Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2659 по описа за 2021 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК *, седалище:***, срещу Д.Б.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, първоначално обективно кумулативно съединени
искове, както следва:
- специални положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: 1./ 2 403.92 лева, представляваща главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.06.2020 г., до окончателното погасяване на
задължението; 2./ 1 094.75 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.11.2018 г. до 27.08.2019 г.; 3./ 86.55 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху
главницата от 2 403.92 лева за периода от 06.10.2017 г. до 27.08.2019 г. и
4./ 39.42 лева – мораторна лихва, начислена върху възнаградителната
лихва от 1 094.75 лева за периода от 06.10.2017 г. до 27.08.2019 г., при
твърдение всички суми да са дължими по Договор за потребителски кредит № * от
21.08.2017 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
2578/11.06.2020 г., по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6066 по описа за
2020 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав и
- осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1./
2 759.86 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен пакет за
услуги въз основа на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към договора от 21.08.2017 г. и сумата в размер от 2./ 99.37 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
вземането от 2 759.86 лева за периода от 06.10.2017 г. до 27.08.2019 г.
Твърди
се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, като срещу издадената такава е постъпило възражение, в тази връзка
у ищеца се е породил правният интерес да предяви установителните искове. Сочи
се, че на 21.08.2017 г. е сключен посоченият договор за потребителски кредит
между ищеца като кредитор и Д.Б.Д. като кредитополучател, при следните
параметри: сума на кредита 2800.00 лева; срок на заема 36 месеца; размер на
вноската от 136.63 лева; ГПР 49.90%; ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%.
Договорът бил подписан при Общи условия и при предоставяне на разбираема
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр.
Ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение
от 3548.52 лева при вноска от 98.57 лева. Поддържа се, че пакетът от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита.
Сключването на споразумението е опционално, по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля. Пакетът включвал следните опции: приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни вноски. Сочи се, че с част от заетата сума
ответникът е пожелал да погаси друго свое задължение в размер на 1432.28 лева.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно
задълженията си по договора, като на 21.08.2017 г. превел остатъчната парична
сума в размер от 1367.72 лева по банкова сметка ***.
На 10.01.2018 г. между страните е
подписан Анекс № 1 към договора, с който е отложена погасителна вноска № 4, с
което погасителните вноски били изменени от 36 на 37 броя. На 26.02.2018 г.
между страните е бил подписан Анекс № 2, с който са били отложени погасителни
вноски № 6, 7 и 8, като отново е бил коригиран погасителния план от 37 на 40
броя погасителни вноски. На 17.09.2018 г. е подписан и Анекс № 3, идентичен на
предходните два, с който е отложено плащането на погасителна вноска № 13, а
погасителният план бил изменен от 40 на 41 броя погасителни вноски. Крайният
срок за погасяване на кредита бил 05.02.2021 г.
Сочи се, че ответникът е изплатил
само 8 пълни погасителни вноски и една частична, последната от които на
18.09.2018 г., чийто общ размер възлиза на 1889.11 лева. Твърди се, че падежът на първата неизплатена
вноска бил настъпил на 05.11.2018 г., а предсрочната изискуемост е обявена на
27.08.2019 г., като бил надлежно уведомен за последното обстоятелство. Твърди
се, че непогасени останали претендираните суми.
По същество се моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Счита,
че с направените плащания на обща стойност от 1881.70 лева е изплатил усвоената
по договора сума. Поддържа, че е погасил заетата сума предсрочно, поради което
не дължи и лихвите до края на срока. Счита, че добросъвестно е изпълнявал
задълженията си по договора. Оспорва твърдението за рефинансиране на друг заем,
като твърди, че е изпълнявал задълженията си и по другото кредитно
правоотношение. Изрично оспорва претенциите както за договорна, така и за мораторна
лихва. Ответникът изрично възразява срещу възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги, като навежда доводи за това, че не е давал съгласие за
сключването на процесното споразумение. Твърди, че клаузите, уреждащи
отношенията между страните по повод на допълнителния пакет са неравноправни. Не
оспорва твърдението на кредитора, че е заплатил сумата в общ размер от 1889.11
лева, но счита че с тези плащания вземанията на ищеца са удовлетворени напълно
с оглед недължимостта на вземането по допълнителния пакет от услуги и
договорната лихва.
По същество моли съда
да отхвърли предявените искове. Не претендира съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С молба от 08.07.2021 г. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за
същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба от 06.07.2021 г. поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба.
Настоящият
съдебен състав, като
съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр.
д. № 6066 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза
на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, срещу която в срок е
постъпило възражение за недължимост по чл. 414 от ГПК.
От
представения писмен договор за потребителски кредит № * от 21.08.2017 г. се
установява, че „П.К.Б.“ ЕООД се задължил да предостави паричен заем /кредит/ в
размер на 2 800.00 лева на Д.Б.Д.. Уговореният годишен лихвен процент е 41.17%,
а ГПР – 49.90%. Срокът на договора е 36 месеца, като размерът на месечната
вноска възлиза на 136.63 лева. Страните са уговорили и закупуване на
допълнителен пакет от услуги срещу цена от 3548.52 лева при месечен размер на
вноската 98.57 лева. Общият размер на задължението по договора възлиза на 8467.20
лева, а общия размер на месечната погасителна вноска – 235.20 лева с падеж
всяко 5-то число от съответния месец. Видно е от съдържанието на договора за
кредит, че същият е подписан при програма „настоящ клиент“ с опция
„рефинансиране“ при сума за рефинансиране 1432.28 лева. Представеният договор е
в унисон с искането за отпускане на потребителски кредит /л. 16/, от който
писмен документ се констатира, че ответникът е кандидатствал за кредит в размер
на 2 800.00 лева, както и това, че последният е страна и по други договори
за кредит, а именно с „Б. Д.“ ЕАД със заета сума от 25 000.00 лева; „С.“ със
заета сума от 700.00 лева; „В.“ със заета сума от 700.00 лева и с „П.К.Б.“ ЕООД
със заета сума от 2 000.00 лева /л. 17/.
От
приобщеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л. 8/,
чиято цена е предмет на осъдителния иск, се констатира, че закупените услуги
са, както следва: 1./ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; 2./ възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3./
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4./ възможност
за смяна на дата на падежа; 5./ улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
От
ангажираното преводно нареждане за кредитен превод, находящо се на л. 18 от
приобщеното гр. д. № 11098/2020 г. по описа на РС-Варна, се установява по
несъмнен начин, че ищецът на 22.08.2017 г. е превел по банков път на ответника
сумата в размер от 1 367.72 лева с основание за плащане номера на договора
за кредит, а именно *.
Видно от
приобщените анекси към договора, първоначалния погасителен план е изменян през
времето, като падежът на последната вноска е изменен на 05.02.2021 г. Т.е. към
датата на устните състезания пред РС-Варна, всички вноски са падежирали.
По
делото е безспорно, че ответникът към настоящия момент е изплатил сумата в общ
размер от 1889.11 лева, което е в унисон и с амгажираното извлечение по сметка
към процесния договор за потребителски кредит.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми – предмет на установителните искове, срещу която в преклузивния срок е подадено
възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил искове за установяване на вземанията, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на исковете: 1./ наличието на валидно
учредена между страните облигационна връзка въз основа на договора за
потребителски кредит и споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги; 2./ своята изправност, а именно, че е предоставил заетата сума на
ответника, включително, че е рефинансирал друго заемно правоотношение между
страните; 3./ изискуемостта на вземанията и изпадането на ответника в забава;
4./ размера на претендираните граждански притезания, както и това че за
вземанията – предмет на установителните искове е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е погасил претендираните суми.
По
отношение на вземанията за главница в размер от 2 403.92 лева; договорна
лихва в размер от 1094.75 лева; мораторна лихва в размер от 86.55 лева,
начислена върху главницата и мораторна лихва в размер от 39.42 лева, начислена
върху договорната лихва – предмет на специалните положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД:
От представения договор № * от 21.08.2017
г. по несъмнен начин се установява, че между ответника и ищеца е възникнало
договорно правоотношение със съдържание ищецът-кредитодател да предостави на
ответника-кредитополучател главница в размер от 2800.00 лева срещу насрещното
задължение на последния да я върне в уговорения срок чрез частични плащания
съобразно погасителния план, като заплати и възнаграждение в полза на
кредитодателя в размер на уговорената лихва с оглед възмездния и двустранен
характер на договора.
Въпреки разпределената тежест и
указанията на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК обаче ищецът не е ангажирал
доказателства, с които да установи по несъмнен начин своята изправност по
договора, а именно предоставянето на заетата сума по договора от 21.08.2017 г.
в размер от 2800.00 лева. От ангажираното по гр. д. № 11098 по описа за 2020 г.
на РС-Варна, което е приобщено към настоящото, платежно нареждане се
констатира, че на 22.08.2017 г. ищецът е предоставил в заем на ответника сумата
в размер от 1367.72 лева. Твърдението, че е рефинансиран друг заем на ответника
със сумата в размер от 1432.28 лева не се установява по делото по несъмнен
начин в условията на пълно и главно доказване, доколкото не е представен
твърдения в сезиралата съда искова молба договор за потребителски кредит,
сключен между същите страни, който е рефинансиран с част от заетата сума по
процесния договор. В искането за отпускане на процесния кредит се съдържат
данни само за това, че страните по делото са страни и по друг договор за кредит
с размер на заетата сума от 2 000.00 лева, което е индиция за
съществуването на другото заемно правоотношение, но това само по себе си не е
достатъчно за констатирането на този правнорелевантен факт по несъмнен начин,
още повече, че има разминаване в сумите, а и не е ясна датата на сключване на
рефинансирания договор за заем, както и съдържанието на тази правна сделка.
По делото не се спори, че ответникът
е заплатил към момента сумата в общ размер на 1889.11 лева, който факт е обявен
за ненуждаещ се от доказване с доклада по чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Крайният извод на съда е, че с платената сума от 1889.11
лева ответникът е погасил изцяло доказаната част от заетата сума по договора за
кредит в размер от 1367.72 лева, което обуславя неоснователността на иска по
чл. 422 от ГПК за главницата, като недължимостта на главното вземане обуславя
неоснователността на претенциите на ищеца по чл. 422 от ГПК и досежно
акцесорните вземания за договорна и мораторна лихва за забавено изпълнение.
По
отношение на вземането в размер от 2759.86 лева, представляващо възнаграждение
по допълнителния пакет от услиги и сумата от 99.37 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена върху цитираното възнаграждение – предмет на
осъдителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Допълнително претендираното
възнаграждение за пакета от услуги е било договорено с допълнително
споразумение, което е неразделна част от процесния договор за кредит, при
изрично оповестяване в основния договор, че закупуването на такъв пакет не е
условие за отпускане на кредита или за получаването му при условията на
основните параметри. В нарочното споразумение, сключено на датата на договаряне
на кредита, са посочени пет предложени допълнителни услуги от кредитодателя,
като съдържанието им е дефинирано в общите условия. Престацията по първата от
услугите се изчерпва с приоритетно разглеждане и изплащане на разрешения кредит
преди искания на останалите клиенти, при принципно общо задължение на този
доставчик да отпусне кредита след довършване на писмената форма на договаряне
по подписан от клиента договор, съставен и предложен от самия доставчик за
подписване след първоначалното отправено от клиента искане. В случая естеството
на така уговорената допълнителна услуга налага тя да е предоставена още преди
окончателното сключване на договора, тъй като е предназначена да осигури именно
приоритетно одобрение на кандидата.
Втората и третата от услугите в пакета гарантират
на кредитополучателя възможност за отлагане на падежите или намаляване на
размера на някои от вноските. Всяка от тези възможности обаче е допълнително
обусловена от изправността на клиента, който е обслужвал кредита до този момент
редовно и от наличие на допълнителни обстоятелства, влошаващи
платежоспособността му /намаляване на доходите от труд на кредитополучателя или член на
домакинството му или понесени имуществени щети от бедствие/. Ползването на тази услуга не засяга
дължимостта на плащанията, тъй като както отложените, така и намалените части
от вноските остават изискуеми в края на погасителния план. На практика при
използване на тази опция, полученото от кредитополучателя облекчение се
изчерпва с временно ползване на неолихвени части от главницата, доколкото
включените в редовните вноските лихви по погасителния план са били начислени за
ползвани остатъци при регулярно плащане на падеж.
Четвъртата услуга е уговорена опция за промяна на
падежна дата по целия план без допълнителни условия, което практически може да
се изрази в отлагане на всички вноски, но не с повече от месец, т. е. ползване
на част от главница в размер не по-голям от включена една вноска не повече от 1
месец над предвиденото по погасителния план.
Улесненото допълнително кредитиране, предложена
като петата услуга от пакета не е дефинирано по начин, който да гарантира
каквото и да е предимство за кредитополучателя, освен освобождаването му от
кандидатстване, тъй като улеснения не са посочени, а задълженията на кредитора
са обусловени от вътрешни правила.
Всички така описани елементи от пакета допълнителни
услуги са договорени като възможности, но не и като задължения на финансовата
институция. За пакета от услуги е договорена допълнително възнаграждение от 3 548.52 лева.
Възнаграждението за допълнителния пакет е уговорено като неделимо и
авансово дължимо при сключване на договора, като е разсрочено на равни вноски.
Тези вноски изрично са включени според общите условия като добавка към
месечната погасителна вноска по погасителния план, обявен на кредитополучателя
и се третират като дължими в пълния им остатъчен размер при предсрочна
изискуемост.
Съдът констатира, че уговорените като предоставени
на кредитополучателя престации изключват квалификацията им като допълнително
благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер над
уговореното възнаграждение за същинската престация – ползване на заети парични
средства за определен период от време, като дори възнаграждението по допълнителния пакет
надвишава размера на заетата сума по договора. Нито една от така посочените услуги не гарантира
каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без
да е обусловено от насрещна воля на доставчика. Само ако можеше да ползва
отстъпките или предимствата без да се договаря отново, то и предметът на
допълнителния пакет би могъл да представлява ценност като опция. Дори и първата
от услугите е обусловена от неоповестени допълнителни условия, поради което не
гарантира каквато и да е сигурност за предоставено реално предимство. Отделно
от това самото овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно
довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за
предоставяне на договорен кредит не може да се приеме за справедливо
икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на
насрещните страни /ако те се
изчерпват само с посочения предмет на допълнителния пакет и нямат друга цел/.
Каквито и да са извънредните действия на кредитора, пораждащи
допълнително разходи за приоритетно обслужване (допълнителни възнаграждения за
работа в извънработно време или завишени консумативни разходи поради експресни
доставки на пощенски пратки или др. подобни) те не биха могли да надхвърлят
така драстично присъщите за основното кредитиране разходи за да има конкретен
интерес, който да може да се компенсира
с отделно възнаграждение. Заплащането на възможността да се договаря временно
облекчение при обективно затруднено финансово състояние на кредитополучателя
или някакви неясни преимущества не може да се приеме за съобразено с моралните
принципи за добросъвестност. Налага се краен извод, че всички включени в
допълнителния пакет „услуги“ се свеждат до средство за съществено увеличаване
на цената на основното кредитиране, като по същество предлагането им като
предимство от доставчика води до икономически резултат идентичен със значително
оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и
разходи по кредита.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19 ал. 3 и
чл. 21 ал. 1 от ЗПК налагат извод за
ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга,
предоставяне на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите
предимства, събирана по начин идентичен с лихвата несъмнено налага
квалифицирането на допълнителния договор като средство за заобикаляне на
забрани. В този смисъл съдът счита, че споразумението е нищожно, доколкото същото е несъвместимо с императивна нормативна уредба,
гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
Крайният извод на съда е за
недължимост на вземането за възнаграждение по допълнителен пакет за услуги.
Недължимостта на главното вземане обуславя неоснователността на иска за
присъждане на произтичащото от него акцесорно вземане за обезщетение за забава
в размер на законната лихва в предявения размер и период.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото,
претенцията на ищеца за компенсация на разноските, направени за защита в
производството по неоснователна искова молба, не следва да бъде уважена.
Ответникът не е обективирал
искане за присъждане на разноски, като не е ангажирал и доказателства,
удостоверяващи извършването им.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** против Д.Б.Д., ЕГН **********, с
адрес *** първоначално обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 2 403.92 лева /две хиляди четиристотин и
три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.06.2020 г., до окончателното погасяване на задължението; 2./ 1 094.75 лева /хиляда деветдесет и четири лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2018 г. до
27.08.2019 г.; 3./ 86.55 лева /осемдесет
и шест лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва
начислена върху главницата от 2 403.92 лева за периода от 06.10.2017 г. до
27.08.2019 г. и 4./ 39.42 лева /тридесет и девет лева и
четиридесет и две стотинки/ – мораторна лихва, начислена върху
възнаградителната лихва от 1 094.75 лева за периода от 06.10.2017 г. до
27.08.2019 г., всички суми дължими по Договор за потребителски кредит № * от
21.08.2017 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №
2578/11.06.2020 г., по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6066 по описа за
2020 г. на РС-Варна, 9-ти съдебен състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** против Д.Б.Д., ЕГН **********, с
адрес *** първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите, както следва: 1./
2 759.86 лева /две хиляди седемстотин петдесет и девет лева и осемдесет и
шест стотинки/, представляваща възнаграждение по допълнителен пакет за
услуги въз основа на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги към договора от 21.08.2017 г. и сумата в размер от 2./ 99.37 лева /деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането от 2 759.86 лева
за периода от 06.10.2017 г. до 27.08.2019 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: