Решение по дело №259/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260010
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 19 май 2021 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20205230200259
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. П., 10.02.2021 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – П., в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                 Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при секретаря Мария Терзийска, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД №259/2020 год. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  по реда на чл.59 и  сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.Г.Л. ЕГН: ********** срещу Наказателно № 20 от 25.08.2020 год. на Директора на РИОСВ гр. Пазарджик, с което  на жалбоподателят е наложено наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушаване на чл. 133, ал. 4, т.1 от Закона за управление на отпадъците.

Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Излагат се доводи, че ползвател на имота е търговско дружество „С.“ ЕООД, на основание договор за наем, като дружеството има разрешение за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци, като използва имота за площадка, като понякога се налага претоварване на боклук от едно МПС на друго. В жалбата се излага, че  ако е налице нарушение на ЗУО, то е извършено от ползвателя на имота, а не от неговия собственик, чиято административно наказателна отговорност е неправилно ангажирана. Моли се за отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски.             

Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание, за него се явява адв. М. с пълномощно по делото, който поддържа подадената жалба, като посочва, че в хода производството по делото не се събраха доказателства водещи до извод за наличие на нарушение извършено от жалбоподателя. Моли се за отмяна на НП.

Административно наказващия орган, редовно призован, не се явява.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2020 г. свидетел К. *** съвместно със служители на РУ-П. св. Ц.извършили проверка на имот ***, ***, кв. 168 А по плана на гр. П.. Повод за проверката бил подаден сигнал. В хода на проверката било установено, че собственик на имота е жалбоподателят П.Л.. При проверката на място в имота били намерени две отделни купчини пластмаса– кутии и капаци от термореактивен материал, едната с размер 4х4х1,5 м. (около 3 тона), а другата с размери 2х2х1 (около 1 тон), полиетилен – около 100 кг., метални отпадъци (метални опаковки) – 3 бр. варели и опасни опаковки – 2 бр. пластмасови контейнера замърсени с отработена масло. Посоченото представлявало дейност по съхраняване на отпадъци, извършвана в нарушение на ЗУО. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 16-10 от 26.02.2020 г., който бил връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, писмени и гласни, които съдът изцяло кредитира, доколкото са вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се и по същата няма спор от страните.

На базата на горните фактически констатации, свидетелят А.К. съставила АУАН  № 20 от 12.03.2020 г. на П.Л., подписан без възражение от  нарушителя, въз основа на който по-късно било издадено и атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 30.10.2020 г., а жалбата против него било подадена на 05.11.2020 г (п.кл. лист 28 от делото), в срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което се явява процесуална допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:

В разпоредбата на чл. 133, ал. 4, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е предвидено, че се налага наказание глоба в размер от 2000 лв. до 5000 лв. на физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци, като под третиране на отпадък се разбира и съхраняване на отпадъци. Разпоредбата на параграф 1, т. 29 допълнителните разпоредби на ЗУО дава легална дефиниция на понятието "притежател на отпадъци" , като законодателят посочва, че това е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те.

В конкретния случай като доказателство по делото е представен и приет договор за наем от 18.09.2013 г. сключен между жалбоподателя и търговско дружество „С.“ ЕООД, по силата на който жалбоподателят е предоставил на дружеството за неопределен срок възмездното ползване на недвижим имот УПИ VII- 4159,***, кв. 186А по плана на гр. П. – процесния имот, като от показанията на свидетел Кисов се установява, че към дата на извършената проверка имотът се е ползвал от дружество „С.“ ЕООД, на което свидетелят е служител. Ето защо следва да се приеме, че притежател на отпадъците е дружеството „С.“ ЕООД, доколкото същите са се намирали в негово владение, в качеството му на единствено лице упражняващо фактическа власт върху имота, в който са открити отпадъците.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че неправилно за констатираното нарушрние е санкциониран жалбоподателят Л., доколкото нарушител се явява търговско дружество „С.“ ЕООД – притежател на отпадъците. Ето защо наказателното постановление, с което е санкционирано физическото лице - жалбоподател П.Л. се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Жалбоподателят претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл процесуалния представител на жалбоподателя представи документ за уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (л. 27 в делото). Разноските следва да се присъдят в тежест на РИОС гр. Пазарджик.

По изложените съображения Районен съд - П. в настоящия състав, на основание чл.63 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20/25.08.2020 г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) гр. Пазарджик, с което на П.Г.Л. ЕГН: ********** с адрес: ***, за нарушение на чл. 133, ла. 4, т. 1 от Закона за управлението на отпадъците, е наложена глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) гр. Пазарджик да заплати на П.Г.Л. ЕГН: ********** с адрес: *** сумата в размер на 500 лв. – разноски направени пред настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд- Пазарджик.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: