Р Е Ш Е Н И Е
№ 1218
гр.Пловдив, 24.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2988/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № К-0047960 от 01.04.2019г. издадено от Т.Д.Д., на длъжност *** Комисия за защита на потребителите,
Регионална дирекция - Пловдив, за областите
Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив с
което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, за нарушение на чл.113, ал.2, във
вр. с чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и в приложимите материалноправни
норми. Сочи, че в нарушение разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление не са посочени място и време
на извършване на нарушението. Поддържа още, че е налице неточна/неправилна
квалификация на извършеното нарушение, като не става ясно дали жалбоподателят е
нарушил чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите или чл.113, ал.1 от
Закона за защита на потребителите. На следващо място взема становище, че липсва
извършено административно нарушение, доколкото в случая липсва сключен договор
за покупко – продажба, а договор за лизинг, поради
което и дружеството няма качество на продавач. Също сочи, че се касае за
неправилна употреба на телефона от страна на потребителя, поради което
дружеството основателно е отказало да удовлетвори рекламацията и да извърши
гаранционен ремонт. Алтернативно поддържа, че размерът на наложената санкция е неправомерно
завишен, липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, санкцията в размер на
1 000 лева се явява несъразмерно тежка. Предлага наказателното постановление да
бъде отменено.
Ответната страна – Комисия за защита на потребителите, Регионална
дирекция - Пловдив, чрез процесуалния си представител – адвокат К. оспорва
жалбата, сочи че в срока по чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите
жалбоподателят не е поправил устройството – мобилен телефон, като рекламацията
е предявена на 19.12.2018г., при предаване на устройството е отразено, че
дисплея е счупен, а при направена същата рекламация преди няколко месеца е
отразено, че по телефона няма други белези, от които да се счете, че е удрян,
повреден или счупен. Посочва също, че устройството е със сменен дисплей по
инициатива и със заплащане на потребителя, въпреки това отново не работи, като
дружеството не е изпълнило задължението си да преведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба. Предлага наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, като съдът намери
същата за подадена в преклузивния срок по ал. 2 от
този текст, предвид следното:
Във връзка с връчване препис от наказателното постановление на
жалбоподателя, по административната преписка е приложено оригинал на Известие
за доставяне № ИД PS 4040 01Е2OG A. След запознаване с въпросното
известие се констатира, че същата бланка е откъсната по начин, че липсва дата
на доставяне на пратката, четими са само месеца и годината – „04.2019г.“. Следва да се посочи, че в
тежест на въззиваемата страна е да представи всички
доказателства за осъществяване процедурата по чл.58, ал.1 от ЗАНН – включително
и известие за доставяне на препис от наказателното постановление. Ето защо и
предвид разпределение на доказателствената тежест в производството, настоящият
състав на съда е задължен да приеме, че е спазен 7-дневният срок за обжалване,
визиран в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Също така, Жалбата е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.08.2017г. бил сключен договор за лизинг между жалбоподателя „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и потребителя Г. И. Р., по силата
на който първото дружество предало на потребителя вещ – мобилен телефон „Samsung Galaxy J5 2017 Bene” с IMEI 351554094006385, срещу задължение на последния да заплаща месечно
възнаграждение.
На 20.03.2018г. потребителят Р. предявил рекламация пред търговеца –
проблем с бутона „ON/OFF” и проблем с
дисплея, за което бил издаден Протокол № *********/20.03.2018г., в който били
посочени като особени белези – следи от удари. Устройството било изпратено в
Централен сервиз на „Теленор“, където бил отказан гаранционен ремонт, поради
механична повреда – счупен дисплей. Била предложена цена за смяна на дисплея –
180 лева, потребителят Р. се съгласил и за негова сметка бил сменен дисплея на
устройството.
На 19.12.2019г. потребителят Р. предявил нова рекламация пред търговеца,
с оплакване, че телефонът създавал същият проблем – включвал и изключвал сам,
губел картина, за което бил издаден Протокол № *********/19.12.2018г., в който
били посочени като особени белези – натиснат до копчето за заключване. Апаратът
бил изпратен в сервиз, където отново било отказан гаранционен ремонт, поради
механично повреден дисплей в следствие на натиск.
Предвид горното потребителят Р. подал жалба в КЗП, РД –
Пловдив с вх.№ П-03-111/17.01.2019г.. По случая била извършена проверка от
свидетелят М.Д.К. – в качеството и на *** в КЗП, РД –
Пловдив, която проверка била осъществена в обект – магазин на „Теленор“,
находящ се в гр.Пловдив, ул.„д-р Димитър Странски“ №
3, МОЛ Плаза.
След констатиране на горепосоченото, свидетелят К., в присъствието на
упълномощено лице – А. Е. П., съставила АУАН № 0047960 от 28.02.2018г. срещу „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД за нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за
нарушение на чл.113, ал.2, във вр. с чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля М.Д.К., които съдът кредитира като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на извършване на проверката и
констатираните при същата обстоятелства.
Горната фактическа
обстановка се установява и от останала събрана по делото доказателствена
съвкупност, както следва – сервизни протоколи от 20.03.2018г., 13.07.2018г.,
04.01.2019г. от коти се установява предаването на устройството за ремонт и
неговото състояние, договор за мобилни услуги от 29.08.2018г, договор за лизинг
между жалбоподателя „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и потребителя Г. И. Р. от 29.08.2017г.
и фактура № **********/29.08.2017г. от които се установява предаването на вещта
на потребителя и основанието за същото.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 289
от 22.04.2015г. на председателя на Комисия за защита на потребителите – относно
материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и Заповед
№ 391 ЛС/22.04.2015г. на председателя на Комисия за защита на потребителите –
за актосъставителя, то съставените АУАН и НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита
на жалбоподателя, предвид следното:
I. На първо място и след запознаване с АУАН и
наказателното постановление се констатира съществено несъответствие между
последните две, както в квалификацията на нарушението, така в неговото словесно
описание.
Така в АУАН като нарушена
разпоредба е посочено – „чл.113, ал.1 от
Закона за защита на потребителите“. Също така, макар в обстоятелствената
част подробно да е описана констатираната и от съда фактическа обстановка, по
никакъв начин не е посочено, че нарушението се изразява именно в това, че в
рамките на един месец от предявяване
на рекламацията на 19.12.2018г. търговецът не превел стоката в съответствие с
договора. Напротив – в АУАН изрично се отразено, че нарушението се изразява в
това, че „От предявяването на рекламацията
на 19.12.2018г. до деня на съставяне на акта 28.02.2019г. телефонът на
потребителя Г. Р. не е отремонтиран и стоката не е
приведена в съответствие с договора за продажба“.
Същевременно при издаване
на наказателното постановление, нарушението е „преквалифицирано“ в такова по чл.113,
ал.2, във вр. с чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
В този смисъл за първи път
се посочва разпоредбата на 113, ал.2 от
Закона за защита на потребителите, съгласно която - привеждането на потребителската
стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на
рекламацията от потребителя.
Също така, за пръв път в
наказателното постановление се посочва, че нарушението се изразява в това, че „В рамките на един месец от предявяване на рекламацията на 19.12.2018г.
търговецът не превел стоката в съответствие с договора.“.
От горното е видно, че
предвид установеното несъответствие както в квалификацията на нарушението, така
в неговото словесно описание, то практически за пръв път с наказателното
постановление се „въвежда“ и всички съставомерни за
твърдяното нарушение факти, включително и
датата на нарушението – момента на изтичане срокът от един месец от предявяване на
рекламацията на 19.12.2018г.. Както вече бе споменато, срок от един месец по
никакъв начин не е споменат в АУАН.
Горното следва да се
прецени като съществено процесуално нарушение, доколкото лишават лицето, сочено като
нарушител, от правото му да разбере съставомерните по
деянието елементи, както и от възможността да организира защитата си при
съставяне на АУАН, съответно – да направи възражения или да ангажира
доказателства, същите елементи за пръв път да съобщени посредством издаденото
наказателно постановление. Последните съществени процесуални нарушения мотивират
отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
II.Отделно от горното
и
на самостоятелно основание следва да се посочи, че от описаната в АУАН и
наказателното постановление фактическа обстановка не се констатират достатъчно
доказателства за осъществено от страна на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД нарушение на чл.113,
ал.2, във вр. с чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, предвид
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.2 от Закона за защита на
потребителите – „Привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя“. С оглед на горното, за да бъде осъществено нарушение на чл.113,
ал.2 от Закона за защита на потребителите, то следва първо – потребителката
стока да не съответства на договора за продажба и второ – продавачът да не я
преведе в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец.
Въпреки това, след запознаване както с изложеното в АУАН и наказателното
постановление, както и с приложените доказателства, остава непълно неясно
основанието на актосъставителя, съответно – на
административнонаказващият орган да счетат, че жалбоподателят „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД е предал на потребителя Г. Р. вещ с недостатъци. Подобни
доказателства не само липсват, но напротив – установява се, че при рекламацията
от 20.03.2018г. потребителят Р. се съгласява, че вещта следва да бъде
ремонтирана за негова сметка и заплаща ремонта, съответно очевидно и самия той
приема, че се касае за повреда в резултат на негови действия, а не за недостатък
на предадената му вещ.
Следва още да се отбележи, че по същество оплакването на потребителят Р.
не е от това, че ремонтът на мобилния му апарат при рекламацията на
20.03.2018г. бил за негова сметка, а от това, че телефонът му не бил отремонтиран качествено, като при рекламацията от
19.12.2018г. отново от него била поискана цена за извършване на ремонт.
Въпреки това и извършването на некачествен ремонт (или дори липсата на
ремонт) на апарата след рекламацията на 20.03.2018г., съответно – изискването
на ново заплащане на такъв ремонт при рекламацията от 19.12.2018г., съставлява
неизпълнение на договорения извънгаранционен ремонт от страна на дружеството,
но същевременно не може да съставлява нарушение на чл.113, ал.2, във вр. с
чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, доколкото изначално липсва
твърдение, включително и от самия потребител Р., че на него му е предена вещ с
недостатък, при сключване договор за
лизинг с предмет – мобилен телефон „Samsung Galaxy J5 2017 Bene” с IMEI 351554094006385.
Ето защо и наказателното постановление се явява постановено при
нарушение на материалния закон, което мотивира неговата отмяна, отделно от
констатираното несъответствие в квалификацията на нарушението и словесно му
описание в АУАН и наказателното постановление.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ К-0047960 от 01.04.2019г. издадено от Т.Д.Д., на
длъжност *** Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция - Пловдив,
за областите Пловдив, Смолян, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., на основание
чл.222а от Закона за защита на потребителите е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, за
нарушение на чл.113, ал.2, във вр. с чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.