Решение по дело №587/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Н.В.Ж., подадена чрез адв. Ш., против Решение № 173 от 1.02.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110202271/2022г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0442-000403/4.08.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Варна, ІV РУ, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на Ж. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Сочи, че не са събрани доказателства за субективна съставомерност на нарушението. Съгласно закона, служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Счита, че след като Ж. не е собственик на МПС, то не е и субект на нарушението. Поддържа, че наказаното лице не е знаело за служебно прекратената регистрация, поради което извършеното нарушение не е виновно. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и потвърденото с него НП, претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Моли да се отмени решението на ВРС като неправилно и да се отмени НП, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозирани писмени бележки процесуалния представител на ответника счита, че жалбата е неоснователна, а решението на ВРС правилно и законосъобразно. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Н.Ж., против Наказателно постановление № 21-0442-000403/4.08.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Варна, ІV РУ, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на Ж. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ВРС е установил от фактическа страна, че на 18.06.2021 г. в гр. Варна, ул. „Мур“, на кръстовището с ул. „Народни будители“, управляван от Ж. л. а. бил спрян за проверка от служители на ОД МВР - Варна. Било установено, че собственик на автомобила е Б. Ж., както и че МПС е управлявано при наличие на данни в информационната система на КАТ, че регистрацията на МПС е служебно прекратена на 14.12.2020 г. Съставен е АУАН за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Преписката е изпратена на ВРП, като с постановление от 28.07.2021 г. прокурор при ВРП е отказал образуване на наказателно производство. Било установен, че собственик на МПС е Я. С.. Екземпляр от постановлението на ВРП бил изпратено до Началника на ІV РУ, които издал НП, за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП за това, че на 18.06.2021 г. Ж. управлявал л.а. с рег. № ********, собственост на С., като автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП. За да потвърди НП, ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган, АУАН е издаден в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Преценил е, че Ж. е осъществил виновно вмененото му нарушение по чл. 140 от ЗДвП, преценил е, че водача на МПС е бил длъжен да се осведоми за собственика на МПС, дали автомобилът има действаща регистрация. Като не е сторил това Ж. е проявил небрежност. Преценил е, че е ирелевантно за отговорността обстоятелството дали органите на МВР са уведомили собственика на автомобила, че същия е със служебно прекратена регистрация.

Настоящият състав на Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира от правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

ВРС, при постановяване на оспореното решение не е преценил, че НП е издадено при наличието на съществено нарушение на процесуалните правила. В АУАН и НП липсва описание на вмененото на Ж. нарушение от субективна страна. В АУАН и НП е посочено, че той е управлявал чуждо МПС с прекратена регистрация, без яснота бил ли е наясно с този факт – регистрацията на автомобила е била прекратена и то от конкретната посочена дата. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая по делото няма спор, че на дата посочена в НП Ж. е управлявал МПС-то описано в него. Не е спорно, че управлявания автомобил е бил с прекратена регистрация от 14.12.2020 год. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Действително тези факти сочат на наличие на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Но по делото липсват каквито и да било доказателства за субективна съставомерност на нарушението. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От събраните по делото доказателства се установява, че управляваното от Ж. МПС не е било негова собственост нито към момента на служебното прекратяване на регистрацията, нито към момента на проверката. Задължението за представяне на договора в сектор ПП с оглед пререгистрацията на автомобила не е било на Ж.. Индиции, а и доказателства които да установят, че наказаното лице е знаело дали собственика на МПС-то е изпълнил задължението си да представи договора в сектор ПП, съответно, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от определена дата, по делото липсват. От даденото описание на МПС в АУАН и НП се налага извод, че МПС е било и с поставени регистрационни табели. В хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства, че на Ж. е известно, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.

Нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДП е идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК - преценката за това дали се касае за престъпление или за административно нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена опасност, деянието е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика /в това число и такава със задължителен характер/ може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, респективно нарушението – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението/нарушението изключва умисъла за извършването му./ В случая регистрацията на управляваното от Ж. МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП, което не изисква уведомяване на собственика на автомобила. В тази връзка ако наказаното лице бе собственик на автомобила и за него е възникнало задължение да го пререгистрира в законоустановения срок, което той не е стори и предвид на това, че в ЗДвП изрично е разписана процедурата, която се предприема при неизпълнение на това задължение - служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство, то той би осъществил и от субективна страна и то с пряк умисъл състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. Настоящият случай обаче не е такъв и е следвало както актосъставителят, така и АНО да установят и докажат, че Ж. е бил наясно с факта на служебно прекратената регистрация, което не е било сторено. Доказателства в тази насока, нито преки, нито съвкупност от косвени не са събрани и в хода на въззивното производство. Съгласно ТР № 1/07.06.2016 год., че вината в наказателния процес, какъвто по същество представлява и административно наказателния такъв, не се презумира, а подлежи на доказване чрез всички способи на доказване предвидени в процесуалния закон и всички доказателства и доказателствени средства.

В конкретния случай както бе посочено по-горе доказателства, че Ж. е бил уведомен от собственика на МПС-то, че той не е изпълнил задължението за пререгистрация на автомобила, съответно, че той е с прекратена регистрация, по делото липсват, регистрационните табели са били поставени на автомобила и не са налице други външни признаци по които водача би могъл да разбере, че МПС-то е било с прекратена регистрация. Не са установени и други фактически действия от негова страна по които би могло да се съди, че той е имал съзнание, че МПС-то не е било регистрирано. В тази насока са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/5.04.2023 г. по т.д.№ 2/2022 г. на ВАС, ОСС на НК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС.

Предвид изложеното, от субективна страна Ж. не е осъществил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В тази насока са и

По изложените съображения, решението на ВРС следва да се отмени и да се постанови друго с което да се отмени НП.

От касатора са поискани разноски за производството за двете инстанции, които съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН следва да бъдат присъдени по реда на АПК.

Видно от представените договори за правна помощ за въззивната инстанция е заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., а за настоящото производство е заплатено в брой възнаграждение в размер на по 400 лв. С оглед изхода на делото и осъщественото процесуално представителство, следва да бъде осъден ответника да заплати на касатора направените по делото разноски за двете инстанции в общ размер от 700 лв.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 173 от 1.02.2023г. на ВРС, постановено по АНД № 20223110202271/2022г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0442-000403/4.08.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Варна, ІV РУ, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на Н.В.Ж. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и вместо него постановява

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0442-000403/4.08.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Варна, ІV РУ, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на Н.В.Ж. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца

ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати на Н.В.Ж., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЯНКА ГАНЧЕВА
	Членове:	ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ