Решение по дело №284/2019 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 25 март 2020 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20191610200284
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е

                                    

                                     Гр.Берковица, 05.03.2020г.

                    

 

                           В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

          Районен съд Берковица, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :Юлита Георгиева

 

 

          при секретаря Нина Андреева, като се запозна с докладваното от съдията Георгиева АНД № 284/19г. по описа на БРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Жалбоподателят “Салвиа” ЕООД с.Гаганица, с ЕИК *********, представлявано от управителя Снежанка Дамянова Давидова, чрез пълномощника си адв. Б. *** обжалва издаденото от Директора на Дирекция “Инспекция на труда” гр.Монтана Наказателно постановление № 12-001477 от 27.06.2019г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500лв, за извършено административно нарушение на чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.3 от КТ.Моли съда да отмени НП като излага подробни доводи.

         В с.з. за административно наказаното дружество се явява процесуалният представител адв.Б., поддържа жалбата,  оспорва  констатациите в АУАН и НП и моли съда да отмени издаденото НП, като незаконосъобразно.

        Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител ст.юр. С. К., която оспорва жалбата и моли съда да постанови решение с което потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно.

        Доказателствата по делото са писмени и гласни.

        Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

          С Наказателно постановление № 12-001477 от 27.06.2019г. на Директора на Д”ИТ” гр.Монтана на “Салвиа” ЕООД с.Гаганица, с ЕИК *********, представлявано от управителя Снежанка Дамянова Давидова , в качеството му на работодател, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500лв. за това, че при извършена проверка през периода от 21.05.2019г. до 28.05.2019год. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция “ИТ” гр.Монтана,на място  в офис , находящ се в гр.Берковица, ул.”Алексавдровска” №31,бл.26 /партер/  обект на “Салвиа” ЕООД с.Гаганица  се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Снежанка Дамянова Давидова видно от ведомостта за месец март е начислило,но  не е изплатило на Анелия Ангелова Иванова  в установените срокове, до 25—то число на месеца следващ предходния/ уговореното трудово възнаграждение за извършената работа   пропорционално на отработеното работно време в размер на 814,78лв. – нарушение на чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.3 от КТ. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 28.05.2019г..

        В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да постанови решение ,с което  приеме, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН или чл.415в от КТ, тъй като работодателят е отстранил констатираното нарушение и деянието се явява малозначително, а издаденото НП незаконосъобразно.

       Процесуалният представител на въззиваемият– ст.юрисконсулт С. К. в съдебно заседание и в писменото си становище по жалбата оспорва същата, като я намира за неоснователна, намира, че в случая не може да се говори за маловажност на нарушението, тъй като същото касае неизплащане на възнажраждението на труда на работник. Моли съда да постанови Решение, с което потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно.

       Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

       Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

       На 21.05.2019г. на място и на 28.05.2019г. по документи служители на Д”ИТ” гр.Монтана – св.З.А. – гл.инспектор,  Л.К.  и Г.К. извършили проверка по спазване на трудовото законодателства в  офис , находящ се в гр.Берковица, ул.”Алексавдровска” №31,бл.26 /партер/  обект на “Салвиа” ЕООД с.Гаганица, като по време на проверката констатирали, че работодателят не е изплатил в установените срокове – до 25-то число на месеца, следващ предходния, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на 1 служител за м.март 2019г ,като за констатациите изготвили Протокол от 28.05.2019г. Със същия протокол на работодателя са дадени предписания да изплати уговореното трудово възнаграждение на служителя в срок до 15.06.2019г. Изготвеният протокол е връчен срещу подпис на управителят на дружеството  на 28.05.2019г.

      На 28.05.2019г. в Инспекцията по труда гр.Монтана св.З.А. в присъствието на св.Л.Р. и Г.К., както и на управителят на “Салвиа” ЕООД с.Гаганица , в качеството му на работодател Анелия Иванова съставила  АУАН за извършеното от работодателят нарушение по чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.3 от КТ

       Въз основа на съставеният АУАН № 12-001477 от 28.05.2019г. връчен срещу подпис на управителят на дружеството, впоследствие АНО е издал атакуваното № 12-001477 от 27.06.2019г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500лв, за извършено административно нарушение на чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.3 от КТ.

         При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването му на управителя на санкционираното дружество лице. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Както АУАН така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия и в изискуемите от закона срокове. Спазена е нормативно установената форма, отговаря на материалноправните изисквания и процесуалноравните изисквания на закона, от което следва извода, че издаденото НП е законосъобразно. В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и връчване на акта.Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание на нарушението,  датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Правото на защита не е било нарушено по никакъв начин, като то е реализирано и чрез депозиране на жалба до настоящата инстанция.

          С оглед данните по делото съдът приема, че инкриминраното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение по чл.128 т.2 КТ.

           По силата на чл.128 т.2 от КТ, която е императивна норма, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Безспорно е установено, че в случая работодателят  не е изпълнил това си нормативно задължение.          

            В случая субект на административнонаказателната отговорност е именно жалбоподателят, в качеството му на работодател и в разглеждания случай е санкциониран основателно.

          Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалният представител на административнонаказаното дружество, че в случая са налице основанията за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН и деянието е маловажно. В случая събраните по делото докателства не сочат на изолиран случай на нарушение на трудовото законодателство от страна на дружеството, в качеството му на работодател, тъй като безспорно са установени няколко такива нарушения, спрямо същия служител. Съдът намира извършеното нарушение за съществено, тъй като то може да има тежки последици за рабтоника поради липса на средства за издръжка, като следва да бъде отчетена и масовата практика в страната за извършване на такива нарушения.

         В случая не може да намери приложение и нормата на чл.415в от КТ, тъй като тази норма се прилага за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда предвиден в КТ, от което не са произтекли вредни последици за работника и служителя. В случая с оглед на обстоятелството, че се касае за средства за издръжка, няма как да не са произлезли тежки последици за работника или служителя, като няма ангажирани доказателства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му. Напротив,видно от приложените по делото доказателства –преводно нареждане възнаграждението за м.март е изплатено на 02.07.2019год.,т.е. след извършване на проверката и издаване на НП  .

         При определяне размера на наложеното наказание, съдът намира, че АНО правилно е определил размера в минималния такъв,предвиден в закона. За нарушението, предмет на настоящето производство, в нормата на чл.414, ал.4 от КТ за работодателя е предвидена имуществена санкция в  размер от 1 500 до 15 000 лв. Жалбоподателят е санкциониран с имуществена санкция в размер на 1 500лв, която е в  законовия минимум.

       Съдът приема, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати ефективно и с наказание в този размер на законоустановения минимум от 1 500лв, който се явява справедлив и способстващ за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН.

        В предвид на горното, съдът

 

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

               

 

         ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-001477 от 27.06.2019г. издадено от  Директора на Дирекция “Инспекция на труда” гр.Монтана, с което на “Салвиа” ЕООД с.Гаганица с ЕИК *********  на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда на дружеството е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500лв, за извършено административно нарушение на чл.128, т.2 във вр. с чл.270, ал.3 от КТ

 

        Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

     

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :