ПРОТОКОЛ
№ 23314
гр. София, 06.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110217133 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Р. Р. - се явява лично, доведен от органите на ОД
„Охрана“ от Следствения арест на НСлС, гр.София, и с АДВОКАТ С. -
УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК - с представено пълномощно от днес,
редовно уведомен.
СОФИЙСКИ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА е с РАЙОНЕН
ПРЕДСТАВИТЕЛ РАЙОНЕН ПРОКУРОР К., редовно уведомена.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА ЗАЩИТНИКА
АДВОКАТ С. да се запознае с материалите по делото, като предостави
възможност на същия и на неговия подзащитен да комуникират във връзка с
линията на защита на процесуално представителство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото.
При липсата на процесуални пречки,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА на обвиняемия съгласно лична карта,
предоставена от ОД „ОХРАНА“, както следва:
Й. Р. Р. - роден на *****г., в гр.Г., българин, български гражданин, с
висше образование, трудово ангажиран във финансовия сектор, неосъждан,
1
***********, с адрес по лична карта - гр. В., с адрес в гр.С., с ЕГН:
**********.
СЪДЪТ ВЪРНА документа са самоличност на ОД „Охрана“.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на ОБВИНЯЕМИЯ Й. Р. Р. в
настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Р. Р.: Разбирам правата си. Нямам въпроси.
Нямаме възражения за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар. Не възразявам. Нямам възражения за отвод.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275 от
НПК.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА С
ПРОЧИТАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА, с което е направено искане спрямо ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Р.
Р. да се определи мярка за неотклонение „задържане под стража“ на основание
чл. 64, ал. 1 от НПК.
(ПРОЧЕТЕ СЕ ИСКАНЕТО НА СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА).
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ С.: Оспорвам искането. Нямам искания по
доказателствата. Искането ми е да предоставя и моля да приемете във връзка
с личността на моя подзащитен писменият граждански договор във връзка с
възложената му за изпълнение дейност по граждански правоотношения със
застраховател и договор за наем от 01.11.2024г. във връзка, с което искаме да
докажем твърдението, че подзащитния ми има трайно установен адрес на
местопребиваване и живеене в гр.С. ****, като договорът е двустранно
подписан за наемодател и наемател. Договорът за наем е пет страници. Нямам
други искания.
ПРОКУРОРЪТ: Следва да се приеме.
2
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Р. Р.: Доказатеслтвени искания нямам. Изцяло се
придържам към това, което каза моят адвокат. Оспорвам исканията на
прокурора за вземане на най-тежката мярка. Съгласен съм със становището на
адвоката ми.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ на основание чл.283 НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА, ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмените материали и
представените в днешното заседание два договора на юридическите
правоотношения и намирайки, че делото е изяснено от фактическа и правна
страна.
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, поддържам искането, което
съм депозирала. Намирам, че от анализа на документите, събрани в
досъдебното производство до момента, е налице обосновано предположение.
Моля да имате предвид, че и тримата свидетели, пострадалото лице и
неговите две колежки сочат едно и също нещо във връзка с появата на
обвиняемия в близост до касата, където се намират и тримата свидетели,
изпълнявайки служебните си задължения. Моля да имате предвид, че
агресията от страна на обвиняемия е по отношение на длъжностно лице,
пострадало в изпълнение на функцията на касиер - разпоредител.
Юридическото лице на територията на киното „С.“ се намира на ниво 3 (три) в
Мол „България“. Посочено е в постановлението на обвиняемия, че в 00:10
часа след полунощ, на територията на ,,С.“, търговският обект, който
предлагал напитки и храни, бил затворил. Касовите апарат не е работел и
въпреки всичко, излизайки от една от прожекционните зали в този час
обвиняемият Р. се е отправил към касовата зона. Той обяснил, че е гладен и са
му казали, че касовият апарат не работи и не може да бъде обслужен. Същият
настоял да му бъдат продадени пуканки. Въпреки отказа, обвиняемият Р. се
просегнал, отворил кутията, в която се съхранявали пуканки и започнал да си
ги слага в устата и по думите на една от момичетата се ухилил, показвайки
пренебрежението си, в опит от тяхна страна да го спрат. Моля да имате
предвид, че пострадалият при опита си да се намеси и да сложи край,
последвало случилото се от обвиняемия Р., който се отдалечавал и служителя
е искал да го помоли да напусне обекта. Свидетелят В. направил учтиво и
добронамерено искане, проявявайки необходимата вежливост и по никакъв
начин, нито вербално или физически не е направил намек за агресия, но на
това поведение, обвиняемият Р. отговорил и му посегнал в лицето с юмрук.
3
Последвал опит от свидетеля Велков да склони обвиняемият Р. да напусне
обекта, при което въпреки, че не били при тях, двете свидетелки чули
разговора между тях и по този разговор преценили, че не е имало каквато и да
е заплаха. Именно, поради тази причина, те са се отдалечили от касовата зона
с намерение да почистят залите, но в този момент и двете чу ли, че нещо
тежко изтрополило и се върнали в посока на двамата мъже. Установили, че
шумът е бил предизвикан от падането на прахосмукачка, която В.носел на
гърба си с намерение да направи почистване на зоните, в които е течала
прожекция. Пострадалият В. е слаб, млад мъж, с крехка костна структура и
същия по никакъв начин физически не би могъл да съперничи на един 40
(четиридесет) годишен мъж, какъвто се явява обвиняемият Р.. Казвам това,
защото не е имало причина за стълкновение - било то физически, и/или
вербално. Тонът на разговор между тях, видно от показанията на Д. и Д. е бил
такъв, че не предвещавал последвалите събития. Те извеждат извода, че по
никакъв начин разговорът между В. и Р. не е бил провокиран. Същата е дошла
изневиделица за пострадалият, който не е могъл да се защити при първият
удар на Р. и паднал на земята, съборен от прахосмукачката. Пострадалият В.
не е бил в състояние да се защити. Направил е опит да се изправи. Подпрял се
е на един от диваните, но от носа му, както сочат свидетелите, струйно и
обилно е текла кръв. Една от свидетелките, приближавайки се до двамата
мъже - Д., е посочила, че е възприела казаното от обвиняемия Р., а именно:
,,Ах, какво направих”. Д. не е успяла да разпознае Р.. Той е разпознат от
другата свидетелка, която казва, че това е бил мъжът, който е настоял да й
вземе пуканки. Смятам, че поведението на обвиняемия Р. е арогантно,
незачитащо порядките и сочи на обществена опасност на дееца. Моля да
приемете, че същия, макар и неосъждан, е показал толкова безцеремонно
своята агресия, че са били причинени травматични последици и пострадалият
Велков вероятно ще ги носи до края на живота си. Моля да имате предвид, че
единственият известен адрес за обвиняемия Р. се явява адреса му в гр. Варна,
на който, от момента на инкриминираното деяние от 23.11.2024г. до момента
03.12.2024г., обвиняемият Р. е бил търсен многократно. Многобройни са
опитите на територията на гр.Варна същият да се установи, но опитите са
били неуспешни. Докладните записки са изготвени и са в процес на
приобщаване. Моля да имате предвид, че автомобила, с който е бързал да
напусне територията на МОЛ ,,България”- ,,М.”, е бил заснет от камерите на
КАТ няколкократно от момента на инкриминираната дата до 03.12.2024г.,
което означава, че е пребивал на територията на столицата, но по време на
задържането му и по време на привличането му е бил попитан за такъв адрес,
като той е отрекъл, като е посочил е единствено адреса си в гр.Варна, което
предвид копието на депозирания от защитника адрес, се явява и моля,
въпреки, че същия беше приобщен по доказателствата по делото, да не цените
същия в насока на това, че обвиняемия Р. има адрес, на който може и следва да
бъде намерен. Предвид факта, че приложеното копие по делото не може да се
констатира доколко истински е документът и дали отразява обстоятелствата,
които действително са се случили в миналото. Моля да имате предвид, че от
изложеното до момента се сочи, че обвиняемия Р. има опасност да се укрие.
4
Моля да имате предвид, че има опасност да извърши ново посегателство
спрямо интегритета на друга личност. Предвид фактът, че престъпното му
поведение не е било предшествано от поведение от страна на В., което да го
провокира. В тази връзка ще кажа, че намирам, че проявата се е отличава с
изключителен цинизъм. Опитът да бъдете убедени, че обвиняемия Р. има
адрес на територията на столицата, намирам единствено, като проява същият
да защити тезата си, че няма опасност да се укрие - нещо, което е опровергано
от събраните доказателства по делото. За последно акцентирам, че
извършеното от него е реализирало два квалифицирани признака по текста на
чл.131 от НК, именно лека телесна повреда по отношение на длъжностно лице
и в условията на хулиганство. Моля да приемете, че адекватна мярка за
неотклонение се явява единствено ,,задържането под стража”.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ: Оспорвам
искането за най-тежката мярка за неотклонение от страна на представителя на
държавното обвинение. Позовавам се на чл.63, ал.2 от НПК, където е посочен
терминът ,,реална опасност” да се укрие и/или да извърши престъпление. Не е
налице нито една от хипотезите на четирите точки на чл.63, ал.2 от НПК.
Съдът е запознат със закона, дори да е налице предположение, че обвиняемия
Р. е извършил престъплението. Както казах реална опасност да се укрие, за да
се приложи мярката за неотклонение, не е на лице. Подзащитният ми Р. е
неосъждан и по никакъв начин не е свързан с правонарушения. От значение е
зрялата му възраст и факта, че никога не е свързван с деяния, нарушаващи
закона. Това навежда на извода, че той няма изградено престъпно мислене и
не може да се направи извод, че извършителят е с изградени престъпни
навици. Той работи. Има адрес, на който може да бъде намерен на
територията на столицата. Има валидни документи за самоличност.
Задържането става по механизъм - явява се в 04 РУ-СДВР, след като е бил
призован по телефон. Идва доброволно да разбере защо е търсен, като след
това е задържан за 24 (двадесет и четири) часа. Този факт изключва
възможността да се направи предположение, че е налице възможност в
представите на Р. да се прояви желание от негова страна да се укрие и/или да
извърши престъпление. Законът казва, че наказателната отговорност е лична.
Медиите, видно разгласяват случая за насилие в Мола. Във всеки случай,
случаят трябва да е разглеждан според фактите и обстоятелствата, а не всичко
да е поставено под общ знаменател. Не на последно място, искам да обърна
внимание на това, че, ако има извършени действия от страна на подзащитния
ми, следва да се установи от обвинението дали не са провокирани от
пострадалия под формата на заплахи и държане на различни предмети, което
би могло да предизвикат реакция от подзащитния ми, свързана с притеснения,
уплаха или самозащита. Искам да обърна внимание, че обвиняемия Р. има
малко дете, за което се грижи и отсъствието от дома му, ще повлияе
отрицателно на детето му. Запознах се с материалите по делото и ми направи
впечатление, че свидетелите Д. и Д. не казват, че са видели нанасяне на удар
или удари от Р. срещу пострадалия и това не е налице. Имайки предвид
изложеното смятам, че мярката за неотклонение ,,задържане под стража” няма
5
да изпълни всички изискванията на закона и няма да е налице възможност да
бъде извършено обективно и всестранно разследване по делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Р. Р.: Съгласявам се със становището на адвоката
ми. Няма какво да добавя.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ОБВИНЯЕМИЯ Й. Р. Р..
ОБВИНЯЕМИЯТ Й. Р. Р. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ДУМА
КЪМ СЪДА: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, КАТО СЪОБРАЗИ
ПРИЛОЖЕНИЕТО на процесуалния закон, с оглед характера и същността на
производството по чл.64 ал.1 от НПК, предвид доводите и исканията на
страните и съгласно приложението на закона, НАМИРА СЛЕДНОТО:
Съгласно правната норма на чл.63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение
„задържане под стража“ се определя в случаите, когато събраните чрез
процесуалният инструментариум по реда и способите на НПК доказателства
и доказателствени средства сочат наличие на обосновано предположение
наказателно преследваното лице да е съпричастно към престъпление от общ
характер, наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ в определени
граници, като материалите по делото следва да сочат в условията на
кумулативност една от алтернативно изискуемите предпоставки на така
наречените „опасности“, а именно - реална опасност от укриване и/или реална
опасност от извършване на престъпление.
Представителят на Софийска Районна прокуратура на 04.12.2024г. се е
възползвал от правомощието си да повдигне обвинение, като е привлякъл към
наказателна отговорност чрез инициираното наказателно преследване
БЪЛГАРСКИЯТ ГРАЖДАНИН Й. Р. Р. с обвинение по състава на чл.131,
ал.1, т.1 и т.12 вр. чл.130, ал.1 НК за това, че на 23.11.2024г. около 00:10 часа,
след полунощ, в МОЛ ,,България“, пред кино ,,С.“, причинил лека телесна
повреда на длъжностното лице - Р. в качеството на касиер, като обвиняемият Р.
нанесъл удари с ръце и крака в областта на тялото и главата на пострадалото
лице, като ударите довели до охлузване на горния ляв клепач, отток,
кравонанасяне на носа, счуване на кости, травматично кървене от носа,
охлузване зад лявата половина на долната челюст и контузия на поясната
област, довели до реализиране на временно разстройство на здравото,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на
6
публично място и при липса на провокация от пострадалия В., при
демонстрация на пренебрежение на законите, добрите нрави и
неприкосновеността на интегритета на личността.
СЕЗИРАНИЯТ СЪД, в качеството си на съдебна контролна инстанция
по разглежданият в настоящата съдебна процедура процесуален въпрос в
рамките на образуваното досъдебно производство, ОТЧИТА СЛЕДНОТО:
ПЪРВО. СЪДЪТ СЕ ПРИДЪРЖА към фактите и доказателствата,
които се инкорпорират в събраните по реда и способите на НПК
доказателствени материали. СЪДЪТ Е ЗАДЪЛЖЕН да отчете фактите и
доказателствата по делото, приложимият закон и въз основа на вътрешното си
убеждение, СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ВЗЕМЕ решение за изхода на процеса.
Само тези юридически факти и предпоставки предопределят решението на
съдебния състав, като изложеното се представя от съдебния състав, за да
посочи на обвиняемия Р. и защитата, че СЪДЪТ НЕ СЕ ВЛИЯЕ от
обществени настроения и мнения в обществото. СЪДЪТ ПРОЯВЯВА И ЩЕ
ПРОЯВЯВА в хода на производството своята безпристрастност и
независимост, като следва да разгледа същественият важен въпрос относно
правото на личната свобода на обвиняемия Й. Р. Р., като се предлага
законовото й ограничение по реда на чл.64 от НПК.
От хода на досъдебното производство СЪДЪТ СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ
същото е било образувано на 24.11.2024г. с първите действия по
разследването, а именно с разпита на пострадалия Р. Конкретното
местопрестъпление е било посетено от полицейски служители. СЪДЪТ
ОТЧИТА, че в рамките на около 10 (десет) дни прокурорът под негов надзор
по реда и способите на НПК е събрал множество доказателства и
доказатеслтвени средства с професионализъм, бързина, експедитивност,
отдаденост и с приоритет във връзка с приложението на чл.1 от НПК. В тази
насока, СЪДЪТ ОТЧИТА, че са разпитвани свидетелите - основен очевидец
Р. (пострадало лице); свидетелите М. и Д.- тези свидетели се приемат от съда,
като очевидци на увреденото телесно състояние на лицето В., дори, и да не са
били преки очевидци на инкриминираните деяния на обвиняемия Р., като в
тази част показанията им са производни - възпроизвеждат споделени от първо
число и непосредствено към събитията от пострадалото лице В. възприятия за
преки факти. Тези трима свидетели - В., Д. и Д. са участвали в процесуално-
следствените действия на „разпознаване на лице по снимки“, доколкото
обвиняемият Р. е отказал по негово лично право на избор да участва в
разпознаването. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, че разпознаванията в
досъдебното производство са по реда и способите на НПК в присъствието на
поемни лица и при спазване на императивите на НПК. Пострадалото лице В. е
разпознал обвиняемият Р. като своя нападател. Свидетелят Д. не е разпознала
обвинямият Р., но е бил разпознат от другия свидетел, а именно от свидетеля
Д. СЪДЪТ ОТЧИТА, че показанията на свидетелите В., Д. и Д. са подробни,
конкретни, изчерпателни, добросъвестни и детайлни, като те кореспондират
на събраните писмени доказателства, а именно на приетата в досъдебното
производство длъжностна характеристика; на трудовия договор на
пострадалия В.; на справката за съдимост; на съдебното медицинско
7
удостоверение чрез реализираното освидетелстване в съдебната медицинска
експертиза на пострадалото лице, като са приложени медицински документи,
заповед за задържане и по надлежни ред са приложени чрез протоколи за
доброволно предаване оптични носители с видео-файлове на записи на
инкриминираните събития. Тези факти и обстоятелства, които се съдържат в
доказателствените материали по делото, са свързани с изясняването на
предмета на доказване. Съгласно изпълнената в досъдебното производство
съдебна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза е
установено, че обвиняемия Р. е лицето, което е било посегнало към конкретния
търговски обект, където с ръка е извадил хранителна стока. Поставил е същата
в устата си пред служителя на конкретното кино, като търговският обект е бил
затворил в този момент и не е могъл да обслужи обвиняемия Р.. Безспорно
досъдебното производство се намира в твърде начален етап на развитие.
Прокурорът по реда и способите на НПК има не само задължението, но и
правото да обоснове обвинителната си теза, която е очертал в
постановлението за привличане на обвиняем. Прокурорът следва да продължи
да събира доказателства и доказателствени средства, включително и с
проверка на аудио-записи от телефон ,,112”, доколкото същите могат да
съдържат преки факти относно инкриминираното събитие и да спомогнат за
установяване на обективната истина. СЪДЪТ ОТЧИТА, че за кратко
процесуално време са събрани значителен обем от доказателства, които сочат
с висока степен на вероятност обвиняемият Й. Р. Р. да е съпричастен към
извършването на конкретното престъпление от общ характер, което
независимо, че е обвинение за леко престъпление, по волята на законодателя
се наказва с лишаване от свобода до 3 (три) години. Независимо, че
присъствието на обвиняемия Р. в хода на наказателното производство не е
задължително, в съответния процесуален момент съдебният орган и с оглед
развитието на делото, ако бъде внесен обвинителния акт, може да постанови
на основание чл.269, ал.2 от НПК задължителното присъствие на обвиняемия
Р. и по този начин да бъде трансформирано незадължителното участие в
задължително участие с последиците и изискванията на чл.269, ал.1 от НПК с
важно уточнение - с цел разкриването на обективната истина. В хода на
досъдебното производство прокурорът, за да охрани в съответната законова,
справедлива и пропорционална цел правата на лицето, може да гарантира
правата му на защита като събере съответни доказателства и по линията на
защитата му. Досъдебното производство има само подготвителен характер.
Следва да бъде отчетено, че обоснованото предположение към авторството на
престъплението не следва да бъде за целите на процеса по чл.64 от НПК да е
доказано по безспорен и абсолютен начин така, както се изисква в случаите на
повдигане на обвинение с обвинителен акт или в случаите, когато съдът
следва да постанови осъдителна присъда, ако са налице основаният за това. В
тази насока, СЪДЪТ СЕ ПОЗОВА на тълкувателните постановки на т.2 от
Решение №1/2002г. ОСНК на ВКС.
По отношение на двете опасности, съдът следва да отбележи следните
съображения.
СЪДЪТ ОТЧИТА следното по отношение на РЕАЛНАТА
8
ОПАСНОСТ ОТ УКРИВАНЕ. СЪДЪТ СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ е представен в
днешното съдебно заседание част от граждански договор - първа негова
страница за това, че обвиняемия Р. чрез гражданско-правоотношение по
договор за изработка осъществява на свободна практика дейност в
застрахователно дружество. Представеният договор не е в пълен обем.
Липсват последните му страници. Не се установяват реквизитите му от
положените за страните подписи, като се установяват данни само за написани
имена, отстрани на договора. Представя се и договор за наем от 2024г., месец
ноември, според който обвиняемият Р. доказва, че има съсредоточени жизнени
и икономически интереси на конкретно място на живеене на територията на
гр.София. Безспорно обвиняемият Р. не е оказвал съдействие на органите на
разследването, тъй като не е отговарял на телефонните позвънявания към
него. Той не е бил намерен физически на адреса си в гр.Варна. По тези
съображения и факти, и предвид, че органите на разследване по ЗМВР
физически са задържали за срок от 24 (двадесет и четири) часа и по искане на
прокурора за срок от 72 (седемдесет и два) часа обвиняемият Р. и съгласно
представените в днешното съдебно заседание доказателства, съдът намира, че
реалната опасност от укриване не е в онази висока интензивност, която да
обуславя сама по себе си вероятността обвиняемият Р. да се укрие, а не, че
няма възможност да се укрие по принцип. Същият има и финансовата
възможност и условията да се укрие, но според съдебният състав не са
проявявани обективни действия от обвиняемия Р. да се укрие. Може би,
защото не е имало време и възможност същият да осуети укриването си при
знание, че е бил търсен и уведомяван в досъдебното производство, че следва
да се яви в хода на образуваното разследване пред органите на МВР,
независимо, че обвинението спрямо него е за леко престъпление.
По отношение на ОПАСНОСТТА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, решаващата съдебна инстанция приема следното.
Обвиняемият Р. е лице с чисто съдебно минало и с установена самоличност.
Налице са косвени данни, че е трудово ангажиран или че полага или извършва
действия, от които получава възнаграждение, за да издържа своето семейство
и себе си. Безспорно в съдебната практика са се проявявали множество
случаи, при които лица с чисто съдебно минало, са извършвали престъпления
и простъпки с по-висока степен на обществена опасност и укоримост за
разлика от престъпленията и простъпките на лицата с обременено съдебно
минало, но чиято обществена опасност и/или морална укоримост не е толкова
висока. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, ОПИРАЙКИ СЕ на фактите по делото в
досъдебното производство и с оглед приложимият закон, приема, че следва да
обсъди опасността от извършване на последваща криминална дейност, дори и
независимо от изхода на делото, тъй като горният контролен съд може да
изрази своята допустима критика към преценката на съда и/или защо
първоинстанционният съдебен състав например е обсъдил доказателствената
съвкупност по-детайлно. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ
показанията на свидетеля Р. съдържат в себе си и факти, които са пряко
възприети. СЪДЪТ КРЕДИТИРА показанията на свидетелите В., Д. и Д.,
както и събраните по делото доказателства, които не установяват наличие на
9
провокативно поведение от страна на пострадалото лице към обвиняемия Р..
Заплашителните действия или обидни такива от негова страна (от страна
пострадалия В.) към обвиняемия Р. липсват чрез проявата на предизвикващо
поведение. Пострадалото лице В. не е създало предпоставки да застраши
обвиняемият Р.. Напротив. Случило се е точно обраното, съгласно
приложеният по делото доказателствен материал. Установява се, че на
публично място обвиняемият Й. Р. Р. пред длъжностни лица - касиери в
търговско дружество е проявил поведение, което според съда е изключително
безцеремонно и несъобразяващо установения трудов ред в търговското
предпрприятие, а именно, че касата на обекта е била затворена и че
обвиняемия Р. не е могъл да бъде обслужен. Свидетелят В. е отказал да
обслужи обвиняемият Р.. Според съда, това е сторено абсолютно правомерно,
тъй като киното е било пред затваряне с излъчване на последната прожекция.
Обвиняемият Р. е проявил необяснимо поведение, като същият е посегнал към
витрината, взел шепа пуканки, сложил ги в устата си и тръгнал към залата.
След това пострадалият В. поканил обвиняемият Р. да напусне обекта, като
обвиняемият дори завил, че съжалява и искал да подаде банкнота от 10 (десет)
лева. Обвиняемият Р., обаче, се подразнил от пострадалото лице В., като
според съдебният състав отново е било правомерно неговото поведение в този
момент (на пострадалото лице), тъй като внезапно в момент на изненада и в
момент, в който ръцете на пострадалото лице Велков, са били заети с
държаното на гърба му средство за чистене - прахосмукачка, получил в лицето
силен по интензитет удар, което е довело до падането на пострадалото лице
на земята. След това последвали удари в хълбока и ребрата на пострадалото
лице Велков от страна на обвиняемия Р.. Пострадалият В. се опитал да се
изправи, като след това бил нанесен още един удар в областта на главата му.
Започнало да тече обилно кръвотечение от носа на пострадалото лице.
Обилното кръвотечение е било възприето от свидетелите Д. и Д.. СЪДЪТ
СЧИТА, ЧЕ инкриминираните престъпни действия са извършени спрямо
длъжностно лице по повод изпълнение на неговата дейност на касиер и
продаващ стоки в търговски обект срещу парични суми, които отчитал.
СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ веднага след събитието пострадалото лице В. е
било застанало в положение, а именно лежал е по корем на дивана, подпрян на
него, на лакти, а краката са му били на земята. В този момент, започнала да
тече изключително обилно количество кръв от носа му. Съдебното
медицинско удостоверява, че пострадалото лице В. и съгласно първичната
медицинска документация е имало, дори деформация на лицето си, тъй като
лицевата асиметрия на лицето се дължала на девиацията на носната пирамида.
Били са установени по отношение на пострадалото лице В. на широката
повърхност травматични увреждания по лицевата част на лицето му - синкаво
кръвонасядане, болезненост в областта на носа и обструкция при дишането.
СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА тези увреждащи последици, за да посочи, че
агресията на обвиняемия Й. Р. Р. е била изключително брутална, дори жестока.
Пострадалото лице В. не е отвърнало на агресията му. Не е могло да има, дори
никаква очаквана реакция. То е било незащитимо. Увредата или травмата за
пострадалия В. е била изключително висока и интензивна, като по брутален
10
начин е било накърнено достойнството му, причинявайки асиметрия на
лицето му, с което той се показва пред обществото и по начина на собствената
му идентичност как се възприема пред членовете и околността. СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ ПОСОЧВА, ЧЕ причиняването на лека телесна повреда е
реализирана и по хулигански подбуди и правната квалификация на
престъплението отговаря на фактите, тъй като обвиняемият Р. чрез
престъпната си проява се е показал като агресивен, доминантен и
изключително жесток човек. Необяснима е агресията на обвиняемия Р..
Лишена е от житейска логика. Същият е улегнал човек, на средна възраст и
със своето поведение, като лице от мъжки пол следва да бъде пример във
всяко отношение. Той следва да оказва закрила и мъжко поведение спрямо
околните. За своите инкриминирани действия, обвиняемият Р. следва да се
научи да носи отговорност. СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ обществената
опасност на извършеното престъпление е изключително висока, за разлика от
престъпленията от същия вид. Вредните последици за пострадалото лице В. и
в областта на нарушените носни костици на лицето му могат да съпровождат,
с оглед специфичния характер на увредата, целият му съзнателен живот.
Фактът, че обвиняемия Р. с един силен удар е повалил пострадалото лице
Велков на земята сочи, че е проявил изключителна бруталност и сила в
проявата си. Двамата не са се познавали. Не са имали формирани лични
отношения и извършеното посегателство е реализирано публично.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ е наличие реална опасност от
извършване на престъпление от същия идентичен вид, като проявата, за която
е бил подложен на наказателно преследване от прокурора. СПОРЕД
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ мярката за неотклонение ,,задържане под стража”
ще предотврати реална опасност за извършване на престъпление от този
идентичен вид, като СЪДЪТ СЕ ПОЗОВА на Решението на делото на
ЕСПЧ „Матценетер срещу Австрия“ и приема, че интересите на
правосъдието от установяване на фактите по делото; от доказването на
въпроса дали има извършено престъпление; относно това какъв материален и
процесуален закон следва да се приложи и следва ли да се определи наказание
по НК, имат по голяма тежест и приоритет пред правилото за зачитане на
свободата на личността, съгласно параграф 58 от делото ,,Бочев срещу
България” на ЕСПЧ. Мярката за неотклонение ,,задържане под стража“ ще
подпомогне прокурора да проведе бързо и ритмично разследване, да изясни
обективната истина, да гарантира правото на защита на обвиняемия Р. и да се
гарантират целите на правосъдието от приложението на чл.1 от НПК. Мярката
,,задържане под стража” е процесуален способ, който гарантира
правомощията на прокурора, но и предотвратява извършването на последваща
престъпна деятелност, независимо от чистото съдебно минало на лицето, при
отчитане на мястото на инкриминираното събитие, реализираните
инкриминирани действия и предвид причинените телесни увреди на
пострадалото лице Велков, с оглед механизма на инкриминираните действия и
с оглед на вида на засегнатите и накърнени обществени отношения, които се
защитават от нормата на чл.9 ал.1 от НК с обвинението на прокурора. Мярка
за неотклонение, различна от ,,задържане под стража”, няма да е неефективна
11
и няма да спомогне за постигане на целите от чл.57 от НПК. Напротив следва
да се отдаде приоритет и правната значимост на интересите на правосъдието.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ наличието на родственик - дете; семейство; трудова
ангажираност и близки са юридически факти, които могат да обосноват
вземане на решение на съответния орган относно индивидуализацията на
наказанието по НК, но не водят до смекчаване на процесуалния статус на
обвиняемия Р.. Напротив, тези юридически факти е следвало да въздържат
обвиняемият Р. от извършване на престъпления против личността и от
извършване на посегателства срещу човешката личност със засягането на
телесния й интегритет. Всяка човешка личност, независимо от пола си, има
достойнство и ненакърнима цялост и човешки права, като всяко човешко
същество не бива да бъде подлагано на болка, на изтезание и на унижение,
независимо от формата и развитието на човешките отношения.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ по отношение на ОБВИНЯЕМИЯ Й. Р. Р., с ЕГН: ********** (и
със снета по делото самоличност) по ДП № *****/2024г., по описа на 04 РУ -
СДВР, пр.пр. № *****/2024 г. по описа на СРП.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на определението
на съдебния състав, като подаването на жалба и/или протест срещу него не
спира изпълнението му на основание чл.343 от НПК.
Определението на съда може да бъде обжалвано и/или протестирано
пред Софийски Градски съд в 3 (три) дневен срок от днес, като в случай на
жалба и протест НАСРОЧВА ДЕЛОТО ПРЕД СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД за *****.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат
за редовно уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ОБВИНЯЕМИЯ Й. Р. Р. разпоредбата на
чл.63, ал.7 от НПК, че същия чрез Началника на Следствения арест гр.София
може да уведоми своите близки и/или друго посочено от него лице, че е
задържан в условията на пенитенциарна институция.
Препис от настоящия протокол да се издаде на страните при
поискване без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:20
часа.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13