№ 1586
гр. Варна, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110110580 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Т. Д. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. Й. А. срещу
ЗАД „ОЗК З.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от сумата в размер на 7500 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.
„Мерцедес Е320 ЦДИ", с peг. № ***, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 04.02.2022г. в гр. В., причинено по вина на водача на л.а.
„Мерцедес W140", с peг. № ***, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие от 05/11/2021г.
до 04/11/2022г., вкл. следните увреждания – предна броня, лява лайсна предна
броня, калник преден ляв, врата предна лява, джанта предна лява Al 17,
лайсна преден ляв калник, никелова лайсна преден ляв калник, патрон предна
лява врата, лайсна предна лява врата, никелова лайсна предна лява врата,
врата задна лява, лайсна задна лява врата, никелова лайсна задна лява врата,
панел заден ляв, броня задна, лява лайсна задна броня, колона „А" лява, PVC
основа преден ляв калник, дръжка врата предна лява и PVC основа дръжка
предна лява врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 04.08.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
В о.с.з. на 21.04.2023г., на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата
100 лева, частичен иск от сумата в размер на 7500 лева, на сумата 4775.05
лева, частичен иск от сумата в размер на 7500 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Собственик е на л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ", с peг. № ***. На
1
03.02.2022г. предоставил автомобила си на Р.Д.. На 04.02.2022г. около 08:10
ч., движейки се в гр. В. по ул. ***, до бл.***, настъпило ПТП по вина на
водача на л.а. Мерцедес W140", с peг. № ***, управляван от Д.А..
Последният, нарушил правилата за движение, отнемайки предимство и
блъснал автомобила на ищеца в лявата част. За настъпилото ПТП водачите
съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за
настъпилото произшествие посочили водача на л.а. Мерцедес W140", с peг. №
***. Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил
уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по
щета № ***/2022г., в който били описани установените увредени детайли.
Застрахователят му изплатил обезщетение за вредите в размер на 2000 лева.
След извършено проучване установил, че сумата необходима за
възстановяване на щетите е в размер на 9500 лв., като след приспадане на
заплатеното обезщетение, дължима оставала сумата 7500 лева. Ето защо,
претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция
заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и
присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Признава
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
него и соченият като причинител на вредата по сключен застрахователен
договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Не оспорва
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на
настъпване на произшествието. Не оспорва, че по искане на ищеца е заведена
щета № ***/2022г. Твърди, че е определил по експертна оценка и изплатил
обезщетение за настъпилите вреди по автомобила в размер на 2142.95 лева,
което било съобразено с възрастта на автомобила и изминатия значителен
пробег. Излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на
претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното
репариране. Счита, че по отношение на автомобила е налице тотална щета, по
смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за З.то. Навежда доводи, че при
евентуално определяне на обезщетение, следвало да се присъди разликата
между действителната стойност на лекия автомобил и остатъчната стойност
на запазените части от превозното средство. Оспорва претенцията за
заплащане на лихва. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и
моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от
нормата на чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото
лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след
отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и
точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е длъжен
2
да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни,
когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с
притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска
отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие,
в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно техния размер.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към датата на
настъпване на ПТП по отношение лек автомобил л.а. Мерцедес W140", с peг.
№ *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника; че на 04.02.2022г. около 08:10 ч., в гр. В. по ул.
***, до бл.*** е настъпило ПТП с участието на л.а. Мерцедес Е320 ЦДИ", с
peг. № *** и л.а. Мерцедес W140", с peг. № ***, причинено по вина на водача
на л.а. Мерцедес W140", с peг. № ***; в резултат на ПТП на л.а. Мерцедес
Е320 ЦДИ", с peг. № *** са причинени увреждания - предна броня, лява
лайсна предна броня, калник преден ляв, врата предна лява, джанта предна
лява Al 17, лайсна преден ляв калник, никелова лайсна преден ляв калник,
патрон предна лява врата, лайсна предна лява врата, никелова лайсна предна
лява врата, врата задна лява, лайсна задна лява врата, никелова лайсна задна
лява врата, панел заден ляв, броня задна, лява лайсна задна броня, колона „А"
лява, PVC основа преден ляв калник, дръжка врата предна лява и PVC основа
дръжка предна лява врата; че при ответника е заведена щета под №
***/2022г.; че ответникът определил размера на обезщетението, който
възлизал на 2142.95 лева, като на ищеца е изплатена сумата 2142.95 лева.
От представеното удостоверение за регистрация част І се установява,
че ищецът е собственик на лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ", с peг. №
*** и затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като застраховател по имуществена
застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно
легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е
настъпило в срока на застрахователното покритие.
Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП от 04.02.2022г..
Представена е Преписка по щета № ***/2022г.. Ответникът е извършил
оглед на автомобила, констатирал е увредените детайли и е определил
обезщетение в размер на 2142.95 лева, което е изплатил с преводно
нареждане от 25.02.2022г..
Вещото лице Й. М. дава следното заключение по САТЕ: механизмът на
ПТП е следния: на 04.02.2022г., около 08:10 часа, в гр.В. на ул.„***", до бл.
№*** е настъпило ПТП между два леки автомобила. Л.а.„Мерцедес Е 320
ЦДИ", рег.№***, с водач Р.Д., собственост на Т. В. е бил блъснат в лявата му
странична част от л.а.„Мерцедес W140"(„C класа" модел 1992-1999г.), рег.
3
№***, управляван от Д.А., живущ в блок №*** на квартал „Владиславово",
излизащ от пресечката на предблоков паркинг, към главната улица. В
резултат на ПТП настъпили вреди по автомобил с рег.№*** в зоната на
предна броня, предна лява джанта, ляв калник, лява врата, задна врата, заден
ляв калник и задна броня. Районът на ПТП се характеризира с видимост към
кръстовището. Действителната стойност на процесното МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие е била 8318 лв. При ремонт на
автомобила с оригинални части за модела, стойността му (разгледана дори и
само спрямо необходимите части и боя, без оценка на полаган труд)
надхвърля категорично средната пазарна стойност на автомобила. При ремонт
с алтернативни и при непредлагане на оригинални части за модела,
стойността му (разгледана дори и само спрямо необходимите части и боя, без
оценка на полаган труд) надхвърля 82 % от средната пазарна стойност на
автомобила, което предполага тотална щета. Обща стойност ремонт - 2539.5
лв. + части 6 824.67 лв. (алт.+ориг.) = 9364.16 лв. Обща стойност ремонт-
2539.5 лв. + части 8 213.30 лв. (ориг.) = 10752.79 лв. При всички изготвени
стойности за ремонт над 6654 лв., вредата по автомобила се явява тотална
щета. Автомобилът е бил в движение към датата на ПТП и датата на
завеждане на щетата, ето защо може да се приеме, че се касае за автомобил,
който може да бъде изкупен от фирми за разкомплектоване, а не предаден за
скрап. Обичайната стойност на автомобил в движение със запазени двигател,
скоростна кутия, трансмисия, колела, въздушни възглавници, салон, предна и
задна част (обичайно неизползваеми/смачкани при ПТП) е около 40-50% от
продажната му средна пазарна стойност. Стойността на запазените части като
процент - 25%, от действителната пазарна стойност е - 2080 лв. Стойността на
увредения автомобил при изкупуване от разкомплектоваща компания спрямо
среден процент от пазарната стойност (45% ) е 3743 лв. Стойността при
предаване за скрап -1810 кг. х 0.28 ст . е 507 лв.
С оглед предприетото оспорване от ищеца на изготвеното от вещото
лице М. заключение, по делото е допуснато провеждане на САТЕ с участието
на вещите лица А. В.; Е. И. и Х. К.. Вещите лица дават следното заключение:
Вариантите за целокупно реализиране на останките от автомобила от
собственика му са или да го предаде за скрап или да го продаде на компания
занимаваща се с разкомплектоване на превозни средства и предлагаща
употребявани резервни части от тях. При предаване на автомобила за скрап
собственикът би получил сумата в размер на 537.57 лв.. При предаване на
автомобила на компания занимаваща се с разкомплектоване на превозни
средства и предлагаща употребявани резервни части от тях, собственикът би
получил сумата между 700 лв. и 2 000 лв. или средна стойност в размер на
1400 лв.
Съдът кредитира заключението на вещите лица А. В.; Е. И. и Х. К. като
компетентно, изготвено въз основа събраните по делото доказателства,
проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на З.то по
повод определяне на сумите, които собственикът на увредения автомобил би
получил при предаването му за скрап или за разкомплектоване.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на
4
събитието, освен в случаите на подЗ. и З. по договорена застрахователна
стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на
вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането.
Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по
чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон
е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. №
1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/. Застрахователят е направил възражение за наличие на
т.нар. тотална щета, което съобразно заключението на в.л. е основателно
предвид съотношението между пазарната стойност на имуществото към
датата на събитието – 8318 лева и стойността на необходимия ремонт –
9364.16 лв.
Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за
което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават
70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. В случая
стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 9364.16
лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 8318 лева.
При установена тотална щета, в полза на увреденото лице следва да
бъде изплатена стойността на действително претърпените вреди към датата на
ПТП /чл.386, ал.2 КЗ/ Съгласно чл.390, ал.2 КЗ, тотална щета е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на
сто от действителната му стойност. В случая стойността на разходите е
определена съобразно заключението по САТЕ на вещото лице М.,
кредитирано от съда. Съгласно чл.400 КЗ, за действителна застрахователна
стойност се счита стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество. Именно на тази основа е
дадена от вещото лице и оценката на процесния автомобил в размер на 8318
лева. При установена тотална щета с оглед вида и размера на вредите, в полза
на увреденото лице следва да бъде изплатена именна тази стойност -
компенсираща загубата от полезността на вещта. За да не се стигне до
неоснователно обогатяване на увредения, който в случая не е дерегистрирал
процесното МПС /автомобилът е в движение и се ползва/ и реално може да се
5
обогати от стойността на запазените части, от действителната стойност на
вещта следва да бъде приспадната сумата на запазените части, които могат да
бъдат реализирани на вторичен пазар. В случая тази стойност е посочена в
експертизата - 1400 лева.
От сумата 8318 лева следва да се приспаднат сумата 2142.95 лева,
изплатено обезщетение за репариране на вредите и сумата 1400 лева, която
собственикът би могъл да получи за запазени части, при което се получава
остатък на дължимото обезщетение в размер на 4775.05 лева.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен в размер на 4775.05 лева, ведно със
законна лихва върху него, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските
извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото
е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните
суми: 191 лв. - държавна такса; 750 лв. – депозити вещи лица и 940 лв. с ДДС
– платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Възражението на ответника по чл.78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Адвокатското възнаграждение съответства на предвидения минимален размер
по чл.7, ал.2, т.2 вр. параграф 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. С оглед изхода
на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 1881 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, сумата в размер на 4775.05 лева - частичен иск от сумата в размер на
7500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ", с peг. № ***, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 04.02.2022г. в гр. В., причинено по вина на водача на л.а.
„Мерцедес W140", с peг. № ***, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие от 05/11/2021г.
до 04/11/2022г., вкл. следните увреждания – предна броня, лява лайсна предна
броня, калник преден ляв, врата предна лява, джанта предна лява Al 17,
лайсна преден ляв калник, никелова лайсна преден ляв калник, патрон предна
лява врата, лайсна предна лява врата, никелова лайсна предна лява врата,
врата задна лява, лайсна задна лява врата, никелова лайсна задна лява врата,
панел заден ляв, броня задна, лява лайсна задна броня, колона „А" лява, PVC
основа преден ляв калник, дръжка врата предна лява и PVC основа дръжка
предна лява врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 04.08.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
6
*** сумата 1881 лева, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7