
При наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и ответника
С.ка М. И. без значение е дали ответникът С. И. И. притежава вещни права /и в какъв
обем и вид/ от процесния имот. Основанието за облигационната обвързаност на ищеца
с ответника С.ка М. И. не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава
по чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ето защо през процесния период единствено ответника С.ка
М. И. била страна по облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на
топлинна енергия за същия топлоснабден имот.
3
По тези мотиви, предвид нарочното възражение на ответника С. И. И., че не бил
обвързан от договор с ищеца, при носена от последния тежест по делото не се
установява твърдението му по исковата молба за валидна договорна връзка с ответника
И. за процесния период, тъй като сключеният от ответника С.ка М. И. изричен договор
по чл. 149, ал. 1 ЗЕ изключва приложението на специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1
ЗЕ.
Предвид изложеното крайните изводи на двете инстанции не съвпадат.
Постановеното решение следва да бъде отменено в обжалваната от ответника С. И. И.
част, а вместо това – постановено друго, с което исковете срещу този ответник бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта, в която
ответникът С. И. И. е осъден да заплати на ищеца разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
разноските за държавна такса за настоящата инстанция в размер на сумата 25 лева.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8043/18.05.2023г., постановено по гр.дело № 14011/2022г.
по описа на СРС, 63-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ответникът С. И. И., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 22.59 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. в
топлоснабден имот – ап. № 62, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ******* с аб. №
213045, ведно със законната лихва от 17.03.2022г. до окончателното плащане, сумата
3.80 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.03.2022г., сумата 1.43
лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.03.2022г. до окончателното изплащане, и
в частта, в която на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, са присъдени
разноски в размер на 2.93 лева – държавна такса и 288.88 лева – разноски за особен
представител, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******,
срещу ответника С. И. И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата 22.59 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. в
топлоснабден имот – ап. № 62, находящ се в гр. София, ж.к. „******* ******* с аб. №
4
213045, ведно със законната лихва от 17.03.2022г. до окончателното плащане, сумата
3.80 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.03.2022г., сумата 1.43
лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до
30.04.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 78, ал. 6 ГПК, „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата 25
лева – държавна такса за въззивното производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: ******* *******
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5