Решение по дело №37/2022 на Административен съд - Перник

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 58

 

Гр. Перник, 30.03.2022 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 37 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Б.Д.Р., с ЕГН: **********,*** чрез процесуалният си представител адвокат Я.С. *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди, възлизащи в размер на 475 лева по платено адвокатско възнаграждение от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 5575/18.02.2019 година, издадено от Началник Отдел „ Контрол по републиканска пътна мрежа“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ София, с което на Б.Д.Р. е наложена „Глоба“ в размер на 3 500 лева. Настоящият ищец твърди, че пред Районен съд Дупница е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 475 лева.

Ищецът моли съда да осъди ответника и да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 475 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по АНД № 326/2019 година по описа на Районен съд Дупница.

В проведеното съдебно заседание на 21.03.2022 година ищецът Б.Д.Р. редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я.С. ***, която заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена по основание и размер. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 21.03.2022 година ответникът по исковата молба Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ редовно призован се представлява от процесуалния си представител юрисконсулт И.Л. като моли съда, исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна.

В проведеното съдебно заседание на 21.03.2022 година Окръжна прокуратура Перник, редовно призована се представлява от прокурор Бисер Ковачки, който заявява, че исковата претенция е основателна и следва да се уважи в пълен размер, предвид отговорността по ЗОДОВ.

Административен съд – Перник, след като обсъди релевантните с исковата молба основания и доводи на страните и прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства, които се съдържат в АНД № 326 от 2019 година по описа на Районен съд Дупница се установява, че с Наказателно постановление № 5 575/18.02.2019 година, издадено от Началник Отдел „ Контрол по републиканска пътна мрежа“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ София, на Б.Д.Р. е наложена „Глоба“ в размер на 3 500 лева. Наказателното постановление е било обжалвано и с Решение № 267 от 16.07.2019 година е било отменено изцяло от районния съд.

Пред Районен съд Дупница настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат К.С.от АК Перник, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.04.2019 година. Страните по сключения договор са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 475 лева, което представлява минималния размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат, съответстващо на Наредба №1 от 09.07.2014 година на Висшия адвокатски съвет. Предявената в настоящия процес искова претенция е в същия размер.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава 11 от АПК. В настоящият казус се претендират вреди, които са причинени в резултат на Наказателно постановление, което е било отменено с решение на Районен съд Дупница, което решение е влязло в сила на 14.08.2019 година, тъй като същото не е обжалвано по предвидения за това ред. Процесното наказателно постановление е издадено от ответника по делото – Агенция „Пътна инфраструктура“, която по силата на българското право се явява юридическо лице и от тази гледна точка предявената искова молба се явява редовна, тъй като е предявена от надлежна страна по реда на чл. 204, ал. 1 от АПК и е налице административен акт, който е бил отменен по съответен ред.

С оглед решаването на настоящият казус е налице законова регламентация в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която норма гласи, че „Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност, както и за вреди причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“, а съгласно чл. 4 от същият нормативен акт „Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице едно отменено като незаконосъобразно наказателно постановление и от тази отмяна се претендира настъпването на имуществени вреди, които представляват платено адвокатско възнаграждение. От тази гледна точка е необходимо да бъдат обсъдени и анализирани някои съществени неща:

За да бъде уважена претендираната сума, с депозираната от ищеца искова молба на първо място е необходимо актът, който е бил отменен като незаконосъобразен да е бил в изпълнение на административната дейност. В настоящият казус по безспорен начин бе установено, че издаденото наказателно постановление, чийто адресат се явява ищецът по настоящото производство е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение, а според съдебна практика, издаването на наказателно постановление е последица от изпълнението на нормативно възложени задължения и упражняване на административно наказателна компетентност. Изпълнението на тези задължения по своята същност представлява една административна дейност и в този ред на мисли наказателното постановление ще се яви един властнически акт, който е издаден от административен орган и въпреки, че поражда административнонаказателни последици, същият е резултат от санкционираща административна дейност. От тук следва, че първата предпоставка, която е визирана в чл. 204, ал. 1 от АПК е налице, а именно отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт, който е издаден от държавен орган при упражняване на административна дейност.

На второ място, видно от представените по делото писмени доказателства може да се направи следният правен извод, че е налице сключен договор за правна помощ и съдействие от 19.04.2019 година, по който настоящият ищец се явява в качеството си на възложител на адвокат К.С.за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представителство пред Районен съд Дупница във връзка с обжалването на наказателно постановление. Договорното адвокатско възнаграждение е в размер на 475 лева, което е заплатено в брой при подписване на самия договор за правна защита и съдействие. Видно от протоколите на проведеното тогава съдебно заседание в Районен съд Дупница, същият се явява като представител на жалбоподателя по делото. С оглед на това са налице безспорни доказателства, че е било платено адвокатско възнаграждение в размер на 475 лева, в резултат на издаденото наказателно постановление, което е обжалвано пред Районен съд Дупница. В случая следва да се остави без уважение възражението на ответника по предявения иск, с което се твърди за наличие на прекомерност по отношение на претендираното обезщетение за нанесени имуществени вреди.

Провеждането на производство по обжалване на цитираното вече наказателно постановление е необходима предпоставка, за да може да бъдат реализирани правата на ищеца в настоящото производство. Ако в производството по обжалване на процесният административен акт гражданинът е ползвал съдействие от страна на адвокат, тъй като не е могъл сам да защити правата си, то заплатеното от него адвокатско възнаграждение по своята същност представлява причиняване на имуществени вреди в патримониума на въпросния гражданин. По този начин може да се направи едни законосъобразен и обоснован извод, че претърпените вреди се намират в пряка причинна връзка с отмененото от съда наказателно постановление, което е било обжалвано в законоустановения за това срок, пред надлежен орган. Ако това наказателно постановление беше законосъобразно и правилно, то не би се стигнало до неговото обжалване и отмяна и съответно не биха възникнали цитираните имуществени вреди на лицето. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа на договор, който по своята същност се явява едно облигационно отношение, то несъмнено съществува въпросната причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга се явява цитираното вече наказателно постановление. По тази причина настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е доказан по основание и размер

Относно разноските:

Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 310 лева, от които 10 лева държавна такса и 300 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.01.2022 година. Така направеното искане следва да бъде уважено, тъй като съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато искът бъде уважен изцяло или частично, то ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски по производството, а също и внесената държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на Б.Д.Р., с ЕГН: **********,*** сумата от 475 /четиристотин седемдесет и пет/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Агенция „ Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на Б.Д.Р., с ЕГН: **********,*** съдебни разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: /п/