№ 20623
гр. ..., 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110123562 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер с твърдения,
че не е живял в топлоснабдения имот, а последният се ползва от друго лице.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на заявление срещу
1
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Установено е по делото /от представените писмени доказателства –
нотариален акт за собственост/, че ответникът е собственик на имот с аб.№ ... в
гр...., от който притежава ¾ идеални части.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. Необходимо е да се посочи,че
тези изводи на съда не се променят от последвалата законодателна промяна,
съгласно която се говори за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По
силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По
делото е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, поради
което е длъжен да заплаща цената на доставената ТЕ, съобразно дела си в
съсобствеността.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на ....
2
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил
изцяло същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.
Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от Наредба №16-334. През процесния
период за имота са начислявани суми за ТЕ и БГВ на максимална мощност
поради неосигурен достъп до имота за извършване на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, като начисляването на сумите е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи,
наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с абонатен № ... е
доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията /съгласно ССЕ/, които не са платени изцяло. От заключението на
вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че зд процесния период ответникът
е извършил частични плащания, като остатъкът възлиза на 270.02 лева – цена за
доставена ТЕ, съответна на дела на ответника в съсобствеността. Други суми –
лихви за забава и главница и лихви за извършено дялово разпределение не се
дължат.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на събраните
заключения на експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди
относно количеството потребена топлонергия, което е остойностено по
регулирани от държавен орган цени.
Поради това съдът прие предявения иск за главница за доставена ТЕ за
основателен и доказан в посочения размер, в който следва бъде уважен.
Ответникът дължи законната лихва върху главниците от датата на подаване на
3
заявлението до окончателното плащане, което е постановено с издадената заповед
за изпълнение. Други суми не са дължими, поради което претенциите в останалата
им част следва да бъдат отхвърлени изцяло.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че не дължи
плащане на посочените суми, тъй като не е живял в топлоснабдения имот за
процесния период. Дори и да се приеме, че ответникът не обитава топлоснабдения
имот, това обстоятелство по никакъв начин не освобождава собственика на имота
от задълженията му за плащане на доставената от ищцовото дружество топлинна
енергия.
Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107
от 2003 год./ дава общо определение, според което по смисъла на този закон
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия. Систематичното тълкуване на
разпоредбите на Закона сочи, че потребител на ТЕ е физическо лице, собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабден имот. Тази дефиниция е
дадена и в чл.3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ... на потребители в гр..... Изгубването на качеството потребител на
топлинна енергия е свързано от Закона и Общите условия единствено и само с
изгубване качеството на собственик, респ. титулярството на вещно прово на
ползване върху обект в сграда – етажна собственост, кято е топлоснабдена.
Притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда
- етажна собственост, прави ответника потребител на топлинна енергия за битови
нужди, независимо от това дали е живял или не в притежавания от него
топлоснабден имот, и същият е длъжен, съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, да заплаща
цената за доставената топлинна енергия, съобразно квотата си в съсобствеността.
Обстоятелството, че имотът се държи/ползва от трето лице – в конкретния случай
– другия съсобственик, не освобождава собственика на имота от задълженията му
за плащане на доставената топлинна енергия. Касае се за договорни отношения
между съсобствениците, които не обвързват ищеца, тъй като задължено лице по
договора за доставка на топлинна енергия е собственика или лицето, на което е
учредено вещно право на ползване, в настоящия случай ответника. Последният
има право на обезщетение от лицето, което ползва съответните идеални части от
4
собствения му имот /в настоящото дело другият съсобственик/ и може да иска от
него възстановяване на сумите, дължими за доставена топлинна енергия през
процесния период. Ответникът обаче е този, който дължи да заплаща цената на
доставената топлинна енергия според квотата си в съсобствеността. Същият не е
изпълнил изцяло задълженията си за плащане, поради което дължи на ищцовото
дружество 270.02 лева за доставена ТЕ в процесния период.
При този изход на делото в тежест на ответика следва да се възложат и част
от сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства при
юрисконсултско възнаграждение в минималните размери съответно по чл.25 и
чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съразмерна на уважената
част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Д. Ц. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. ..., ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 270.02 лева - главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м. 05.2019 г. до м.
04.2021 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022г.. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 42758/2022г. на СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена ТЕ за разликата до пълния му предявен размер от 714.96
лева, а претенциите за заплащане на лихва за забава върху главницата за
доставена ТЕ, за извършено дялово разпределение и лихва за забава върху
главницата за извършено дялово разпределение – изцяло.
ОСЪЖДА Ц. Д. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ..., ..., да заплати на ...,
ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 17.95 лева – разноски в заповедното производство,
както и 249.31 лева– разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6