О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 20.12.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                                КРИСТИАН ГЮРЧЕВ                                            

при секретаря …………………........................................................ като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр. дело № 669  по описа за 2019 година,  съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.

Подадена е частна жалба от М.Н.М. ***, ЕГН **********, против Разпореждане № 1414/ 05.11.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 714/ 2019 г. по описа на РС- Луковит, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника Р.П.И., ЕГН ********* с постоянен адрес *** за сумата от 8000 лева, както и законна лихва от 08.10.2019 год. до изплащане на задължението, дължими на основание запис на заповед. Посочва, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

РС-Луковит мотивира отхвърлянето на заявлението ми за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК с липсата на един от задължителните реквизити по чл.535 т.6 от ТЗ-дата на издаване.

На второ място РС-Луковит счита, че няма яснота относно падежа на плащането предвид обстоятелството, че записът на заповед е предявен на 24.07.2019 година в гр.Луковит, а падежът на плащането е с дата 24.08.2019 година.

Падежът може да настъпи и на датата на предявяването, но записът на заповед може да бъде платим и в определен срок след датата на предявяването. Когато няма посочен падеж, приема се, че същият е платим на предявяване, но в този случай има дата на падежа и няма нищо противозаконно, че тя не съвпада с датата на предявяване на записа на заповед. Този извод на РС-Луковит е грешен и незаконосъобразен. Счита, че в записа на заповед са изпълнени изискванията на чл.535 от ТЗ. Записът съдържа наименованието «запис на заповед» записано е и задължението за безусловно плащане без протест. Записано е мястото на плащане и датата на падежа-24.08.2019 год. името на лицето, на което трябва да се плати, пълните данни на  издателя на заповедта, подписът на издателя е на три места в заповедта.

Имайки предвид гореизложеното счита, че изводът направен от РС-Луковит относно редовността на записа на заповед е неправилен и незаконосъобразен, а разпореждането с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е неправилно е незаконосъбразно.

Моли да бъде отменено разпореждане № 1414/ 05.11.2019 год. на РС-Луковит, постановено по ч.гр.д№714/2019 година, като незаконосъобразно и постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу длъжника Р.П.И. *** за сумата от 8 000 лева, както и законната лихва от 08.10.2019 год. до изплащане на задължението, дължими на основание запис на заповед.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, но разгледана по същество е  неоснователна. Съображенията за това са следните.

В производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е сезиран надлежно с редовно по смисъла на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2, вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК, както и наличие на законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Луковитския районен съд от М. Николаева М.,***, ЕГН **********, за парично вземане, основано на запис на заповед на основание чл. 417, т. 10 от ГПК срещу Р.П.И., ЕГН ********* с постоянен адрес *** за сумата от 8000 лева, както и законна лихва от 08.10.2019 год. до изплащане на задължението, в качеството му на издател на запис на заповед, както и сторените по делото разноски: сумата от 160 лева — заплатена държавна такса и сумата от 300 лева — заплатено адвокатско възнаграждение. Към заявлението е приложен запис на заповед.

Заповедното производство е едностранно и формално, но при действието на чл. 418 от ГПК съдът, освен проверка за редовност на заявлението, следва да провери дали документът, въз основа на който е иска издаването на заповед за незабавно изпълнение, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В конкретния случай е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на Запис на заповед, с издател Р.П.И., ЕГН ********* с постоянен адрес *** за сумата от 8000 лева, предявен за плащане на 24.07.2019 година с посочен падеж 24.08.2019 година.

Заявлението по повод на което започва заповедното производство следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, към които препраща чл. 410, ал.2, вр. чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК. В случая предвид на това, че се касае за заявление, основано на документ по чл. 417 от ГПК, който е приложен към него, при действието на т.2б, пр.2 от ТР№ 4/ 18.06.2014 година по тд № 4/ 2013 година на ОСГТК на ВКС, е достатъчно да бъдат посочени общите белези – видът на ценната книга и датата на издаването й, без да е необходимо да се посочват задължителните реквизити на записа на заповед, които могат да бъдат извлечени от самия документ, приложен към заявлението.

Втората проверка, която се извършва от заповедният съд е дали документът по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането, е редовен от външна страна и установява подлежащо на изпълнение вземане, в случая Записа на заповед. Записът на заповед е формалната сделка (формата е част от фактическия състав на сделката) и следва да има предвиденото в разпоредбата на чл. 535, вр. чл. 536 от Търговския закон минимално съдържание. Неспазването на предвидената от закона форма води до недействителност на сделката, за което въззивният съд следи служебно - т.1 на ТР № 1 / 09.12.2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.  Видно от съдържанието на приложения към заявлението по чл. 417 от ГПК документ – запис на заповед, същият на съдържа  визираните в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити. Едно от изискванията за необходимото съдържание на записа на заповед, за да бъде валиден е да съдържа името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати чл. 535, т.5 от ТЗ. В конкретния случай лицето на което следва да се плати е Макаренка Мариню Н.. Съгласно 8 ЗГР основните правно-индивуализиращи белези на физическите лица са освен трите имена е и ЕГН, чрез който физическото лице се определя еднозначно. В конкретния случай такава индивидуализация не е налице, още повече, че заявлението е подадено от М. Николаева М.,***, ЕГН **********. (арг. в тази насока решение № 225/ 28.03.2014 година по т.д. № 948/ 2012 година на ВКС ІІ т.о. и решение № 167/ 11.10.2017 година по т.д. № 200/ 2017 г. на ВКС, ІІ т.о.).

При тези съображения документът, въз основа на който е иска издаването на заповед за незабавно изпълнение, е нередовен от външна страна и като такъв не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е. не е основание по смисъла на чл. 417, т.10 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1414/ 05.11.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 714/ 2019 г. по описа на РС- Луковит, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника Р.П.И., ЕГН ********* с постоянен адрес *** за сумата от 8000 лева, както и законна лихва от 08.10.2019 год. до изплащане на задължението, дължими на основание запис на заповед. 

 

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване - т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

                                         

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                              

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                2.