№ 3851
гр. София, 24.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110208524 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба от жалбоподателя "МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Ботевградско шосе“ № 247, представлявано от управителя П. П.
П. срещу Наказателно постановление (НП) № 766540-F749376 от 23.04.2024
г., издадено от С. К. Д. - началника на Отдел "Оперативни дейности" София в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление (ЦУ) на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) на дружеството е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 2006 г.) вр. чл. 118 ал.
4 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, НП е издадено в противоречие на материалния закон
и при съществено противоречие с процесуалните правила. Жалбоподателят
счита, че не може да бъде санкциониран за описаното нарушение, след като е
1
представил необходимите документи на актосъставителите. Не счита, че
нарушението е извършено в условията на повторност поради липса на данни
кога предходните наказателни постановления са влезнали в сила и неправилно
е приложил санкционната норма. В условия на алтернативност претендира, че
при установяване на извършеност на нарушението, същото се явява
маловажно съгласно чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, жалбоподателят "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, редовно призован, се представлява от юрк. Д. Б. Б., който в хода по
същество поддържа подадената жалба и моли издаденото НП да бъде
отменено като незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на ответната страна.
Въззиваемата страна, Началник на Отдел Оперативни дейности в ЦУ на
НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Л., който моли съда да
остави жалбата без уважение и да потвърди процесното НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на ответната страна.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
Наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********,
стопанисва търговски обект - магазин „Т Маркет“, находящ се в гр. София,
ж.к. „Дружба“ до бл. 86, във връзка с която дейност в обекта имало монтирано
фискално устройство (ФУ) – модел „MF-TH230QR, с индивидуален номер
(ИН) на фискалното устройство BN010573 и индивидуален номер на
фискалната памет (ФП) 51011466.
На 14.12.2023 г., в 14:19 ч., св. М. К. И., на длъжност инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, заедно с инспектор Е. А. Я., извършили проверка на
търговския обект на основани чл. 110, ал. 1-4 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК). Преди да се легитимират, инспекторите по
приходите направили контролна покупка, за която им бил издаден контролен
фискален бон. След легитимирането си, органите изискали свидетелството за
регистрация на ФУ, паспорта на ФУ, договора за сервизно обслужване на ФУ.
2
Документите не били налични в търговския обект и не били представени до
приключване на проверката. При извършване на проверката, в търговския
обект било установено лицето Г. Е., управител. Работното време на обекта
било всеки ден от 08:30 до 22:30 часа, като работата се осъществявала на
смени.
За извършената проверка инспекторите съставили Протокол серия АА №
0133166 от 14.12.2023 г., в съответствие с чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 от
ДОПК. Освен направените по време на проверката констатации, протоколът
съдържал и указания до управителя на дружеството или упълномощено от
него лице да се яви на 19.12.2023 г. в 09:00 часа в гр. София, офис на
НАП-„Младост“, за представяне на документи и сътавяне на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН).
На 19.12.2023 г., свидетелят М. К. И., в присъствието на Е. Я., съставил
АУАН серия AN № F749376 от 19.12.2023 г. срещу "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ № 247, представлявано от управителя П. П. П., за
извършено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г. вр. чл.
118 ал. 4 от ЗДДС.
Писмени възражения срещу АУАН серия AN F749376 от 19.12.2023 г. не
постъпили в законоустановения срок.
На 23.04.2024 г., въз основа на АУАН, било издадено НП №
766540-F749376 от С. К. Д.- началника на Отдел "Оперативни дейности"
София в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление (ЦУ)
на НАП, с което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД било наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500
(петстотин) лева, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на
чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н- 18 от 2006 г. вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства: Свидетелски показания на св. М. К. И.; писмени
доказателства: Наказателно постановление (НП) № 766540-F749376 от
23.04.2024 г.,и разписка за получаването му на 20.05.2024 г.; АУАН серия AN
F749376 от 19.12.2023 г.; Протокол за извършена проверка серия АА №
0133166 от 14.12.2023 г.; Свидетелство за регистрация на фискално устройство
3
от 20.10.2020 г.; Паспорт за фискално устройство; Дневен финансов отчет от
14.12.2023 г., Опис на паричните средства в касата към момента на започване
на проверката от 14.12.2023 г.-6 броя; Фискален бон за покупка от 14.12.2023
г.; Справка за лицата, работещи на трудов договор към 14.12.2023 г.; заповеди
на изпълнителния директор на НАП: Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. и
други;
Съдът кредитира дадените свидетелски показания на М. К. И., като
същите кореспондират при анализа заедно и поотделно със събрания
доказателствен материал и от тях се извличат гласни доказателства за
извършеното нарушение. Същите са едностранчиви, логични и
правдоподобни.
Съдът дава вяра и на събраните писмени доказателства, като същите
кореспондират помежду си, както и с дадените показания на св. М. К. И..
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата от "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица видимо от
Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП.
Спазени са изискванията за форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при
спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя - лично. НП е също връчено редовно.
Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган.
При съставянето НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Същият отговаря по форма и съдържание на
изискванията на чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити,
с изключение на чл. 57 ал. 1 т. 8 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и
мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
4
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма.
Задължението за съхраняване на документи в търговски обект във връзка
с Наредба № Н-18 от 2006 г. е съответно разписано в глава шеста от наредбата,
издадена съобразно разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 42,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г., всяко лице по чл. 3 от ЗДДС със
стационарен търговски обект е длъжно да съхранява в търговския обект
паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 от
ЗДДС. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят не е съхранявал паспорта на ФУ в стопанисвания от него
търговски обект и така е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ Н-18 от 2006 г.
В случая се касае за отговорност на юридическото лице и въпроса за
субективна съставомерност не следва да се обсъжда. За нейното възникване е
достатъчно да е осъществено нарушение на дадена норма, за да се наложи
съответната санкция.
Съдът намира, че административнонаказващият орган е квалифицирал
правилно извършеното нарушение, като такова по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ Н-18 от 2006 г. вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС и правилно е приложил
санкционната норма от същия закон, а именно чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
На следващо място, не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът счита, че възражението на жалбоподателя относно неправилното
определяне на нарушението в условията на повторност, е основателно.
Съгласно § 1 ал. 36 от ДР на ЗДДС "Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Нарушението, за което е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, е било извършено на 14.12.2023 г. В случая в
обстоятелствената част на НП е посочено, че нарушението е в рамките на
едногодишния срок след влизането в сила на НП №
516201-F533565/08.06.2020 г., НП № 516197-F533573/08.06.2020 г., НП №
516204-F533577/08.06.2020 г. Наказващият орган обаче не предоставил
доказателства кога въпросните НП са влезнали в сила, като дори е посочил
относно НП № 516201-F533565/08.06.2020 г., че същото е в сила от 08.07.2020
5
г., което повече от три години преди извършването на настоящето
административно нарушение. Въпреки това съдът не е необходимо да
приложи правомощието си по чл. 63 ал. 2 т. 4 от ЗАНН и да измени
наказателното постановление, тъй като правилно органът е определил
извършеното нарушение по чл. 42 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г. и не
подвел извършеното нарушение под нормата на чл. 185 ал. 5 ЗДДС, а под чл.
185 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Също така правилно е определил
имуществената санкция в законовите рамки на санкционната норма.
Съдът не откри и приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1 т. 4 от ДР
на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В случая административнонаказващият орган
е посочил бланкетно, че не са налице предпоставките за приложението на чл.
28 от ЗАНН, но това не прави НП автоматично незаконосъобразно само на
това основание.
В случая извършеното нарушение се явява формално и обществената му
опасност се изразява при неналичие на посочените документи в чл. 42 ал. 1 от
№ Н-18 от 2006 г. към момента на извършването на проверката и не се
характеризира с допълнителни вредни последици. В случая последващото
представяне след 5 дни на въпросния паспорт на ФУ не може да обоснове
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е следвало да
представи изисканите документи по време на извършената проверка и поради
тази причина деянието не се отличава с по-занижена обществена опасност или
наличие на други смекчаващи обстоятелства в сравнение с обикновените
случаи.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, искането на ЦУ на НАП за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че съдебното
6
следствие е приключило след едно съдебно заседание, съдът намери, че
жалбоподателят следва да заплати на наказващия орган юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, определен на основание чл. 37 ЗПП вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно - 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 766540-F749376
от 23.04.2024 г., издадено от С. К. Д. - началник на Отдел "Оперативни
дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление (ЦУ) на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС
на жалбоподателя "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, е
наложена административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Централно Управление на НАП
сумата от 80,00 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София-град, на основанията, предвидени в НПК и по
реда на глава ХII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7