М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 679/2014 година по описа на БРС
И.Д.И.
с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин,
с българско гражданство, със средно специално образование, неженен, работи като
охранител на обект „ЧЕЗ-П." в „***, неосъждан, е предаден на съд за това, че на 11.03.2014 г. в гр.П., Софийска
област е причинил - чрез нанасяне на удар с пожарогасител в областта на лявата
ръка - на П. Райчев К. *** средна телесна повреда, а именно - счупване на
главичката на втора предкиткова кост на лявата ръка, което увреждане е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия горен
крайник за срок по-голям от 30 дни- престъпление по чл.129, ал.2, пр.2, хип.2
във вр. чл.129, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на БРП поддържа изцяло
обвинението срещу подс. И., моли съда
да го признае за виновен по повдигнатото обвинение и му се наложи наказание при
условията на чл.54 от НК – около минималния размер предвиден в закона,
изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл. 66 ал.1 от НК
В с.з.
защитникът на подс. И. – адв. С., моли подзащитният му да бъде оправдан, тъй
като не е установена по безспорен начин вината му за деянието, за което му е
повдигнато обвинение, както и че подсъдимият му не може да бъде осъден на
базата на предположения.
В с.з. подс. И. не се признава за виновен, заявява, че не е извършил
деянието, за което е обвинен.
От събраните по делото доказателства –
обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели П.К., Р.Л., В Д, Т Х и Д.Т., от заключенията на
вещото лице д-р В.Т. по назначената СМЕ и допълнителна СМЕ с представени към
същата оригинална рентгенова снимка и разчитане на същата, жалба от И.Д.И. вх.
№ 614/12.03.2014г. до РУ-П., у-ние от *****, справки за съдимост на подсъдимия, характеристика съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.03.2014г., докато св.П. Райчев К. бил заедно със св.Р.П.Л., когато по телефона му се обадил подс. И.
и двамата провели разговор. След като приключили разговора, св.К. обяснил пред св.Л., че подс.И. поискал от св.К. веднага да му
занесе пари, за да му плати за ремонт на свой
автомобил.
Около 16,00ч. св.К. и св. Л. тръгнали към халето на подс. И.,
което се намирало в махала „М"
на гр.П.. В двора на халето двамата
свидетели видели св. Виолета Димитрова / майка на подсъдимия /, която им
казала, че синът й е в халето. Св.К. почукал по-силно на вратата на
халето, подс. И. отключил вратата и свидетелите К. и Л. влезли в халето. Св.К.
извадил 250 лв. и ги предложил на подс. И., за
да му заплати за направения ремонт. Двамата започнали да спорят за размера на дълживата от св. К. сума
пари. Разговорът преминал в разправия, като св.К. с лявата си ръка нанесъл удар на подс. И. в
областта на главата. Св.К. изпитал силна болка в ръката, след което двамата с обв.И. се сборичкали взаимно и дори
паднали на пода. Всичко се развило за твърде кратко време, след което двамата
престанали да се бият и се изправили, поради което св.Лилкоа така и не се
намесил, за да ги разтървава.
Когато
всичко приключило, подс. И. избягал
към задната част на халето, а св.К. и св.Л. излезли от халето през вратата,
като при излизането си били видяни отново от св. Димитрова. Докато била
в една от стаите на вилата, св.Димитрова чула виковете откъм халето и тръгнала
да види какво се е случило. Като стигнала до вратата на халето установила, че е
заключена и решила да погледне през прозореца. Видяла подс. И. да стои прав, а
до него стоял св.К. и двамата се карали на висок глас, но край тях не видяла
св.Л.. Тогава побързала да се върне във вилата и да повика по телефона съпруга
си, който в този момент не си бил в къщи. Като не успяла да се свърже с него,
отново тръгнала към халето, но този път към задната му врата. Като влязла в
халето, заварила подс. И. сам. Той стоял прав и св.Димитрова
забелязала, че лицето му било зачервено от едната страна. В този момент тя не
го попитала какво точно се е случило, а когато съпругът й пристигнал, двамата с
обв.И. незабавно се отправили към поликлиниката.
Пътувайки към гр. П. св.К. забелязал, че лявата
му ръка започнала бързо да се подува в областта на китката, поради което решил
да потърси спешно медицинска помощ. Обърнал се към ФСМП-Ботевград, но поради
липса на дежурен травматолог бил препратен за оказване на медицинска помощ в
гр.Етрополе, докъдето го закарал св.Л.. При извършения преглед на св.К. в
медицинско заведение в гр.Етрополе от св. Д.Т.,
било установено счупване на главичката на втора метакарпална кост на лявата му
ръка и мястото било обездвижено чрез поставяне на гипс.
Непосредствено след инцидента подс. И. ***, където
подал пред св. Т Х / полицейски служител в РУ-П. / жалба, в която се оплакал,
че св. К. му е нанесъл побой,. На място св. Христов снел кратки обяснения от
подс. И., след което вечерта подс. И. / след 19,00ч / се явил на работа като
охранител в „Иса сервиз” ООД.
След
като снел сведения от подс.И.,
св.Христов незабавно установил връзка по телефона и със св.К., като го помолил го при първа възможност да се яви в
РУМВР-П. за снемане на обяснения по случая. По-късно същия ден, с вече
гипсирана ръка, св.К., придружаван от свЛилков, се явили в РУМВР-П., където
св.Христов им снел обяснения и пред полицейския служител двамата разказали за случилото
се. Пред св. Христов св. К. заявил, че подс.
И. е хвърлил срещу него
пожарогасител, който го е ударил в ръката.
От
извършена съдебномедицинска експертиза /л.29 от делото/ се установява, че на подс. И. са били причинени следните телесни
увреждания :
-
разкъсноконтузна рана на главата с наложен
хирургически шев, което увреждане му е причинило временно разстройство на
здравето не опасно за живота, което по своя медико-биологичен характер
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК;
-
кръвонасядания в областта на лявото око и
дясната мишница, причинило болка и страдание, което по своя медикобиологичен
характер представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От
извършената съдебномедицинска експертиза /л.32 от делото/ на св.П. Райчев К. се установява, че му е било причинено следното телесно
увреждане:
-
счупване на главичката на втора предкигкова кост
на лявата ръка, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение
на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, което по своя
медико-биологичен характер представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал.2 вр.ал. I от НК. Тук следва да
се отбележи, че към тази експертиза няма приложена рентгенова снимка, а
изготвянето й е станало въз основа на издаденото от св. Д.Т. медицинско
направление на св. К.
В съдебеното следствие е назначена допълнителна съдебно-медицинска
експертиза
Същата е изготвена след като на св. К. е направена рентгенова снимка на
наранената му ръка и е извършено разчитане на снимката от рентгенолог. Въз
основа на тези новосъбрани доказателства вещото лице д-р Т. твърди в
заключението си, че в случая е налице вътреставно конквасирано /размачквано/
счупване на главичката на втората предкиткова кост на лявата ръка в дисталния
/към пръстите/ край на костта. Вещото лице е категоричен, че такова счупване,
съобразно направлението на фрактурните линии и размачкването на главичката на
костта определя механизма на тръвмата като нанесен с ръката силен удар с
направление отзад напред по дължина на костта при свита в юмрук ръка. При
своята морфология и локализация този тип фрактура се наблюдава при нанасяне на
удар с юмрук, т.нар. „фрактура на боксьора”. В с.з. вещото лице е категоричен,
че трамвата не може да бъде получена от св. К., ако същият е ударен с
пожарогасител, тъй като в този случай травмата би имала други характеристики.
Вещото лице твърди, че такова нараняване може да се получи след удар със свита
в юмрук ръка в черепа на друг човек.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така приетата от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели В Д, Т Х и Д.Т. и отчасти от показанията на
св. К. и Л., от заключенията на вещото лице д-р Т. по допуснатата на съдебната
фаза СМЕ, от СМЕ на подс. И., изготвена в ДП, както и от събраните по делото
писмени доказателства , посочени по-горе.
Съдът
кредитира обясненията на подс. И., тъй като същите се подкрепят от показанията
на св. Димитрова и св. Христов, от заключението на в.л. по назначената
допълнителна СМЕ, както и от писмените доказателства, приложени по делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели В Д, Т Х и Д.Т., като взе предвид тяхната близка родствена връзка между св.
Димитрова и подс. И. /майка и син/, а от там и заинтересоваността им по делото.
Техните показания се подкрепят от обясненията на подс. И. и от писмените
доказателства по делото.
Съдът
кредитира частично показанията на св. К. и Л., като не ги кредитира в частта
им, в която същите твърдят, че травмата в ръката на св. К. е получена в
следствие с удар с пожарогасител от страна на подс. И.. Тези техни показания
безспорно се опровергават от заключението на в.л Т. по изслушаната допълнителна
СМЕ. Дори да е имало удар с пожарогасител от страна на подс. И., не той е
причинил увреждането на св. К.. На следващо място св. Христов / полицейски
служител в РУ-П. / в показанията си твърди, че св. К. е заявил пред него, че
подс. И. е хвърлил пожарогасителя
къв него и го е ударил в ръката, докато св. К. и св. Л. твърдят, че подс. И. е нанесъл удар с пожарогасителя в ръката
на св. К.. Тези несъответствия в показанията на св. К. и Л. с другите събрани
поделото доказателства съдът приема, че се дължат на защитната версия на св. К.,
след като подс. И. *** жалба срещу него за нанесения му побой.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице Т. по изслушаната допълнителна СМЕ като конкретна, обоснована,
точна и изготвена от лице, което притежава съответните специални знания. Както
беше посочено по-горе същата е изготвена след като на св. К. е направена
рентгенова снимка на наранената му ръка и е извършено разчитане на снимката от
рентгенолог, с каквито доказателства в.л. не е разполагал при изготвянето на
първоначалнта СМЕ на К. / изготвена
на ДП /. Вещото лице е категоричен, че трамвата не може да бъде получена от св.
К., ако същият е ударен с пожарогасител, тъй като в този случай травмата би
имала други характеристики, а че такова нараняване може да се получи след удар
със свита в юмрук ръка в черепа на друг човек. По делото са събрани
доказателства / обясненията на подс. И., СМЕ на подс. И., медицинско
свидетелство на същия / за удар с
юмрук от страна на св. К. в главата на св. И., което е и най-вероятната причина
за полученото от К. телесно увреждане -
самонараняване.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От така възприетата и описана по-горе
фактическа обстановка, съдът приема, че по делото не са събрани безспорни
доказателства относно авторството на престъплението по чл.129, ал.2, пр.2, хип.2 във вр. чл.129,
ал.1 от НК от страна на подс. И..
От събраните по делото доказателства
не може да се стигне да категоричен извод за вината на подс. И., а съгласно
разпоредбата на чл. 303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения. Доказателствата по делото и най-вече от заключението на в.л. д-р
Т. опровергават описания в обвинителния акт механизъм на извършване на деянието
/ удар с пожарогасител от страна на подс. И. в ръката на св. К. / и сочат към коренно различен механизъм на
полученото увреждане – самонараняване от страна на св. К. в следствие нанесен
удар с юмрук в областта на главата на св. И.. Ето защо съдът постанови
присъдата си, като призна подс. И. за
невинен и го оправда по повдигнато му обвинение.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Направени разноски по делото на ДП и в съдебна фаза
остават за сметка на държавата на основание чл.190 ал.1 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ТОНИ ГЕТОВ/