Решение по дело №10038/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 38

 

гр. Велико Търново, 20.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                       ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                              

При секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10038/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н.А.Н. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу Решение № 597/ 19.12.2019 г. по НАХД № 1568/ 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърдено Наказателно постановление № 17-1275-0014437/ 25.08.2017 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Велико Търново, с което на Н.Н., за извършени административни нарушения по чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание съответно чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП, са му наложени наказания „глоба“ в размер на 50,00 лв. и „глоба“ в размер на 10,00 лв., а за първото нарушение на основание Наредба № Iз-2529/ 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети 6 контролни точки. В касационната жалба се развиват съображения за постановяването на решението в разрез със събраните по делото доказателства и на база предположения, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. По съществото се твърди, че в случая е налице съществен порок при образуване на административнонаказателното производство, тъй като при връчването на АУАН са допуснати процесуални нарушения. Касаторът счита и че от АНО не е доказано извършването на нарушенията, за които е санкциониран. Предвид съдържанието на жалбата настоящият състав квалифицира наведените в нея оплаквания като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да разреши спора по същество, като отмени решението на ВТРС и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и такива развити в хода на устните състезания.

Ответникът по касационната жалба, Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не  ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Изтъква, че всички изложени пред настоящата инстанция оплаквания са били наведени пред районния съд и обстойно обсъдени от него. По същество счита, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и събраните по делото доказателства, установяващи извършването на санкционираните деяния и дееца, както и законосъобразното провеждане на административнонаказателната процедура. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.

           

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 19.08.2017 г., около 14:05 ч., в с. Ресен, общ. В. Търново, на ул. „Козлодуй“ в посока на с. Водолей, касаторът, управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ***собственост на „НКОМ“ ЕООД – гр. В. Търново, без да използва обезопасителен колан по време на движението си. При извършената му от служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново е било установено, че водачът не може да представи /не носи/ СУМПС и контролен талон към него. При така констатираното от участвал в проверката мл. автоконтрольор е съставен АУАН № 1382/ 19.08.2017 г. /бл. № 980157/, за извършване на нарушения по чл. 137а, ал. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на водача на датата на съставянето му, при условията на отказ по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В същия не са вписани възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на установеното в АУАН, от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново е издадено НП № 17-1275-0014437/ 25.08.2017 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП, на касатора са наложени посочените по-горе административни наказания и са му отнети контролни точки. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на дата 29.08.2019 г. и обжалвано от него пред Районен съд – Велико Търново в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Тази фактическа обстановка е била установена от районния съд въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – документите съдържащи се в административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите Иван Благоев Иванов и Недко Колев Пенев. В жалбата си пред районния съд Н. не е оспорил извършването на административните нарушения, като е навел оплаквания за незаконосъобразност на процедурата по установяване и санкциониране на същите, освен това е направил възражения за изтекла погасителна давност. Районният съд е намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е приел, че деянията, извършени от водача на МПС осъществяват от обективна и субективна страна признаците на административни нарушения по съответните хипотези на ЗДвП и като такива са наказуеми по административен ред. Съдът е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършените нарушения. Приел е, че връчването е на АУАН е редовно извършено и удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Доводите за изтекла погасителна давност е намерил за неоснователни. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на наложените санкции, определен като абсолютен такъв в съответните разпоредби на ЗДвП, както и че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като е изложил мотиви в тази насока. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

 

Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не е било допуснато нарушение на процесуални правила. Обратно на поддържаното от касатора, съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, вкл. чрез служебно събиране и приобщаване, на допустими и относими доказателства.  Видно от самия съдебен акт е, че при постановяването му тези доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност, като са изложени мотиви, относно тяхната преценка. Решаващият състав на РС – Велико Търново е формирал изводите си, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. В мотивите на решението са съобразени всички наведени в жалбата пред въззивната инстанция възражения, част от които се преповтарят и в касационната жалба. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.

Правилно решаващият състав е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените от Районен съд – Велико Търново мотиви в тази насока се споделят от настоящия състав. АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление, като извършените нарушения са описани достатъчно пълно и ясно в АУАН и НП. Неоснователно е оплакването на касатора, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в ненадлежно връчване на акта за установяване на административно нарушение. По делото не е спорно, че Н. е отказdл да подпише съставения АУАН, както и да получи препис от същия, който отказ бил удостоверен по от един свидетел, съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В показания си пред районния съд свидетелят Ив.Ив.– служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, свидетел при извършване на нарушението, е удостоверил по категоричен начин, че той е удостоверил като свидетел и извършения от нарушителя отказ. Нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН не въвежда ограничение свидетелят по нарушението и по издаване на АУАН, да не може да изпълни и тази удостоверителна функция. Действително, практиката е възприела, че установяването на отказа от независим свидетел гарантира в по-голяма степен правата на нарушителя. В разглеждания случай е липсвала възможност за осигуряване на такъв независим свидетел, което не прави предявяването и връчването на АУАН нередовно, нито представлява съществено нарушение на процесуални правила, вкл. чрез ограничаване възможностите за защита на нарушителя. Не са налице други нарушения на процедурата по установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност. Както се посочи, в производството пред районния съд, Н.Н. не е установил факти, различни от тези, посочени в АУАН и наказателното постановление. Съобразно това твърденията за недоказаност на извършените административни нарушения се явяват голословни.

По същество събраните в административната и съдебната фаза на производството доказателства установяват по безспорен начин извършването от обективна и субективна страна на претендираните от АНО съставомерни деяния и дееца. Касаторът не е изпълнил задълженията си като водач на МПС да използва обезопасителен колан когато е в движение и да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, установени съответно в чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По този начин Н.Н. е извършил административни нарушения по смисъла на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП, което е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същите разпоредби. Предвид качеството му на водач на МПС и необходимото за упражняването на тази дейност познаване съответните разпоредби на закона, касаторът е извършил нарушенията виновно, както е приел и районният съд. От административнонаказващия орган е извършена правилна квалификация на деянията, като са наложени съответните за извършените нарушения наказания „глоба“, в предвидения от закона абсолютен размер. В случая не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, мотиви за този извод са изложени от въззивната инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни.

Пред настоящата инстанция касаторът не поддържа възраженията си за изтичане на давностните срокове за реализиране на наказателна отговорност. Същите са подробно обсъдени и отхвърлени от районния съд с мотиви, които се споделят от настоящия състав. При установяването на нарушителя на 19.08.2017 г., АУАН е съставен на същата дата, а наказателното постановление е издадено на 25.08.2017 година. Съобразно датата на извършване на нарушенията 19.08.2017 г., към момента на заявяване възражението за давност и към постановяване на обжалваното решение, не е бил изтекъл давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Като се е произнесъл в този смисъл, РС – Велико Търново правилно е приложил закона.

 

При така изложеното, настоящият състав преценява, че обжалваното решение на ВТРС не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

Оставя в сила Решение № 597/ 19.12.2019 година, постановено по НАХД № 1568/ 2019 година по описа на Районен съд – Велико Търново.

           

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

                                                                      

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                         

 

ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                             

 

2.