Определение по дело №1540/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 497
Дата: 9 юли 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20184430201540
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 юни 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Плевен, 09.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, VІІ–ми наказателен състав, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

 При секретар ………

и в присъствието на прокурора ….като разгледа докладваното от съдия ЦОНЕВА НЧХД № 1540 по описа за 2018 година  и за да се произнесе съобрази следното:

Съдебното производство е образувано по внесена от А.Ф. *** А. Д. – служител в ***.

Делото е с местна и родова подсъдност на Плевенски районен съд.

С разпореждане на съдията- докладчик, постановено на 21.06.2018 година е констатирано, че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81 НПК, а именно: липсва  документ за внесена държавна такса, както и данни – три имена и адрес за призоваване на лицето, срещу което се подава.

На тъжителката А.Ф. е даден 7- мо дневен срок, считано от получаване на препис от разпореждането да приведе тъжбата в съответствие с разпоредбата чл. 81 НПК с оглед насрочването на разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Съобщението за последвалото произнасяне ведно с препис от разпореждането на съдията – докладчик са връчени  лично на тъжителката на 03.07.2018 година.

Вместо това, на 04.07.2018 година частната тъжителка е депозирала молба по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК с искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Молбата е придружена с декларация от тъжителката относно доходите и, трудова заетост, здравословно състояние и възраст, ведно с документи, удостоверяващи горните обстоятелства.

Правилата на действащият НПК (за разлика от ГПК, неприложим в случая  по аналогия),  не предвиждат  възможност за освобождаване от държавна такса. Основанието за дължимостта на държавната такса от страна на частния тъжител намира отражение в разпоредбата на чл.81, ал.1, изр. 2-ро от НПК и т.9 от Раздел А от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. В същата насока е и утвърдената съдебна практика, включително такава и на ВКС (Определение №62/07.04.2011 г. по ЧНД №1244/2011 г. на ІІ н.о).

По делото липсват доказателства, тъжителката А.Ф. да е внесла държавна такса в размер на 12 лева, което обуславя прекратяване на производството но делото на основание чл.250, ал.1 във връзка с чл.24, ал.4, т.2 НПК поради недопустимост на тъжбата. Изискването за внасяне на дължимата по делото държавна такса не води до ограничаване правото на тъжителката на „ справедлив процес“, тъй като предвидения в цитираната по-горе тарифа размер на дължимата държавна такса е изключително нисък, което обстоятелство от своя страна не води до нарушаване на правото на достъп до съд, съгласно чл.6 от КЗПЧОС.

Водим от горното и на основание чл. 250 ал. 1 т. 1 НПК във вр. чл. 24 ал. 4 т. 2 НПК, съдът

 
О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 1540/2018 година по описа на Плевенски районен съд, образувано въз основа внесена от  А.Ф. ***/11.06.2018 година против А. Д. – служител в *** ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ НА ТЪЖБАТА.

                Определението  може да се обжалва в 7- мо дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му с частна жалба пред Плевенски окръжен съд.

          Препис от разпореждането да се изпрати и на тъжителя и подсъдимия за сведение.

                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: