Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 23.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав, в публично заседание на пети март, две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при
участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №865 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Обективно
кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните директори Н. Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С. срещу Г.И.С.
***, в която твърди, че на 20.06.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1
от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г., които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД,
ЕИК : ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК : *********,
по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД срещу Г.И.С.,
произтичащо от Договор за стоков кредит №2055158 одобрен и подписан на 16.11.15
г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което
вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 20.06.2017 г. към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2017 г.
Приложение №1/20.06.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.06.2017 г. е представено само с данните на
длъжника Г.И.С., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /чл.2, ал.2, т.2, 3, 5, във вр. с чл.23, ал. 1,2, 3, във вр. с чл.26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и
книжата по делото не се представят само на съда.
Съгласно чл.4.3. от рамковия
договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер е
поела ангажимент към цедента от негово име и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има
изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено, по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, уведомление за извършената цесия от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД с изх.№УПЦ-П-УКФ/2055158 от 27.06.2017
г. на посочения в Договора за кредит постоянен адрес на ответника, посредством
Български пощи с известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с
отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя". Изпратено е и второ
уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД
с изх.№УПЦ-С-УКФ/2055158 от 24.04.2019 г., посредством куриерска фирма Лео
Екпрес с известие за доставяне, което до момента още не се е върнало.
Уведомленията са изпратени на посочения в Договора за кредит адрес, поради
което счита, че уведомлението за
цесията е получено от ответника преди входирането на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, като се позовава и на постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение №40/17.06.2015 г. на ВКС по т.д.№601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева, съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то
кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение
на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на
процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети
всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата
грижа и добросъвестността".
Към настоящата искова молба
представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД с изх.№У ПЦ-П-УКФ/2055158 от 27.06.2017
г. и с изх.№УПЦ-С-УКФ/2055158 от 24.04.2019 г. и моли съдът да връчи същото на
ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Като се позовава на
постановените от ВКС, на основание чл.290 и 291 от ГПК, Решение №3/16.04.14 г.
по т. д.№1711/2013 г. на I т. о. и Решение №123/24.06.2009 г. по
т.д.№12/09 г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.
Изтъква, че процесното вземане
произтича от одобрен и подписан на 16.11.15 г. Договор за стоков кредит
№2055158 /Договорът/ между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, в качеството
му на Кредитор и Г.И.С. в качеството й на Кредитополучател. Договорът е сключен
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД предоставя
стокови кредити. Цитираните ОУ са неразделна част от Договора за кредит. С
подписването на Договора, Кредитополучателят удостоверява че му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора,
получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема. Позовава се
на разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ОУ към Договора, съгласно която „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"ЕАД отпуска стоков кредит за цената на стоката,
закупена от Потребителя в търговски обект, при изваждане на първоначалната
вноска на Потребителя за цената на съответната стока, ако има такава. В този
случай сумата по кредита се превежда от кредитодателя директно към съответния
търговец, от който кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита
усвоен от потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния
търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора и ОУ,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер
/главница/ на 1 990,78 лв., който представлява сбора от : 1.отпуснатата в
кредит цена на стоката /Мебели и интериорно обзавеждане/ от 1 826,00 лв. и
2.застрахователна премия от 164,78 лв. Отпусната в кредит цена на стоките от 1
826,00 лв. е преведена по банковата сметка на търговеца на 18.11.2015 г. За
закупуването на стоките, предмет на Договора за кредит, Търговецът е издал на
името на ответника Фактура с №4833 с дата 16.11.15 г., а за сключената
застраховка, Застрахователят е издал сертификат с №2055158 от 16.11.15 г.
Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ към
Договора, подписвайки договора, кредитополучателят се е задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне в срока на договора, ведно с начислените
лихви и разноски на кредитодателя. А в чл. 7, ал.1 от ОУ към Договора, страните
са уговорили, че усвоената парична сума за срока на действие на договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия
срок на договора и която се начислява от датата на покупката на стоката от
търговския обект. Годишният лихвен процент е в размер на 33,00%. По този начин,
подписвайки Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва
за срока на Договора да бъде в общ размер на 755,06 лв. Общата сума, която
кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е
в размер на 2 745,84 лв., която съгласно клаузите на Договора е платима на 24
броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 114,41 лв. В
инкорпорираният в Договора погасителен план са посочени и датите, на които
следва да се погаси всяка една от вноските, като първата погасителна вноска е с
падеж на 21.12.2015 г., а последната е с падеж на 21.11.2017 г. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит и договорната /възнаградителна/ лихва
върху главницата към момента на предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към
Договора/. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ОУ, при забава в плащанията
на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На което основание на длъжника е
начислено обезщетение за забава върху незаплатените дължими суми в общ размер
на 240,78 лева, дължима за периода от 21.11.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Страните са договорили, че крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 21.11.2017 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителният план/ и задълженията по процесния договор не са
обявявани за предсрочно изискуеми.
Кредитополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 1 270,05 лв., с която са погасени, както следва :
възнаградителна лихва 505,63 лв., главница 754,39 лв. и лихва за забава 10,03
лв., поради което за „Агенция за събиране на вземания”ЕАД възниква правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на
чл.410 от ГПК срещу Г.И.С. в деловодството на PC-гр.
Ловеч, съгласно което претендира от ответника, в качеството му на
Кредитополучател по Договор за стоков кредит №2055158 одобрен и подписан на
16.11.15 г., да заплати : 1 236,39 /хиляда двеста тридесет и шест лева и тридесет и девет
стотинки/ -главницата
от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2016 г. до
21.11.2017 г., предявена на краен падеж; 204,48 /двеста и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ -
договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2017 г.;
240,78 /двеста и четиридесет лева и
седемдесет и осем стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
21.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на 1
681,65 /хиляда
шестстотин осемдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Съдът е образувал Ч.гр.дело №257 на
9-ти гр. с-в по описа му за
Моли да бъдат призовани на съд и след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложите разпоредбите на чл.235 от ГПК, да постанови
съдебен акт, по силата на който да признаее за установено, че Г.И.С., като
Кредитополучател по Договор за стоков кредит №2055158 одобрен и подписан на
16.11.15 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК :
*********, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело №257/19 г. на 9-ти гр. с-в
по описа на PC-гр.Ловеч, а именно : 1 236,39 /хиляда двеста тридесет и шест
лева и тридесет и девет стотинки/ - главницата от неплатените месечни погасителни вноски с падежни
дати от 21.11.2016 г. до 21.11.2017 г., предявена на краен падеж; 204,48 /двеста и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ -
договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
21.11.2016 г. до 21.11.2017 г.; 240,78 /двеста и четиридесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.11.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга, както и да им присъди сторените и предявени разноски по Ч.гр.дело № 257/19 г. на
9-ти гр. с-в по описа на PC-гр.Ловеч.
Моли също
така за присъждане и на направените съдебно-деловодни разноски и в настоящото
производство.
В настоящият исков процес ответницата Г.И.С. не е
намерена на постоянният и настоящ адрес, посочен в исковата молба и в справката
на НБД»Население», поради което и съдът е пристъпил към процедурата по чл.47,
ал.6 от ГПК. Видно от разпореждане №3314/25.09.2019 год. за особен представител
на Г.И.С. е назначен адв.С. ***, на която е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, за да се запознае с тях и да представи отговора на исковата
молба. Въпреки това в срока по чл.131 от ГПК, отговор на исковата молба не е представен по делото.
В
съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител, но с писмена молба вх.№13797/11.12.2019 год., чрез пълномощника
си юрисконсулт И.С., моли за разглеждане на делото в отсъствие на техен
представител. Поддържа исковата молба, намира я за основателна и доказана, с
оглед на представените по делото доказателства, поради което моли съда да я уважи
изцяло.
Ответницата,
се представлява от назначения й особен представител адв.С., като последната
изтъква като причина за непредставяне на отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, факта, че нява връзка с ответника по делото. Заявява, че оспорва
исковата молба и е в невъзможност на представи релевантни за спора
доказателства, поради което ще се ползва от събраните от съда.
Настоящият
съдебен състав като прецени събраните по делото
писмени доказателства, както и доводите на страните /на ищеца с писмено
становище, чрез пълномощника му, а на ответника, чрез назначения им особен
представител/, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени
следните факти :
Видно от служебно
изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №257/2019 год. по
описа на РС-гр.Ловеч е, че въз основа на заявление, подадено от „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД е издадена в негова полза Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №124/04.02.2019 год. срещу длъжника Г.И.С. *** в
размер на сумата 1 236,39 лева главница, 204,48 лева възнаградителна лихва
за периода от 21.11.2016 год. до 21.11.2017 год., 240,78 лева обезщетение за
забава за периода от 21.11.2016 год. до 01.02.2019 год., ведно със законната
лихва от 01.02.2019 год. до изплащане на вземането и разноските в размер на 83,63
лева, включващи 22,63 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Поради това,
че заповедта за изпълнение и връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, то с разпореждане №1134/25.03.2019 год., в производство по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си против длъжника, в едномесечен срок от
получаване на съобщението като довнесе дължимата държавна такса. Указал е на
заявителя, че ако не представи доказателства за предяваване на иска /препис от
ИМ с щемпел за въвеждането й в регистратурата на съда или удостоверение от
съда, пред който е образувано делото, с данни за дата на постъпване на ИС,
страни и основание на заявените искове/, заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена.
Препис от цитираното
по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 25.03.2019 год. и получен от
юрисконсулт Иванов на 03.04.2019 год., видно от разписката по заповедното
производство, а исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с
вх.№5142/07.05.2019 год., пощенско клейно от 03.05.2019 год., т.е. подадена е в
законният едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна
и недоказана.
Страните не спорят, а и това се
доказва от представения като доказателство пред настоящата инстанция, че е
сключен Договор за стоков кредит
№2055158/16.11.2015 год. между „Уникредит Кънсюмър файненсинг”ЕАД и потребителя
Г.И.С. за сумата 1 826 лева, представляваща цена на стоката, 164,78 лева
общ размер на застрахователна премия или общ размер на кредита /главница/
1 990,78 лева, като е посочено, че общо дължимата сума от потребителя
възлиза на 2 745,84 лева. Страните са постигнали договореност продължителността
на кредита да е 24 месеца, а размерът на погасителните вноски - 114,41 лева.
Видно от характеристиките и условията на кредита е, че той е договорен при годишен
лихвен процент 33, годишен процент на разходите 38,48. Падежна дата е 21 число
на всеки месец, като първата вноска е на 21.12.2015 год., а последната на
21.11.2017 год., което се установява от погасителния план към договора. С полагането
на подписа потребителя е декларирал, че е прочел, разбрал и безусловно приема
написаното на всяка една от страниците на договора, в това число и Общите
условия и Погасителния план, които представляват неразделна част от него. За
целта всяка страница от договора за кредит, от Общите условия и погасителния
план е подписана от потребителя Г.И.С..
Установява
се от чл.3,ал.1 от Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или
лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, че потребителят се задължава да
върне на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД цялата договорена сума по отпуснатия
потребителски паричен кредит, заедно с лихвите и разноските по него, в
сроковете и при условията, указани в договора на вноски, броят, размерът и
падежите, на които се посочват в договора. За заплащането на всяка вноска не е
необходимо никакво допълнително предизвестие в тази връзка. Видно от чл.13,
ал.1 от Общите условия, в случай на забава в плащанията на дължимите от
потребителя и поръчителя суми, съгласно тези Общи условия, освен договорените
лихви, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД има право да получи от потребителя и
поръчителя при отпуснат кредит, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни
за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Потребителят
и поръчителят ще бъдат задължени с евентуалните разходи за принудителното
събиране на дължимите на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД суми по
законоустановения ред, като може да прехвърли на трето лице събирането на
сумите и без предварителното съгласие на потребителя и поръчителя. В следващата
ал.2 на същият текст от Общите условия е договорено между страните, че
кредиторът има право да прекрати едностранно кредитното правоотношение с
потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в това
число изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите
за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер, при
следните хипотези, изброени императивно в четири пункта, между които и по б.а/.потребителят
и/или поръчителят са нарушили всички или някоя от разпоредбите по договор и Общите условия, както и при
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита /главница и лихви/ при условие, че допуснатите нарушения и/или
неизпълнения не бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат погасени в
двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на нарушението/падежа на
погасителната вноска. Изрично е предвидено в чл.13, ал.3, че в срок от 15 дни
от получаване на известието за предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.13,
ал.2 от настоящите Общи условия, потребителят и поръчителят трябва да изплатят
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД дължимите суми, в това число по главницата,
лихвите и всички допълинтелни разходи, като в случай на неплащане в цитирания
15-дневен срок, потребителят следва да заплати обезщетение в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена
върху цялата дължима главница. Потребителят ще бъде задължен с евентуалните
разходи за връщане на кредита с помощта на трети лица, подпомагащи дейността на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД. Съгласно чл.13, ал.4 от Общите условия, при
неизпълнение на задълженията на потребителя по чл.13, ал.3 в указания срок,
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД може да пристъпи към принудителното събиране
на всички свои вземания в пълен размер, ведно с лихвите, таксите, комисионните,
разноските, неустойките, по реда, установен в ГПК.
Като
доказателство по делото е представена фактура №**********/16.11.2015 год. за
закупуване на конкретно посочена стока /спалня/ от получателя Г.И.С. в размер
на сумата 1 826 лева с включен 20% ДДС. Изпълнител по фактурата е „Ем
Дизайн”ЕООД-гр.Плевен.
Като
доказателство по делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016 год., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг”ЕАД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като
цесионер, със следния предмет : цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни
договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои
просрочени и изискуеми вземания, произходящи от договори за потребителски
парични и стокови кредити, сключени от цедента с ФЛ, които не се погасяват
редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите
принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложение
1, към всеки отделен месечен договор за цесия. От т.2.2 на този Рамков договор
се установява, че цедентът се задължава да прехвърля ежемесечно вземания за
изплащане на парични суми, които са станали изискуеми и са необслужвани от
длъжниците за период от над 180 дни просрочие.
Налице
е и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ с дата 20.06.2017
год., по силата на който цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, ЕИК :
********* прехвърля и продава, съгласно чл.2.1 от Рамков договор от 20.12.2016
год., заедно със съпътстващите гаранции на цесионера „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, ЕИК : ********* портфолио от необслужвани от длъжниците вземания
за период от над 180 дни посрочие съгласно чл.2.2 от Рамков договор от
20.12.2016 год., произходящи от договори за потребителски кредити, сключени от
цедента с физически лица.
Към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД от 20.06.2017
год. е представено Приложение 1, в което е посочен и пореден номер 93 договор 2055158,
с дата на одобрение 16.11.2015 год. на името на длъжника Г.И.С. с общо дължима
сума към датата на цесията 1 460,66 лева.
С
Потвърждение за извършената цесия на парични вземания, на основание чл.99 от ЗЗД, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е потвърдил извършената цесия на всички
вземания, цедирани от това дружество на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
съгласно посочения Договор за прехвърляне на вземания от 20.06.2017 год., с
подробно индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение №1,
представляващо неразделна част от договора за цесия.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е упълномощила
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД да уведомява съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД,
от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД всички длъжници
/кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/, по всички вземания,
които дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2017 год. /стр.24 на делото/.
За
целта до ответницата Г.И.С. е изпратено уведомително писмо изх.№УПЦ-П-УКФ/2055158
от 27.06.2017 год., с което от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, чрез
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД, я е уведомило за извършената цесия, на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, който следва да се счита за кредитор по
задължението й, което към 27.06.2017 год. възлиза на 1 460,66 лева,
включително с начислена лихва за просрочие. Приканена е в срок до 5 дни от
получаване на настоящата покана да погаси дължимата сума към „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД или да се свърже с тях на посочен телефонен номер, тъй
като в противен случай ще бъдат предприети спрямо нея всички допустими от
закона действия : образуване на гражданско дело, снабдяване с изпълнителен
лист, стартиране на изпълнително производство пред Съдебен изпълнител, налагане
на възбрана, запор на заплата и банковите й сметки, опис и продан на
имуществото й. Това уведомително писмо е изпратено на ответницата с известие за
доставяне, чрез „Български пощи”ЕАД, Пощенски станция-гр.Летница, но е върнато
в цялост, с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Изпратено
е второ писмо изх.№УПЦ-С-УКФ/2055158 с дата 22.04.2019 год., но в настоящото
исково производство ищецът не е представител доказателства по какъв начин е
изпратено това писмо на адресата и получено ли е то надлежно от него.
От
заключението на вещо лице Н.Р. по допусната
съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано,
още повече, че не бе оспорено от страните в настоящия исков процес, се установява, че кредитополучателят е изпаднал в забава на 21.11.2016 год. Размерът на
задължението по процесният кредит към датата на подаване на заявлението в съда
е, както следва : 1 236,39 лева главница, 204,48 лева договорна
/възнаградителна/ лихва или общият размер на дълга е 1 440,87 лева.
Експертът е изчислил, че при ищеца от 20.06.2017 год. до 01.02.2018 год. -
датата на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК са начислени дължими лихви за забава, които са в размер общо на сумата
240,78 лева.
По
положителния установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка
с чл.422, ал.1 от ГПК.
При
наличието на тези факти съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2
във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение, а именно : наличие на облигационна връзка между
страните, от която да е възникнало задължението за ответника за заплащане на
търсената сума, както и изпълнение на задълженията по договора, т.е. че е
предоставил дължимата сума; настъпване на предсрочна изискуемост, включително
датата и начина на уведомяване на ответника за това; размера на главното и на
акцесорните задължения за процесните периоди.
В
тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
По
делото е спорен въпроса дали вземането по договора е изискуемо и по-точно
настъпила ли е предсрочна изискуемост на цялото вземане към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Съгласно
чл.13, ал.2, б.”а” от Общите условия,
при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита, кредитора
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а чл.13, ал.3 на същите Общи
условия предвижда, че в срок от 15 дни от получаване на известието за
предсрочна изискуемост на кредита, ответника трябва да изплати на кредитора
дължимите суми.
По
този въпрос с ТР №4 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното
задължително по прилагане на закона разрешение : 1.В хипотезата на предявен иск
по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост; 2.В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, това право следва да е упражнено
преди подаване на заявлението заиздаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Доколкото
видно от служебно направена справка в ТР към датата на постановяване на
настоящото съдебно решение - 23.04.2020 год., предметът на дейност на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, ЕИК : ********* предвижда основно отпускане
на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства, съдът счита, че цитираните по-горе постановки
на ТР №4 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС са относими към настоящия казус,
като на основание на това ТР и предвид оспорването на исковата молба от страна
на особения представител на ответницата, приема, че в случая не е налице
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, посочен в заявлението, предвид
липсата на доказателства за отправено към същия изявление от страна на ищеца,
че последният счита процесното вземане за предсрочно изискуемо.
Съдът
изцяло не споделя доводите на ищеца, релевирани в обстоятелствената част на
исковата молба, че уведомлението за цесията е получено от ответника преди
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в РС-гр.Ловеч, за което се позовава на
Решение №40/17.06.2015 год. на ВКС по т.д.№601/2014 год., I т.о., ТК, тъй като фактите по делото
показват безпорно, че първото уведомително писмо с дата 27.06.2017 год. е
изпратено на адреса на ответницата, но е върнато в цялост, като непотърсено, а
за второто, изпратено с дата 22.04.2019 год. дори няма данни да е достигнало до
адресата, което му дава основание да счете, че към датата на подаване на
заявлението пред РС-гр.Ловеч - 01.02.2019 год., станало повод за образуване на
Ч.гр.дело №257/2019 год. по описа на РС-гр.Ловеч, длъжникът не е бил надлежно
уведомен за станалата цесия, на основание чл.99, ал.3 от ГПК.
Що
се отнася до другите цитирани две решения на ВКС, първото Решение №3/16.04.2014
год. по т.д.№1711/2013 год. на I
т.о. и Решение
№123/24.06.2009 год. по т.д.№12/2009 год.,
II т.о., на които се позовава ищцовата страна, съдът е длъжен да спомене, че,
както в тези решения, посочени от ищеца, така и в Решение №78/09.07.2014 год.
на ВКС по т.д.№2352/2013 год., II т.о., ТК се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достъгнало до длъжника със същата, съставлява надлежно събщаване
на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, както е
направено и в настоящия случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи за
извършената цесия на длъжника, в който смисъл е Решение №137/02.06.2015 год. на
ВКС по гр.д.№5759/2014 год., III г.о., ГК; Решение
№156/30.11.2015 год. на ВКС по т.д.№2639/2014 год., II т.о., ТК/. Но в конкретният казус уведомлението за цесия, съставляваща
приложение към исковата молба е връчено не на ответника или на негов
упълномощен представител, а на назначения му от съда при условията на чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител. Представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство
по конкретното гражданско дело, по което
той е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото - аргумент от чл.29, ал.5 във
връзка с чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които
принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като
например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект
/в този смисъл е Решение №74/27.07.2017 год. по в.т.д.№154/2017 год. по описа
на БАС, недопуснато до касационно обжалване, Определение №567/18.09.2018 год.
по т.д.№3153/2017 год. на ВКС, II т.о., ТК/. Не е осъществено
връчване на уведомленията до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на
производството с материолноправния ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД, защото същите
като част от приложенията към исковата молба са получени от назначения от съда
особен представител и предаването им не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения
характер на представителството от назначен от съда по чл.47, ал.6 от ГПК
процесуален представител и обема на неговите правомощия, в който смисъл съдът
съобрази и Определение №567/18.09.2018 год. по т.д.№3153/2017 год. на ВКС, II т.о., ТК.
По
изложените съображения исковият съд приема, че ищецът не е провел доказване на
релевантния факт - уведомяването на ответната страна за извършената цесия,
поради което дори и такива вземания по договора за стоков кредит
№2055158/16.11.2015 год. да съществуваха, то ищецът нямаше да е активно
материално легитимиран да търси изпълнението им по аргумент от чл.99, ал.4 от ЗЗД. Затова и следва да се приеме от съда, че договорът за цесия, с който
ищцовото дружество се легитимира като кредитор не е породило действие спрямо ответника,
с оглед на което и предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, имащи
за предмет да се установи изискуемост и дължимост на оспореното вземане, се
явяват изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При
този изход на процеса разноски на ищеца не се дължат, както за настоящото
исково, така и за предходно проведеното заповедно производство, което налага
претенцията му да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
На адвокат Д.С. *** следва
да се изплати определеното
възнаграждение в размер на сумата 347,72 лева от
внесения от ищеца депозит, за осъщественото
процесуално представителство на ответницата Г.И.С. по настоящото гр.дело №865/2019 год. по описа
на РС-гр.Ловеч.
Водим от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните директори
Н. Тодорова С. и Мартин
Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С.
срещу Г.И.С., ЕГН-********** ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване на
установено, че Г.И.С., като Кредитополучател по Договор за стоков кредит №2055158
одобрен и подписан на 16.11.15 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, ЕИК : *********, следните суми, присъдени в издадената срещу
нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело
№257/19 г. на 9-ти гр. с-в по описа на PC-гр.Ловеч, а именно : 1 236,39 /хиляда двеста
тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ - главницата от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.11.2016 г. до 21.11.2017 г.,
предявена на краен падеж; 204,48 /двеста
и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода
от 21.11.2016 г. до 21.11.2017 г.; 240,78 /двеста и четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 21.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано поотделно от Изпълнителните директори
Н. Тодорова С. и Мартин
Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт И.С.
срещу Г.И.С., ЕГН-********** *** за заплащане на сторените в
настоящото исково и в заповедното производства съдебно-деловодни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д.С. *** определеното възнаграждение в размер на 347,72 /триста четиридесет и
седем лева седемдесет и две стотинки/ от внесения от ищеца депозит, за осъществуното
процесуално представителство на ответницата Г.И.С. по гр.дело №865/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №257/2019 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :