Р Е Ш Е Н И Е № 1420
14.04.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
6177 по описа на същия съд за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 – решение
по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на „
ЕОС Матрикс“ ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж к. Малинова долина , ул. Рачо
Петров – Казанджията , № 4-6, против К.К.
С., ЕГН **********,***, с искове да се установи спрямо ответника съществуване
на вземане по договор за кредит , на което вземане ищецът е цесионер.
За да обоснове съществуването на вземането
си, ищцовото дружество черпи права от два договора.
Първият от тях е за заем, и е сключен на
дата 30.07.2015 год. между ответника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, като
договора е с номер ***. С него „Сити кеш“ ООД предоставил на С. кредит в размер на 1000 лв., усвоен изцяло на
датата на сключване на договора, а от своя страна кредитополучателя се задължил
да върне ползвания кредит заедно с лихва
като възнаграждение на кредитора, на двуседмични вноски съобразно погасителен
план. Задълженията на С. били изпълнени частично , а срокът на договора изтекъл
на 30.06.2016 година. Останали незаплатени 586.77лв. от главницата
и 922.19 лв. от възнаградителната лихва.
Вторият договор, от който ищецът черпи
права, е този за цесия от 16.09.2016г. между него и „Сити кеш“ ООД, за която
цесия се твърди ответникът да е уведомен редовно, алтернативно уведомление за
цесията е приложено към исковата молба. „ЕОС Матрикс“ ЕООД се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №19281/2018 год., срещу която
ответникът възразил в срок. Затова се иска от съда да постанови решние , с
което да установи съществуването на вземане срещу ответника за неплатената част
от главницата, в размер от 586.77 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаването на заявлението в съда – 04.12.2018г. до окончателното
изплащането на вземането, и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска, отговорът му е
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Възразено е, че няма представителна власт
подалия исковата молба ю. на ищеца, нямало и съответствие между вземането,
както е описано в заповедта и това, което е посочено в исковата молба. Моли се
делото да се прекрати. Искът се оспорва и като неоснователен, прави се
възражение, че договорът е недействителен съобразно чл. 22 от ЗПК, тъй като не
съдържа никой от предвидените там реквизити. Правено е и възражение , че договорът съдържа и нищожни клаузи, в частност
такива, които противоречат на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, такива, които го заобикалят и такива, които са в
противоречие с добрите нрави ( визира се договорения размер на възнаградителната
лихва). Възразено е също така , че част от клаузите в договора са нищожни поради противоречие с правилата на
потребителската защита по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Прави се и алтернативно възражение на прекомерност на
договорената неустойка и за прекомерност
на договорените възнаградителни лихви. Оспорва се да е настъпила предсрочна
изскуемост на цялото вземане. Прави се възражение за нищожност на договора за
цесия, с мотива, че вземането, доколкото
е такова по потребителски спор, не подлежи на прехвърляне, тъй като такава
възможност не била договорена в самия договор за кредит. Моли се искът да бъде
отхвърлен и да се присъдят сторените на ответника разноски.
Допустим като установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, вр. с чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 240 от ЗЗД. Искът е допустим като установителен
при изричната разпоредба на чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът разполага със
заповед за изпълнение на същото задължение , издадена по частното гражданско
дело 19281 по описа на ПРС за 2018г. Спазени са сроковете както по чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от с. к.
Съдът, възоснова ангажираните доказателства
, съобрази :
Ищецът черпи права от два договора - за заем, сключен на дата 30.07.2015 год.
между ответника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, с номер ***, и договор за цесия от
16.09.2016г. Съществуването на договора за цесия обаче остана недоказано. По
делото е представено копия от същия ,
заверено от страната ( л. 18 ), която
обаче е била задължена на основание чл. 183 от ГПК да представи оригинал или
заверено нотариално друго копие от тази сделка. Ищцовото дружество не е
изпълнило това си процесуално задължение в указания му срок, съответно съдът
със свое протоколно определение от дата 04.03.2020
г. е изключил, на основание чл. 183 изр.
последно от ГПК, договора и прилежащото му уведомление по чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите от доказателствата по делото. Затова ищецът не може
да се позове на това копие , за да докаже съществуването на договора за
цесия; не може да се позове на
уведомлението, за да докаже знание на ответника за извършената цесия.
Законът за задълженията и договорите не
предвижда специална писмена форма на договора за прехвърляне на вземане, тоест,
в исков процес съществуването му може да
бъде доказано със всички допустими
средства. Освен копието, няма други доказателства за съществуването на този
договор или за уведомлението.
Само поради това , искът е недоказан –
ищцовото дружество не може да се легитимира като носител на спорното притезание
. Искът му за реалното изпълнение на
това притезания следва да бъде отхвърлен.
Разноските:
на ответника се присъждат на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата
разноски за един а. в общ размер от 450 лева ( 300 лева за защита по иска и 150
лева за защита срещу издадената по ч. гр. дело №19281/2018 год заповед за
плащане)
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕОС Матрикс“ ООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж к. Малинова
долина , ул. Рачо Петров – Казанджията , № 4-6,
да се признае за установено спрямо
К.К. С., ЕГН **********,***, съществуване на вземане за главница в
размер от 586.77лв. по договор за кредит № ***,
сключен на дата 30.07.2015 год. между ответника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 10956 по гр. дело №
19281/2018 год. по описа на Районен съд Пловдив, ХІІ гр.с.
Осъжда
„ ЕОС Матрикс ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж к. Малинова долина , ул.
Рачо Петров – Казанджията , № 4-6, да заплати на К.К. С., ЕГН **********,*** лева
разноски по двете дела, вкл. частното
гражданско дело № 19281 / 2018 год.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Владимир Руменов
Вярно с оригинала.
С.А.