РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Евдокия–Мария Панайотова,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 9358 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 328672 от 01.02.2018 г., постановено
по гр. дело № 30120/2014 г. по описа на СРС, 52 състав, е признато за
установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът
А.НА И.К.в България не дължи на ответника А.ПО З., сумата от 14 398,92
лева, представляваща финансова корекция от ответника по Договор за директно
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 051Р0001-2.1.05/14.09.2009 г.,
сключен от ищеца като конкретен бенефициент, съставляваща 5% върху всички
верифицирани разходи по сключения между А.НА И.К. в България и „К." ЕАД
Договор с № ОПНИ-Ю-04/30.01.2010 г., поради неправомерното ѝ налагане. Със
същото решение е уважен и предявеният от А.НА И.К.в България срещу А.ПО З.
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 14 398,92
лева, представляваща равностойността на направената финансова корекция в размер
на 5% от всички верифицирани и изплатени средства по Договор с № ОПНИ-Ю-04/30.01.2010
г., наложена от ответника, в качеството му на договарящ орган по Договор за
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG
051Р0001-2.1.05/14.09.2009 г., ведно със законната лихва от датата на корекцията.
С оглед изхода на спора ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сторените в първоинстанционното производство разноски в
размер на 3451,92 лв., представляващи заплатената държавна такса и разноски за
адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника А.ПО З., чрез процесуалния му
представител юрк. Р. Вълева, с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че СРС не е
обсъдил доказателствата по делото и не е изложил становище кои факти приема за
установени и защо. Сочи, че не са взети предвид клаузите на Договора за директно
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и по-конкретно т. 4.7, според
която ищецът - бенефициент следва да спазва указанията на Министерство на
финансите, включително ДНФ 01/10.03.2009, ДНФ 2/10.03.2009 и ДНФ 4/10.03.2009.
Твърди, че тези указания предвиждат задължение на управляващия орган за
извършване на финансови корекции по препоръка на одитния орган, като Агенцията
по заетостта е изпълнила задължението си да извърши съответните финансови
корекции по препоръка на Европейската комисия. Ето защо и договарящият орган
напълно правомерно и в съответствие с т. 4.8. от Договор за директно предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ е наложил финансовата корекция по Оперативната
програма във връзка с дадената в Предварителния одитен доклад на Европейската
комисия препоръка за налагане на финансова корекция.
Изтъква още, че съдът неправилно е тълкувал
съдържанието на договора и волята на страните, като не са взети под внимание
„Методология за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо
разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от
структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство", както и
„Насоки за определяне на финансовите корекции (COCOF 07/0037/03-BG)". Сочи,
че в чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 5 от Методологията за определяне на финансови
корекции са посочени предпоставките за налагане на финансови корекции, като
наличието на вреди в резултат на констатирани нарушения не е сред тях, от което
следвало извод, че самото нарушение е основание за налагане на финансовата
корекция. Твърди, че одитната комисия е установила нередности във връзка с
проведената процедура, които по силата на Насоките за определяне на финансовите
корекции (COCOF 07/0037/03-BG) дават основание да бъде препоръчана финансова
корекция в предвидените в Насоките размери. Именно допуснатите нередности са
довели до липса на прозрачност и равно третиране по време на процедурите на
подбор и до ограничаване на пазара до няколко компании, и които нередности са
конкретно и точно идентифицирани от одитната комисия в предварителния одитен
доклад.
Предвид изложеното счита, че първоинстанционният
съд е решил напълно формално спора, без да вземе под внимание всички доказателства,
становища и доводи на ответника, поради което неправилно е уважил ищцовите
претенции. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове
отхвърлени.
Въззиваемият-ищец А.НА И.К.в България,
в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва
жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че ответникът не е доказал възражението
си, че е нарушил чл. 17, ал. 4 от ПМС 55/2007 г. при провеждане на процедура по
избор на изпълнител, както и да е налице нарушение по смисъла на Регламент
1083/2006 г. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно, постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела от законен съдебен състав, а по отношение на неговата допустимост, съдът намира
следното:
В исковата молба ищецът „А.НА И.К.в
България" (АИКБ) е изложил твърдения, че е страна по Договор за директно
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 051РO001-2.1.05/14.09.2009г.,
сключен с ответника, в качеството му на договарящ орган. Ищецът твърди, че въз
основа на договора се явява изпълнител на проект „Ограничаване и превенция на
неформалната политика", процедура „Повишаване гъвкавостта и ефективността
на пазара на труда, чрез активни действия на социалните партньори",
финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси, съфинансирана
от Европейския съюз чрез „Европейския социален фонд", като ищецът има
право да сключва договори с изпълнители за осъществяване на дейности по
проекта. Твърди, че с Решение № 1-Т6/05.01.2010 г. е открита процедура за
определяне на изпълнител, чрез открит избор с предмет: „Избор на доставчик за
отдаване под наем на офис техника, софтуер и поддръжка" по горепосочения
проект, като всяко от извършените действия по провеждането на процедурата е
предварително и последващо писмено съгласувано с ответника. Поддържа, че след
извършен от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС" одит на
операциите на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" по Договор
за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 051РО001-
2.1.05/14.09.2009 г. по искания за плащане, ответникът е извършил неправомерно
финансова корекция, чрез удържане и неизплащане на сумата от общо
14 398,92 лева, представляваща 5% върху всички верифицирани разходи по сключения
между А.НА И.К. в България и „К." ЕАД договор.
Във формулирания петитум на исковата
молба и уточнителното заявление от 20.05.2016 г. ищецът е посочил, че иска от
съда да признае за установено, че АИКБ не дължи на А.ПО З. сумата от
14 398,92 лева, представляваща финансова корекция от ответника по Договор
за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG 051Р0001-
2.1.05/14.09.2009г., сключен от ищеца като конкретен бенефициент, съставляваща
5% върху всички верифицирани разходи по сключения между А.НА И.К. в България и
„К." ЕАД Договор с № ОПНИ-Ю- 04/30.01.2010 г. Същевременно е предявен и
осъдителен иск спрямо А.ПО З. за същата сума поради отказ на ответника да я
заплати по Договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
BG 051Р0001- 2.1.05/14.09.2009 г.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Предмет на отрицателния установителен
иск е отричаното от ищеца право, правното естество на което се определя от основанието
и петитума на иска и въз основа на правната норма. Абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на установителния иск (положителен или отрицателен),
изрично предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 ГПК, е наличието на интерес от
установяването.
Съдът намира, че с оглед твърденията в
исковата молба е изводимо, че не се отрича право (вземане по наложена финансова
корекция) на ответника, тъй като наложената финансова корекция, както сам
ищецът сочи, представлява отказ на Агенцията по заетостта да изплати пълния
размер на верифицираните разходи и в този смисъл доводите за неоснователното
удържане и неизплащане на процесната сума сочи на договорно неизпълнение от
страна на ответника. Доколкото неизпълнението на договорно задължение е факт,
чието установяване чрез предявяването на иск, не е изрично уредено в закона, то
и по аргумент от чл. 124, ал. 4 ГПК e недопустимо предявяването пред СРС на отрицателен
установителен иск. Следва да се отбележи, че в случая не се твърди, че финансовата
корекция е наложена след като процесната сума е била изплатена на ищеца и в
който случай за последния би възникнало задължение за възстановяването ѝ,
респективно за ответника ще е налице право на вземане. При такива твърдения
обаче (каквито в действителност липсват в исковата молба) недопустим ще бъде
осъдителния иск, тъй като ищецът щеше да е получил процесната сума и не би имал
правен интерес от осъждането на ответника.
Предвид гореизложеното, с оглед
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и формулирания
петитум, настоящият състав приема, че допустим за разглеждане се явява единствено
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата
от 14 398,92 лева, представляваща равностойността на направената финансова
корекция в размер на 5% от всички верифицирани и изплатени средства по Договор
с № ОПНИ-Ю-04/30.01.2010 г., наложена от ответника, в качеството на Договарящ
орган по Договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG
051Р0001-2.1.05/14.09.2009 г. Недопустимостта на предявения и разгледан от СРС
отрицателен установителен иск налага обезсилване на първоинстанционното решение
в тази му част и прекратяване на производството.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
По делото между страните не съществува
спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен Договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № BG 051Р0001- 2.1.05/14.09.2009г. и Допълнително споразумение №11 към
него. Във връзка с този договор ищецът е сключил със спечелилия тръжната
процедура „К." ЕАД Договор с № ОПНИ-Ю-04/30.01.2010г., открита с Решение №
1-Т 6/05.01.2010 г..
Не е спорно още, а и от приетата без възражения
от страните пред СРС съдебно-счетоводна експертиза, което заключение настоящият
състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се
установява, че А.ПО З. е отказала плащане на част от верифицираните разходи по
Договор с № ОПНИ-Ю-04/30.01.2010 г. в размер на 14 398,92 лв., тъй като за тази
сума е наложил финансова корекция в размер на 5% от всички верифицирани и
изплатени средства.
Основният спорен по делото въпрос е по
отношение основателността на извършената корекция и дали ответникът като договарящ
орган е имал право да я наложи.
В тази връзка следва да се отбележи, че
в отговора на исковата молба А.ПО З. обосновава отказа си от изплащане на
цялата договорена сума и налагането на финансова корекция с твърдения за
нарушаването на чл. 17.4 от действащото към момента ПМС №55/12.03.2007 г.
(отм.). Като конкретно нарушение се сочи поставеното от ищеца изискване към
участниците в търга за стойност на продажбите за последните две години в размер
на 1 0000 000 лв., и с което условие е ограничено участието в процедурата на
други лица, като същото противоречи и на чл. 1, ал. 4 от ПМС №55/12.03.2007 г.
Нормите, които според А.ПО З., са
нарушени при провеждането на процесната процедура, въвеждат забрана
бенефициентите да включват в документацията условия, които необосновано препятстват
участието на лица в процедурите (чл. 17, ал. 4 от ПМС №55/2007 г.), както и
задължават бенефициентите при провеждането на процедурите, предвидени в
постановлението, да спазват принципите на публичност и прозрачност, на свободна
и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация (чл. 1,
ал. 3 от ПМС №55/2007 г. в актуалната към момента на решението за провеждане на
процедурата – 05.01.2010 г., като идентична разпоредба се съдържа и в чл. 5, т.
1 от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени
при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти,
съфинансирани от структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз,
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, европейския фонд за
рибарство и фондовете от общата програма "Солидарност и управление на
миграционните потоци" (отм.).
Доколкото се касае за договор, сключен
по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (2007-2013),
съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд
на Европейската общност, то по отношение на договора намира приложение
Регламент (ЕО) № 1083/2006 г. на Съвета от 11.07.2006 г. за определяне на общи
разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален
фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 г.
Съгласно чл. 70 от цитирания Регламент
държавите-членки отговарят за управлението и контрола на оперативните програми,
по-специално чрез мерки, между които: предотвратяват, откриват и отстраняват
нередности и осигуряват възстановяването на неправомерно изплатени суми, заедно
с лихвите за забава, когато е целесъобразно. Разпоредбата на чл. 98 предвижда
възможност за държавите-членки да извършват необходимите финансови корекции във
връзка с нередностите, установени в оперативни програми.
В чл. 2, §7 е дадена и легална
дефиниция на понятието „нередност“, изразяващо се във всяко нарушение на
разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на
стопански субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на
общия бюджет на Европейския съюз, като отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Видно от представеното по делото писмо
изх. №15/0058 от 30.11.2009 г., изпратено от ответника до ищеца, последният е
уведомен, че във връзка с изпълнение на проект № BG 051Р0001- 2.1.05/14.09.2009
г., в приложение №1, т. 1.6, следва да се разбира, че всички процедури по
възлагане на договори се извършват по ПМС №55, а не по ЗОП и НВМОП.
В настоящия случай бенефициентът А.НА
И.К.в България е открил с Решение от 05.01.2010 г. процедура за определяне на
изпълнител чрез открит избор на доставчик за отдаване под наем на офис техника,
софтуер и поддръжка на прогнозна стойност от 240 000 лв. без ДДС, като
видно от тръжната документация е поставено като условие към кандидатите да
докажат приходи от продажби за предходните две години в размер на
1 000 000 лв. Настоящият състав намира, че с оглед спецификата на
поръчката и действащата към датата на Решение от 05.01.2010 г. нормативна
уредба, ищецът не е допуснал нарушение, ограничаващо кръга от лица, които могат
да вземат участие в търга. Както е аргументирано и в самата искова молба, а и в
изпратеното до одобряващия орган писмо от 24.10.2012 г., изискването за
по-висок оборот е имало за цел да се осигурят кандидати, които са в състояние
да изпълнят безпроблемно поръчката през следващите четири години, доколкото се
касае за доставка на офис техника и нейната софтуерна поддръжка и отчитайки, че
преждевременното прекратяване на договора и връщането на отдадените под наем
имущество би довело до сериозни затруднения и дори до прекратяване на проекта,
тъй като ще се прекъсне изпълнението на ключови дейности - №9 по изграждане и
внедряване на информационна техника и дейност и №10-Дистанционни обучения по
ограничаване и превенция на неформалната икономика. Действително, в търга е
взел участие само един кандидат, но от неоспореното като доказателство Приложение
№6 към писмо от 24.10.2012 г., представляващ списък с компании, предлагащи офис
техника и поддръжка, е видно, че на заложения като изискване оборот са
отговаряли и множество други фирми. При преценката за наличие на допуснато нарушение
следва да се отчете и обстоятелството, че към момента на обявяване на търга,
нито в сключения договор с одобряващия орган, нито в ПМС №55/2007 г. или в друг
нормативен акт, се съдържа конкретно изискване към бенефициера относно
определянето на максимално допустим праг на изискуемия оборот към кандидатите
за участие в търга. Едва след провеждането на търга, с изменение на ПМС
№55/2007 г. с ДВ. бр. №93 от 26.11.2010 г.,е създадена нова ал. 6 на чл. 15,
предвиждаща изискванията за икономическото и финансовото състояние и технически
възможности на кандидатите и/или квалификация, които бенефициентът определя, да
са съобразени със стойността и обекта на възлагане. Предвид това при обявяване
на търга, в процесния случай, ищецът не е имал конкретно задължение да съобразява
стойността на възлагането, а и като се вземе предвид, че изискуемият оборот от
1 000 000 лв. е за период от две години, т.е. средно по 500 000
лв. годишно, съпоставен с стойността на цялата поръчка от 240 000 лв. без
ДДС, съдът намира, че ищецът не е допуснал нарушение като е поставил към
потенциалните кандидати необосновано високо изискване за реализиран оборот. Подобен
критерии е поставен с приемането на ПМС №69/11.03.2013 г., с което се уреждат условията
и реда за определяне на изпълнител от страна на кандидати за безвъзмездна
финансова помощ и бенефициенти от фондове на Европейския съюз и която отменя
ПМС №55/2007 г., като според чл. 13, ал. 8 от ПМС №69/2013 г. изискуемият общ
оборот не може да надвишава повече от три пъти прогнозната стойност на процедурата.
Доколкото обаче тази норма не е била действаща към момента на провеждането на
търга от страна на ищеца, последният не е следвало да се съобрази с нея. Следва
да се отбележи и обстоятелството, че цялата тръжна документация е била предварително
представена за съгласуване на ответника, и видно от отговора му с писмо от
22.10.2009 г. А.ПО З. е съгласувало без забележки представените документи,
изразявайки становище, че са спазени изискванията на ПМС №55.
Настоящият състав не намира за
основателен доводът на въззивника, че е действал законосъобразно при налагане
на финансовата корекция, тъй като е бил налице доклад на Одитната комисия,
установяващ нередности във връзка с проведената процедура, и който доклад по
силата на Насоките за определяне на финансови корекции (СОСОF 07/0037/03-BG) дава основание
да бъде препоръчана финансова корекция в предвидените в Насоките размери.
Отчитайки специфичния предмет на обявения търг и значението му към обезпечаване
цялостното изпълнение на сключения с ответника договор, и при положение че е
липсвала нормативна уредба, поставяща конкретни ограничения към бенефициента
при определянето на финансовите изисквания към потенциалните участници в търга,
съдът намира, че ищецът не е допуснал нарушение при провеждането на процедурата
по избор на изпълнител, с което необосновано да е ограничено участието на други
лица и да са нарушени чл. 1, ал. 4 и чл. 17, ал. 4 от ПМС №55/12.03.2007 г. и
чл. 5, т. 1 от Методология за
определяне на финансови корекции. Предвид това, позоваването на Констатация №3
от окончателния одитен доклад от страна на ответника, която констатация не се
споделя от настоящия състав, не е основание за налагане на финансова корекция.
Следва да се отбележи, че доколкото
сключеният между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по процедура № BG 051Р0001- 2.1.05/14.09.2009 г., се подчинява на
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1083/2006 г., а нормите на регламента имат
пряко приложение в българското законодателство, то и дадена в чл. 2, §7 легална
дефиниция на понятието „нередност“, обуславя извод, че за налагане на финансова
корекция следва да е налице не само нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие
или бездействие на стопански субект, но и това нарушение да има или би имало
като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, като отчете
неоправдан разход в общия бюджет. От страна на ответника нито са изложени твърдения,
нито са ангажирани доказателства, соченото нарушение на ищеца да има за
последица отчитането на неоправдан разход, което е допълнителен аргумент да се
приеме, че в по настоящото дело не се установява основание за налагане на финансова
корекция.
С оглед на
обстоятелството, че по отношение на предявения осъдителен иск правните изводи,
до които въззивният съд достига, съответстват на правните съждения на първата инстанция,
обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено на основание чл. 271,
ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави без уважение. По
изложените по-горе аргументи, първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено в частта, с която е разгледан предявения от А.НА И.К.в България срещу
А.ПО З. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 14 398,92
лева, представляваща финансова корекция, наложена от ответника по Договор за
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG
051Р0001-2.1.05/14.09.2009 г., сключен от ищеца като конкретен бенефициент,
съставляваща 5% върху всички верифицирани разходи по сключения между А.НА И.К.
в България и „К." ЕАД Договор с № ОПНИ-Ю-04/30.01.2010 г., поради неправомерното
ѝ налагане. Предвид частичното обезсилване на обжалваното решение, същото
следва да бъде отменено в частта с разноските – за присъдените на ищеца 575,96
лв., представляваща заплатена държавна такса по отрицателния установителен иск.
При този
изход на спора и неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемият-ищец следва
да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивното производство
за адвокатско възнаграждение от 962 лв., чийто размер е намален по възражение
на ответника до минимално предвидения в НМРАВ и с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
С оглед на
цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи
на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на страните.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 328672 от 01.02.2018 г., постановено по гр. дело № 30120/2014 г. по описа на
СРС, 52 състав, в частта по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който е признато за установено, че
ищецът А.НА И.К.в България с БУЛСТАТ ******** не дължи на ответника А.ПО З. с
БУЛСТАТ********, сумата от 14 398,92 лева, представляваща финансова корекция от
ответника по Договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
BG 051Р0001-2.1.05/14.09.2009 г., сключен от ищеца като конкретен бенефициент,
съставляваща 5% върху всички верифицирани разходи по сключения между А.НА И.К.
в България и „К." ЕАД Договор с № ОПНИ-Ю-04/30.01.2010 г., поради неправомерното
ѝ налагане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ
Решение № 328672 от 01.02.2018 г., постановено по гр. дело № 30120/2014
г. по описа на СРС, 52 състав, в частта с присъдените в полза на А.НА
И.К.в България разноски над сумата от 2875,96 лв. до присъдените
3451,92 лв., която разлика от 575,96 лв. представлява заплатена от ищеца
държавна такса по предявения отрицателен установителен иск.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
328672 от 01.02.2018 г., постановено по гр. дело № 30120/2014 г. по описа на
СРС, 52 състав, в останалата обжалвана част, с която е уважен предявеният от А.НА
И.К.в България срещу А.ПО З. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 14 398,92 лева.
ОСЪЖДА А.ПО З., БУЛСТАТ********, със съдебен адрес ***, да заплати на А.НА
И.К.в България, БУЛСТАТ ********, със съдебен адрес ***, на основание чл.78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 962 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: