Решение по дело №506/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК.

С Определение № 80/18.11.2014 г. по частно наказателно дело №132/2014 г. на Районен съд - К., е оставена без разглеждане жалбата на Л. М. И. от Г.К. срещу постановление от 05.10.2014 г. на Районна П. - К. за прекратяване на досъдебно производство №65/2014 г. по описа на РУП – К., водено срещу М. М. И. от с.Д. К., мах.”В.” № *, общ.К., с ЕГН * за престъпление по чл.296, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК и е прекратено производството по делото.

Против така постановеното определение на съда е постъпила жалба от Л. М. И., с твърдения, че същото е незаконосъобразно, постановено при непълно изследване и анализиране на доказателствата по досъдебното производство. Неправилни били изводите на съда, че престъплението по чл.269 от НК било включено в раздел III от глава VIII от НК, и че с него не се причинявали съставомерни вреди и жалбодателката няýала качеството на „пострадал” от престъплението. Сочи, че мотивите за обжалване на прекратяването на наказателното производство и определението на районния съд не целели бъдещи претенции за обезвреди за вреди от престъплението, а относно това има ли извършено престъпление или не. В обжалваното постановление неправилно се приемало, че деянието по чл.269, ал.1 от НК било осъществено от страна на М. И. от обективна, но не и от субективна страна.

Моли да се отмени обжалваното определение на РС- К. и преписката да се върне за продължаване на разследването по ДП №65/2014г. на РП- К., като се съберат доказателствата посочени в подадената жалба срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:

За да постанови съдебния акт, районният съд е приел, че досъдебно производство №65/2014 г. по описа на РУ „Полиция”- Г.К. е било образувано срещу М. М. И. от с.Д. К., общ.К., с ЕГН * за това, че за периода 31.05.2014г. до 08.06.2014 г. в с.Д. К., общ.К. и в Г.К. при условията на продължавано престъпление не е изпълнил заповед №2 за защита от домашно насилие от 08.05.2014 г. постановена по Г.дело № 43/2014 г. по описа на Районен съд – К. в полза на Л. М. И. от Г.К. - престъпление по чл.296, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С постановление от 05.10.2014г. на прокурор при РП- К. наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на данни за извършено престъпление. Според съда, жалбата против постановлението за прекратяване е постъпила в законовия седмодневен срок, но била подадена от лице, нямащо качеството на пострадал по отношение на престъплението по чл.296, ал.1 от НК. Процесното престъпление не засягало по никакъв начин чужда лична правна сфера, което да обуславя легитимация по смисъла на чл.74 от НПК или чл.84 от НПК на пострадал или ощетено юридическо лице. С оглед естеството на засегнатите обществени отношения, Л. М. И. нямала качеството на „пострадал” от престъплението по чл.296 от НК, съответно нямала право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. По изложените съображения съдът е оставил без разглеждане на жалбата на Л. И. и е прекратил производството по делото, като е посочил, че принципно постановлението за прекратяване би могло да се обжалва пред прокурор от по-горестоящата П..

Направените изводи от решаващия съд са законосъобразни, правилни и обосновани. Съгласно чл.2243, ал.3 от НПК право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от постановлението. В разглеждания случай жалбата пред РС-К. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора е подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл.54 във връзка с чл.219 и сл. от НПК, нито качеството на пострадал от престъпление по чл.296, ал.1 от НК по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, поради което за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената от нея жалба е процесуално недопустима съгласно чл.243, ал.3 от НПК. Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Както правилно е посочил първоинстанционният съд престъплението по чл.296, ал.1 от НК е включено в гл.VIII от НК- „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица изпълняващи публични функции”, съответно в раздел III от посочената глава VIII, „Престъпления против правосъдието”. Обект на тези престъпления са обществените отношения свързани с нормалното и правилно функциониране на правораздавателните органи и в частност на съдебните такива, респ. обществените отношения гарантиращи спазването от страна на гражданите и другите субекти на актовете, постановени от тези органи, доколкото единствено и само така може да бъде гарантирано освен върховенството на закона, още и равнопоставеността на гражданите и другите субекти пред закона.Така престъплението по чл.296, ал.1 от НК не е насочено срещу личността и правата на отделни граждани, а има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с нормалната дейност и функциониране на съдебните органи. В този смисъл и според въззивния съд от този вид престъпление не може да има пострадал. Същевременно както бе посочено единствено обвиняемият, пострадалият и неговите наследници, респ. ощетеното юридическо лице са сред лимитативно изброените субекти, които имат право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по делото, съгласно изричната разпоредба на чл.243, ал.3 от НПК. При това положение жалбоподателката Л. И. не попада сред нито един от тези субекти, поради което и жалбата й е недопустима, поради което правилно е оставена без разглеждане от първостепенния съд. Между впрочем видно от въззивната жалба, самата жалбоподателката не твърди и не излага доводи, че същата има качеството на пострадал от разследваното престъпление по чл.296, ал.1 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че твърдяните в жалбата до първоинстанционния съд заплахи и закани от страна на М. И. към Л. И. и децата им, употребата на обиди и вулгарни думи не е елемент от състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, за което е било образувано и водено прекратеното наказателно производство. Тези доводи изложени във връзка с воденото и прекратено наказателно производство по делото, би могло да сочат на данни за наличие евентуално на друго по вид престъпление - такова по чл.148 от НК или по чл.144, ал.1 от НК, от които по принцип има пострадало лице. В случаите, когато поведението на дееца осъществява едновременно състава на две различни по вид престъпления, имащи различен обект на засягане, то тогава очевидно е налице идеална съвкупност от престъпления, като е възможно в този случай от едното престъпление да има пострадал, а от другото- не, с оглед на това, че самата наказателно правна норма не предвижда настъпването на съставомерни вредни последици за конкретен субект на правото като елемент от фактическия състава на едното престъпление. Възможно е нарушаването на забраната за защита от домашно насилие, да е реализирано чрез активно поведение на дееца изразяващо се например в нанасянето на обиди на лицето, в чиято полза е издадена заповедта, в отправянето на закани и заплахи за извършване на престъпление срещу това лице, дори и в заплахи за убийството му. В този случай, ако издадената заповед за защита не е била изпълнена, респ. нарушена от дееца умишлено ще е налице съвкупност от няколко престъпления- едното по чл.296, ал.1 от НК, а другото- с оглед на посочените примери може да е обида- т.е. да е престъпление по чл.148 от НК или може да е такова по чл.144, ал.1 от НК и т.н.. Тогава и доколкото освен престъпление против правосъдието ще има извършено едновременно и друго престъпление- такова против личността, то ще е налице пострадал, но не от престъплението против правосъдието- т.е. не от престъплението по чл.296, ал.1 от НК, а от това против личността. В конкретния случай обаче наказателното производство е било образувано и водено единствено и само във връзка с данни за евентуално извършено от М. И. престъпление по чл.296, ал.1 от НК, а не и за такова против личността, в каквато насока са доводите и твърденията на жалбоподателката. Предвид всичко изложено настоящият въззивен състав споделя извода на районния съд, че в случая по досъдебното производство водено за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, с оглед обекта на засягане на това престъпление- обществените отношения свързани с нормалното функциониране на правосъдните органи, няма пострадал по смисъла на чл.74 от НПК. Ето защо и независимо, че ДП е било образувано по сигнал /писмена молба/ на жалбодателката, тя няма качеството на пострадало лице по смисъла на закона от инкриминираното деяние, за което е водено прекратеното наказателно производство и не разполага с право да обжалва постановлението на РП- К. за прекратяване на наказателното производство по делото по реда на чл.243, ал.3 от НПК.

С оглед изложеното, правилно жалбата й е била оставена без разглеждане и производството по делото образувано въз основа на нея- прекратено. Или, решаващия съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Водим от горното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 80/18.11.2014 г. по ЧН дело № 132/2014 г. по описа на К. районен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Л. М. И. от Г.К., с ЕГН *, срещу постановление от 05.10.2014 г., на Районна П.- К. за прекратяване на досъдебно производство №65/2014 г. по описа на РУП – К., водено срещу М. М. И. от с.Д. К., общ.К., с ЕГН *, за престъпление по чл.296, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и е прекратено производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.