Решение по дело №2499/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260700
Дата: 25 май 2021 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20145300502499
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2014 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260700

                                                        гр.Пловдив 25.05.2021г.

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2499/2014г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

 

                   Обжалвано е решение №2142/23.05.2014г. по гр.д.№502/2013г. по описа на РС-Пловдив,III гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422,вр. с чл.415 от ГПК,вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,за установяване дължимостта на вземането на ответника за сумата от 1372,51лв. главница за периода 01.09.2009г.-30.04.2012г.,за доставена топлинна енергия и БГВ и за сумата 231,08лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2009г.-08.10.2012г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли изцяло.Сочи незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

                   Въззиваемата страна счита решението за правилно и моли същото да се остави в сила.

                   Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                   Ищецът е дружество,което има качеството на доставчик на топлинна енергия и битова гореща вода.Същият е доставял топлоенергия и БГВ на адреса,където се намира собствения на ответника апартамент,който е описан в нотариалния акт под №36,а топлопреносното предприятие го е установило под №7,но от назначената СТЕ в първоинснтанционното производство става ясно,че се касае за един и същ обект,на който е доставяна топлоенергия и БГВ.Освен това назначени са още две експертизи,първата от които също е СТЕ и касае доставянето на енергията и БГВ и методиката по която е ставало изчислението на дължимите суми,като от тази експертиза става ясно,че действително топлоенергията е била доставена на обекта,собственост на длъжника.В самия блок се намира абонатна станция,обслужваща блока и чрез нея се регулира подаването на енергията при изискуемата се температура.От другата експертиза се установява,че консумираната енергия и БГВ са остойностени точно от ищеца и са дължими от ответника.

                При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

                 Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,тъй като ищецът е доставчик на топлоенергия и битова гореща вода,а ответникът е потребител на доставеното,поради което и на основание ОУ са възникнали между страните тези облигационни правоотношения.От събраните по делото доказателства се установява,че ищецът е изпълнявал своите задължения за доставка,но ответникът не е изпълнил задължението си за заплащането на доставените му енергия и БГВ.Видно от представените фактури,а и от заключението на назначената СИЕ,сумите,предмет на исковата претенция,са дължими от ответника,тъй като консумираните от него топлоенергия и БГВ са правилно остойностени и са дължими.

                 Следователно решението,постановено от първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

                 По отношение на искането за заплащане на разноски съдът намира,че следва да осъди жалбоподателя да заплати направените разноски от въззивната страна в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно НМРАВ.

                 Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

 

                                                          Р   Е   Ш   И:                  

              

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №2142/23.05.2014г. по гр.д.№502/2013г. по описа на РС-Пловдив,III гр.с-в.

               ОСЪЖДА Й.Г.Г. с ЕГН-********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул.“Христо Г.Данов“ №37 направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 200лв./двеста лв./ за юрисконсултско възнаграждение.

                  РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                      Председател:                                                           Членове: