РЕШЕНИЕ
№ 9782
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110108279 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „ФИРМА”, ЕИК 11111111, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано съвместно от изпълнителния
директор МПИ и изпълнителния директор ВПКМ, срещу Б. Т. Б., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сума в размер на 2 386.45 лв. - главница, представляваща регресно вземане за
изплатено от ЗАД „ФИРМА“ обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и
„Злополука“ на увреден лек автомобил марка „Опел“ модел „Мовано“ с рег. №ДКН, ведно
със законната лихва върху главницата от 31.10.2022 г.- датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №59152/2022 г. на
СРС, 46 състав.
Ищецът сочи, че с полица № 0306X0299257 от 30.05.2017г„ ЗАД “ФИРМА” АД е
сключило договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” и „Злополука“ на лек
автомобил марка „Опел“ модел „Мовано“ с pег. №ДКН, собственост на А. А. Ц, със срок на
действие от 30.05.2017г. до 29.05.2018 г.
Поддържа се, че на 26.03.2018 г. около 17:00 ч„ в АДРЕС на паркинга пред бл. 402 е
настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „Рено“, модел
„Мастер”, с рег. №ДКН, който поради движение с превишена скорост, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП в паркиран лек автомобил марка „Опел“ модел
„Мовано“ с рег. №ДКН. След удара паркирания автомобил отскача и удря л. a. с рег. №ДКН,
който отскача и удря МПС с рег. №ДКН. Събитието е документирано с Протокол
№1711922., съставен и подписан на местопроизшествието от органите на МВР. В протокола
е отразено, че за лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер”, с рег. №ДКН, управляван от
Б. Т. Б., не е представена полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. На същия е издадено от органите на МВР, НП №18-4332-
006451/30.04.2018г„ за нарушени законови разпоредби по чл.638,ал.5 КЗ, връчено и влязло в
законна сила на 15.06.2018г.
1
Твърди се, че в резултат на гореописаното ПТП, в ЗАД “ФИРМА” на 26.03.2018г. е
подадено уведомление за щета по имуществена застраховка „Каско на МПС“, с искане за
обезщетяване на нанесените вреди на лек автомобил марка „Опел“ модел „Мовано“ с рег.
№ДКН. Искането е отправено от собственика на увредения от застрахователното събитие
автомобил - А. А. Ц. и в дружеството е образувана преписка по щета под №**********.
Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „Опел“ модел
„Мовано“ с рег. №ДКН са описани от експерти на ЗАД „ФИРМА“, в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката, след извършване на оглед и заснемане. Въз основа
на детайлно описание на нужните резервни части, за възстановяване на лекия автомобил е
извършена оценъчна експертиза от вещи лица на дружеството. Стойността на ремонта,
резервните части и калкулирания от автосервиза труд е изчислен съгласно методология на
дружеството, съгласно техническа експертиза, сумата възлиза в общ размер на 2 376.45 лв.
С платежно нареждане №П12131794/25.04.2018г. е извършено плащане, в полза на
собственика на увредения автомобил, сума в размер на 2376.45 лв. като са извършени
обичайни ликвидационни разноски, в размер на 10,00 лв. Общо изплатената сума от ЗАД
“ФИРМА” е 2386.45 лв.
Сочи се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ЗАД “ФИРМА“ е
изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по имуществена застраховка
Каско на МПС” да покрие вредите, причинени на увредените МПС-та и встъпва в правата
на увреденото лице, против Б. Т. Б., в качеството му на виновен причинител на ПТП, на
основание чл. 410 КЗ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Сочи се, че ищецът в продължение на пет
години не е предприел действия за доказване на твърденията си, а те не се доказват и от
представените по делото доказателства. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, след като обсъди събрани те по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №0306Х0299256 за
застраховки „Каско“ и „Злополука“, по която страни са ЗАД „ФИРМА”- застраховател и А.
А. Ц- застраховано лице. Застраховката е с вид Каско на МПС, застрахованото МПС е
товарен автомобил марка Opel, модел Movano с рама 1111111111111 с рег. №ДКН с период
на застрахователно покритие от 05:00 ч. на 30.05.2017 г. до 23:59 ч. на 29.05.2018 г.
С уведомление за настъпило застрахователно събитие А. А. Ц на 26.03.2019 г.
заявителят е описал следното: „колата ми бе паркирана пред бл. 402 и ударена и преместена
на 5 метра от друг автомобил и удрям колата пред мен пред блок 402 във ж.к. Люлин.
Колата пред мен е с номер РА2536КВ. Колата ме удря кола Мицубиши Паджеро с номер
ДКН“ В графата видими деформации/увреждания по МПС е посочено задно ляво стъкло,
задна броня, ляв стоп, заден панел, предна маска, предна броня, преден ляв капак Като начин
на обезщетяване е посочено: „по експертна оценка“.
Видно от представеното извлечение от електронната система на ГФ за лек автомобил
ДКН на 26.03.2018 г. в 12:56 ч. е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със „ЗАД
ФИРМА“ АД с начална дата на покритие 27.03.2018 г.
Приложено по делото е опис-заключение за вреди на МПС по щета ********** и
калкулация на щета, по които застрахователят е определил сума в размер на 2376.45 лева.
С платежно нареждане от 25.04.2018 г. сумата е изплатена от застрахователя на
2
увреденото лице А. А. Ц
Представен е констативен протокол за ПТП, съставен от служител на СДВР София.
Като участници в ПТП-то са посочени Б. Т. Б., управлявал автомобил Рено Мастер” с рег.№
ДКН, и А. А. Ц, управлявал автомобил „Опел Мовано“с рег.№ СВДКНН. Посочено е, че
МПС 1 се движи по ДС и с/у бл. 000 поради несъобразена скорост навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП с МПС 2, което удря паркирало МПС 3, което удря
МПС-4. Посочени са регистрационните номер на МПС-2 – ДКН и МПС-4-ДНК
Разпитан е като свидетел А. А. Ц. Той си спомня за процесното ПТП вАДРЕС.
Заявява, че е собственик на бус Опел Мовано с рег.№ ДКН Той сочи, че не е пряк свидетел
и като излязъл автомобилът му вече бил увреден, като си спомня, че имало увреден и друг
бус, а единия от участвалите автомобили бил с марка „Мицубиши“. Други участници вече
били сигнализирали в КАТ, на място се съставил протокол за ПТП. Дошли и представители
на застрахователя по „Каско“ на свидетеля от „ФИРМА“, описали щетите и по-късно
свидетелят бил обезщетен със сума от около 2300 лева.
По делото е представена цялата административно-наказателна преписка по НП № 18-
4332-11111/30.04.2018 г. С наказателното постановление е възпроизведена фактическа
обстановка, че на 26.03.2018 г. около 19:38 часа в гр. София на ул. „ДС“ Б. Т. Б. като водач
на товарен автомобил - Рено Мастер с рвг. № ДКН, като участник в ПТП, за което има вина,
управлява товарен автомобил „Рено Мастер" с рег.№ ДКН, собственост на Никола Янков
Михайлов, като при проверка пред бл.402 се установява, че е без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Наложена е имуществена санкция в размер на 400лв.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение, кредитирано от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е
определил следния механизъм: На 26.03.2018 г„ около 17:00 часа, товарен автомобил „Рено
Мастер”, с рег.№ ДКН се движи по бул. „ДС“ и срещу бл.№ 1111, поради движение с
несъобразена скорост, водачът навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с
насрещно движещия се МПС 2, с рег.№ ДКН.Вследствие на удара, МПС 2, с рег.№ ДКН се
отклонва на дясно по посоката си на движение и настъва съприкосновение с паркирания
товарен автомобил „Опел Мовано”, с рег.№ СВДКНН, който се измества наред и удря
намиращия се пред него, МПС 4, с рег.№ ДКН. Вещото лице е направило извод, че всички
увреждания по товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег.№ СВДКНН, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно - следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Вещото лице е изчислило, че стойността необходима за
възстановяване на товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег.№ СВДКНН, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 3953,75 лв., а обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в границите на 15,00 лв. - 25,00 лв.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право. В хода
на производството по иск по чл. 410 КЗ следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на
задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се предполага до
доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
3
По делото е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение към
момента на увреждането между ЗАД „ФИРМА” и собственика на увредения автомобил А.
А. Ц.
В процесния случай се установява от събраните доказателства – констативен протокол
за ПТП №1711922/26.03.2018 г., изготвен от служител на отдел „Пътна полиция“ към СДВР,
че на 26.03.2018 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което на застрахования
по Каско лек автомобил са причинени щети.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№
1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО;
решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г.
по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС,
II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му
в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и със задължителна материална такава, като
съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от
него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на
пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В
процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че
местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което
същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му
обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. Относно посоченият в
протокола за ПТП механизъм документът няма качеството на официален такъв и няма
предопределена доказателствена сила. Същият следва да се цени заедно с другите
доказателства при съвкупния им анализ. Посоченият механизъм в протокола за ПТП, се
потвърждава от изслушания свидетел и от изготвеното заключение на вещото лице по
САТЕ.
Останалите елементи от юридическия факт непозволено увреждане се установяват по
безспорен начин от събраните по делото доказателства и съдебна автотехническа експертиза
– вредата за собственика на увредения автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от
поведението на ответника, и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на
виновния за настъпване на произшествието. Причинната връзка между вредите и механизма
на деянието се установяват от приетата по делото експертиза, която съдът изцяло кредитира.
Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните в описа-заключение на
застрахователя щети, като те се установяват от протокола за ПТП и от описа на щетите.
Размерът им се установява и от изготвената съдебна автотехническа експертиза- 3953,75 лв.,
но доколкото на увреденото лице е изплатена, а в настоящото производство се се претендира
по-малка сума – 2376.45 лева именно тя трябва да се присъди, ведно със сумата от 10 лева-
ликвидационни разноски.
По силата на разпоредбата на чл. 410 КЗ, доколкото застрахователят е изплатил
застрахователното обезщетение на застрахования, той е встъпил в неговите права против
причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение. Ето защо съдът приема, че
искът на застрахователя е основателен и доказан по размер.
Неоснователно е възражението погасяване на претенцията поради изтичане на 5-
годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. То е
настъпило на 26.03.2018г., а настоящият иск се счита за предявен на 31.10.2022 г./арг. от чл.
422, ал1. ГПК./
В случая става въпрос за регресна претенция на застраховател по имуществена
4
застраховка. Законодателят е предвидил изключение от принципа,че давността тече считано
от датата на настъпване на застрахователното събитие. В процесния случай приложение
намира специалната норма на чл. 378, ал. 5 от КЗ съгласно която регресните и
суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу
застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А"
от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на
вредата.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане /л.23/ извършеното плащане от
страна на застрахователя по имуществена застраховка е сторено на 25.04.2018 г., съответно
към 31.10.2022 г. вземанията не са били погасени по давност. Впрочем дори и давността по
някаква причина да се брои от датата на деликта -26.03.2018 г. към 31.10.2022 г., тя също не
би била изтекла.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът
дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 587.62 лева, от
които 47.62 лева- държавна такса, 400 лева- депозит за вещо лице, 40 лева- депозит за
свидетел и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -197.42 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Б. Т. Б. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
че дължи на ЗАД „ФИРМА”, ЕИК 11111111, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа” № 2, на основание чл. 410, ал.1, т.1 във вр. чл. 422 ГПК
сумата от 2 386.45 лв. - главница, представляваща регресно вземане за изплатено от ЗАД
„ФИРМА“ обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и „Злополука“ за
увреден лек автомобил марка „Опел“ модел „Мовано“ с рег. №ДКН в размер на 2376.45 лева
и 10 лева ликвидационни разноски, за ПТП, виновно причинено от ответника на 26.03.2018
г. в АДРЕС при управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от 31.10.2022 г.- датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №59152/2022 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА Б. Т. Б. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати ЗАД „ФИРМА”
АД, ЕИК 11111111, със седалище и адрес на управление:АДРЕС сумата 587.62 лева-
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство и 197.42 лева- разноски за
ч.гр.д. №59152/2022 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6