МОТИВИ :
Срещу подсъдимия В.Г.Д., роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Същият е
предаден на съд за това, че на 01.08.2008 г., около 10,00 часа в гр. Габрово,
на новостроящ се обект на ул. „Индустриална” № 18 по непредпазливост причинил
смъртта на лицето М. ***, с ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на
правно регламентираната строително – монтажна дейност, представляваща източник
на повишена опасност:
– В качеството си на работодател не
спазил изискванията на чл. 281, ал. 2 от КТ и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3,
като не извършил обучение и не провел изпит по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана с работниците, работата на което е свързана с използване,
обслужване и поддържане на машини и други съоръжения, както и с работниците,
заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им;
- В същото качество допуснал подсъдимите П.П. и Х.С. да управляват подвижна
автоплатформа, която е съоръжение с повишена опасност, без да са положили
успешно изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
за труд, в нарушение на чл. 281, ал. 3 от КТ и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3.
- В същото качество не е упражнил и осъществил ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин при подема и монтажа
металните елементи към металната конструкция, в това число и изпуснатата от
работниците греда, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗЗБУТ.
- В същото качество, в нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № 2 не взел
никакви мерки за осигуряване на необходимата сигнализация с предупредителни
знаци и табели за ограничаване достъпа на хора в опасната зона от падане на
товари при извършване на товаро-подемни операции с автокрана,
в резултат на което от подсъдимите П. и С. била изпусната от 14 метрова
височина метална греда, ударила работещият отдолу М.А. и това причинило
несъвместими с живота травми на главата и силна кръвозагуба, от които той
починал.
Срещу подсъдимия Р.Х.Н., роден на *** година в гр. Плевен, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, с
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.
1 от НК. Същият е предаден на съд за това, че на 01.08.2008 г., около 10,00
часа в гр. Габрово, на новостроящ се обект на ул. „Индустриална” № 18 по
непредпазливост причинил смъртта на лицето М. ***, с ЕГН **********, поради
немарливо изпълнение на правно регламентираната строително – монтажна дейност,
представляваща източник на повишена опасност – не поднесъл металната греда към
подсъдимите П. и С. така, че тя да попадне устойчиво на мястото си и да бъде
укрепена, без да се налага те да я държат и да я направляват във въздуха на
ръце, в нарушение на чл. 56а, ал. 2 и 3 от Наредба № 2, в резултат на което те
я прихванали с ръце, изпуснали я от 14
метрова височина и при падането на земята ударила по главата намиращият се
отдолу пострадал М.А. и му причинила
несъвместими с живота травми на главата и силна кръвозагуба, от които
той починал.
Срещу подсъдимия П.М.П., роден на *** ***, общ. Свищов, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 2 от НК. Същият
е предаден на съд за това, че на 01.08.2008 г., около 10,00 часа в гр. Габрово,
на новостроящ се обект на ул. „Индустриална” № 18, при независимо съпричиняване
с подсъдимия Х.Ю.С., по непредпазливост причинил смъртта на лицето М. ***, с
ЕГН **********, поради незнание и немарливо изпълнение на правно
регламентираната строително – монтажна дейност, представляваща източник на повишена
опасност, която нямал право да упражнява – в нарушение на чл. 56а, ал. 2 и 3 от
Наредба № 2 - освободил гредата от захватното устройство, преди да бъде
поставена устойчиво на съответното място в конструкцията и я придържал и
направлявал с ръце, изпуснал я от 14 метрова височина и при падането й на
земята ударила по главата намиращият се отдолу пострадал М.А. и му причинила
несъвместими с живота травми на главата и силна кръвозагуба, от които той
починал.
Срещу подсъдимия Х.Ю.С., роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 2 от НК. Същият
е предаден на съд за това, че на 01.08.2008 г., около 10,00 часа в гр. Габрово,
на новостроящ се обект на ул. „Индустриална” № 18, при независимо съпричиняване
с подсъдимия П.М.П., по непредпазливост причинил смъртта на лицето М. ***, с ЕГН
**********, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентираната
строително – монтажна дейност, представляваща източник на повишена опасност,
която нямал право да упражнява – в нарушение на чл. 56а, ал. 2 и 3 от Наредба №
2 - освободил гредата от захватното устройство, преди да бъде поставена
устойчиво на съответното място в конструкцията и я придържал и направлявал с
ръце, изпуснал я от 14 метрова височина и при падането й на земята ударила по
главата намиращият се отдолу пострадал М.А. и му причинила несъвместими с
живота травми на главата и силна кръвозагуба, от които той починал.
Подсъдимите В.Г.Д., Р.Х.Н., П.М.П. и Х.Ю.С. заявяват, че са получили препис
от обвинителния акт на Габровска окръжна прокуратура. Разбират повдигнатото
обвинение. И четиримата подсъдими не се признават за виновни, претендират съдът
да постанови оправдателна присъда, като считат, че с действията си не са
нарушили нормативните правила за здравословни и безопасни условия на труд,
описани в обвинителния акт.
Подсъдимият В.Г.Д. е представляван в наказателното производство от
договорен защитник – адв. А.Н. от АК Габрово. Подсъдимият Р.Х.Н. е
представляван в наказателното производство от договорен защитник – адв. Н.К. от
АК Пазарджик. Подсъдимият П.М.П. е представляван в наказателното производство
от служебен защитник – адв. Р.Д. ***. Подсъдимият Х.Ю.С. е представляван в наказателното производство
от служебен защитник – адв. И.Ж. ***.
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от С.И.М., с ЕГН ********** *** /майка на починалия М. К. А./ против
подсъдимите В.Г.Д., Р.Х.Н., П.М.П. и Х.Ю.С. за сума в размер на 100000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 123 от НК, която да заплатят солидарно, ведно със законната лихва считано от 01.08.2008
г. /деня на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Съобразно направеното искане, С.И.М. е конституирана като граждански ищец и
частен обвинител в наказателното производство. Гражданският ищец и частен
обвинител се представлява от повереник – адв. С.Т. ***.
Във връзка с деянието е било образувано НОХД № 66/2009 г. на ГОС, като на
съд са били предадени подсъдимите Р.Х.Н., П.М.П. и Х.Ю.С.. С Присъда № 82/30.11.2009
г. по НОХД № 66/2009 г. на ГОС тримата подсъдими са били признати за виновни и осъдени
да изтърпят наказания лишаване от свобода, като изпълнението е било отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК. С Решение № 34/18.02.2010 г. по ВНОХД № 18/2010 г.
на ВТАС е отменена Присъда № 82/30.11.2009 г. по НОХД № 66/2009 г. на ГОС и
делото е върнато за ново разглеждане на прокурора.
Чрез комплексна преценка на събраните
по делото доказателства – писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимите не са осъждани. В.Г.Д. и Р.Х.Н. живеят в гр. С., Х.Ю. ***, а П.М.П.
***.
Подс. В.Д. е едноличен собственик на капитала на „Д. ***. През лятото на
2008 г. фирмата му поела договорен ангажимент да извърши като подизпълнител
строително – монтажни дейности по изграждане на обект „Склад за замразени
продукти” в гр. Габрово на ул. „Индустриална” № 18. Изпълнител на обекта била
фирма „Кордеел – България” ЕАД гр. С..
Представители на „Д. констръкшънс” ЕООД се свързали със свидетеля К.М.А.,
когото познавали от преди. Възложили му да събере група работници за изпълнение
на поетата работа. Той и преди е поемал ангажименти за набиране на работни
групи. Имал връзки със свои колеги, с които работил на други обекти. Свързал се
с тях и ги ангажирал да работят на строежа в гр. Габрово. На обекта, подсъдимият
Р.Н. работел като машинист – крановик” с работодател „Гло Бал строй” ООД гр. С..
Подсъдимият П.П. и пострадалият М. К. А.
приели да работят като „монтажници на метални конструкции”. Подсъдимият Х.Ю.С.
и свид. К.М.А. приели да работят като „заварчици”. Пострадалият М.А. е син на К.А..
Работниците имали сключени редовни писмени трудови договори, към които е
изготвена и съответна длъжностна характеристика /л. 27 – 38 от том І на ДП № 615/2008 г./.
През лятото на 2008 г. работата започнала. Собственикът на фирмата
работодател – подс. В.Д. не е посещавал обекта в гр. Габрово. К.А. не е имал
нарочна заповед да изпълнява длъжността „бригадир”, но негласно бил възприет от
останалите като такъв, поради което в началото на работния ден разпределял
работата и дейностите, които ще извършва всеки един работник. Задачата на
работната група се изразявала в изграждането на конструкция от дълги и тежки
метални греди, които се свързвали една към друга в цялата конструкция чрез
заварки. Монтажът на високите места се извършвал от платформа на подвижна
автовишка, която имала самостоятелно управление от отделно табло. Автовишката
била собственост на физическото лице П.И.Р., който имал договор за
предоставянето й на „Д. констръкшънс” ЕООД /л.
165 от том І на ДП № 615/2008 г./. В деня на инцидента, на автовишката
работели подсъдимите П.П. и Х.С.. За работата на тази платформа, съобразно
разпоредбите на чл. 281, ал. 2 от КТ и Наредба № 3 от 14.05.1996 г. за
инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана /издадена от
Министъра на труда и социалните грижи и министъра на здравеопазването, обн. ДВ
бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.07.1996 г./ се изисквало те да са
преминали специално обучение и да са защитили придобитата квалификация с изпит.
Подсъдимите П.П. и Х.С. не са преминали обучение за работа с машини и други
технически съоръжения, създаващи опасност за здравето и живота на хората,
каквото съоръжение е използваната автовишка. В района не била изпълнена
необходимата сигнализация с предупредителни знаци и табели за ограничаване
достъпа на хора в опасната зона от падане на товари при извършване на
товаро-подемни операции с автокрана.
На 01.08.2008 г. сутринта, групата работници се събрала във фургона на
мястото за ежедневни инструктажи и разпределение на задачите в обекта. Негласно
определеният за бригадир К.М.А. извършил инструктажа, като казал на работниците
„кой къде ще работи” /л. 104 – показания
на св. М.Н./. След това всеки отишъл на посоченото за деня работно място.
Подсъдимият Р.Н. започнал работа с крана. Задачата му била да вдига металните
греди до определеното място в конструкцията. Свид. М.Н. ги връзвал със
специални колани за въжето от върха на стрелата на крана. Подс. Р.Н. вдигал елементите на 14 мера височина, до
съответното място за монтирането им. Подсъдимите П.П. и Х.С. се намирали на
автовишката, където трябвало да укрепят поднесените им от Р.Н. детайли, чрез
заварки в конструкцията. Съгласно разпоредбите на чл. 56а, ал. 2 и ал. 3 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, не се
допуска направляване и придържане на повдигнатите материали с ръце и стоенето
на работещите под товара или в непосредствена близост до него. Товарите се
освобождават от захватните устройства след устойчивото им поставяне на
съответното място.
Около 10,00 часа свидетелят Н. закачил на коланите поредния детайл –
метална греда с размери 100/100/4 см. и дължина 2,94 м., която тежала 36 кг.
Подсъдимият Р.Н. започнал да я повдига с крана. В това време пострадалият М. К.А.
извършвал бояджийска работа на земята, на място над което щяла да премине и да
бъде откачена тази висяща метална греда. От кабината на крана подс. Р.Н. не е
имал видимост към работното място на М.А.. Подс. Р.Н. не успял да прецени до
къде ще стигне върхът на стрелата на крана и да го позиционира на място, от
където да поднесе гредата така, че да има възможност тя да бъде укрепена в
конструкцията, без да се направлява с ръце. Закачената метална греда не
достигнала до точното място за безопасно
освобождаване, а висяла встрани, и над пострадалия М.А.. Подсъдимите П.
и С. се придвижили с платформата до металната греда. Те не изпълнили
задълженията си да я укрепят на конструкцията и тогава да я откачат от колана,
без да я държат на ръце. Прихванали гредата и я откачили. Детайлът останал да
се крепи във въздуха само на ръцете им. О тежестта платформата се разлюляла. П.
и С. изгубили равновесие и изпуснали гредата. Тя паднала към земята, отскочила
от твърдата повърхност и ударила работещият там пострадал М.А.. От удара той
получил тежки, несъвместими с живота травми на главата с остра кръвозагуба, от
които малко след това починал.
Пред съда обяснения дадоха подсъдимите Р.Н. и Х.С.. Подсъдимите В.Д. и П.П.
се възползваха от правото да откажат да дадат обяснения. Хронологията на
събитията от фактическата обстановка не се оспорва от подсъдимите. Всеки един
от тях оспорва това, да е нарушил правилата за безопасни и здравословни условия
на труд, вследствие на което да е настъпилата злополуката. Застъпва се и
становището, че е налице случайно деяние.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин, чрез съпоставка на обясненията на подсъдимите Р.Х.Н. /л. 220 от НОХД № 113/2012 г./ и Х.Ю.С. /л. 220 и 221 от НОХД № 113/2012 г./ с
писмените и гласни доказателства - показанията на свидетелите М.З.Н. /л. 103 – 106 от НОХД № 113/2012 г. и л. 56 –
57, т. І от ДП/, Д.С.А. /л. 106 - 108
от НОХД № 113/2012 г. и л. 60 – 61, т. І от ДП/, С.И.М. /л. 108 – 109 от НОХД № 113/2012 г./, В.С.А.
/л. 110 – 111 от НОХД № 113/2012 г./,
И.Г.В. /л. 148 – 149 от НОХД № 113/2012 г./,
Д.В.Л. /л. 150 от НОХД № 113/2012 г./,
И.И.Т. /л. 218 – 219 от НОХД № 113/2012 г./,
С. Николаев Р. /л. 219 от НОХД № 113/2012
г./, писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие с
дата 01.08.2008 г. и фотоалбум /л. 7 – 16,
т. І от ДП/, копие от договор за строителство /л. 22 – 23, т. І от ДП/, копие от договор с дата 08.05.2007 г. /л. 24, т. І от ДП/, копие от лицензия /л. 25, т. І от ДП/, копие от акт за
първоначален технически преглед /л. 26,
т. І от ДП/, копия от трудови договори и длъжностни характеристики /л. 27 – 38, т. І от ДП/, копие от скица
/л. 39, т. І от ДП/, копие от
инструкция за употреба на защитна каска /л.
40, т. І от ДП/, копие от декларация за съответствие /л. 41, т. І от ДП/, копие от протокол на РУ”СО” Габрово /л. 111 – 116, т. І от ДП/, копие от
протокол за извършена проверка /л. 118 –
121, т. І от ДП/, декларация /л. 122,
т. І от ДП/, копие от уведомително писмо /л. 123, т. І от ДП/, копие от удостоверение /л. 124, т. І от ДП/, копие от акт за разследване на злополука /л. 125 – 127, т. І от ДП/, копие от
протокол за извършен ремонт /л. 128, т. І
от ДП/, копие от удостоверение /л. 129,
т. І от ДП/, копие от ревизионен акт
/л. 130 – 133, т. І от ДП/, копия от
диплома, трудов договор и трудова книжка /л.
139 – 144, т. І от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л. 145 – 147, т. І от ДП/, протокол за
оглед на веществени доказателства и фотоалбум /л. 152 – 158, т. І от ДП/, копие от трудов договор и длъжностна
характеристика /л. 161 – 164, т. І от ДП/,
копие от договор за услуга с автовишка /л.
165, т. І от ДП/, копие от декларация за трудова злополука /л. 212 – 213, т. І от ДП/, копие от протокол
за резултатите от извършено разследване за злополука /л. 214 – 219, т. І от ДП/, копия от длъжностни характеристики и
протоколи за начален инструктаж /л. 8 –
15, т. ІІ от ДП/, копие от договор за услуга с автовишка /л. 16, т. ІІ от ДП/, копие от
споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /л. 17 - 20, т. ІІ от ДП/, копие от
договор за строителство /л. 21 - 24, т.
ІІ от ДП/, копия от заповеди /л. 25 –
26, т. ІІ от ДП/, копия от програмите за ежедневен инструктаж /л. 27 - 57, т. ІІ от ДП/, копия от инструкции
и правила при „Д. констръкшънс” ЕООД /л. 58
– 107, т. ІІ от ДП/, копия от споразумения и декларации /л. 118 – 123, т. ІІ от ДП/, копия от РКО
/л. 124 - 125, т. ІІ от ДП/, копие от
препис – извлечение от акт за смърт /л. 178,
т. ІІ от ДП/, копие от удостоверение за наследници /л. 179, т. ІІ от ДП/, писмо на ТД на НАП С. ***, офис „Сердика” и
справка актуално състояние на всички трудови договори за лицето Х.Ю.С. /л. 99 - 102 от НОХД № 66/2009 г./, заверено
копие от документация по оценка на риска за строеж „Склад за замразени
продукти” гр. Габрово /л. 123 - 193 от
НОХД № 66/2009 г./, удостоверения за наследници /л. 46 от НОХД № 113/2012 г./, удостоверение за актуално състояние
на „Д. констръкшънс” ЕООД /л. 54 от НОХД
№ 113/2012 г./, справка актуално състояние на всички трудови договори за
лицето И.Г.В. /л. 209 от НОХД № 113/2012 г./,
удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, удостоверение за съпруг/а
и родствени връзки, справка актуално състояние на всички трудови договори за
лицето С.И.М., удостоверение за декларирани данни, свидетелство за регистрация
на МПС и удостоверение за застрахователна стойност на автомобил /л. 211 – 217 от НОХД № 113/2012 г./.
От съдебно медицинската експертиза на вещото лице Я.Г.К. /л. 80 - 91, т. І от ДП/, която съдът
възприе като правилна и обоснована се установи, че: при огледа и аутопсията на
трупа на М. К. А., 25 годишен са установени: тежка открита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в голяма разкъсно-контузна рана в теменната област на
главата, кръвонасядане в меките черепни обвивки; хлътнало счупване на черепните
кости в теменната област на главата и множество странични фрактурни линии с
разместване на костните фрагменти в челната и теменно-тилна област, със
засягане и на черепната основа; повърхностно разкъсване на мозъчното вещество в
дясната теменна и челно-слепоочна област /базално/, дифузен масивен кръвоизлив
в меките мозъчни обвивки; кръв в мозъчните стомахчета; кръвоизлив от устата,
носа и лявото ухо, аспирация /вдишване/ на кръв в долните дихателни пътища и
белите дробове. Причина за смъртта на А. е тежката и несъвместима с живота
травма на главата /мозъка/ с остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо след
удара. Уврежданията отговарят да са причинени при много силен удар по теменната
област на главата от масивен тъпоръбест твърд предмет, какъвто съответства да е
металната греда с правоъгълен /квадратен/ профил, иззета при разследването.
Гредата е ударила по теменната част на главата /точка на съприкосновение/ със
страничния ръб в единия си край. Пострадалият е бил в изправено или леко
приведено положение на тялото, с теменната част на главата си насочена нагоре.
При изследването на трупа не са открити увреждания, които да не могат да се
обяснят с посочения механизъм. Не са открити следи от упражнено външно насилие
или борба. Състоянието на трупа отговаря на смърт в посочения по-горе срок, на
местопроизшествието. Само въз основа на данните от аутопсията не може да се
даде пълен и категоричен отговор на въпроса - дали при наличие на защитно
средство /каска/ на главата на пострадалия в момента на удара, би настъпила
смърт. Необходимо е комплексно преценяване на фактите и изчисления на базата на
биомеханични /медицина/ и физични /инженерни науки/ данни и формули.
От експертизата по здравословни и безопасни условия на труд на вещото лице Б.С.Д.
/л. 95 – 103, т. І от ДП/, която
съдът възприе като правилна и обоснована се установи, че: Злополуката е
предизвикана от падането на повдигнатият с автокран метален елемент за монтаж
към металната конструкция от височина около 13 метра, което представлява греда
с профил на кутия с дължина 2,94 м. и тегло 36 кг. и се води като „стенен
водач”. Случилият се на 01.08.2008 година инцидент на посочения обект е
последица от липсата на добра организация при повдигането и монтирането на
метални елементи към металната конструкция на обекта и липсата на надзор и
контрол от страна на работодателя за спазване на изискванията и правилата за
безопасност при този вид дейност, в нарушение на чл. 127 ал. 1 т. 3 и 4, чл.
275 ал. 1, чл. 281 ал. 1 и 2 от КТ и чл. 14,
4 и 16 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Причината
за случилия се на 01.08.2008 година инцидент на обекта се състои в това, че
работниците на подвижната автоплатформа са изпуснали подхванатият от тях
метален елемент, преди да бъде установен на съответното място с помощта на крана.
В случая, работниците на платформата са действали непредпазливо и в нарушение
на правилата и изискванията за безопасен труд поради недостатъчни знания по
безопасност на труда и липса на надзор и контрол върху тяхната работа от страна
на работодателя чрез неговите представители в лицето на техническия
ръководител, бригадира или друго упълномощено лице. В момента на падането на
металната греда /детайл от металната конструкция/ пострадалото лице се е
намирало в района на опасната зона от падане на хора и повдигнати предмети и
товари от крана и е бил без защитна каска на главата в нарушение на чл. 206 в
от Наредба № 7 и чл. 56а ал. 2 от Наредба № 2. Посочените нарушения на
нормативните актове за осигуряването на здравословни и безопасни условия на
труд при преместването и повдигането на метални елементи за изграждане на
металната конструкция на обекта имат организационен характер с косвена
съпричастност към причините на инцидента.
В съдебно заседание, проведено на 30.11.2012 г. вещото лице Д. не успя да
отговори на част от въпросите, зададени от страните, поради което съдът допусна
допълнителна експертизата по здравословни и безопасни условия на труд. От
допълнителната експертиза по
здравословни и безопасни условия на труд на вещото лице Г.П.В. – З. /л. 124 - 131 от НОХД № 113/2012 г./,
която съдът възприе като правилна и обоснована, се установи, че от страна на
краниста - подсъдимия Р.Н. в деня на инцидента има допуснати нарушения, но не
са налице достатъчно доказателства, че същите се намират в пряка и
непосредствена връзка със смъртта на М. К. А.. Конкретните нарушения на
краниста Р.Н. се изразяват в следното: кранистът Р.Н. е управлявал повдигателно
съоръжение /стрелови кран/, което към момента на инцидента е спряно от експлоатация
от органите на ИДТН, поради техническа неизправност и същото не е
пререгистрирано от органите на ИДТН, в нарушение на чл. 46 ал. 1 т. 3 от Закона
за техническите изисквания към продуктите и чл. 50 т. 2 от Наредба за
безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения.
Кранистът Р.Н. е управлявал повдигателно съоръжение /стрелови кран/ с окачен
товар в момент, когато пострадалият се е намирал на мястото на преместване и
поставяне на товара, в нарушение на чл. 42 т. 1 от Наредба за безопасната
експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. Кранистът Р.Н. е
допуснал неправилното установяване /позициониране/ на управлявания от него кран,
като по този начин се налага манипулирането с повдигнат товар да се извършва
ръчно от страна на лицата П.М.П. и Х.Ю.А., в нарушение на чл. 63 ал. 1 и 2 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В
момента на инцидента пострадалият М. К. А. се е намирал в опасната зона под
повдигнатият товар /в случая опасната зона на автовишката – автоплатформата, от
която работниците са манипулирали с гредата/. Вещото лице не може да определи
дали в конкретния случай е имало лице в опасната зона на крана, т.е. дали
периметърът на опасната зона на крана в конкретния случай е покривал периметъра
на опасната зона под повдигнатият товар /респ. опасната зона на
автоплатформата/, в която зона се е намирал пострадалия М. К. А. в момента на
инцидента, тъй като повдигателното съоръжение /стрелови кран/ не е стационарно
и опасната зона се определя за всяко конкретно позициониране на съоръжението на
обекта и за всяко положение на стрелата в зависимост от ъгъла, под който се
подава товара. Лицата П.М.П. – „монтажник на метални конструкции” в „Д. *** и Х.Ю.А.
– „заварчик” в „Д. *** в деня на злополуката 01.08.2008 година са допуснали
редица нарушения, неминуемо довели до трагичния инцидент, а именно: -
извършвайки товаро-подемна операция с тежък елемент от метална конструкция са
допуснали направляването и придържането на повдигнатия товар с ръце; -
допуснали са освобождаването на повдигнатия товар от товарозахващащото
приспособление, преди същият да бъде поставен устойчиво на съответното място от
конструкцията; - извършвали са манипулации с окачен товар в момента, когато
пострадалия се е намирал в близост до мястото на преместване и поставяне на
товара. Управлението на повдигателни съоръжения, представляващи СПО /съоръжения
с повишена опасност/ се урежда със специална правоспособност по реда на
действащите нормативни актове, а в конкретния случай – по реда на Наредба № 1
от 04.03.2002 година за условията и реда за придобиване и признаване на
правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни
кранове и подвижни работни площадки, като за лицата управляващи тези съоръжения
е необходимо да се докаже, че са физически и психически годни да упражняват професията,
преминали задължителното обучение по теория на професията, включващо знания за
устройството, безопасната експлоатация, ремонта, управлението и обслужването на
подвижната работна площадка и изискванията за здравословни и безопасни условия
на труд; както и задължителна практика по управление на крана или подвижната
работна площадка и успешно са издържали изпитите по теория и практика на
професията. Недопускането на неправоспособен персонал да управлява автовишката
/автоплатформа/ би минимизирало рисковете при работа с конкретното съоръжение.
Неправоспособността им в случая се намира в косвена съпричастност със смъртта
на лицето М. К. А., тъй като в деня на инцидента работниците са инструктирани
за конкретната работа, която ще изпълняват, но същите са допуснати до работа,
свързана с използването на техническо съоръжение, създаващо специфична опасност
за живота и здравето, без да са положили изпит по правилата за осигуряване на
ЗБУТ /в нарушение на чл. 281, ал. 2 от КТ/, като същите са управлявали
повдигателно съоръжение, представляващо СПО /съоръжение с повишена опасност/ по
незаконно разпореждане на неоправомощено длъжностно лице /съгласно чл. 16, т. 6
от Наредба № 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи/. В
случая, всички лица отговорни за безопасното изпълнение на работата /като
технически ръководители на обекта и/или бригадира, така и операторите на
строителните машини/ е следвало да преустановят неправилното манипулиране с
повдигнатия товар и да предотвратят в конкретната ситуация създаваща се
опасност за живота и здравето на работещите. В конкретния случай не може да
бъде персонифицирана отговорността за инцидента, тъй като са налице редица
нарушения на нормите и правилата за ЗБУТ, както от страна на упълномощените
длъжностни лица, така и от страна на изпълнителите на работата. Всички те, със
своите действия или бездействие са допуснали да настъпят уврежданията,
несъвместими с живота. При друго положение и начин на работа с автовишката
/автоплатформа/ е можело да се избегне инцидента. Непосредствените и преки
предпоставки за инцидента във връзка с неправилните действия в начина на работа
са описани подробно от вещото лице в т. 4 от констативната част на
експертизата. В т. 4 от констативната част на експертизата е посочено, че като
непосредствени преки предпоставки за инцидента може да се посочат следните
неправилни действия в начина на работа: - придръпване, придържане с ръце и
последващо предварително освобождаване на повдигнатия товар от
товарозахващащото приспособление, докато същият не е установен устойчиво на
съответното място от конструкцията от страна на лицата П.П. и Х.А.. Същите не
са спазили и инструкцията за безопасна работа на височина от Програма за
ежедневен инструктаж, утвърдена от работодателя, в нарушение на чл. 28 т. 1 от
Наредба 2 от 22.03.2004 година. – изпълняване на незаконни разпореждания на
лице, устно определено за бригадир и предприемане на действия по управление на
повдигателно съоръжение, представляващо съоръжение с повишена опасност от
страна на лицата П.П. и Х.С., без същите да притежават необходимата
правоспособност в противоречие с изискванията за правилна и безопасна експлоатация
на повдигателното съоръжение – автовишка, и в нарушение на чл. 28, т. 4 от
Наредба 2 от 22.03.2004 година. – извършване на дейности в опасната зона под
повдигнат товар от страна на пострадалия М. К. А., в нарушение на чл. 19 от
Наредба № 12 от 30.12.2005 година за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи. – недостатъчен
контрол и допускане присъствието на лице /в случая пострадалия/ в опасната зона
под повдигнатия товар от страна на изпълнителя на конкретните СМР - „Д. *** /в
нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труд и чл. 206в, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 година за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване/. Отговорността за грубото нарушаване на
правилата и нормите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване носят не само
конкретните изпълнители на работата, но и упълномощените длъжностни лица, на
които е възложено управлението на трудовите процеси, и които следят за
спазването на изискванията на ЗБУТ. Автовишката /автоплатформата/ се
класифицира като повдигателно съоръжение и по смисъла на чл. 32 от Закона за
техническите изисквания към продуктите представлява съоръжение с повишена
опасност. Изводите на вещото лице Г.П.В. – З..не противоречат на тези,
направени в заключението на Б.С.Д., а само допълват неговите констатации.
В съдебно заседание, на основание чл. 284 от НПК съдът предяви на подсъдимите
и свидетелите веществените доказателства – 1 брой „Книга за ежедневен
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана”, 1 брой
„Книга за ежедневен инструктаж”, 1 брой „Книга за инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана”, 1 брой „Книга за инструктаж на
работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана” и 1 брой „Книга за начален инструктаж”, 2 броя
колани, 1 брой червена каска, изсъхнало червено вещество, открито и иззето чрез
изстъргване от единия край на металната греда и червено вещество, иззето с
марлен тампон от открито червено петно на земята. От изявленията им се
установи, че това са книгите за инструктаж, водени при „Д. констръкшънс” ЕООД
на обект строеж на „Склад за замразени продукти” гр. Габрово. Двата броя колани
са тези, на които свид. М.Н. е закачил металната греда тип стенен водач”, и от
които подсъдимите П.П. и Х.С. са откачили гредата, преди тя да падне. Каската е
като тези, с които работниците са разполагали на обекта и каквато е следвало да
носи на главата си пострадалия М. К. А..
При така установената по несъмнен начин
фактическа обстановка, съдът прие следното от правна
страна :
Относно подсъдимите П.М.П. и Х.Ю.С.:
Тъй като фактическите и субективните елементи при деянията на тези двама
подсъдими са сходни, съдът разглежда съвкупно доводите за виновното им
поведение.
След като на 01.08.2008 г., около
10,00 часа в гр. Габрово, на новостроящ се обект на ул. „Индустриална” № 18,
при независимо съпричиняване с подсъдимия Х.Ю.С., по непредпазливост причинил
смъртта на лицето М. ***, с ЕГН **********, поради незнание и немарливо
изпълнение на правно регламентираната строително – монтажна дейност,
представляваща източник на повишена опасност, която нямал право да упражнява –
в нарушение на чл. 56а, ал. 2 и 3 от Наредба № 2 - освободил гредата от
захватното устройство, преди да бъде поставена устойчиво на съответното място в
конструкцията и я придържал и направлявал с ръце, изпуснал я от 14 метрова
височина и при падането й на земята ударила по главата намиращият се отдолу
пострадал М.А. и му причинила несъвместими с живота травми на главата и силна
кръвозагуба, от които той починал, действайки при форма на вина – непредпазливост
/небрежност/, подсъдимият П.П. е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъпление по чл. 123, ал. 2 от НК, в
извършването на което съдът го призна за виновен.
След като на 01.08.2008 г., около 10,00 часа в гр. Габрово, на новостроящ
се обект на ул. „Индустриална” № 18, при независимо съпричиняване с подсъдимия П.М.П.,
по непредпазливост причинил смъртта на лицето М. ***, с ЕГН **********, поради
незнание и немарливо изпълнение на правно регламентираната строително –
монтажна дейност, представляваща източник на повишена опасност, която нямал
право да упражнява – в нарушение на чл. 56а, ал. 2 и 3 от Наредба № 2 - освободил
гредата от захватното устройство, преди да бъде поставена устойчиво на
съответното място в конструкцията и я придържал и направлявал с ръце, изпуснал
я от 14 метрова височина и при падането й на земята ударила по главата
намиращият се отдолу пострадал М.А. и му причинила несъвместими с живота травми
на главата и силна кръвозагуба, от които той починал, действайки при форма на
вина – непредпазливост /небрежност/, подсъдимият Х.С. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 123,
ал. 2 от НК, в извършването на което съдът го призна за виновен.
Несъстоятелни са твърденията на защитниците, че било налице „случайно
деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. При случайно деяние липсва виновно
поведение, тъй като деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последи. В случая, подсъдимите П. и С. са били
длъжни по силата на нормативен акт - чл. 56а, ал. 2 и 3 от Наредба №
2/22.03.2004 г. да предвидят опасността от действията си. Нормативните правила
забраняват направляване или придържане на повдигнатите материали с ръце, както
и освобождаване на товарите от захватните устройства преди те да бъдат
поставени устойчиво на съответното място. В нарушение на тези правила, както П.,
така и колегата му С. са взели решение да освободят металната греда от
коланите, преди тя да бъде поставена устойчиво в конструкцията, да я придържат
на ръце и да маневрират с нея, което е довело до изпускането й. Налице е
причинна връзка между тези действия и смъртта на М.А.. Ако подсъдимите П. и С.
бяха спазили горните нормативни правила, изпускането на гредата щеше да е
невъзможно. Закрепената устойчиво в конструкцията греда няма как да падне. По
тези съображения считаме, че становището за наличие на случайно деяние е
неоснователно.
Защитниците на подсъдимите П. и С., както и окръжния прокурор считат, че
основна вина за настъпилата злополука има кранистът Р.Н., който не поднесъл
гредата по правилния начин /така, че тя
да попадне устойчиво в конструкцията/ и това довело до падането й на
земята. Тази позиция също не намира подкрепа в събраните по делото
доказателства. Неправилно подаване на товарите е възможно да се случи във всеки
един момент на производствения процес. То може да се дължи на неправилна
преценка за траекторията на товара, липса на необходимото пространство или
разстояние, липса на добра видимост, дори и на недостатъчен опит за справяне в
ситуацията. При такава ситуация, монтажниците са били длъжни да откажат
манипулацията, да поискат от краниста повторно поднасяне на елемента по
правилния начин, да поискат преместване на крана за осигуряване на необходимата
дистанция, ако е нужно дори да преустановят работа и да обсъдят с колегите си от
бригадата безопасното поднасяне и влагане на детайла в конструкцията. Задължение
на краниста е да поднесе товара по правилния начин. Но това неправилно
поднасяне няма връзка със самостоятелното решение на подсъдимите П. и С., в
нарушение на Наредба № 2/22.03.2004 г., да придържат товара с ръце и да го
освобождават от захватните устройства, когато е във въздуха. Както казва сам
подсъдимият Х.С. /л. 220/ „Рискувахме, защото не можахме да върнем обратно
гредата”. Действията на краниста Н. нямат връзка със самостоятелно поетия
„риск” от монтажниците и съответно няма причинна връзка между поведението на Р.Н.
и настъпилата злополука. Последиците на престъплението нямаше да настъпят, ако П.
и С. бяха отказали работа с неправилно подадената греда и бяха поискали нова
манипулация с крана. В този смисъл е и заключението на вещото лице Г.П.В. – З..
В точка едно от заключителната част се сочи: „От страна на краниста -
подсъдимия Р.Н., в деня на инцидента има допуснати нарушения, но не са налице
достатъчно доказателства, че същите се намират в пряка и непосредствена връзка
със смъртта на М. К. А.”. Този извод се гради на обстоятелството, че кранистът
действително е направил технологична грешка, която обаче е била поправима. Но
решението за извършване на опасните и незаконосъобразни действия е взето
самостоятелно от монтажниците, и падането на гредата се дължи именно на тези техни
действия. Следва извод, че професионалната грешка на Р.Н. не се намира в пряка
причинна връзка със смъртта на М.А..
В хода на съдебните прения защитниците изразиха становище, че е налице
съпричиняване, като вина за настъпилия инцидент има и самия пострадал М. К. А..
Безспорно е, че М.А. също е нарушил правилата за безопасност, което е допринесло
за настъпване на злополуката. Чл. 56а, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г.
забранява както придържането на повдигнатите материали с ръце, така и „стоенето на работещите под товара или в
непосредствена близост до него”. Последната забрана е нарушена от
пострадалия. При спазването на тази забрана, инцидент нямаше да настъпи. Без
значение е, че тъй наречения „бригадир” К.А. е изпратил сина си в конкретния
ден, да работи именно на това място. М.А. е можел да откаже изпълнението на
тази „заповед”, тъй като изхожда от лице, което няма правомощия да я издава /К.А. не е бригадир, а е заварчик/ и
освен това, заповедта противоречи на нормативен акт – Наредба № 2. Действията на
пострадалия А. са в нарушение и на чл. 19 от Наредба № 12 от 30.12.2005 година
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи. М.А. е бил и без защитна каска на главата, в
нарушение на чл. 206 в от Наредба № 7 и чл. 56а ал. 2 от Наредба № 2, макар
експертите да не се ангажираха със становище, дали предпазната каска би
предотвратила настъпването на злополуката. Поведението на пострадалия обаче не
оневинява престъпната небрежност на П.П. и Х.С., а единствено следва да се
вземе предвид при реализиране на наказателната отговорност.
Налице са квалифициращите обстоятелства по ал. 2 на чл. 123
от НК. Управлението на автовишката спада към дейността по ал. 1, която
подсъдимите П. и С. не са имали право да упражняват. В заключението на вещото лице Г.П.В. – З. се сочи, че автовишката
/автоплатформата/ се класифицира като повдигателно съоръжение и по смисъла на
чл. 32 от Закона за техническите изисквания към продуктите представлява
съоръжение с повишена опасност. Една от причините за инцидента е изпълняване на
незаконни разпореждания на лице, устно определено за бригадир и предприемане на
действия по управление на повдигателно съоръжение, представляващо съоръжение с
повишена опасност от страна на лицата П.П. и Х.С., без същите да притежават
необходимата правоспособност, в противоречие с изискванията за правилна и
безопасна експлоатация на повдигателното съоръжение – автовишка и в нарушение
на чл. 28, т. 4 от Наредба 2 от 22.03.2004 година. Управлението на повдигателни
съоръжения, представляващи СПО /съоръжения с повишена опасност/ се урежда със
специална правоспособност по реда на действащите нормативни актове, а в
конкретния случай – по реда на Наредба № 1 от 04.03.2002 година за условията и
реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии
по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, като за
лицата управляващи тези съоръжения е необходимо да се докаже, че са физически и
психически годни да упражняват професията, преминали задължителното обучение по
теория на професията, включващо знания за устройството, безопасната
експлоатация, ремонта, управлението и обслужването на подвижната работна
площадка и изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Съдът
изцяло възприема този експертен извод. Безспорно, инцидент не би настъпил, ако
гредата не беше изпусната от 13 метровата височина, осигурена от автовишката –
съоръжение с повишена опасност, за управлението на което се изисква специална
правоспособност. От обясненията на подс. Х.С. става ясно, че същият ден той и
колегата му П. са маневрирали със съоръжението. На л. 220 и 221 подс. С. казва
„Когато я подаде гредата, ние поемаме гредата и се завъртяхме с автовишката,
поемаме гредата на ръка, а не трябва... Първо я издърпахме от тези кръстачки и
я слагаме на автовишката и тогава се завъртяхме и товарът взе силата ни и падна...
ако не бяхме се завъртели от тежестта, вътре в обекта щеше да падне гредата”. Видно
е, че неправилните действия върху автовишката от необучените да работят с нея П.
и С. е в пряка връзка с изпускането на металната греда и настъпилата злополука.
От субективна страна деянията на П. и С. са извършени непредпазливо, при
форма на вината - небрежност. Двамата подсъдими нито са искали, нито са
предвиждали настъпването на тази последица, но са били длъжни и са могли да ги предвидят.
Задължението им произтича от нарушените в процеса на работата нормативни актове
за безопасност.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като
води до увреждане на правно защитен обект – личността.
Индивидуализация на наказанието на П.М.П.:
При определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимия П.П. престъпление,
съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: Ниска степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му съдебно минало;
Добрите характеристични данни за личността на извършителя; Тежкото му
материално положение; П. съдейства за издирване на обективната истина, като
дава обяснения по време на досъдебното производство; Отчита се фактът, че за настъпване
на инцидента е допринесло и виновното поведение от страна на пострадалия М.А.,
който в нарушение на чл. 56а, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. и чл. 19 от
Наредба № 12 от 30.12.2005 г. е стоял в непосредствена близост до товара. Като
отегчаващо вината обстоятелство се отчете високата степен на обществена
опасност на самото деяние, с оглед настъпилия резултат и възможността, от
неправилното боравене с автовишката да пострадат и самите подсъдими.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината такива. Наказание
съответно на минимума, предвиден в разпоредбите на чл. 123, ал. 2 от НК /редакция ДВ, бр. 26/1968 г./ би било
достатъчно за превъзпитание на дееца и изпълнение на превантивната функция.
Предвид изложеното, съдът осъди подсъдимия П.П. на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Наказанието е определено при съобразяване разпоредбите на чл. 2, ал. 1
и ал. 2 от НК. Към 2008 г. е била в действие разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от НК /редакция ДВ, бр. 26/1968 г./,
като предвиденото наказание е от една до
пет години лишаване от свобода. При сега действащия чл. 123, ал. 2 от НК /редакция ДВ, бр. 26/2010 г./
предвиденото наказание е от две до осем години лишаване от свобода. По
правилата на чл. 2, ал. 2 от НК, по-благоприятен е законът, действал към
момента на деянието.
Подс. П.П. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на една година
/т. е. по-малко от три години/. Съдът намери, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да
изтърпи наказанието. Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на подс. П.П. са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй
като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
По отношение на подс. П.П. са неприложими разпоредбите на чл. 78а от НК,
тъй като с деянието е причинена смърт. Действащият към момента на деянието
текст на чл. 78а, ал. 6 от НК /ДВ бр.
75/2006 г./ не позволява освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, когато с деянието е причинена смърт. Сегашната
разпоредба на чл. 78а, ал. 7 от НК /ДВ
бр. 26/2010 г./ е в същия смисъл.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия П.П. наказание ще бъдат
постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на действащите
нормативни правила за безопасност и хигиена на труда от страна на подсъдимия.
Индивидуализация на наказанието на Х.Ю.С.:
При определяне размера на наказанието за извършеното от подсъдимия Х.С.
престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: Ниска
степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, предвид чистото му
съдебно минало; Добрите характеристични данни за личността на извършителя;
Тежкото му материално и семейно положение; С. съдейства за издирване на
обективната истина, като дава подробни обяснения по време на досъдебното и
съдебното производство; Отчита се фактът, че за настъпване на инцидента е
допринесло и виновното поведение от страна на пострадалия М.А., който в
нарушение на чл. 56а, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. и чл. 19 от Наредба №
12 от 30.12.2005 г. е стоял в непосредствена близост до товара. Като отегчаващо
вината обстоятелство се отчете високата степен на обществена опасност на самото
деяние, с оглед настъпилия резултат и възможността, от неправилното боравене с
автовишката да пострадат и самите подсъдими.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината такива. Наказание
съответно на минимума, предвиден в разпоредбите на чл. 123, ал. 2 от НК /редакция ДВ, бр. 26/1968 г./ би било достатъчно
за превъзпитание на дееца и изпълнение на превантивната функция. Предвид
изложеното, съдът осъди подсъдимия Х.С. на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Наказанието е определено при съобразяване разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2
от НК. Към 2008 г. е била в действие разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от НК /редакция ДВ, бр. 26/1968 г./, като
предвиденото наказание е от една до пет години лишаване от свобода. При сега
действащия чл. 123, ал. 2 от НК /редакция
ДВ, бр. 26/2010 г./ предвиденото наказание е от две до осем години лишаване
от свобода. По правилата на чл. 2, ал. 2 от НК, по-благоприятен е законът,
действал към момента на деянието.
Подс. Х.С. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на една година
/т. е. по-малко от три години/. Съдът намери, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият да
изтърпи наказанието. Поради изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на подс. Х.С. са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй
като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства.
По отношение на подс. Х.С. са неприложими разпоредбите на чл. 78а от НК,
тъй като с деянието е причинена смърт. Действащият към момента на деянието
текст на чл. 78а, ал. 6 от НК /ДВ бр.
75/2006 г./ не позволява освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, когато с деянието е причинена смърт.
Сегашната разпоредба на чл. 78а, ал. 7 от НК /ДВ бр. 26/2010 г./ е в същия смисъл.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия Х.С. наказание ще бъдат постигнати най-ефективно
целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на действащите
нормативни правила за безопасност и хигиена на труда от страна на подсъдимия.
Относно подсъдимия Р.Х.Н.:
Престъпление
е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона
за наказуемо. За престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК отговаря този, който
причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или
друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност. Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху
прокурора и разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.
Безспорно,
подсъдимият Р.Н. е нарушил нормативни правила, свързани с изпълнение на
служебните му задължения. Видно от заключението на вещото лице Г.П.В. – З.,
кранистът Р.Н. е управлявал повдигателно съоръжение /стрелови кран/, което към
момента на инцидента е спряно от експлоатация от органите на ИДТН, поради
техническа неизправност и същото не е пререгистрирано от органите на ИДТН в
нарушение на чл. 46 ал. 1 т. 3 от Закона за техническите изисквания към
продуктите и чл. 50 т. 2 от Наредба за безопасната експлоатация и технически
надзор на повдигателни съоръжения. Кранистът Р.Н. е управлявал повдигателно
съоръжение /стрелови кран/ с окачен товар в момент когато пострадалият се е
намирал на мястото на преместване и поставяне на товара в нарушение на чл. 42
т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни
съоръжения, макар от своята позиция да не е имал видимост към това място. Кранистът
Р.Н. е допуснал неправилното установяване /позициониране/ на управлявания от
него кран, като по този начин се налага манипулирането с повдигнат товар да се
извършва ръчно от страна на лицата П.М.П. и
Х.Ю.А.. С тези изводи на експерта съдът се съгласява изцяло.
Абсурдно
е обаче твърдението на прокурора, че подс. Р.Н. е извършил нарушение на чл.
56а, ал. 2 и 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Разпоредбите гласят: Ал. 2 – Не се допуска направляване или
придържане на повдигнатите материали с ръце и стоенето на работещите под товара
или в непосредствена близост до него. Ал. 3 – Товарите се освобождават от
захватните устройства след устойчивото им поставяне на съответното място. При
всички случаи, адресати на тези забрани са лицата, които извършват съответните
манипулации по приемане и освобождаване на товара. В конкретната ситуация, това
са монтажниците. Кранистът не закача и не приема товара, нито го освобождава,
нито има възможност да го направлява и придържа с ръце, за да бъде адресат на
забраната. Затова Р.Н. няма как да е нарушил чл. 56а, ал. 2 и 3 от Наредба № 2
от 22.03.2004 г., както е записано в обвинителния акт.
Кранистът
Р.Н. е извършил неправилна професионална преценка за подаването на елемента
така, че той да бъде устойчиво поставен в конструкцията, без да се налага направляването
му до съответното място с ръце. Това е погрешното действие на Н., но то не е в
пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Изпускането на гредата, падането й
на земята и ударът по главата на М.А. са в
пряка причинна връзка с последващите действия и погрешни преценки на
подсъдимите П. и С., които са действали в нарушение на нормативните правила.
До
момента, в който гредата е стояла във въздуха, захваната за коланите, пряка опасност
от злополука не е имало, дори и при факта, че М. К. А. е стоял в близост до повдигнатия
товар. Допуснатата от Р.Н. грешка при
подаването е била поправима. Монтажниците са установили, че „разстоянието не
стига” и гредата не може да бъде поставена директно върху конструкцията и
заварена, след което да бъдат освободени и захватните устройства. Елементът е
можел да бъде доставен до конструкцията само с помощта на ръчното му
направляване, което е забранено от чл. 56а, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004
г. Видно от обясненията на Х.С. /л. 221/ и двамата монтажници на автовишката са
знаели за забраната. Това е бил моментът, в който С. и П. е следвало да откажат
манипулация с товара, да поискат повторно, правилно подаване на товара, и дори
да преустановят работа и да обсъдят ситуацията с колеги и компетентни лица, с
цел избягване на злополука и нарушаване на нормативните правила за безопасност.
Вместо това, „рискувайки” и нарушавайки правилата, С. и П. са предприели
освобождаване на товара от захватните устройства, поемане на тежестта му с ръце,
недопустимо слагане на товара върху автовишката и в крайна сметка изпускането
му, при което следва удар върху главата на пострадалия. Това не би се случило,
ако въпреки погрешното подаване на гредата, същата беше останала на коланите до
вземане на адекватно решение за повторното й поднасяне и устойчиво закрепване.
По тази причина вещото лице Г.П.В. – З. е стигнало до извод, че „от страна на краниста - подсъдимия Р.Н. в
деня на инцидента има допуснати нарушения, но не са налице достатъчно
доказателства, че същите се намират в пряка и непосредствена връзка със смъртта
на М. К. А.” – извод, с който съдът изцяло се съгласява и обосновава с
изложените по-горе доводи.
Настоящият състав на ОС Габрово не може да направи дори и предположение за
извършено престъпление по чл. 123 от НК от страна на подсъдимия Р.Н.. Съдът
признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения. В производството по
НОХД № 113/2012 г. не се доказа по несъмнен начин, че на 01.08.2008 г., около
10,00 часа в гр. Габрово, на новостроящ се обект на ул. „Индустриална” № 18
подсъдимия Р.Н. по непредпазливост да е причинил смъртта на лицето М. ***, с
ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на правно регламентираната
строително – монтажна дейност, представляваща източник на повишена опасност –
не поднесъл металната греда към подсъдимите П. и С. така, че тя да попадне
устойчиво на мястото си и да бъде укрепена, без да се налага те да я държат и
да я направляват във въздуха на ръце, в нарушение на чл. 56а, ал. 2 и 3 от
Наредба № 2, в резултат на което те я прихванали с ръце, изпуснали я от 14
метрова височина и при падането на земята ударила по главата намиращият се
отдолу пострадал М.А. и му причинила несъвместими с живота травми на главата и
силна кръвозагуба, от които той починал, с което да е извършил престъпление по
чл. 123, ал. 1 от НК, поради което го призна за невинен и оправда по така
повдигнатото му обвинение.
Относно подсъдимия В.Г.Д.:
Престъпление
е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона
за наказуемо. За престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК отговаря този, който
причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или
друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност. Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху
прокурора и разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/.
Обвинението
твърди, че В.Д., в качеството си на работодател е причинил смъртта на М.А.,
чрез действия и бездействие, разграничени в четири пункта:
– Не спазил изискванията на чл. 281, ал. 2 от КТ и чл. 14, ал. 1 от Наредба
№ 3, като не извършил обучение и не провел изпит по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана с работниците, работата на което е свързана с
използване, обслужване и поддържане на машини и други съоръжения, както и с
работниците, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота
им;
- Допуснал подсъдимите П.П. и Х.С. да управляват подвижна автоплатформа,
която е съоръжение с повишена опасност, без да са положили успешно изпит по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд, в
нарушение на чл. 281, ал. 3 от КТ и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3.
- Не е упражнил и осъществил ефективен контрол за извършване на работата
без риск за здравето и по безопасен начин при подема и монтажа металните
елементи към металната конструкция, в това число и изпуснатата от работниците
греда, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗЗБУТ.
- В нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № 2 не взел никакви мерки за
осигуряване на необходимата сигнализация с предупредителни знаци и табели за
ограничаване достъпа на хора в опасната зона от падане на товари при извършване
на товаро-подемни операции с автокрана.
На първо място ще посочим, че нарушението на чл. 39, ал. 1 от Наредба №
2/22.03.2004 г. /четвърти пункт от
диспозитива на ОА/ не се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Действително, подс. В. Дякон не е изпълнил
задълженията си да осигури сигнализация с предупредителни знаци и табели за
ограничаване достъпа на хора в опасната зона от падане на товари при извършване
на товаро-подемни операции с автокрана. Горното обаче би имало значение, ако
беше пострадал външен човек, който не знае, че в района се извършват опасни
строително – монтажни работи. След като няма такива предупредителни табели и
знаци, преминаващите покрай обекта не биха разбрали, че попадат в опасна зона,
могат да преминат под товара и да пострадат. Случаят не е такъв. Пострадалият М.А.
е член на строителната бригада. Присъствал е на сутрешния инструктаж, запознат
е с работата по монтажа, която ще се извършва през деня, включително и
манипулациите с крана и автовишката. Тези работни функции са разпределени от
неговият баща, който го е изпратил да работи на конкретното място. По тази
причина, М.А. не се е нуждаел от сигнализация с предупредителни знаци и табели,
за да узнае, че застава в близост до опасен товар, още повече, че за него
действа и забраната на 56а, ал. 2 от същата Наредба № 2. В потвърждение, че
предупредителните знаци и табели се отнасят за останалите граждани, а не за
работниците, е текста на чл. 39, ал. 1, изречение второ от Наредба №
2/22.03.2004 г. – „В тези зони се
забранява достъпът на външни лица на най малко 5,0 м. от вертикалата на
повдиганите товари”. Това е същата разпоредба, която в изречение първо
предвижда сигнализация. Ето защо, липсата на предупредителни табели и знаци не
е в причинна връзка със смъртта на М.А..
Останалите три пункта от обвинението касаят „допускането” на подсъдимите П.
и С. на автовишката /съоръжение с повишена опасност/, без да имат съответната
квалификация и без да са положили изпит. Преди всичко, следва да се направи
разграничение между „работодател” по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ и
качеството на „работодател”, употребено в ОА. В административно-наказателното
право санкции са предвидени за работодателя, който в повечето случаи е търговец
– ЕТ или ЮЛ. В наказателното право отговорността е лична. Необходимо е да се
изследва субективното отношение на дееца към общественоопасния характер и
общественоопасните последици на деянието, т.е. неговата вина. При непредпазливо
извършените деяния /форма „небрежност”/, деецът не желае и не предвижда
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Следва да се съгласим със становището на адв. Н., че В.Д. е предприел
всички мерки за осигуряване на ефективен контрол за извършване на работата без
риск, които законът изисква, поради което нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от
ЗЗБУТ няма. Издадени са съответните инструкции и правила за безопасна работа и
са изготвени програми за инструктажа при всеки вид строителна дейност /л. 58 – 107, т. ІІ от ДП/. Книгите за
инструктаж /веществени доказателства по
делото/ са попълвани редовно. Работниците са полагали подписи в тях, което
означава, че инструктажите са действително проведени. На обекта е назначен
главен инженер – свид. В.А., който освен технически функции има и контролни
функции по спазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд.
Освен това, в „Д. констръкшънс” ЕООД има назначен и експерт по безопасни и
здравословни условия на труд – свид. И.В., която е издавала заповеди във връзка
с безопасността за всеки един обект на фирмата, включително и за обект „Склад
за замразени продукти” в гр. Габрово на ул. „Индустриална” № 18. С горното, В.Д.
е изпълнил всички нормативни изисквания за осъществяване на ефективен контрол
за извършване на работата без риск. По делото не се сочат други мерки за
ефективен контрол, които Д. да е пропуснал да предприеме. Не се срещат такива и
в обсъдените нормативни актове, свързани с безопасността на труда. В случая не
се коментират и допълнително предприетите мерки за безопасност от възложителя
„Кордеел – България” ЕАД, тъй като те са извън професионалната компетентност на
подс. Д.. Поради изложеното, твърдението за неосъществен контрол за извършване
на работа без риск /пункт три от ОА/ се
явява недоказано.
Основателни са възраженията на адв. Н. и, че при „Д. констръкшънс” ЕООД не
се намират машини и други съоръжения с повишена опасност, по смисъла на чл.
281, ал. 2 от КТ и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/14.05.1996 г., което да налага
допълнителен инструктаж, обучение и
изпит на работници за работа с такива машини. Намиращата се на обекта автовишка
е наета от лице с имената П.Т.Р. /договор
на л. 16, т. ІІ от ДП/. В раздел І, т. 2 от договора изрично е записано, че
„Автовишката се предоставя заедно с един
или повече правоспособен водач..”, а в раздел ІІІ, т. 2 от договора е
уредено задължението на „изпълнителя” Р. да „осигури втори оператор, в случай, че се налага работа в повече от
установеното работно време без прекъсване”. Горното говори за убеждението
на В.Д., че автовишката няма да се ползва от негов оператор т. е. негов
работник. Опасните манипулации и дейности, изискващи специално обучение ще
бъдат извършвани от оператори на изпълнителя – лица, предоставени от П.Р.. В
длъжностните характеристики на монтажника П.П. /л. 32, т. І от ДП/ и заварчика Х.С. /л. 38, т. І от ДП/ също не е уредено задължение за работа с машини
и съоръжения, представляващи източник на повишена опасност и изискващи
специално обучение. Работа със създаващи риск машини и съоръжения не се
упоменава и трудовите договори на П. и С.. По делото няма други доказателства,
от които да се установи, че В.Д. е имал намерение да възлага конкретно на П. и С.
работа с машини, представляващи източник на повишена опасност, за които са
нужни обучение и изпит. Твърденията на обвинението за извършени от подсъдимия Д.
нарушения на чл. 281, ал. 2 от КТ и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/14.05.1996 г. /пункт първи от ОА/ също са недоказани.
От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че
работниците на обекта са считали себе си за „бригада”, а К.М.А. са свой
„бригадир”, тъй като той им се обадил и „уредил” назначението на работа. В
своите показания на л. 103 и 104 от делото свид. Н. /монтажник/ казва: „К.А.
дойде една вечер и каза, че събира хора за работа... Оформи се нещо като
бригада... Подписвахме се в книгата, която е за инструктажи. К. ни караше да се
подпишем, това да не правите, онова да не правите, за да няма инциденти...
Сутринта К., като бригадир, на нас ни каза кой къде ще работи.. двамата, Х. и П.
бяха горе на вишката”. В своите показания на л. 106 и 107 от делото свид. Д.А. казва:
„К. събираше монтажници, и аз се включих и аз с него... Инструктаж, К. беше
разпределил работата кой какво да прави. К. се явява като бригадир. Той ни
намери тази работа, той ни е бригадир... Инструктажът беше кой каква работа ще
върши.. идвали са Д. и неговите хора да ни инструктират... Имаше си технически
ръководител от фирмата в С., фирмата е „Д. Констръкшън”. В. беше технически
ръководител на обекта. Той даваше указания за безопасност на работа”. Функциите
на „бригадир”, които е изпълнявал К.А. се потвърждават и от обясненията на
подсъдимите Р.Н. и Х.С.. Видно е, че работниците са били респектирани от
авторитета на К.А., считали са го за компетентен, сутрин са чакали той да им
каже какво и къде да вършат, пренебрегвайки това, че той е нает като „заварчик”
и няма такива правомощия.
По делото няма данни подс. В.Д. да е възлагал на К.А. ръководни функции по
разпределението на работата в обекта. Няма данни Д. да е разпоредил на П.П. и Х.С.
да работят на автовишката или поне да е уведомен за това обстоятелство. Ясно е,
че качването на П. и С. на опасното съоръжение и маневрирането с него, е плод
на „вътрешна организация” на работната група, за която вътрешна организация
собственикът на „Д. констръкшънс” ЕООД не е бил уведомен. При това положение,
няма как Д. да е „допуснал” двамата работници на автоплатформата, за което е
обвинението по пункт 2 от ОА. Фактът, че К.А. е изпратил П. и С. на автовишката
не извинява собственото им виновно поведение. Те са знаели, че нямат
необходимата квалификация за работа с такова съоръжение, поради което е
следвало да откажат изпълнение на незаконната заповед, издадена устно от
заварчика К.А.. Поради изложеното считаме, че подс. В.Д. нито е предвиждал,
нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Както от обективна, така и от субективна страна, твърденията на
обвинението за извършени от подсъдимия Д. нарушения на чл. 281, ал. 3 от КТ и
чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3/14.05.1996 г. /пункт
втори от ОА/ също са недоказани.
В производството по НОХД № 113/2012
г. не се доказа по несъмнен начин, че на 01.08.2008 г., около 10,00 часа в гр.
Габрово, на новостроящ се обект на ул. „Индустриална” № 18 В.Д. по
непредпазливост да е причинил смъртта на лицето М. ***, с ЕГН **********,
поради немарливо изпълнение на правно регламентираната строително – монтажна
дейност, представляваща източник на повишена опасност:
– В качеството си на работодател не
спазил изискванията на чл. 281, ал. 2 от КТ и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3,
като не извършил обучение и не провел изпит по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана с работниците, работата на което е свързана с използване,
обслужване и поддържане на машини и други съоръжения, както и с работниците,
заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им;
- В същото качество допуснал подсъдимите П.П. и Х.С. да управляват подвижна
автоплатформа, която е съоръжение с повишена опасност, без да са положили
успешно изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
за труд, в нарушение на чл. 281, ал. 3 от КТ и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3.
- В същото качество не е упражнил и осъществил ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин при подема и
монтажа металните елементи към металната конструкция, в това число и
изпуснатата от работниците греда, в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 и 7 от
ЗЗБУТ.
- В същото качество, в нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № 2 не взел никакви
мерки за осигуряване на необходимата сигнализация с предупредителни знаци и
табели за ограничаване достъпа на хора в опасната зона от падане на товари при
извършване на товаро-подемни операции с автокрана,
в резултат на което от подсъдимите П. и С. била изпусната от 14 метрова
височина метална греда, ударила работещият отдолу М.А. и това причинило
несъвместими с живота травми на главата и силна кръвозагуба, от които той
починал, с което да е извършил престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, поради
което го призна за невинен и оправда по така повдигнатото му обвинение.
Относно ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От
изложената по-горе фактическа обстановка, установена по несъмнен и категоричен
начин е видно, че подсъдимите П.М.П. и Х.Ю.С. са осъществили описаното в
обвинителния акт деяние. Налице са и условията за ангажиране на гражданска им отговорност
по чл. 45 от ЗЗД. С противоправното си, виновно поведение, при независимо
съпричиняване, П. и С. по непредпазливост са причинили смъртта на М. ***,
вследствие на незнание и немарливо изпълнение на правно регламентираната
строително – монтажна дейност, представляваща източник на повишена опасност,
която не са имали право да упражняват. Безспорно се установи в наказателната
част на присъдата, че смъртта на М.А. е пряка и непосредствена последица от
извършеното от подсъдимите П. и С. престъпление по чл. 123, ал. 2 от НК. При
преценката на гражданския иск обаче съдът отчете и собственото виновно
поведение на пострадалия, с което той е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. М.А. е нарушил разпоредбата на чл. 56а, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004
г., която забранява „стоенето на работещите под товара или в непосредствена
близост до него”. При спазването на тази забрана, инцидент нямаше да настъпи. В
действителност, провъзгласеният за „бригадир” К.А. – съпруг на гражданската
ищца, е изпратил сина си в конкретния ден, да работи на изкопа под крана, в
нарушение на нормативните правила. М.А. е можел да откаже изпълнението на тази
„заповед”, тъй като изхожда от лице, което няма правомощия да я издава, а освен
това, заповедта противоречи на нормативен акт – Наредба № 2. Действията на
пострадалия А. са в нарушение и на чл. 19 от Наредба № 12 от 30.12.2005 година
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товарно-разтоварни работи. Поведението на пострадалия обаче не оневинява
престъпната небрежност на П.П. и Х.С. и не води до отпадане на гражданската им
отговорност за причинени вреди. Единствено следва да се съобрази степента, в
която пострадалият е допринесъл за настъпване на инцидента със собственото си
виновно поведение.
Гражданската ищца е майката на починалия М.А. – пряк наследник, видно от
Удостоверение за наследници № 06-09-905 от 10.09.2012 г. на Община Свищов /л. 61 от делото/. Същата е активно
легитимирана да предяви иск по чл. 45 от ЗЗД срещу подсъдимите, за причинените й
вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление.
Тежка и непрежалима е загубата на близък човек, а още по-тежка е загубата
на дете за родителя. Човешкият живот е неоценим, но съдът е длъжен по
справедливост да присъди обезщетение за болката и мъката. Установява се, че
лишеният от живот М.А. е бил на 25 години към датата на деянието. От
показанията на свидетелката и гр. ищец С.М. се установи, че семейството е
преживяло много тежко загубата на единствения си син. Имат и друго дете –
дъщеря им Ч.А.. М.А. не пиел, не пушел, бил „домошар” и носел радост на
родителите си. През месец април 2011 г., след посещение на гроба на сина си,
бащата К.А. починал от инсулт. Така С.М. останала без съпруг и без син. Макар
гр. ищец и частен обвинител М. да е заинтересована от изхода на делото, съдът
няма основание да не кредитира с доверие показанията й.
В подкрепа на гражданския иск, по делото е представено удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и деца на С.М. № 06-08-496 от 17.09.2012 г. от
което е видно, че същата има семейно положение „разведена” и деца – син М.А.
/починал/ и дъщеря Ч.А.. Горното се потвърждава и от удостоверение за съпруг/а
и родствени връзки на С.М. № 06-08-497 от 17.09.2012 г. Представените по делото
справка за актуалното състояние на всички трудови договори на С.М.,
удостоверение за декларирани данни, касаещи лек автомобил, талони за
регистрация на лек автомобил и удостоверение за застрахователна стойност на лек
автомобил нямат отношение към предявената гражданска претенция.
Вземайки предвид горното, и на основание чл. 52 от ЗЗД /по справедливост/
съдът прие, че на гражданската ищца С.М. се дължи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 35000 лв. /тридесет
и пет хиляди лева/. При
произнасянето е отчетено, че вина за настъпилият инцидент в равни части имат
както подсъдимите П. и С., така и пострадалия М.А.. Подсъдимите са нарушили
правилата на чл. 56а, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2004 г.
Пострадалият М.А. е нарушил правилата чл. 56а, ал. 2, предл. второ от същата
Наредба № 2/22.03.2004 г. – като работещ, да не стои в непосредствена близост
до повдигнатия товар. Без което и да е от двете групи нарушение, инцидент
нямаше да настъпи. С оглед горното съдът прие, че нарушенията на подсъдимите и
пострадалия в равни части са допринесли за смъртта на последния. При вина само
на подсъдимите, справедливият размер би бил 70 000 лева. При съпричиняването в равна степен от страна и
на пострадалия, съдът намери, че справедливото обезщетение е в размер на
35 000 лв. Съобразно направеното искане и на основание чл. 86 във вр. с
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, обезщетението е дължимо ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 01.08.2008 г.
Съдът отхвърли предявения от С.М. против подсъдимите Р.Н. и В.Д. граждански
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, както и иска над уважения размер от 35000
лева, до пълния предявен такъв от 100000 лв., като недоказан и неоснователен.
От изложеното по-горе стана ясно, че с поведението си подсъдимите Р.Н. и В.Д.
не са допринесли за настъпването на смъртта на М.А., поради което и предявената
гражданска претенция срещу тези подсъдими е неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 88, ал. 1 от НПК, съобразно
уважената част от гражданския иск, съдът осъди подсъдимите П.П. и Х.С. да
заплатят на С.М. сума в размер на 1811,25 лв. - разноски по делото.
Съдът осъди подсъдимите П.П. и Х.С. да заплатят ДТ върху уважената част от
гражданския иск в размер на 1400 лв. чрез Окръжен съд Габрово.
На основание чл. 109 и сл. от НПК съдът постанови, след влизане на
присъдата в сила, веществените доказателства – 1 брой „Книга за ежедневен
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана”, 1 брой
„Книга за ежедневен инструктаж”, 1 брой „Книга за инструктаж по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана”, 1 брой „Книга за инструктаж на
работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана” и 1 брой „Книга за начален инструктаж”, да се
върнат на „Д. ***, а веществените
доказателства – 2 броя колани, 1 брой червена каска, изсъхнало червено
вещество, открито и иззето чрез изстъргване от единия край на металната греда и
червено вещество, иззето с марлен тампон от открито червено петно на земята, да
се унищожат.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия П.М.П. да заплати
сума в размер на 125 лв. по сметка на РУ „Полиция” гр. Габрово и сума в размер
на 122 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово - разноски по делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Х.Ю.С. да заплати
сума в размер на 125 лв. по сметка на РУ „Полиция” гр. Габрово и сума в размер
на 122 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово - разноски по делото.
Подсъдимите В.Д. и Р.Н. не дължат разноски на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател :