Протокол по дело №1280/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2813
Дата: 5 август 2022 г.
Съдия: Даниела Борисова
Дело: 20221100201280
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 2813
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
СъдебниДаниела Илиева Данаилова

заседатели:Пламен Павлов Гигов
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора Ив. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Наказателно дело
от общ характер № 20221100201280 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА Ф. В. Л. – редовно призована, се явява
лично и с адв. В.С. от АК-Перник - редовно упълномощен
защитник по делото с пълномощно от днес за съдебната
фаза на процеса пред първоинстанционния съд.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ДАНС - редовно призовано,
се представлява от М.Б.А. - държавен служител с
юридическо образование в ДАНС, редовно упълномощена от
Председателя на ДАНС с пълномощно от 28.05.2021 г. Към
пълномощното представя и решение за достъп до
класифицира информация, валидно до 19.02.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба, депозирана от Председателя на
ДАНС, с която на основание чл. 84 НПК се моли ощетеното
юридическо лице ДАНС да бъде конституирано в качеството
на граждански ищец по делото срещу подсъдимата Ф. В. Л.
и молба, с която предявява граждански иск срещу
подсъдимата Ф. В. Л. по настоящето дело за причинени
имуществени вреди в размер на 9 700, 68 лева,
1
представляващи разликата между действително
изразходваните и отчетени средства от нея за 2012 г.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
31.12.2012 г. до погасяване на задълженията и
имуществени вреди в размер на 79 978,65 лева,
представляващи разликата между действително
изразходваните и отчетени средства от подсъдимата Л. за
2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.12.2013 г. до погасяване на задължението.
Претендира се и присъждане на законна лихва върху
посочените по-горе суми, както и направените по делото
разноски от страна на ДАНС.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА искане депозирано на 17.05.2022 г.
от подсъдимата Л., чрез процесуалният й представител
адв. С. - АК Перник, с подробно изложени в същото
съображения относно допуснати в хода на досъдебното
производство съществени нарушение на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимата Л..

СТРАНИТЕ /поотделно/ : Запознати сме с молбата на
Председателя на ДАНС, както и с искането на подсъдимата
Л., което е депозирано чрез нейния защитник адв. С..

ПОДСЪДИМАТА Л.: Получих препис от обвинителния акт
и разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
разпоредително заседание по делото преди повече от 7
дни, запознах се с тях.
ПРОКУРОРЪТ: Получих препис от разпореждането на
съдията-докладчик за насрочване на делото в разпоредително
заседание, запознах се с него.
Г-ЖА А.: В ДАНС е получен препис от разпореждането
на съдията-докладчик за насрочване на делото в
разпоредително заседание, запознати сме с него.
2
АДВ.С.: Получих препис от разпореждането на съдията-
докладчик за насрочване на делото в разпоредително
заседание преди повече от 7 дни, запознах се с него.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е основателна и е
направена от правоимащо лице в законноустановения срок.
Приемането на разглеждането на гражданския иск няма да
затрудни производството, тъй като е предявена претенция
за суми в размер, съгласно вредите посочени в
обвинителния акт.
АДВ. С.: Безспорно гражданският ищец е субект на
наказателния процес и страна в съдебната фаза и
безспорно има права и в законоустановения срок е
депозирал своята искова молба. Процесуалната дейност на
гражданския ищец е изцяло ориентирана към определяне и
присъждане на обезщетението за нанесените му вреди, а
самата фигура не се свързва с повдигането и отстояването
на обвинението, тоест с понасяне на наказателната
отговорност от дееца. Тя практически върви, макар и да
се свързва с обвинението, паралелно и еднопосочно с
дейността на обвиненията, но на мен ми прави впечатление
в молбата, в конкретния случай, че представителя на
държавното обвинение говори за вреди, но в обвинителния
акт никъде няма вреди. Второ, както вече посочих,
гражданският иск има акцесорен характер по отношение на
обвинението и е самостоятелен обект в наказателния
процес, като притежава правото да предприема едни или
други процесуални действия по свое вътрешно убеждение.
В тази връзка искам да кажа, че гражданският иск има
самостоятелност. Може да се иска увеличение, намаление,
изменение на гражданския иск, поради което моля
Уважаемия съд да не допуска за съвместно разглеждане
предявения граждански иск от страна на ДАНС, тъй като
това ще доведе до допълнителни действия, което ще
3
затрудни воденето на наказателното дело, както и
неговото забавяне. Аз няма да отделям внимание и да се
спирам поотделно, защото аз съм го направил в искането,
там подробно съм изложил факти и обстоятелства, които не
само ще затруднят обвинението, но и гражданския иск,
затова още един път моля да не допускате за съвместно
разглеждане гражданския иск, тъй като това ще доведе до
забавянето на наказателното дело с допълнителни действия
свързани с уточняване на вреди, които евентуално биха
били те доказали. Още повече, че самата искова молба
пак не съдържа периоди, няма конкретен период, който да
казва на 26.06.2006 г. тази сума е получена от г-жа Л.,
не е осчетоводена, не е върната в касата, което ще пречи
на защитата, поради което още веднъж ще помоля да не
допускате за съвместно разглеждане гражданския иск.
ПОДСЪДИМАТА Л.: Поддържам казаното от моя адвокат.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, Съдът съобразявайки
доводите на страните, изложени по отношение на
депозирана молба от ощетеното юридическото лице ДАНС, с
искане за конституиране в качеството на граждански ищец
и с искане за приемане на граждански иск срещу
подсъдимата Ф.Л., намира, че молбата депозирана от ДАНС
е направена своевременно до даване ход на
разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд,
но същата не отговоря на изисквания на разпоредбата на
чл. 85, ал. 1 НПК. В депозираната молба на първо място
не се посочва престъплението, от което се твърди, че са
причинени вредите, за които се иска обезщетение от
страна на ощетеното юридическото лице ДАНС.
На следващо място в самата молба не са посочени и
конкретизирани периодите, за които от страна на ДАНС се
желае приемане на предявения граждански иск срещу
подсъдимата Л.. Ето защо и с оглед на гореизложеното и
4
предвид формалността и бланкетния характер на молбата на
посоченото в обвинителния акт ощетено юридическо лице,
както и с оглед на не изпълнение на изискванията на чл.
85, ал. 1 НПК за нейна процесуална редовност, то и
настоящият съдебен състав счита, че тази молба не следва
да бъде уважавана, както и ощетеното юридическото лице
ДАНС не следва да бъде конституирано в качеството на
граждански ищец, тъй като молбата не отговаря на
изискванията на ГПК, към които разпоредби препраща
разпоредбата на чл. 88 НПК, а именно че гражданският
иск в съдебното производство не само се разглежда по
правилата на този кодекс, а доколкото в него няма
съответни правила, се прилагат правилата на ГПК, поради
което, не само молбата за конституиране в качеството на
граждански ищец, но и предявения граждански иск следва
да отговаря на изискванията, установени в ГПК.
Ето защо и водим от горното, настоящият съдебен
състав счита, че молбата на ощетеното юридическото лице ДАНС
за конституиране в качеството на граждански ищец следва да бъде
оставена без уважена, а от друга страна приемането за
съвместно разглеждане на предявения граждански иск би
затруднило и разглеждането на настоящето наказателно
производство, поради което, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
НЕ КОНСТИТУИРА в качеството на граждански ищец по
настоящето дело Държавна агенция национална сигурност
срещу подсъдимата Ф.Л..
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения
граждански иск от ДАНС срещу подсъдимата Ф. В. Л. по
настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.

5
Г-ЖА А.: Моля да бъде изпратен препис от
определението на Съда, с което Държавна агенция
национална сигурност не се конституира в качеството на
граждански ищец на електронния адрес на ДАНС.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради редовната процедура по призоваването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимата Ф. В. Л. на 62 години,
родена на ******* г. в гр. Годеч, българка, български гражданин, неосъждана,
разведена, висше образование, пенсионер, постоянен адрес: гр. София, ж.к.
„******* *******, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимата Л., които има
в настоящето производство.
ПОДСЪДИМАТА Л.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК, бяха ми разяснени от съда.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и
съдебния секретар.
АДВ.С.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по
доказателствата на този етап.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от
страните по реда на чл. 275 НПК,
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на
6
Софийски градски съд.
Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
На досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до ограничаване правата на
обвиняемата, нито на ощетеното юридическо лице.
По принцип има основания делото да бъде разгледано
по реда на съкратеното съдебно следствие, но за това е
необходимо такова изявление от страна на защитата.
Считам, че е налице основание делото да бъде
разгледано при закрити врата, доколкото голяма част от
свидетелите ще дават показания, свързани с разгласяване
на класифицирана информация.
Считам, че няма основания за привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, за назначаване защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и не се налага
извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Няма основания за вземане на нови мерки за
процесуална принуда.
Нямам искания за събиране на доказателства и
предлагам да насрочите съдебно заседание за разглеждане
на делото.

АДВ. С.: Считам, че е спазена родовата и месна
подсъдност. Делото е подсъдно на СГС като първа
инстанция и по местоизвършване на деянието по чл. 36,
ал. 1 НПК.
Не са налице основания за прекратяване по чл. 250,
ал. 1 НПК, но аз считам, че на фаза досъдебно
производство са допуснати редица съществени отстраними
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
на процесуалните права на г-жа Л., поради което съм
7
депозирал на 17.05.2021 г. искане и сега аз няма да ги
повтарям във вида, в който са с повдигане на
обвинението, защото наистина е нарушено правото на
подзащитната ми да научи, в както е обвинена и въз
основа на какви доказателства. Тя е привлечена като
обвиняема за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал 1 НК, като съгласно обвинителния акт
отделните деяния са извършени през периода 01.01.2012
г. – 31.12.2012 г., като съгласно обвинението г-жа Л.
не е положила достатъчно грижи за възложената й работа,
като не е създала достатъчно организация за правилното
планиране, разходване и отчитане на финансови средства
за особените разходи - това са специалните оперативни
нужди на структурата, където тя работи, като не е
поставила, аз цитирам обвинителния акт „пореден номер и
дата на касови ордери, забавяла обработката на касови
ордерите, не ги е отлагала поредно и хронологично в
номенклатурните дело, не номерирала и не описвала
счетоводните документи в номенклатурните дела“. Това е
довело, съгласно обвинителния акт до причиняване на
„значителни щети за предприятието“ в случая ДАНС в
размер на 9 700,68 лева. И вторият период, който
обвинението е фиксирало в обвинителния акт, това е
01.01.2013 г. – 31.12.2014 г., като извършеното деяние
е същото, с което е нанесла щета на ДАНС в размер на
79 978,65 лева.
Аз ще направя и един анализ на чл. 219, ал. 1 НК за
неполагането на достатъчни грижи. Това може да се появи
при ръководене, управление, стопанисване или
запознаване на повереното на дееца имущество или при
осъществяване на възложената му работа. За ангажиране
отговорността е необходимо да се установи несъответствие
на конкретно реализираното от дееца поведение, при форма
на изпълнителното деяние - действие, както и в
настоящия случай, с определяне на нормативни изисквания,
8
регулиращи съответната стопанска сфера, така и с други
създадени в практиката правила от технологическо,
научно, общопризнати и житейско оправдано естество.
Предвид изложеното, неправилно органите на държавното
обвинение са приели и са внесли обвинителния акт, че
подзащитната ми в качеството си на длъжностно лице –
Началник Сектор 51 в Дирекция Финансово, стопанско и
управление на собствеността при ДАНС не е положила
достатъчно грижи за ръководенето, управлението и
стопанисването на повереното й имущество. Аз считам, че
обвинението срещу г-жа Л. е неясно формулирано и
изначало не може да доведе до ангажиране на наказателна
отговорност. Аз подробно описах определени действия и
ние ако тръгнем по тези действия и даже вещите лица,
изготвили съдебно-счетоводната експертиза, трябва да ги
подведем и тях под наказателна отговорност.
Значи, за отговорността на извършителя на
престъплението е важен въпросът относно наличието на
вреда, нейният размер и генезисът на причиняване.
Престъплението по чл. 219 НК е резултатно. То е
довършено с причиняването на посочения в материално-
правната норма резултат, изразяващ се в значителна
повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или
други значителни щети за предприятието или стопанството.
Искам да направя един анализ на нормативната база и
съгласно разпоредбата на чл. 19 от Правилника за
прилагане на Закона за ДАНС – отпускането на суми за
особени разходи от касата на ДАНС във Финансовата
дирекция на отчетника се извършва по общи ред с РКО,
утвърден от Председателя на ДАНС или от упълномощен от
него зам.- председател. Подотчетниците получават от
отчетника на ДАНС средства за извършване на особени
разходи срещу попълнен РКО, подписан от ръководителя на
структурното звено. За отпускане на суми – особени
разходи, служителят изготвя мотивирано предложение,
9
съгласувано с непосредствения му началник, утвърден от
съответния ръководител по т. 9 от заповедта на
Председателя на ДАНС. Така очертана правната рамка
показва и една строга отчетност на особените разходи,
тъй като за всяка календарна година имаме изтеглени
средства от касата на ДАНС от отчетника и тези средства
следва да се отчетат от този отчетник в края на
календарната година. Това означава, че счетоводството,
което е водила ДАНС по особените разходи, отчита
поисканите суми, отчетените с разходно-оправдателни
документи и възстановени с ПРО на разходваните суми на
отчетника и подотечтниците за съответното 3-месечие и
на годината при обстоятелството, че част от отпуснатите
суми се възстановяват през следващият отчетен период,
дори през следващата финансова календарна година. Това
изобщо не е взето в предвид при водене на досъдебното
производство и при изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза. Именно в тази връзка, в разпитите на
досъдебното производство и директорът и зам.-директорът
на Специализираната административна дирекция Финансово
стопанска и управление на собствеността при ДАНС казват
„няма щета за ДАНС“, тоест получените и отчетени
средства за всяка календарна година съвпадат. В
конкретния случай тази вреда твърдяна от органите на
предварителното разследване в досъдебната фаза, без
анализ и при непълнота на доказателствата, тъй като
изводът за причиняване на вреда почива само и единствено
на твърдяната разлика от получените от подзащитната ми
средства от главна каса и тези, с които тези средства са
отчетени и то само и единствено въз основа на
документите, които са приобщени по делото, но не и
отчетени и архивирани в ДАНС. Видно от свидетелските
показания, както посочих на директора и заместник-
директора на Специализираната административна дирекция
„Финансова стопанска и управление на собствеността“ при
10
ДАНС, където се сочи, че няма щета за ДАНС означава, че
за процесния период, те в годишните си доклади, които
изготвят, не са установили липса, няма разлика между
получени и отчетени финансови средата, очевидно е, че в
ДАНС, където се намират документите в тяхната пълнота и
имайки в предвид, че всяка година се проверят особените
разходи, разлики не са открити. В този смисъл остава
неясно въз основа на какви документи, вещите лица са
констатирали тези разлики. Нещо повече, нито от
експертизата, нито от други документи по досъдебното
производство се сочи конкретно кои средства не са
отчетени, кога е следвало да се направи отчета и с
какви действия или бездействия подзащитната ми е
причинила твърдените вреди. Общото посочване, какъвто
подход е използван и от вещите лица и в повдигнатото
обвинение, както посочих в началото, на практика пречи
за изграждане на адекватна защита. Нещо повече, за
изграждането на каквато и да е била защита. Вещите лица
не представят доказателства за тези си изводи, а правят
едно изявление, което не е подкрепено с доказателства.
Към всяка дата в касовите книги надлежно са приложени
първични счетоводни документи и авансови отчети за
отчетените средства, дадени с РКО за деня и те са
неразделна част с групираните документи за всеки един по
касова книга и за всяко едно тримесечие. Изготвената
съдебно-счетоводна и допълнително съдебно-счетоводна
експертиза няма хронология и последователност и не
следва отчетните периоди. Вещите лица, които са
изготвили експертизите, описват разходите в табличен
вид. Дори там те не следват хронология нито по дни, нито
по месеци, нито по тримесечие и този хаос предоставя
възможността за пропуск в анализиране на документите,
което е видно и от самите експертизи, които са приобщени
по делото. В своето заключение на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза за периода през
11
календарната 2013 г. вещите лица соча, че липсата е в
размер на 79 978 лева, а в основната експертиза тази
липса е посочена на 89 463,14 лева. Искам да направя
този анализ за хаоса, защото те правят една експертиза,
след това правят допълнителна експертиза и това още
един път доказва, че пречи на защитата, защото ако
направят трета експертиза, те могат да установят още
някои документи, които те са пропуснали, защото няма
хронология на документите, няма последователност при
изготвянето на самата експертиза, каквото е и самото
обвинение. По-късно ще се спра и на Тълкувателно
решение № 2 във връзка с обвинителния акт.
От особена важност е направеният извод на
допълнителната счетоводна експертиза, в която вещото
лице сочи, каква е разликата за съответния период и те
са използвали израза „...на какво се дължи това, не е от
компетентността на вещите лица...„, което звучи
несериозно и не дава отговор на един от елементите от
фактическия състав на повдигнатото обвинение. Любопитен
е и един друг факт, че при разпита на заместник-
директора на Специализираната административна дирекция
ФСУС при ДАНС му е предявена съдебно-счетоводната
експертиза, при което той отговаря, че не знае как
вещите лица са стигнали до този извод, но в ДАНС липси
няма. Обективната истина е такава, че в ДАНС липси на
особени разходи за процесния период няма и това е
истината, тъй като ако имаше липси, квитанциите за тях
във формата на документи щяха да бъдат приобщени към
доказателствената съвкупност.
Следва да се посочи още един факт, а именно, че при
изземването на документите през месец юли 2014 г. не е
бил съставен никакъв документ, още повече такъв
подписан от г-жа Л. и тя не е виждала тези документи
повече след този момент, до момента на предявяване на
материалите по досъдебното производство през ноември
12
2021 г. От разпитите на свидетели по досъдебното
производство се установява, че тези документи са били
описани и подреждани от служители на различни структурни
звена на ДАНС, тоест имало е достъп до тях и на лица,
които нямат функционална компетентност да извършват тази
дейност, а дори не е изяснено дали са имали разрешение
за достъп по класифицирана информация. Също така се
доказва, че тези документи са били транспортирани от
отделни сгради на ДАНС и от бул. „Черни връх“ до ул.
„Черковна“, което отново обуславя възможност за загуба
на отделни папки и документи и това не е защитна теза, а
напротив – логически обоснован извод, който почива на
обективни факти, тъй като ръководството на ДАНС в
лицето на двама от ръководните служители – директор и
заместник-директор на Специализирана финансова дирекция
твърдят, че няма липси, а вещите лица само от анализа на
предоставените им документи твърдят, че има разлики,
тоест те не твърдят, че има липси, а само разлики. След
като в ДАНС не са установени щети, а такива са
установени само в рамките на досъдебно производство и
описани в обвинителния акт, се налага логическият
извод, че съдебно-счетоводните експертизи са непълни.
Вероятността вещите лица да не са имали достъп до всички
относими финансово-счетоводни документи за процесния
период е висока, с оглед описаните и изнесени в
настоящата съдебна зала нарушения при бораването с
документите, липсата на адекватен опис и начин на
съхранение, съчетани с категоричното становище на
длъжностните лица на ДАНС, че в ДАНС не са установени
щети през процесния период.
При доказателственото обсъждане на фактическите
положения не могат да се обусловят убедителни изводи за
субективната съставомерност на инкриминираното
престъпление по чл. 219 НК, тоест пряк умисъл.
Обективно установеното във връзка с конкретните
13
измерения на представеното съдържание на обвинението
позволява несъмнено да се заключи, че обвиняемият е
съзнавал, че с неполагането на достатъчни грижи за
повереното му имущество настъпват значителни вреди,
намиращи се в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с неговото поведение и е искал постигането на
престъпен резултат – ощетяване на ДАНС.
Нещо повече. 10 години след процесния период дори и
вещите лица не могат да установят вредоносния резултат,
а в изготвената експертиза, както вече посочих, те
сочат, че има само разлики, като са използвали израза
„...на какво се дължи това, не е от компетентността на
вещите лица..“. От направения анализ е видно, че в
обвинителният акт липсва конкретика относно наличието на
вреда, нейният размер и генезисът на причиняването,
което е процесуално недопустимо и пречи за организиране
на защитата ни, тъй като ние не знаем срещу какво да се
защитаваме и какво да изискваме. По делото са останали
неизяснени окончателният размер на щетите. Не е ясно,
поради каква причина органите на досъдебно производство
са приели заключението на допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза, което противоречи на заключението
на основната. Не са изяснили дали има настъпили и други
вредни последици и не е посочено в какво точно се
изразява неполагането на достатъчни грижи.
Съгласно т. 4.2 от мотивите на Тълкователно решение
№ 2 от 2002 г. по тълкователно дело № 2/2002 г. на ВКС
общото събрание е констатирало, че чрез обвинителния акт
прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза
пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение
на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че
да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него и по този начин да се поставят основните рамки на
процеса на доказване и осъществяване на правото на
14
защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му. Когато се преценява
съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния
акт, трябва да се подхожда в светлината на въпросите
дали установените непълноти се отнасят до съставомерните
признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. С
това Тълкователно решение, Съдът заключва по т. 4.2 – в
обстоятелствената част на обвинителния акт задължително
трябва да се посочат всички факти, които обуславят
обективните и субективните признаци на престъплението,
както и участието на обвиняемия с него. В конкретния
случай се касае именно за съставомерни признаци на
деянието и участието на обвиняемия в него и поради
непълнота и неточността на констатирани в обвинителния
акт и изложени от мен пред Съда съображения считам, че
същите съставляват основание за прекратяване и връщане
на делото на прокурора, с цел прецизиране на
обстоятелствената част на обвинителния акт, касаеща
съставомерни признаци на деянието.
Допусната непълнота в обвинителния акт представлява
и съществото нарушение в производството, довело да
нарушаване на правото на подзащитната ми да участва в
наказателното производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 249, ал. 1,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК моля да прекратите
съдебното производство и да върнете делото на прокурора
за отстраняване на допуснатите в досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване на
процесуалното право на подзащитната ми да участва в
производството, дефинирано в разпоредбите на чл. 249,
ал. 4, т. 1 НПК, които могат да бъдат отстранени при
15
връщане на делото на прокурора, а ако то бъде върнато,
може и изобщо да не се внася в съдебна залата, защото
считам, че няма установени вреди.
Наистина ние нямаме на този етап и няма да
обсъждаме за разглеждане на делото по реда на глава 27 и
29 НПК, не желаем да сключим споразумение, нито желаем
съкратено съдебно следствие.
Да, и аз считам и подкрепям представителя на
държавното обвинение, че с оглед характера и вида на
информацията, която ще се предоставя, особено за
особените разходи, разпитите които биха се провеждали в
съдебна зала съдържат класифицирана информация и считам,
че следва, ако делото бъде допуснато до разглеждане, да
се гледа при закрити врати.
Направил съм и искания за събиране на нови
доказателства, които съм ги описал в искането до съда.
Аз наистина считам, че делото трябва да бъде върнато,
алтернативно, ако уважаемият съд прецени, че
допуснатите нарушения не са от категорията на
съществените, то на основание чл. 248, ал. 1 т. 7 НПК
правя искане за събиране на следните доказателства,
което събиране бе отказано в рамките на досъдебно
производство.
Първото е да се изиска справка от ДАНС, която да
съдържа информация за това, установявани ли са липси по
особените разходи в ДАНС за календарните 2012 г. и 2013
г. и ако са установени, в какъв размер са те. Ако има
установени липси, да се приложат констативните документи
и доказателствата приложени към тях.
Да се изиска от ДАНС длъжностна характеристика
относима към процесния период за длъжностите директор
на Специализираната административна дирекция ФСУС при
ДАНС, както и на заместник-директор на същата дирекция.
Да се назначи нова финансово-счетоводна, техническа
16
и правна експертиза. Вещите лица със съответната
компетентност и след като се запознаят с материалите по
делото, както и с архивната счетоводна документация,
находяща се в ДАНС за процесния период, да отговорят на
поставените вече задачи при извършените съдебно-
счетоводни експертизи от досъдебното производство, като
мотивът ми за това е, че при извършване на анализ на
особените структурни звена, на особените целеви разходи
и назначаването на една такава комплексна експертиза
може да даде отговор на поставените задачи и след като
се запознае с архивната документация.
Само искам да кажа, че особените разходи наистина
са особени разходи и те някой път могат да се отчетат в
календарната година или по-късно във времето, защото те
са отпуснати целево във връзка с обслужване на
определени оперативно-издирвателни дейности и на един
много по-късен етап могат да бъдат отчетени и върнати в
касата на ДАНС, което изобщо не е разглеждано по това
дело, което е внесено за разглеждане. По отношение на
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК аз считам, че повече
няма какво да кажа и наистина моля уважаемия съд да
направи този анализ и считам, че съм достатъчно
убедителен, тъй като делото не е изяснено, обвинителният
акт страда от такива пороци, които пречат да
организираме защита си. Аз не споря, че съдебната фаза
е централната фаза и тук могат да се събират
доказателства, но с оглед структурата на ДАНС, с оглед
характера на документите считам, че едно връщане на
делото за събиране на нови доказателства и даване на
задължителни тълкувания по извършването на експертизите
ще доведе до един резултат, който ще бъде наистина така
и поне се надявам да отговаря на обективната истина.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокуратурата
е неоснователно. Обвинителният акт отговаря на
17
изискванията на чл. 246 НПК. Обвинението е формулирано
достатъчно точно и ясно въз основа на наличните
доказателства и по никакъв начин не накърнява правото на
защита на подсъдимата. Почти всички доводи на защитника
касаят въпроси по съществото на делото, а именно
обсъждането на заключенията на експертизата, показана на
свидетелите, начинът, по който са били събрани, описани
и водени от подсъдимата документи. Само ще отбележа, че
по отношение на казаното от защитника за посоченото от
вещите лица в тяхното заключение е, че въпросът, на
какво се дължи констатираната липса, не е от тяхна
компетентност, аз считам, че това е абсолютно правилно,
тъй като вещите лица не могат да отговарят на правни
въпроси. Те са проверили документите, установили са, че
е налице липса, а отговорът на какво се дължи тази липса
дължат разследващите органи и съдът при решаване на
делото по същество.
По въпросът, че документите на подсъдимата са били
иззети без възможност тя да участва, по делото са налице
доказателства, че със Заповед на председателя на ДАНС от
30.07.2014 г., на същата дата назначената със Заповедта
Комисия е дошла в кабинета на подсъдимата, тя е била
запозната, че ще й бъде извършена проверка, Комисията е
описала наличното съдържание на касата и е съставила
констативни протоколи, в които е описала всички водени
от подсъдимата документи в номенклатурни номера. По
делото са налични и копия от констативните протоколи,
които е съставила Комисията и те се намират в том 8.
Повече няма да обсъждам, тъй като това представлява
въпрос по същество, просто исках да обърна внимание на
Съда.
По доказателствените искания:
За първото не възразявам да бъде изискана справка
от ДАНС, като ще помоля да бъде поставен и изричен
18
въпрос – дали преди дата 30.07.2014 г. някой в ДАНС е
направил проверка на направените от подсъдимата разходи
за 2012 г. и 2013 г. и да е проверил включително
наличните при нея разходно-оправдателни документи за
сумите, които тя в своите отчети е сочила като
изразходени от нея, защото такава проверка не е била
направена и съответно при това включително и главният
счетоводител на ДАНС е заявил като свидетел, че липси не
са констатирани, но то не е имало и как да се
констатират, тъй като главният счетоводител се е
запознавал с тримесечните и годишния отчет на
подсъдимата и тъй като в него сумите са отговаряли на
получените и изразходените, никой не е извършил една
детайлна проверка на разходно-оправдателните документи и
заради това не е била констатирана липсата.
По отношение на искането за изискване на
длъжностните характеристики на директора и заместник-
директора на Специализирана административна дирекция
ФСУСД на ДАНС – заверени копия от тези длъжностни
характеристики са приложени по делото мисля, че в том
25, но не възразявам да бъдат изискани отново.
По отношение на назначаване на нова финансова-
счетоводна, техническа и правна експертиза считам, че
това искане е неоснователно, тъй като извършените по
делото, основна и допълнителна, експертизи са обективни,
пълни и ясни и няма съмнение в тяхната правилност.
Не на последно място така формулирано искането също
е и незаконосъобразно, тъй като на вещите лица не могат
да бъдат поставяни правни въпроси и съответно според
мен, няма как да бъде назначена правна експертиза.
Всички тук сме юристи и правните изводи следва да си ги
правил сами, а не да ги искаме от вещи лица.
АДВ. С.: По отношение на последната констатация, че
не е необходимо да бъдат юристи – това категорично не
19
отговаря на обективната истина, тъй като при одитите на
министерства, ведомства, на структури с особено
предназначение се извършват такива комплексни
експертизи, при които задължително участват юристи,
които познават нормативната база и особено свързана с
особените разходи, което е познато и има множество
такива експертизи. По отношение на това, че приетите в
досъдебната фаза две експертизи отговарят на всички
изисквания, аз не мога да се съглася, тъй като за да
може да организирам защитата си, аз трябва да знам, че
на 26.06.2012 г. по средствата, които г-жа Л. е получила
в касата, не са отчетени документите от В.С., Г.В. и
т.н., които тя ги е дала и не са отчетени от нея. Иначе
в този хаос, който ги има в двете експертизи, човек не
само да има необходимите знания, каквито и ще знания и
умения да има, той не може да се ориентира. Те са
абсолютно хаотично подредени, няма никаква хронология и
са в нарушение на изискванията за извършване на една
финансово-счетоводна експертиза. А по отношение на
обвинителния акт и това в тази връзка, това е все едно
да се внесе обвинителен акт за извършено престъпление
убийство и да нямаме труп, да имаме само изчезнало лице.
Този обвинителен акт, в този си вид по отношение на
безстопанственост, представлява точно това.
ПОДСЪДИМАТА Л.: Поддържам казаното от моя адвокат.
Мога да добавя това, че сумата, за която експертизата
казва, че няма документи за нея, аз от обвинителния акт
я виждам. Няма как на всяка дата на касовата книжа, да
са закопчани описаните приходни и разходни документи с
авансовите отчети и да няма за половин година .... това
е сумата за половин година. Как мислите да няма сума и
да ми се подпишат актовете за тримесечие от главния
счетоводител, от зам.-директорката, от председателя и
там да няма приложени документи. Те ги отмятат всеки
един документ, за да стигнат до числото, което е в акта.
20
Ако тази експертиза може да ми каже на тази дата липса
РКО, този и този „Ей така сте си ги изписали г-жо Л.“,
без да има документи с подписи и в последствие авансови
отчети. Да, ако в последствие няма авансови отчети,
това е видна безстопанственост, но то има, всичко си е,
което е в делата и всичко е отметнато.
Там в експертизата не е казано дали това е за
агенти на ДАНС тук в София, дали е подотчетните лица 28
из цялата страна, дали е по оперативно дело „Пандора“,
дали е по дело за него друго, дали е във валута – тази
експертиза не може ей така да каже всичко. Да започне от
28.03.2013 г., да се върне на 14-ти януари, да отиде на
август месец – защо да не може по тримесечие да се видят
документите и да се каже „В това тримесечие всичко е
точно“, „това не е точно“ и не е точно на дата тази и
тази.
ПРОКУРОРЪТ: Много се извинявам г-жо съдия и не
обичам да губя време, но понеже изслушахте тях, искам с
едно изречение искам да коментирам. Експертизата е
работила по този начин, защото по този начин са водени
номенклатурните дела от г-жа Л..
ПОДСЪДИМАТА Л.: Не е истина.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание Съдът, съобразявайки
доводите, възраженията и исканията на страните,
направени в хода на разпоредителното заседание при
обсъждане на въпроси по реда чл. 248, ал. 1 НПК, намира
следното:
Делото е родово и местно подсъдно на СГС.
В конкретния случая няма основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати и привличане на резервен защитник,
резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
21
вещо лице преводач или тълковник, както и за извършване
на съдебно следствени действия по делегация.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, а именно по реда на
диференцираните процедури установени в Глава 27 и 29
НПК, в какъвто смисъл не се правят и искания от страна
на страните в настоящото производство.
Не са налице основания на настоящия етап за
изменение или вземане на мярка за неотклонение по
отношение на подсъдимата Л., в каквато насока също не
се правят искания от страна на страните.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице
основанията и предпоставките по чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК за прекратяване на съдебното производство по делото
поради допуснати в хода на досъдебното производство
съществени, но отстраними нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимата по делото Л.. Съдът в тази насока намира
за допустими и основателни направените от страна на адв.
С. доводи и възражения, във връзка с процесуалната
стойност на внесения в съда обвинителен акт по
отношение на подсъдимата Л.. Съдът намира за
неоснователни направените от страна на държавното
обвинение възражения във връзка с доводите на защитата
на подсъдимото лице.
На първо място следва да се посочи, че така
изготвеният от държавното обвинение обвинителен акт не
кореспондира с изискванията към неговата процесуална
стойност, заложена от законодателя в разпоредбата на
чл. 246 НПК. Обвинителният акт, по мнение на настоящия
съдебен състав, в случая не отговаря на изискванията на
посочената разпоредба, така че да позволи на съда да
произнесе една законосъобразна, обоснована и
справедлива за страните в процеса присъда. Необходимо е
22
да се посочи също така, че обвинителният акт е този,
който очертава рамките на предмета на доказване по
настоящото дело и съдът стриктно е обвързан с тези
негови рамки, тъй като на доказване подлежат само и
единствено фактите и обстоятелствата, описани в
обстоятелствената част на внесения от страна на
държавното обвинение в съда обвинителен акт. Към това
задължение насочват разпоредбите на чл. 246, ал. 1 НПК,
но също така и задължителното за всички съдилища, а и
за прокуратурата Тълкувателно решение № 2, постановено
по тълкувателно дело № 2/2002 г. на Общо събрание на
Наказателна колегия на ВКС. Така посоченото тълкувателно
решение е необходимо да се посочи, че не е загубило
своето правно значение независимо от настъпилите
законодателни изменения, това е така съгласно
последващото издадено Тълкувателно решение № 6/2018 г.
на Общо събрание Наказателна колегия на ВКС.
В конкретния случай по отношение на подсъдимата Ф.В.
Л. е внесен обвинителен акт с твърдения за извършено от
нея престъпление по чл. 219, ал. 3 във връзка с ал. 1
във връзка с чл. 26 НК, субсумиращо в престъпния си
състав 2 деяния, извършени според държавното обвинение в
условията на продължавано престъпление, които са в
посочените в обвинителния акт два периода, а именно в
периода от 01.01.2012 година до 31.12.2012 година и в
периода от 01.01.2013 година до 31.12.2013 година.
Посочено е, че значителните щети за ощетеното юридическо
лице в първия период са в размер на 9 700,68 лева, а
във втория период – в размер на 79 978,65 лева. Както в
обстоятелствената част, така и в диспозитива на
обвинителния акт, държавното обвинение е посочило, че
така причинената значителна щета за предприятието е
формирана като разлика между действително изразходените
и отчетени средства за 2012 година и съответно за 2013
година.
23
При така изложеното и съобразявайки посоченото в
обстоятелствената част на обвинителния акт, която следва
да очертае подлежащите на доказване факти и
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че този
обвинителен акт не е прецизиран, не е ясен с оглед
липсата на посочени в него обективни съставомерни и
квалифициращи признаци, характеризиращи твърдяно за
осъществено изпълнително деяние на посоченото в
обвинителния акт престъпление по чл. 219, ал. 3 във
връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, за което
е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата
Л..
На първо място е необходимо да се посочи, че по
отношение на престъплението по чл. 219 НК задължение на
органите на досъдебното производство е да установят,
какви точно достатъчно грижи и при какви условия и време
е било длъжно да положи длъжностното лице, което има
качеството на подсъдим, или какво конкретно правило на
поведение не е изпълнило то, като в този смисъл
настоящият съдебен състав констатира, че липсват точно
посочени определени конкретни по естеството си
императивни норми на поведение, които да очертават
дължимото поведение на дееца предвид бланкетния характер
на престъплението.
На следващо място Съдът констатира, че не е ясно
как и по какъв начин е формирана вредата, посочена от
държавното обвинение във внесения срещу подсъдимата Л.
обвинителен акт, която съставлява основен обективен
признак, предвид обстоятелството, че престъплението по
чл. 219, ал. 3 е резултатно. Не е ясно как и с какви
свои действия или бездействия е осъществено
изпълнителното деяние на престъплението от страна на
подсъдимата Л.. Също така, с оглед обстоятелството, че
от описанието в обстоятелствената част на обвинителния
акт остава неясно какво точно конкретно поведение, което
24
е дължала в качеството си на длъжностно лице,
подсъдимата Л. не е изпълнила и е нарушила, то остава
неясно и дали това нарушение на някоя от посочените
норми от обвинението се намира в причинно-следствена
връзка с твърдения от държавното обвинение съставомерен
вредоносен резултат. Остава неясна също така и волята
на прокурора и при посочената и вменената на
подсъдимата Л. форма на изпълнителното деяние по чл. 219
НК, а именно - не положила достатъчно грижи за
управлението и стопанисването на повереното й имущество,
тъй като в случая липсват отново конкретни норми на
поведение, които да са посочени като нарушени от
подсъдимата Л. и които тя да е нарушила чрез свое
действие или бездействие. Както вече се посочи, в
обстоятелствената част на обвинителния акт остава
неясен механизмът на формиране на вредата, който
механизъм не е очертан в обстоятелствената част на
обвинителния акт посредством данните, събрани от
прокурора, а именно чрез материалите, приложени по
досъдебното производство в подкрепа на обвинителната му
теза.
В днешното съдебно заседание, както от защитата,
така и от прокурора, а и от подсъдимата Л. се обсъжда
изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза, с
която Съдът при насрочване на делото се е запознал, но
данните, установени в хода на експертното изследване, в
случая не са намерили място в обстоятелствената част на
обвинителния акт за да може да се изясни въпроса, как и
по какъв механизъм е установен размера на
инкриминираната вреда. Експертизата на свой ред не
представлява източник на доказателства. Същата
представлява способ за доказване и чрез нея с оглед
разпоредбата на чл. 144, ал. 1 НПК се цели да се
изяснят някои обстоятелства по делото, които не биха
могли да бъдат изяснени по друг начин, чрез специалните
25
знания на съответните експерти от съответната област.
В настоящия случай и в хода на разпоредителното
заседание, и доколкото тази експертиза все още не е
изслушана от съда, не са разпитани и експертите, то и
Съдът счита, че не следва да я обсъжда, а доводите,
наведени от страна на страните в тази насока във връзка
с изготвената експертиза, не следва да бъдат обсъждани и
ценени от съда в насока на разпоредбата на чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК, касаеща допуснати в хода на досъдебното
производство съществени, но отстраними процесуални
нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимата, тъй като е видно, че тази експертиза не
е намерила своето правно и фактическо значение и не е
упомената в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Вероятно в същата се съдържат данни, от които може да се
изведе извод за това, как точно са формирани двете
инкриминирани суми като вреда в двата инкриминирани
периода, обуславящи приложението на чл. 26, ал. 1 НК
според държавния обвинител, но конкретни факти и
обстоятелства в тази насока в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсват.
Ето защо, по изложените по-горе съображения за съда
остава неясен механизмът на формиране на вредата, или
как точно е формирана сумата в размер на 9 700.68 лева и
сумата в размер на 79 978.65 лева. Действително в
заключителната част на обвинителния акт прокурорът е
посочил, че тази сума представлява разлика между
действително изразходените и отчетени средства
съответно за 2012 и за 2013 година, но в
обстоятелствената част на обвинителния акт никъде не е
посочен размера на действително изразходените и размера
на действително отчетени средства, съответно за 2012 и
2013 година. При запознаване с обстоятелствената част
на обвинителния акт, Съдът констатира още, че държавното
26
обвинение в него е описало повече данни, касаещи
извършена проверка на дейността на подсъдимата Л. от
страна на назначена комисия от Председателя на ДАНС, но
не и описани конкретни действия на подсъдимата, които да
се субсумират под състава на престъплението чл. 219 НК
очертаващи обективната му страна. Също така, от
обстоятелствената част на обвинителния акт не се
установява комисията, назначена от Председателя на ДАНС,
да е установила причинени за ДАНС вреди. Единственото,
което е открила комисията, според вносителя на
обвинителния акт, то това са сериозни нарушения на
финансовата и счетоводна дисциплина от страна на
подсъдимата Л. при воденето на документацията, за което
е съставен и протокол от комисията за допуснати от
подсъдимата Л. множество нарушения в нейната работа,
както и несъобразяване с разпоредбите и изискванията на
Закона за защита на класифицирана информация и
Правилника за прилагане на Закона за защита на
класифицирана информация при организиране и съхранение
на документите в касата на Сектор 51, чийто отговорник
е била тя. В обвинителния акт също така се съдържа
повече информация за ежедневната работа на назначената
от Председателя на ДАНС комисия в хода на извършваната
проверка, отколкото факти и обстоятелства, касаещи
действия, извършени от подсъдимата Л., които по своя
характер да са престъпни и да съставляват такива
нарушения, които да могат да се субсумират под състава
на престъплението по чл. 219 НК.
Също така в обстоятелствената част на обвинителния
акт са пресъздадени впечатления на различни свидетели,
осъществявали ежедневна връзка и контакт с подсъдимата
Л. по отношение на изпълняваните от нея задължения като
касиер на сектор 51. Не е ясно също така какви точно
умишлено действия е извършила подсъдимата Л., при
осъществяване на които е реализирала обективния признак
27
- не е полагала достатъчно грижи за управление и
запазване на повереното й имущество. В тази връзка
остава неясно също така в инкриминирания период от
01.01.2012 година до 31.12.2013 година, от една страна
какви точно по размер суми и на кои дати са били
зачислявани в служебната метална каса за съхранение на
пари и документи от подсъдимата Л., а също така и какви
по размер суми са се намирали в касата в периодите, в
които не само тя лично е осъществявала дейност по
обслужване на касата на сектор 51, но така също и в
периодите, включени в инкриминирания период, в които
тази дейност се е осъществявала от други лица, свидетели
по делото, а именно, в периодите, в които тя е
отсъствала от работа и е предоставяла воденето на
касата по заприходяване и разходване на парични средства
на свидетелката Каменарова и на свидетелката Г.. Също
така остава неясен размера на изразходваните в
инкриминираните периоди парични суми, които според
прокурора са в причинно следствена връзка с
последвалите значителни щети за ощетеното лице, както и
какъв е размера на отчетените от подсъдимата Л. средства
за 2012 г. и 2013 г. Не е ясно какъв е бил резултатът от
изготвените от подсъдимата Л. съответни отчети за всяко
едно от тримесечията за 2012 г. и съответно за 2013 г.
Не е ясно, каква е била касовата наличност към всеки
един от инкриминираните периоди с оглед твърденията на
държавното обвинение в обвинителния акт, че са били
изваждани РКО от една календарна година с посочени в
тях суми и са заприходявани в друга календарна година,
както и какъв е бил размера на твърдяната като натрупана
липса. При това положение остава неясен основен
обективен съставомерен признак от инкриминираната
деятелност, а именно как, по какъв начин и механизъм е
формиран размерът на предмета на престъплението, за
което се ангажира наказателната отговорност на
28
подсъдимата Л..
По изложените по-горе съображения Съдът намира, че
в така внесения обвинителен акт липсва ясна, точна и
недвусмислена обвинителна теза, в същия липсва
необходимата за неговата процесуална стойност
конкретика на факти и обстоятелства, поради което и
настоящият съдебен състав счита, че са налице
законоустановените предпоставки за прекратяване на
съдебното производство по делото при наличие на
условията на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и връщането му на
прокуратурата за тяхното отстраняване, тъй като по този
начин се ограничава правото на защита на подсъдимото
лице да разбере точно и ясно за какви точно
инкриминирани, според държавния обвинител, действия,
извършени от него, му се повдига обвинение и за които се
цели търсене на наказателна санкция чрез постановяване
на съответен съдебен акт.
По изложените по-горе съображения Съдът намира, че
са налице основанията и предпоставките на чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство по
делото поради допуснати в хода на досъдебното
производство съществени, но отстраними нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата по делото Л., поради
което съдебното производство следва да бъде прекратено
на основание чл. 249, ал. 3 НПК, а делото - върнато на
държавното обвинение.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД №
1280/2022 г. по описа на СГС, НО, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест по
реда на Глава 22 в седемдневен срок от днес пред САС.
29
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснати в
хода на досъдебното производство съществени, но
отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимата Л..
Да се издаде препис от съдебния протокол на
страните при поискване.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:23
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
30