№ 301
гр. Пловдив, 11.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Деница Ц. Стойнова
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600326 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по саморъчно изготвена жалба от лишения от свобода Б. И.
Р. против определение №628/21.07.2022г., постановено по ЧНД № 1177/2022г.
по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание лишаване от свобода. В жалбата се сочи, че
неправилно съдът е отчел в негативен за него план факта, че не е полагал
труд, тъй като имал заболяване, което представлява пречка да работи. Завява
и че е осъзнал постъпката си, разкайва се и декларира, че повече няма да
нарушава закона. Прави се искане атакуваното определение да бъде отменено
и апелативният съд да постанови ново, с което да бъде условно предсрочно
освободен по реда на чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият Р. към
момента търпи наказание за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК в
размер на 7 месеца лишаване от свобода, наложено му с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 1512/2017г. по описа на РС –
1
Пловдив, от което, според приложената справка от затвора, към 29.07.2022г. е
изтърпял ефективно 5 месеца и 4 дни.
В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Р. по смисъла на чл.70
от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно
фактически повече от 1/3 от наложеното му наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, Р.
следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание,
както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява
риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа
на тази кумулативно изискуема се предпоставка е мотивирало окръжния съд
да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя
виждането на първостепенния съд. На първо място следва да се каже, че не е
вярно посоченото в жалбата, че в ущърб на осъденият е взето предвид
неполагането на обществено – полезен труд от Р.. Коректно, ОС е посочил, че
поради здравословни проблеми осъденият не е работил, но това в негова
вреда не е използвано.
Съдържащите се в личното досие на осъдения материали - доклади,
становища, справки, заповеди и др. са еднозначни в мнението си, че към
момента не е настъпила законово изискуемата се трайна положителна
промяна в поведението и нагласите на осъдения, респективно, че
корекционният процес не се завършен и се налага да се продължат
дейностите в тази насока. Становището на затворническата администрация и
на лицата, работещи в нея, не са задължителни за съда и не предопределят
априори изхода от делото. Но, без съмнение, виждането на натоварените, по
закон и фактически, с извършването на корекционни дейности спрямо
осъдените лица органи, не може да се отхвърли безмотивно от съда, а
несъгласие с него може да се изрази единствено, ако в материалите от
затворническото досие се открият доказателства, водещи до различни от
направените от компетентните органи изводи. Казусът не е такъв. Защото,
видно е от цялото затворническо досие, че са налице при Р. многобройни
проблемни зони, рисковете от рецидив са средни. На тази база изводът на
окръжния съд, че трайни и без положителна промяна остават всички
проблемните зони при осъдения е законосъобразен. Поради това не може да
се говори за устойчивост и демонстрирано от Р. желание за приемане и
осъзнаване на противоправното му поведение, довело до осъждането му, за
мотивация да работи по премахване или поне минимизиране на проблемните
си зони. Следва да се припомни, че законодателят е посочил като
предпоставка за условно предсрочно освобождаване не относително,
частично поправяне, а пълно поправяне, но към момента търсеният
поправителен ефект на наказанието не е постигнат в цялост, корекционният
процес спрямо осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на присъдата.
Прилагането на института е предпоставено не от декларативното изявление
2
на осъденото лице, че се е поправило, а от демонстриране на поведение,
сочещо на такова поправяне, каквото поведение в настоящият случай не се
открива да е налице.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил
законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди,
поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №628/21.07.2022г., постановено по ЧНД
№ 1177/2022г. по описа на ОС – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3