Решение по дело №482/2021 на Окръжен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по повод на получено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с влязло в
сила на 27.02.2021 год. Решение № 21218000162 от 18.02.2021 год.,
постановено от DARS d.d., Република **********на „В.“ ЕООД – гр. Сливен,
е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 2000,00 евро, за
извършено административно нарушение на: чл. 50, параг. 1, ал. 3 от Закона за
пътната такса във вр. чл. 42, параг. 1, ал. 10 от Закона за пътната такса.
Изпратеното удостоверение на български език е издадено по смисъла на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл. 30
и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура - Сливен счита, че са
спазени всички изисквания на закона и предлага да се постанови решение, с
което да се признае наложената на засегнатото лице финансова санкция в
размер на 2 000 евро, след което да се изпрати решението на органите по
приходите.
Засегнатото лице се представлява от едноличния собственик на
капитала на дружеството, както и от процесуалния представител адв.М.. От
настоящата инстанция се иска да бъде отказано признаването на решението
за налагането на финансовата санкция. Алтернативно съдът е сезиран с
искане да бъде частично уважено искането като бъде намален размера на
финансовата санкция в размер на минималната за издаващата страна работна
заплата.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице „В.“ ЕООД с ЕИК ********* е юридическо лице със
седалище и адрес на управление – гр. Сливен, кв. „Д.Г.*** представлявано от
К.Д.В. с ЕГН **********. Едноличен собственик на капитала на дружеството
е М.Ж. с ЕГН **********. Съгласно чл.147 от ТЗ едноличният собственик на
капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от
него управител. В този смисъл въззивният съд прие, че няма пречка М.Ж. да
представлява вместо посочения в решението на несъдебния орган на
Република Словения управител, както и да упълномощава адвокат, който да
осъществи процесуално представителство на засегнатото лице в настоящото
производство.
Доколкото адресът на управление на засегнатото юридическо лице се
намира н гр.Сливен, то компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 вр.
чл. 6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
1

конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е
Окръжен съд – Сливен.
От представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е видно, че на засегнатото лице „В.“ ЕООД
с влязло в сила на 27.02.2021 год. Решение № 21218000162 от 18.02.2021 год.,
постановено от DARS d.d., Република **********е наложена финансова
санкция в размер на 2000,00 евро, за извършено на 18.02.2021 год. нарушение
на Словенските правни разпоредби: чл. 50, параг. 1 ал. 3 от Закона за пътната
такса във вр. чл. 42, параг. 1, ал. 10 от Закона за пътната такса. Левовата
равностойност на сумата от 2000,00 евро е 3911.67лева (три хиляди
деветстотин и единадесет лева и шестдесет и седем стотинки).
Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени,
обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице са
следните – на 18.02.2021 год. в 18,08 часа на отсечка UNEC е констатирано,
че юридическото лице „В.“ ЕООД е извършило нарушение с това, че при
осъществяването на дейността на дружеството, водачът на товарното
превозно средство с регистрационен номер ***, собственост на юридическото
лице, е шофирал по таксуван път А3 в отсечка A3 0668 GABRK-SEZANA V
3,887 и е подминал пункта за таксуване с превозно средство, чийто
регистрационен номер не съвпада с този на устройството OBU.
В съдебно заседание се установи, че водачът на товарното превозно
средство е самият едноличен собственик на капитала, който е пропуснал да
въведе регистрационния номер на товарното превозно средство, което е
управлявал, в устройството OBU- обстоятелство, което е констатирано от
несъдебния орган, издал решението за налагане на финансовата санкция.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на имуществена санкция. От описанието на
извършеното от „В.“ ЕООД нарушение следва извод, че деянието му
представлява административно нарушение според законодателството на
издаващата държава, тъй като са нарушени правилата, уреждащи начина на
плащане на пътни такси в Република Словения. В случая е налице хипотезата
на чл. 30, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
тъй като това деяние представлява административно нарушение и по
българското законодателство. В разпоредбата на чл. 10 от Закона за пътищата
е въведено задължението, че за преминаване по платена пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства, а именно: такса за ползване на платената пътна мрежа –
2

винетна такса и такса за изминато разстояние – тол такса. За неизпълнението
на това задължение е предвидено ангажирането на
административнонаказателната отговорност по реда на чл. 179, ал. 3 – 3г от
Закона за движение по пътищата като в ал. 3б от цитираната разпоредба
законодателят е предвидил налагането на имуществена санкция на
юридическите лица. За пълнота следва да се отбележи, че е налице и
хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, тъй като видно от удостоверението се касае за деяние
– поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, за което не
се изисква двойна наказуемост. От съдържанието на удостоверението е видно,
че то съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 4 от цитираното по-горе
Рамково решение на Съвета.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70,00 евро; решението не е постановено
по отношение на физическо лице, което по българското законодателство,
поради възрастта си, не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, обосноваващи решението; в
удостоверението изрично е посочено, че лицето е било уведомено относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Отразеното последно обстоятелство в удостоверението се оспорва от
процесулния представител на засегнатото лице. В удостоверението обаче е
посочено, че на водача на товарното превозно средство, който е и
едноличният собственик на капитала на засегнатото юридическо лице, са
разяснени правата на разбираем език. След като в удостоверението е отразено,
че такова уведомяването на представителя на засегнато от финансовата
санкция лице е осъществено, настоящата инстанция не разполага с
процесуални средства да установи обратното. Отношенията между
държавите-членки на Европейския съюз се основават на принципите на
взаимно доверие и сътрудничество, поради което неоснователно е искането на
процесуалния представител националният съд да постави под съмнение
информацията, съдържаща се в Удостоверението, според което засегнатото
юридическо лице е било надлежно уведомено за правото да обжалва
3

решението, както и за сроковете за обжалване. В Удостоверението не е
посочено да е налице частично плащане на сумата по финансовата санкция,
т.е. не са налице предпоставките на чл.33, вр.чл.17 от закона за приспадане
равностойността на изплатената част от общото задължение. На засегнатото
лице е предоставена възможност да ангажира доказателства за пълно или
частично плащане, но такива не бяха ангажирани.
Адвокат М. навежда доводи, че финансовата санкция е наложена на
„В.“ЕООД-Сливен от несъдебен орган, което налагало извод за наличие на
основание за отмяна на решението. В чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС са
посочени решенията, които се признават и изпълняват на територията на
Република България- това са всички решения, постановени в наказателни или
административни производства в държава- членка на Европейския съюз, ако
се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни
нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на
състава им по законодателството на издаващата държава. Доколкото в
конкретния случай се касае за поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, не се изисква и двойна наказуемост. От цитирания
законов текст следва извода, че на признание и изпълнение подлежат не само
актове на съдебни, но и на несъдебни органи.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган - DARS d.d., Република Словения. С
решението на несъдебния орган в издаващата държава, юридическото лице
„В.“ ЕООД е осъдено да заплати финансова санкция в размер на 2000,00 евро,
чиято левова равностойност към 18.02.2021год. - датата на влизане в сила на
решението в издаващата държава е 3911.67лева. След признаване на
цитираното по - горе решение, същото заедно с препис от настоящото
решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят
на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган
на издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	5
Дата:	17 януари 2022 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20212200200482
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	21 декември 2021 г.

Решение по дело №482/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите