Решение по дело №81/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и на основание чл.336,ал.1,т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК

П Р И С Ъ Д И:

Отменява Присъда №2993/22.06.2010г., постановена по нохд.№215/2010г. по описа на РС-Р. и вместо нея постановява:

ПРИЗНАВА подсъдимите И. Г. К., роден на * година в Г. С., живущ в Г. Б., българин, български гражданин, неженен, осъждан, висше образование, с ЕГН *, П. В. Г., роден на 03. 11. 1977г. година в Г. Ч. Б., живущ в Г. Ч. Б., българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, с ЕГН * и Н. К. П., роден на 07. 09. 1979 г. година в Г. Р., живущ в Г.Р., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образовани с ЕГН * за ВИНОВНИ в това, че в съучастие като съизвършители на 04. 08. 2002 г. около 01. 30 часа в Г. Р. отнели от владението на И. И. С. от Г. Р. чуждо движимо имущество – мобилен телефон, м. „Сони Ериксон - Т 68 И”, на стойност 642. 00 лева /шестстотин четиридесет и два / лева и пари в брой – 180. 00 лева /сто и осемдесет/ лева, всичко на обща стойност 822. 00 лева /осемстотин двадесет и два/ лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като използвали за това сила и заплашване – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

На основание чл. 198, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК налага на И. Г. К. наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното на подсъдимия И. Г. К. наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 198, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК налага на Н. К. П. наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното на подсъдимия Н. К. П. наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 198, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК налага на П. В. Г. наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.

Осъжда подсъдимият П. В. Г. на основание чл. 68 , ал. 1 от НК да изтърпи ефективно наложеното с присъда от 08. 11. 1999 година постановена по н.о.х. дело № 144 по описа на ВС – П. за 1998 година, влязла в сила на 08. 12. 1999година наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.41, ал.6 НК вр. 61,т.3 и чл..59,ал.1 ЗИНЗС общ режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимият П. В. Г., наказание "лишаване от свобода" в затворническо общежитие от "открит" тип.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15 - дневен срок, считано от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

МОТИВИ:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по протест на РП-Р. срещу постановената по н.о.х.д. № 215/10г. по описа на Районен съд – Р. присъда от 22.06.2010г.

С атакувания съдебен акт РС е признал подсъдимите И. Г.К., Н. Кр.П. и П. В.Г. за невиновни в това, че в съучастие, като съизвършители на 04.08.2002г., около 01,30ч. в Г.Р. отнели от владението на И. И. С. от Г.Р. чуждо движимо имущество- мобилен телефон м."Сони ериксон-Т 68 И" на стойност 642,00лв. и пари в брой -180,00лв., всичко на обща стойност 822,00лв., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като използвали за това сила и заплашване -престъпление по чл.198,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК.

В протеста се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, както и незаконосъобразно изключване на доказателствени материали, поради неправилно тълкуване на доказателствената маса. Изложени са подробни съображения.

В с.з. протеста се поддържа. Представителят на държавното обвинение пледира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова, с която подсъдимите К., П. и Г. бъдат признати за виновни за извършено престъпление по чл.198,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК.

Защитниците на подсъдимите правят искане протеста на РП-Р. да бъде оставен без уважение и първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, тъй като същият е правилен и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Подсъдимите К. и П. поддържат казаното от защитниците. Съдебното производство пред двете инстанции е проведено в отсъствие на подс. Г..

Пред Окръжен съд – Б. е проведено съдебно следствие, като към доказателствения материал се приобщиха обясненията на подсъдимите К., П. и Г., дадени на досъдебното производство.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в протеста и становищата на страните в хода на съдебните прения, намира следното от фактическа и правна страна:

На 04.08.2002г. около 01.00ч. С.И. С. се прибрал в дома си, находящ се в Г.Р., У.”И.”N 21, . 2. В жилището нямало никого.Приблизително половин час по-късно С.С. си легнал, като поставил мобилния си телефон марка”Сони”, модел „Ериксон Т 68i” на шкаф до леглото. В един момент чул, че домашният му телефон звъни, но не го вдигнал. Малко по-късно С.С. чул шум на етажа, но си помислил, че родителите или брат му се прибират.След около 10.00 минути в стаята му влезли подсъдимите К., П. и Г.. С. бил ударен с юмрук в лицето, а след това последвало завързване на ръцете му зад гърба с кабел на зарядно устройство на мобилния телефон. През цялото време задавали и въпроса къде има пари в къщата, като едновременно с това подсъдимите отправяли и заплахи към С., че ако не каже ще го убият. После запушили устата му с калъфка за възглавница и претърсили всички чекмеджета и шкафове в стаята му, както и две от другите стаи. Взели мобилния телефон на пострадалия и сумата от 180.00 лева, която намерили върху „барче” в стаята. След това издърпали С.С. в коридора на жилището и напуснали последното. С.С. веднага излязъл на терасата и започнал да вика за помощ. Виковете му били чути от С.Ц., която в този момент се прибирала у дома си на У.”И.”. Последната възприела С.С. на терасата, влязла в дома си и подала сигнал в РПУ-Р.. По подадения сигнал, след няколко минути на място пристигнал дежурен автопатрул на РПУ-Р. в състав - С.К. и С.Д.. Двамата видели С.С. на терасата. Той им казал, че тримата извършители слизат по стълбите. С.Д. и С.К. се качили в жилището на С.С., като не срещнали никого по пътя си. Установили С.С. със завързани зад гърба ръце с кабел за зарядно устройство на телефон и кръв по лицето. Двамата свидетели незабавно уведомили ОДЧ и запазили местопроизшествието. Развързали С.С., като последният им разказал, че три маскирани и въоръжени лица са го нападнали, получил е удар в лицето, заплашвали са го и са му взели телефон и пари.

В 02.30ч. в дома на С.С. пристигнала дежурна оперативно-следствена група, която извършила оглед на местопроизшествието.

С оглед подадената от С.С. информация за позвъняванията на домашния му телефон, непосредствено преди деянието, била изискана разпечатка от БКТИ ”Бул Фон”, от която на 07.08.2002г. се установил номер на фонокарта 552675, от която е извършено едно повикване до домашния телефон на С.С., а именно на 03.08.2002г. в 23.44ч. и три повиквания до мобилен телефон с номер *********, а именно: на 03.08.2002г. в 22.26ч. , 22.35ч. , 22.48ч. и 23.48ч.

По оперативен път бил установен и призован в РПУ-Р. лицето П. П., който на 08.08.2002г. доброволно предал 3 броя фонокарти с номера : *; * и *.

На 08.08.2002г. по делото постъпила справка от „Мобил Тел”, от която се установило, че отнетия от С.С. мобилен апарат е активиран на 04.08.2002г. в 14:09:35ч. от абонатен номер 088 225667, собственост на СОБТ-МВР. Установило се, че същият се ползва от Г. В. Г.. Последният бил призован в РПУ-Р. и на 10.08.2002г. предал доброволно 1бр. мобилен апарат марка „Сони”, модел „Ериксон Т 68i”.

На 09.08.2002г. лицето П. П. доброволно предал 1 бр. газов пистолет марка "BRUNO AUTOMATIK" , калибър 9 мм.- 1 бр. пълнител без патрони.

На 09.08.2002г. за времето от 11.30ч. до 12.05ч. в дома на Н. П. било извършено претърсване, в хода, на което били иззети: 1бр. сив мъжки панталон с външни джобове, 1бр. тъмно синя плетена фланела с къси ръкави, 1 чифт кожени спортни , черно-бели, мъжки обувки, 1 чифт кожени спортни червено-черни, мъжки обувки, 1 чифт кожени , черни на цвят чехли, 1 чифт кожени, спортни , бяло-червени , мъжки обувки, 1 бр. клетъчен, мобилен телефон м."Нокия 6210", ключове с дистанционно управление за автомобил и 1 бр. портфейл, кожен с правоъгълна метална пластина на челната страна и съдържащите се в него визитни картички и 1 бр. договор N 0249762 за мобилни услуги с "Глобул".

На 09.08.2002г. за времето от 13.30ч. до 14.10ч. в дома на П. Г. било извършено претърсване в хода , на което били иззети: анцуг – горнище марка "Рийбок" от памучна материя, трицветен – преобладаващо черно и синьо и различни по големина и разположение бели кантове, анцуг – долнище черен на цвят с три бели канта отстрани на крачолите от материя подобна на шушляк, устройство – "меча лапа", черна дълга шапка от памучна материя с надпис "Найк" с изрязани чифта дупки наподобяващи маска, 2 чифта бели платненки със сини черти от страните.

Изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза установила, че стойността на мобилен апарат марка „Сони”, модел „Ериксон Т 68i” към датата на инкриминираното деяние възлиза на 642.00 лева.

По делото е била изготвена съдебно-медицинска експертиза № 210/2002г., заключението на която установило, че при извършено на 13.08.2002г., освидетелстване на подс.К. са констатирани 16 отделни телесни увреждания/подробно описани в част „обективна находка”/, които травматични увреждания отговарят да са получени при нанасяне на побой на 09.08.2002г. и поставяне на белезници и са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

По делото е била изготвена съдебно-медицинска експертиза № 208/2002г., заключението на която установило, че при извършено на 13.08.2002г. освидетелстване на подс.Г. са констатирани 5 отделни телесни увреждания/подробно описани в част „обективна находка”/, които травматични увреждания с изключение на първото, отговарят да са получени при нанасяне на побой на 09.08.2002г. и са причинили болка и страдание.

По делото е била изготвена съдебно-медицинска експертиза № 209/2002г. заключението на която установило, че при извършено на 13.08.2002г. освидетелстване на подс.К. са констатирани 14 отделни телесни увреждания/подробно описани в част „обективна находка”/, които травматични увреждания отговарят да са получени при нанасяне на побой на 09.08.2002г. и поставяне на белезници и са причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота.

С оглед така изложената фактическа обстановка, въззивната инстанция не споделя изводите на РС за невиновност на подсъдимите за осъществен състав на престъплението по чл.198,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК.

При анализ и преценка на събрания по делото доказателствен материал, въззивният съд намира, че същите несъмнено обосновават извършен от подсъдимите състав на престъплението по чл.198,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК. Признанията на подсъдимите П. и Г., които на основание чл.279, ал.1,т.4 НПК бяха приобщени към доказателствения материал, при проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие, съдът кредитира изцяло, като последните освен със свидетелските показания на Д., К., С., Ц. и Б., кореспондират и с писмените доказателства по делото, а именно – Протокол за оглед на местопроизшествие от 04.08.2002г., Протоколи за доброволно предаване, разпечатки от проведени телефонни разговори от процесните фонокарти, мобилни и стационарни телефони, Протоколи за претърсване, обиск и изземване, както и Протокол за разпознаване на лица и предмети от 10.08.02г., с който С.С. е разпознал подс.Г., Протокол за разпознаване на лица и предмети от 10.08.02г., с който С.П.П. е разпознал подс.Г., Протокол за разпознаване на лица и предмети от 10.08.02г., с който С.П.П. е разпознал подс.К.. Не се споделят изводите на първата инстанция за допуснати процесуални нарушения относно извършените и обективирани в тези протоколи действия. Поемните лица Е. и Ш. са подписали протоколите без възражение и последните като отговарящи на разпоредбите в НПК, няма основание да не бъдат ценени. Съдът изключи от доказателствената маса единствено Протокол за разпознаване на лица и предмети от 10.08.02г., с който С.С. е разпознал подс.К., тъй като същият не е подписан от извършилия разпознаването.

Настоящият състав намира за несъстоятелни твърденията на защитата за процесуална недопустимост да се приобщават обясненията на подсъдимите, дадени без участието на адвокатска защита в хода на досъдебното производство, тъй като към този момент същите са били с МН “Задържане под стража”, поради това, че към датата на снемане на обясненията на подсъдимите/спрямо които е била взета МН “Задържане под стража”/ е действала нормата на чл.70 НПК, която не задължава участието на защита в тези случаи.

Като кореспондираща и допълваща доказателствата относно съставомерността и авторството на извършеното деяние е и заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза.

Настоящият състав не кредитира показанията на С.Я. и К., познаващи като колеги подс. К., а именно, че последният през м.август 2002г. всяка вечер е бил на работа, тъй като в тази им част свидетелските показания не кореспондират с останалите доказателства и останаха изолирани. Липсват по делото доказателства и за упражнено физическо насилие спрямо подсъдимите с цел получаване на признания, поради което, макар и да са налице данни за техни телесни увреждания, съдът не разглежда кредитираните обяснения като дадени под натиск.

Анализираните доказателства последователно, логично и безпротиворечиво сочат на извършените от подсъдимите действия по отнемане на инкриминираните вещи от владението на С., като и тримата подсъдими в съучастие са прекратили фактическата власт върху вещите, собственост на пострадалия и установили своя, като са използвали както сила - нанасяне на удар в областта на лицето на пострадалия и връзване на ръцете, така и отправяни заплахи, че ще го убият, ако не каже къде са парите.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимите К., П. и Г. са съзнавали, че лишават от фактическа власт лицето, в чието владение са се намирали вещите. Освен това са предвиждали преминаването им в своя фактическа власт и са целели да установят тази власт върху предмета на престъплението.

При определянето на вида и размера на наказанието за всеки един от подсъдимите съдът намери, че разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК в случая може да бъде приложена. Налице са многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. До този извод съдът стигна като отчете като смекчаващи вината обстоятелства - изминалия дълъг период от датата на извършеното деяния, младата възраст на подсъдимите към инкриминираната дата, липсата на данни за др. противообществени прояви, както и чистото съдебно минало за подс.К. и П. към датата на извършеното. Като отегчаващо вината обстоятелство бе отчетена високата степен на обществена опасност на деянието.

Така при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК, съдът определи наказание за всеки един от подсъдимите под най-ниския предел, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година.

По отношение на подсъдимите К. и Плеснав са налице предпоставките на чл.66 от НК и съдът отложи изпълнението на наказанията за срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Това е така защото и двамата подсъдими към датата на инкриминираното деяние не са били осъждани на “лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а и по този начин биха се постигнали целите на наказанието.

По отношение на подсъдимия Г. - към датата на инкриминираното деяние, същият е осъждан с влязла в сила на 08.11.1999година присъда, постановена по н.о.х. дело № 144 по описа на Военен съд – П., с която е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. В справката за съдимост на Г. е отбелязано, че спрямо осъждането е настъпила реабилитация по право – чл. 86 от НК. Въпреки това и предвид, че деянието по тази присъда е извършено в три годишният условен срок, съдът приема, че в случая не са налице предпоставките за реабилитация по право по отношение на цитираното осъждане. Позовавайки се на това и прилагайки разпоредбата на чл.68, ал. 1 от НК подс.Г. следва да изтърпи ефективно наложеното с присъда по нохд. №144 г. на Военен съд-П. наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.

При определяне режима на изтърпяване на наказанието и типа затворническо заведение, съдът съобрази обстоятелството, че при предходно разглеждане на делото и постановена осъдителна присъда, РС е определил общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Срещу така определения режим на изтърпяване на наказанието не е последвал протест на РП, макар и подс.Г. да е бил вече осъждан на лишаване от свобода до 5 години/чл.59,ал.1 ЗИНЗС/. Ето защо и съблюдавайки принципа за невлошаване положението на осъдения, съдът определи подс.Г. да изтърпи наложеното наказание “лишаване от свобода” при общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: