Р Е Ш Е Н
И Е № 182
гр.Пловдив, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №448
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.
Ищецът Кооперация
“Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №8, представлявана от Р.П.Б.,
чрез пълномощник адв.Н.Р., съдебен адрес ***, твърди,
че на 12.05.2014 г. в негова полза, като поемател, е
издаден запис на заповед от ответника К.Т. за сумата 38 870 евро, дължима на
предявяване. Твърди, че останалите двама ответници са
поръчители (авалисти) по записа на заповед. Твърди,
че записът е предявен на 12.05.2014 г. Плащане на сумата по същия няма, поради
което ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу
ответниците, които възразили в срока по чл.414 ГПК и
в резултат на това исковете са предявени като установителни.
Твърди се още, че записът на заповед обезпечава изпълнението по договор за заем
от 06.06.2012 г., по който ищецът е заемодател,
ответникът К.Т. – заемополучател, а останалите ответници – поръчители и ипотекарни
длъжници. Твърди се, че ищцовата кооперация е
финансова институция, предоставяща кредити на членовете си със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът К.Т. е член-кооператор, на когото ищецът е предоставил сумата
20 450 евро, която сума ответницата е следвало да върне съобразно погасителен
план, неразделна част от договора. По искане на последната е било постигнато
съгласие обслужването на заема да бъде извършвано в лева. Ищецът твърди, че на
06.06.2012 г. заемната сума в левова равностойност от
39 996,72 лв. е била усвоена от заемополучателя, като
от същата са прихванати 2 164,93 лв. за такса-обслужване и др.разходи за
сключването на договора и реално ответницата е получила сумата 37 831,79 лв.
Твърди се, че в договора за заем е уговорена годишна лихва в размер 14 %, както
и неустойка за забава в годишен размер 35 %. Уговорен е краен срок за връщане
на заема и плащане на уговорените договорни лихви – 20.05.2022 г. Уговорени са
120 вноски за плащане на договорни лихви, 8 равни вноски за плащане на
главница, всяка в размер 4 500 лв., и последна вноска за главница в размер 3
996,72 лв., всички посочени в погасителен план, неразделна част от договора.
Твърди се, че заемът не е бил обслужван редовно и погасителният план не е
спазван от Т., поради което са начислявани неустойки за забава. Забавени и
неплатени са три вноски за главница с падежи, съответно 20.12.2014 г.,
20.12.2015 г. и 20.12.2016 г., в общ размер 13 500 лв., както и вноски за
лихви, подробно описани в исковата молба по размер и падежи. С оглед
неизпълнението, на длъжниците е изпратена покана, с
която вземанията по договора за заем са обявени за изцяло и предсрочно
изискуеми на основание чл.14 от договора. Поканата е връчена на 13.03.2017 г.
Твърди се, че към датата на заявлението по чл.417 ГПК ответниците
дължат на ищеца: сумата 13 500 лв. – остатък от неплатена и дължима просрочена
главница; сумата 26 496,72 лв. – предсрочно изискуема главница, или общо
главница в размер 39 996,72 лв.; сумата 21 251,31 лв. – неплатена договорна
лихва за периода от 20.01.2013 г. до 20.02.2017 г.; сумата 11 711,67 лв. –
договорна лихва, дължима при условията на предсрочна изискуемост на заема за
периода от 20.03.2017 г. до 20.05.2022 г., или общо договорна лихва в размер 32
962,98 лв.; сумата 6 170,51 лв. – неустойка за забава на просрочените главници
за периода от 20.12.2014 г. до 10.04.2017 г., както и сумата 16 154,62 лв. –
наказателна лихва за забава на вноските за договорни лихви за периода от
20.01.2013 г. до 10.04.2017 г.; сумата 360 лв. – разноски по договора за заем.
Общият размер на задълженията по същия договор е 95 637,80 лв. Освен
заявлението по ч.гр.д.№5180/2017 г. на РС Пловдив, ІІ гр.с, подадено въз основа
записа на заповед, кооперацията е подала и второ заявление по чл.417 ГПК,
основаващо се на нотариалния акт за договорна ипотека. С второто заявление
кооперацията е претендирала сумата 20 450 евро с левова равностойност 39 996,72
лв., представляваща дължимата главница по договора. Със заповедта за изпълнение
по ч.гр.д.№5180/2017 г. на РС Пловдив са присъдени всички останали вземания (за
лихви, неустойки и разноски), посочени по-горе, без това за главница, които
вземания без главницата са в общ размер 28 448,83 евро. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум
на иск за установяване съществуването на вземане за сумата 28 448,83 евро с
левова равностойност 55 641,08 лв., дължима частично от общата сума 38 870
евро и солидарно от тримата ответници по запис на
заповед от 12.05.2014 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
10.04.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответниците К.К.Т.,
ЕГН **********, Г.П.К., ЕГН **********, и К.К.К., ЕГН
**********,***, оспорват иска. Оспорват да е налице валидно сключен договор за
заем с ищеца, като твърдят от своя страна, че преведените в полза на заемополучателя заемни средства са върнати по сметка на
ищеца 15 минути по-късно. Евентуално възразяват, че поради същите обстоятелства
договорът за заем е нищожен. А в случай, че се приеме, че договорът за заем,
твърдян от ищеца, е валидно сключен, възразяват, че са извършени плащания в
много по-голям размер от твърдения от ищцовата страна, като заемополучателят
е заплатил сумата от общо 41 755,99 лв. Възразяват още, че ищецът не е упражнил
редовно правото си да обяви заема за предсрочно изискуем, тъй като твърдяната
от него покана не е получена от ответниците, а от
трето за спора лице – Б.Т., който не е от „домашните“ по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК. В тази връзка възразяват да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията. Възразяват още, че не е спазен предвиденият в договора ред за
обявяване на предсрочна изискуемост, включващ връчване на покана за доброволно
изпълнение, преди заемът да бъде обявен за такъв. Поддържа се и възражение за
отпадане отговорността на поръчителите, тъй като ищецът не е предявил иск
против длъжника в 6-месечен срок от настъпване на падежа. Възразяват още, че в
записа на заповед не е направена връзка с посочените от ищеца вземания за
лихви, неустойки и разноски. В договора било предвидено, че запис на заповед се
издава за дължимите главница и договорни лихви по заема, поради което същият не
се отнася до претендираните задължения за мораторни лихви, неустойки и разноски. Прави се и
евентуално възражение за погасителна давност, както и възражение за
прекомерност на неустойката. Възразяват по претенцията за неустойки върху
просрочени договорни лихви по съображения, че се уговаря лихва върху лихва и
подобна уговорка в договора няма. Възразяват и за това, че определени клаузи от
договора са неравноправни, в т.ч. клаузите на чл.3, ал.1; чл.3, ал.7; чл.3,
ал.9, б.а); б.б) и б.д); чл.9 и чл.15. Възразяват и за нищожност на клаузите за
неустойка поради накърняване на добрите нрави. По изложените съображения считат
иска за неоснователен и молят същият да бъде отхвърлен.
В допълнителната искова
молба ищецът поддържа исковете. Излага твърдения за това, че след постъпване на
заемната сума по сметка на кредитополучателя, по-голяма част от нея е наредена
отново по сметка на ищеца за погасяване на задължения по друг договор за заем
със същата кооперация от 19.03.2008 г., а не е върната, както възразяват ответниците. Друга част от средствата са наредени по сметка
на кооперацията за погасяване на лихви по процесния договор, както и по договор
със заемополучател поръчителя Г.К.. Във връзка с
възраженията за нередовно връчване на обявленията за предсрочна изискуемост на
заема, поддържа, че получателят им Б.Т. живее на същия адрес и в едно
домакинство с ответниците, независимо, че бракът му с
първата от тях формално е прекратен. По възражението за изтекъл срок по чл.147,
ал.1 ЗЗД поддържа, че същият не намира приложение при менителничното
поръчителство. По възражението за прекомерност на неустойката изтъква, че
договорът за заем е търговска сделка по своята същност, при която неустойката
не може да бъде намаляване поради прекомерност. Евентуално поддържа и, че
неустойката не е прекомерна по подробни съображения. Възразява да е налице анатоцизъм. Във връзка с възраженията за неравноправни
клаузи в договора, поддържа, че не е извършвана едностранна промяна на лихви и
такси, което да е основание за подобни възражения, както и, че дори да е налице
нищожност, тя е частична и не засяга целия договор. Възразява и, че Законът за
защита на потребителя е неприложим, тъй като заемът е получен с оглед
професионалната и търговска дейност на заемателя
(зеленчукопроизводство), поради което последният не е потребител по смисъла на
закона и не може да се ползва от неговата закрила.
В допълнителния отговор ответниците възразяват, че договорът с ищеца е привиден
(нищожен), тъй като средствата не са предоставени за посоченото в него целево
предназначение – развитие на земеделието, а за погасяване на стари задължения
към същия заемодател. Така договорът прикрива договор за рефинансиране на
кредити. Последният не попада в предмета на дейност на ищцовата кооперация и
противоречи на императивната норма на чл.5, ал.2 от Постановление №343 на МС от
30.12.2008 г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните
кредитни кооперации на частни земеделски стопани. По същите съображения
поддържат и, че договорът противоречи на добрите нрави. Развиват подробни
съображения в тази насока. Възразяват, че чл.309 ТЗ, предвиждащ забрана за
намаляване на неустойка по търговска сделка поради прекомерност, е неприложим
спрямо конкретния договор, тъй като за целта е необходимо и двете страни по
договора да са търговци. Възразяват договорът да е сключен с оглед
професионалната дейност на заемателя, тъй като, както
ищецът признава, целта му е рефинансиране на предходен договор за заем. За това
считат, че разпоредбите на ЗЗП са приложими спрямо процесния договор. Поддържат
искането си за отхвърляне на исковете изцяло.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№5180 по описа за 2017 г. на РС Пловдив, ІІ гр.с., в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума срещу ответниците. В срока по чл.414 ГПК последните са възразили
срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е
подадена настоящата искова молба.
Установява се от
приложения в оригинал по ч.гр.д.№5180/2017 г. на ПРС оригинален документ, че на
12.05.2014 г. в гр.Пловдив е издаден запис на заповед за сумата 38 870
евро, платима на предявяване. Със същия е поето задължение безусловно и
неотменимо да се заплати горната сума на ищцовата кооперация като поемател. Издател на записа на заповед е ответникът К.К.Т.. Установява се от документа, че същият е авалиран от ответниците Г.П.К. и К.К.К. на 12.05.2014
г. В същият ден записът на заповед е предявен на издателя и поръчителите, видно
от удостоверяването върху документа.
Установява се от
доказателствата, че на 06.06.2012 г. е сключен
договор за заем между ищцовата кооперация, като заемодател, и ответника К.Т.,
като заемател. Страните са се съгласили заемодателят
да предостави на заемателя с цел
зеленчукопроизводство сумата 20 450 евро, която последният следва да върне
при условия и срокове, определени в договора. В чл.3 е уговорено, че заемателят дължи на заемодателя възнаградителна
лихва (наречена в договора „договорна лихва“) в размер 14 % годишно. Лихвата се
формира от два компонента – базов лихвен процент на кооперативен съюз „Евростарт“ в размер 5 % и надбавка от 9 %, определена от
управителния съвет на кооперацията. Уговорено е в чл.3, ал.7 право на
заемодателя да променя едностранно, без предизвестие и без предупреждение
размера на договорения лихвен процент, като го увеличава със съответен процент,
при настъпване на инфлационни процеси или други резки промени в икономическата
обстановка в страната, при смяна на валутата, на фиксинга на БНБ, на валутни
курсове, на лихвени проценти на БНБ и други банки, на базовия лихвен процент на
кооперативния съюз „Евростарт“ и др.такива. В чл.3,
ал.8 са уговорени такси по заема в полза на заемодателя в общ размер
2 164,93 лв., които се удържат със съгласие на заемателя
от сумата по отпуснатия заем. В чл.4 е уговорен краен срок за връщане на заема
20.05.2022 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В
погасителния план, приет по делото, са отразени девет на брой вноски за
главница, осем от които с падеж 20.12 на съответната година от 2014 г. до 2021
г., и девета вноска за главница с падеж 20.05.2022 г. Останалите погасителни
вноски са месечни с падеж 20-то число на всеки месец и са за лихви. Общият
размер на заема с дължимите възнаградителни лихви до
края на срока на договора според погасителния план е 38 870,05 евро. В
част VІІІ от договора са уговорени обезпеченията по
заема. Уговорено е вземанията за главница, лихви, такси, неустойка и разноски
да се обезпечат с поръчителството на три лица, в това число ответниците
Г. и К. К.. Освен това е уговорена договорна ипотека върху поземлен имот в с.К.,
както и запис на заповед за обезпечаване вземанията на заемодателя за сумата
38 870 евро, включваща главницата по договора и сумата на договорните
лихви по заема – чл.12, ал.3, който запис на заповед да се издаде от заемателя, а поръчителите да поемат поръчителство и
отговарят солидарно. В чл.14 е уговорено право на заемодателя да обяви за
предсрочно изискуем целия заем – главница, договорни лихви, разноски,
наказателни лихви-неустойки, в няколко хипотези, една от които – когато заемателят не е внесъл в срок която и да е вноска по
погасителния план, както за лихви, така и за главница. Предвидено е в този
случай на заемателя и поръчителите да се изпратят
писмени покани за връщане в 7-дневен срок от получаване на поканата на
оставащата неплатена главница, заедно с лихвите, начислените неустойки и
разноски. В чл.15 е уговорена наказателна лихва под форма на неустойка при просрочие на погасителни вноски, както за главница, така и
за договорни лихви, в размер 35 % годишно върху дължимата сума, считано от
падежа на забавената вноска до изплащането й. Уговорено е в чл.16
кореспонденцията до заемателите да се осъществява на
адрес ***, като при промяна на адресите всяка от страните е длъжна да уведоми
насрещната в 7-дневен срок.
Установява се, че на 06.06.2012 г. са сключени договори за поръчителство с ответниците Г. и К. К., които са се задължили да отговарят
солидарно заедно с длъжника К.Т. за поетото с кредитен договор №3171/06.06.2012 г. задължение, в това число главница, договорни
лихви, наказателни лихви – неустойки, комисиони, такси и разноски по кредита.
Установява се от
приложения по делото банков документ от 06.06.2012 г.
(л.38), че от името на ищцовата кооперация е разпоредено
да се плати на К.К.Т. сумата 37 831,79 лв. с
основание „кредит 3171“. От приетото по делото извлечение от сметка на л.117 се
установява, че сумата е постъпила по сметка на заемателя
К.Т. в същия ден. Установява се още, че по-късно на 06.06.2012
г. е извършен превод в системата на банката от сметката на ответника Т. по
сметка на ищцовата кооперация в размер 31 704,66 лв. с основание „по к-т
2114“, както и втори превод в системата на банката от сметката на ответника Т.
по сметка на ищцовата кооперация в размер 6 127 лв. с основание „лихви по к-т
3171 и к-т 3172“. Установява се от приетото по
делото движение по сметка 1710 по кредит 3171 на К.Т., че по процесния договор за заем е отнесена половината от
последната сума, или сумата 3 063,50 лв., с
която са погасени договорни лихви за периода от началото на срока на договора
до края на месец декември 2012 г., както и част от вноската за лихви с падеж
20.01.2013 г. в размер 41,26 лв.
Установява се, че на
18.03.2008 г. е сключен договор за заем №2114 между ищеца, като заемодател, и
ответника К.Т., като заемател, с който е уговорен
заем в размер 45 000 лв., подлежащ на връщане при условия и срокове,
посочени в договора. Уговорена е възнаградителна
лихва в полза на заемодателя в размер 16 % годишно и краен срок за погасяване
на кредита 20.03.2013 г. От приетото по делото движение по сметка 1710 к-т 2114
на К.Т. се установява, че сумата 31 704,66 лв., преведена от ответника Т.
по сметка на ищеца на 06.06.2012 г. с основание „по
к-т 2114“, е отнесена за погасяване на задължения по посочения договор.
От приетото по делото
извлечение от сметка на ищеца се установява, че на 06.06.2012
г. ищецът е превел на Г.К. сумата 36 681,79 лв. с основание „изплатен
кредит 3172“. От приетото по делото движение по сметка 1710 к-т 3172 на Г.К. се
установява, че ищецът е осчетоводил плащане по кредита в размер 3 063,50
лв. на 06.06.2012 г., с което са погасени вземания за
лихви по кредита на Г.К..
С приложена по делото покана
изх.№48 от 07.03.2017 г. заемополучателят и
поръчителите се уведомяват, че заемът не се обслужва редовно, за това
кредиторът обявява задължението по горепосочения договор за изцяло и предсрочно
изискуемо. В поканата е уточнено просрочието по
конкретни вноски за главница и лихви, посочени са и конкретните задължения по
договора по вид, размер и период. Указан е 7-дневен срок за изпълнение от
получаване на поканата. От приетите по делото известия за доставяне се
установява, че поканата до К.Т. е получена на 13.03.2017 г. от Б.Т. на адрес ***.
Поканите до поръчителите Г. и К. К. са получени отново от Б.Т. на адрес ***.
Прието е по делото
решение №3221/05.11.2010 г. на РС Пловдив, в сила от 05.11.2010 г., с което е
прекратен бракът между Б.Г.Т. и К.К.Т..
От приетата по делото
справка от ГД“ИН“ се установява, че Б.Т. е пребивавал в *** – гр.Пловдив в
периода от 14.03.2011 г. до 18.06.2014 г.
Прието е по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че на 06.06.2012 г. банковата сметка на К.Т. е заверена със сумата
37 831,79 лв., след удържане на уговорените в договора първоначални такси,
с което кредитът е изцяло усвоен. По договора са извършени плащания на 06.06.2012 г. в размер 3 063,50 лв., както и по-малки
суми в периода от 21.06.2013 г. до 13.08.2014 г. като общият размер на плащанията
е 3 924,33 лв. След 13.08.2014 г. няма извършени плащания. Плащания по
главница не са извършени. Сумата 3 063,50 лв., платена на 06.06.2012 г., е отнесена за погасяване на възнаградителни
лихви, включени във вноските за периода от 20.06.2012 г. до 20.12.2012 г.,
както и частично в размер 41,25 лв. на вноската с падеж 20.01.2013 г.
Останалите лихви до края на срока на договора в размер 32 963,01 лв. не са
платени. Ищецът е начислил неустойка за забава в плащането на главница в общ
размер 6 171,05 лв. за периода от 20.12.2014 г. до 09.04.2017 г. За периода
от 20.01.2013 г. до 09.04.2017 г. ищецът е начислил неустойка за забава в общ
размер 17 015,45 лв. С плащанията, постъпили в периода от 21.06.2013 г. до
13.08.2014 г., които са в общ размер 860,83 лв., ищецът е погасявал вземанията
си за неустойки за просрочена договорна лихва, след което неустойката за забава
в плащането на лихви е в размер 16 154,62 лв. Освен горните задължения,
при ищеца е отразено и задължение за главница в размер 39 996,72 лв.,
произтичащо от обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 13.03.2017 г. На
06.06.2012 г. ищецът е наредил по сметка на ответника
Г.К. сумата 36 681,79 лв. с основание „изплатен кредит №3172“. По-късно на
същата дата по сметка на ищеца е получен превод на сумата 36 681,79 лв. от
Г.К. с основание „вн к-т 2521, 2114“, с който превод
са погасени задължения по договори за кредит с посочените в основанието номера.
(Последното се установява и от приложеното на л.140 извлечение от сметка, в
което в колони „основание за плащане“ и „още пояснения“ основанието за превод
на сумата 36 681,79 лв., наредена от Г.К. в полза на ищеца, е разширено,
като там е уточнено, че по к-т 2521 се нарежда сумата 9 247,73 лв., а по
к-т 2114 – сумата 27 434,06 лв.) Според заключението счетоводната
отчетност на ищеца във връзка с отпуснатия процесен
кредит е редовно водена.
Разпитан е като свидетел
Т.П. – кредитен инспектор в ищцовата кооперация. От показанията му се
установява, че К.Т. и Б.Т. са ползвали кредити, предоставени от ищеца неколкократно, като кредитите си са обслужвали до около
2010 г., когато Б.Т. катастрофирал. От *** около година-две последният правел
вноски по договорите за заем на К.Т. и ***. После обслужването спряло, като
ответницата К.Т. споделила със свидетеля, че ще започнат да плащат отново,
когато Т. излезе от ***. Двамата се занимавали със земеделие. Имали осем
оранжерии между селата К. и К.. В периода 2007 – 2010 г. свидетелят посетил
адреса, на който К. и Б.Т. живеели в с.К. за оглед на имота с оглед
ипотекирането му. След 2010 г. не е ходил на място.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно
депозирани възражения от длъжниците в заповедно
производство, имащо за предмет същото вземане.
По същество на иска,
съдът намира следното:
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото
при предявен установителен иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от страните следва да
докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респективно несъществуването на вземане по записа на
заповед и свързаното с него каузално правоотношение.
В аспекта на горното съдът намира, че процесният
запис на заповед съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ и е валиден от формална
страна. Съдържа наименованието „запис на заповед“ и същия израз в текста на
документа; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж – на предявяване,
който е настъпил, предвид наличните и неоспорени доказателства за предявяване
на записа на издателя и авалистите на 12.05.2014 г. –
дата, предхождаща заявлението по чл.417 ГПК; фиксирани са място на плащане,
съвпадащо с адреса на поемателя; дата и място на
издаване, както и необходимите според закона данни за поемателя,
издателя и авалистите. Записът съдържа техни подписи,
неоспорени от ответниците.
Ищецът твърди да съществува каузално правоотношение между страните, което
записът на заповед обезпечава. Връзката между записа и посочения от ищеца
договор за кредит не се оспорва от ответниците, които
правят конкретни възражения по действителността на договора, както и правопогасителни възражения, ето защо, с оглед горните
указания на ВКС, всяка страна следва да докаже фактите, на които основава
твърденията и възраженията си. Авалистите по записа
на заповед в конкретния случай са и поръчители по договора за кредит, положили
са подпис върху същия като такива, като са подписали и отделни договори за
поръчителство, което им придава качеството на страна по договора за кредит, ето
защо съдът намира, че същите могат да правят релативните възражения, с които
принципно е снабден издателят на записа и възраженията на ищеца в тази насока
са неоснователни. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика
(например Решение №17 от 21.04.2011 г. по т.д.№213/2010 г. на ВКС, Решение
№2/12.08.2014 г. по т.д.№984/2012 г. на ВКС и др.), която, отчитайки
самостоятелния характер на авала и разликите между
същия и поръчителството по ЗЗД, постановява, че лични и релативни възражения от
авалиста са недопустими, освен ако последният не е
страна по каузалната сделка. Конкретният случай е именно такъв – авалистите са страна по каузалната сделка, за това съдът
намира, че възраженията на ответниците Г. и К. К. във
връзка с действителността на договора за кредит, както и останалите им правопогасяващи и правоизключващи
възражения, следва да бъдат разгледани, заедно с възраженията на издателя.
Най-напред следва да бъдат обсъдени възраженията за това, че „липсва
валидно сключен договор за заем“ и възраженията за нищожност на договора за
кредит. Съгласно чл.7 от Постановление №343 на МС от 30.12.2008 г. за реда за
продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни
земеделски стопани, кредитната кооперация предоставя кредити на своите членове
по реда на глава ІІ-ра от постановлението, като кредитите
се предоставят след сключване на писмен договор за заем по реда на Закона за
задълженията и договорите. Последният закон урежда договора за заем като реален
договор, произвеждащ действие от момента на предаване на заемната сума на заемателя. От събраните по делото доказателства –
извлечения от сметки на ответника К.Т. и на ищцовата кооперация в
„АЛИАНЦБАНК“АД се установява, че сумата по договора за кредит е наредена и
получена по сметка на заемателя в цялост, след
приспадане на уговорените в договора първоначални такси, по които спор между
страните не възниква. С това фактическият състав по сключване на договора,
включващ подписване на писмен договор и предаване на заема е изпълнен.
Възражението на ответниците, че 15 минути по-късно
получената сума е „върната“ на ищеца, не се установява от доказателствата, тъй
като в извлеченията от сметки на двете страни по договора е отразено основание
за това плащане „по к-т 2114“. Основанието за плащане се посочва от платеца в
платежния документ и се възпроизвежда в извлечението от сметка така, както е
посочено в документа за плащане. Или това основание е посочено от К.Т. при
извършване на превода. От съдържанието му може да се направи извод, че сумата е
преведена за погасяване на задължения по договор за кредит с номер 2114/18.03.2008
г., по който Т. е кредитополучател, какъвто се представя от ищеца, или
последният доказва, че съществува посоченото в платежния документ основание за
плащане, следователно налага се извод, че сумата 31 704,66 лв., платена от
К.Т. в полза на ищцовата кооперация по-късно на 06.06.2012
г., не е върната на заемодателя, а е наредена за погасяване на задължения към
същото лице, произтичащи от друго правоотношение. Това се установява и от
счетоводната експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. Според експертизата с тази сума са погасени задължения по договор за
кредит №2114/18.03.2008 г. за главница в размер 31 637,07 лв. и за лихва в
размер 73,19 лв. Последното е видно и от приетото по делото движение по сметка
1710 к-т 2114 на К.Т.. С оглед заключението на счетоводната експертиза за това,
че счетоводството на ищеца се води редовно, както и с оглед доказателствата по
делото – самият договор за кредит номер 2114/2008 г., съдът намира, че
последното доказателство може да служи като доказателство на лицето, което води
съответната сметка по аргумент от чл.182 ГПК. А и от страна на ответниците не се твърди задълженията по този договор да са
били вече погасени при извършване на плащането от 06.06.2012
г.
Следващото възражение е за нищожност на договора за кредит поради
симулация – същият според ответниците е привиден и
прикрива „договор за рефинансиране“, който пък бил нищожен поради противоречие
със закона – норми на горепосоченото Постановление №343 на МС от 30.12.2008 г.
В тази връзка съдът намира, че разпоредбите на ТЗ спрямо процесния договор за
кредит са неприложими – правната му уредба се състои в глава ІІ от
Постановлението и в чл.240 и сл. ЗЗД. В Постановлението е посочено, че
кредитната кооперация предоставя кредити на своите членове за земеделие. В
процесния договор е отразено, че сумата се предоставя за земеделие. В молбата
за кредит на л.34 заемателят е посочил предназначение
на кредита „зеленчукопроизводство“. Доказателства за това двете страни по
договора да са се съгласили уговорената в договора цел да е само привидна, а
действителната им воля всъщност да е предоставяне на кредит за рефинансиране,
не са ангажирани. Обстоятелството, че ответникът Т. е наредила голяма част от
сумата по сметка на ищеца за погасяване на други свои задължения, само по себе
си не доказва симулация при сключването на договора, а неизпълнение на договора
относно уговорената цел от страна на заемателя, което
е факт, последващ сключването на договора и нямащ
отношение към неговата действителност, която следва да се преценява към момента
на постигане на съгласието. Аргумент за това е разпоредбата на чл.18 от
Постановление №343 на МС, според която кооперацията има право да извършва
проверки по целевото използване на кредита и да налага санкции във връзка това,
което идва да покаже, че неизползването на заема по предназначение не е
непременно индиция за симулация и нищожност на
договора. Освен това, съдът намира, че т.нар. „цел на кредитирането“ – за
земеделие, е изпълнена и в хипотеза, когато кредитът се предоставя за
погасяване на задължения по предходен договор за заем със същия заемодател, щом
предходният заем е предоставен и използван за земеделие, както е в конкретния
случай – няма спор, че кредитът по договор 2114/2008 г. е предоставен за земеделие,
както е отразено и в самия договор, респективно от показанията на свидетеля,
разпитан по делото, се установява несъмнено, че ответницата Т. се занимава със
зеленчукопроизводство (отглежда зеленчуци в оранжерии). Така че дори да се
приеме, че страните са сключили договора със съзнанието, че със заема ще се
погасят задължения по договор №2114, то тази цел не противоречи на закона, нито
го заобикаля, защото средствата отново са свързани с извършваната от заемателя дейност по зеленчукопроизводство. Следователно процесният договор не е нищожен на това основание.
Договорът за кредит не е нищожен и поради накърняване на добрите нрави,
защото добрите нрави като морална категория не изключват възможността кредит да
бъде използван за погасяване на неплатени и падежирали
задължения по предходен договор за кредит със същия кредитодател.
Това условията на процесния договор за кредит да са значително по-тежки от тези
по предходния 2114/2008 г. не произтича от съдържанието на договорите, приложени
по делото, доколкото възнаградителната лихва по
първия договор е по-голяма по размер, по-голяма е и главницата, и двата
договора са обезпечени с ипотека, а уговарянето на неустойка в по-висок размер
в процесния договор може да бъде обяснено с неизпълнение или забавено
изпълнение на заемополучателя по предходния такъв. Не
е налице и уговаряне на лихви върху лихви, тъй като двете правоотношения са
самостоятелни и пораждат самостоятелни права и задължения. Обстоятелството, че
ищецът е в икономически по-силна позиция също не може да обоснове нищожност на
договора поради накърняване на добрите нрави, тъй като обичайно кредитодателят е по-силната икономически страна в договора
за кредит спрямо кредитополучателя. Последното би могло да има значение при
обсъждане на въпроса за наличието на неравноправни клаузи, което от своя
страна, ако се приеме, че са налице такива, не води до нищожност на целия
договор, а само на съответните клаузи. Договорът не е нищожен и поради
противоречие със Закона за потребителския кредит, по-специално с разпоредбите
на последния, уреждащи погасителните вноски, в това число изискването същите да
съдържат главница и лихви, тъй като е обезпечен с ипотека върху недвижим имот,
а съгласно чл.4, ал.1, т.2 ЗПК разпоредбите на закона не се прилагат за договори
за кредит или договори за посредничество за предоставяне на кредит, които са
обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот.
Възражението за погасяване на задълженията по договора за кредит,
обезпечен с процесния запис на заповед, не се доказва по делото. Както се каза
по-горе, с плащането на сумата 31 704,66 лв. на 06.06.2012
г. ответникът Т. е погасила задължения по договора за кредит от 2008 г., не е
върнала заема по процесния договор. На 06.06.2012 г.
от нейната сметка по сметка на ищеца е наредена и сумата 6 127 лв. с
основание „лихви по к-т 3171 и 3172“. Основанието се посочва от платеца, което
означава, че в случая длъжникът е предложил този начин на изпълнение, а именно
– да погаси лихви по посочените два кредита. От доказателствата по делото се
установява, че това плащане ищецът е отнесъл за погасяване на лихви по
посочените договори. Когато длъжникът предложи изпълнение при условия и ред,
различни от предвидените в договора и в закона – чл.76 ЗЗД, и кредиторът се съгласи
с този начин на изпълнение (независимо дали е обвързан от избора на длъжника или
не), правилата на договора и на закона относно реда за погасяване на
задълженията не се прилагат – в този смисъл т.1 от ТР №3/27.03.2019 г. на ВКС,
ОСГТК. Конкретната хипотеза е такава. Ето защо възраженията на ответниците, че ищецът е бил длъжен да погаси с посоченото
плащане най-обременителните задължения, или пък само задълженията по процесния
кредит, се намират за неоснователни. В конкретния случай платецът е заявил какви
задължения погасява и доколкото в основанието за плащане се съдържа втори
договор, за какъвто по делото има данни да е сключен с ответника Г.К., без да
се посочва каква конкретна сума се плаща по всеки един от двата договора, съдът
намира, че няма пречка кредиторът да отнесе половината от внесената сума за
погасяване на задължения по първия договор, а останалата половина – за
погасяване на тези по втория. Това, че Т. не е страна по последния, също не е
пречка, тъй като при съгласие на кредитора не съществува забрана за плащане на
чужди задължения. Така за погасяване на вземания по процесния договор е
постъпила сумата 3 063,50 лв., с която са погасени договорни лихви, както
е посочил платецът и както се установява от заключението на счетоводната
експертиза. Погасени са лихвите до края на 2012 г. и част от първата вноска за
2013 г.
Дългът по процесния договор не е погасен и с плащането в размер
36 681,79 лв., наредени по сметка на ищеца от ответника Г.К., отново по причина
на това, че при плащането последната е посочила конкретно основание, а именно –
посочила е, че плаща сумата 6 247,73 лв. по кредит 2521 и сумата 27 434,06
лв. по кредит 2114. В тази насока е представеното на л.140 движение по сметка
на ищеца, в което волята е ясно изразена, като следва да се отчетат графите
„основание за плащане“ и „още пояснения“, а не само първата от тях, както
очевидно считат ответниците, сочейки, че по договор
2114 е платена само сумата 274 лв. Последните възразяват, че не са погасени
най-обременителните задължения. Това е допустимо само когато длъжникът не
посочва в платежния документ кои задължения погасява и кредиторът не е съгласен
с този начин на погасяване. В случая са посочени такива, и те не са по
процесния договор за кредит, а по други договори, в това число договор
2114/2008 г., за които няма спор, че са сключени между същите страни. От
счетоводната експертиза, която съдът изцяло кредитира, се установява, че освен
сумата 3 063,50 лв. по процесния договор е постъпила и сума в общ размер 860,83
лв., или по процесния договор за кредит са платени общо 3 924,33 лв., с
които дългът не е погасен.
Основателно е възражението на ответниците, че
записът на заповед обезпечава само вземания за главница и възнаградителни
лихви по договора за кредит с ищцовата кооперация. Това следва от ясната и
изрична клауза на чл.12, ал.3, предложение трето от договора. Там е казано, че
записът на заповед се издава за обезпечаване вземането на заемодателя за сумата
38 870 евро, включваща главницата по този договор и договорните лихви. В
понятието договорни лихви принципно се включват всички уговорени с договора
лихви, в това число възнаградителни и санкционни
(неустойки). От съдържанието на договора, обаче, както и от погасителния план
към същия, следва недвусмислено, че волята на страните е била записът да
обезпечава главницата и възнаградителните лихви.
Последните в договора са наречени „договорни“, а и сумата 38 870 евро, за
която е предвидено да се издаде менителничен ефект,
по погасителен план включва главница и възнаградителни
лихви. Ето защо съдът намира, че процесният запис на
заповед не обезпечава претендираните от ищеца
неустойки върху главница и лихви, както и претендираните
от ищеца разноски. Това означава, че искът е неоснователен до размер, равен на
посочените в исковата молба неустойки и разноски. Съответно не означава, че в
сумата по записа следва да бъде отчетена дължимата главница, тъй като според
изричните твърдения на ищеца главницата по договора за кредит не се включва в
общата сума по записа на заповед и не е претендирана
в производството по чл.417 ГПК с този документ. Доколкото искът е неоснователен
за обезпечените със записа претендирани неустойки и
разноски, не е необходимо да се обсъждат евентуалните възражения за
прекомерност на неустойката и за нищожност на клаузата за неустойка поради
накърняване на добрите нрави.
Останалите вземания, които ищецът твърди записът на заповед да
обезпечава, са просрочена възнаградителна лихва за
периода, следващ последното пълно погасяване, което сочи, че е за месец
декември 2012 г., или от 20.01.2013 г. (падежната дата на първата непогасена
изцяло вноска) до датата на твърдяната предсрочна изискуемост – 13.03.2017 г.,
както и предсрочно изискуема възнаградителна лихва,
или цялата оставаща лихва, дължима по погасителен план от датата на
предсрочната изискуемост до края на срока на договора. Във връзка с възнаградителните лихви ответниците
правят няколко възражения – за това, че лихвата надхвърля трикратния размер на
законната лихва; за неравноправни клаузи в договора за кредит, уреждащи същите
лихви и възможността за едностранна промяна на лихвения процент; за погасителна
давност и за това, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по
предвидения в договора начин, евентуално дължат се само възнаградителни
лихви с падеж, настъпил до датата на предсрочната изискуемост.
В договора е уговорена възнаградителна лихва
в размер 14 % годишно, формирана от базов лихвен процент на кооперативен съюз „Евростарт“ – 5 % и надбавка от 9 %. Този начин на уговаряне
съответства на установения в чл.14 и чл.15 от Постановление №343 на МС. Възраженията
на ответниците за това, че възнаградителната
лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, са неоснователни. Според
Постановление №100 от 29.05.2012 г. на МС за определяне размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн.Дв,
бр.42/05.06.2012 г.), за задължения в евро годишният размер на просрочени
задължения се определя от лихвения процент, прилаган от Европейската централна
банка по основните операции по рефинансиране, в сила от 01.01 на съответната
година, плюс 10 процента. След справка в общодостъпен сайт на Служба за
публикации на Европейския съюз се установява, че към 01.06.2012 г. лихвеният
процент, прилаган от Европейската централна банка по основните операции по
рефинансиране, е 1,00 %. След прибавяне на 10 % се получава законна лихва в
размер 11 %, а уговорената е 14 %, следователно възражението за нарушаване на
добрите нрави при уговаряне на възнаградителна лихва е
неоснователно.
Следващото възражение – за неравноправни клаузи, няма отношение към
въпроса за дължимостта на лихвите, а евентуално за
размера на това вземане, доколкото в договора е уговорен конкретен лихвен
процент, който следва да бъде съобразен и при евентуалното му увеличаване едностранно
от кредитора, въз основа на сочените от ответниците
клаузи, ако същите бъдат счетени за неравноправни. От доказателствата по
делото, обаче, не се установява кредиторът да е увеличавал лихвите в течение на
срока на договора, напротив – установява се, че уговорената лихва и
погасителният план не са променяни, нито едностранно, нито двустранно. Ето
защо, дори и да бъдат счетени за неравноправни клаузите, посочени от ответниците, дори да се приеме, че последните могат да се ползват
от закрилата на Закона за защита на потребителите, предвид предназначението на
кредита, това няма да доведе до различен извод относно размера на вземането за възнаградителни лихви. За това и доколкото няма искане
съдът да се произнесе по инцидентен установителен иск
в тази връзка, възражението не следва да бъде обсъждано като неотносимо към спора.
Възражението за погасителна давност е основателно за период, предхождащ
с три години датата на заявлението по чл.417 ГПК, която следва да се счита и за
дата на исковата молба по чл.422 ГПК, прекъсваща погасителната давност.
Задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност съгласно чл.111, б.б) ЗЗД. В конкретния случай се претендират лихви от 20.01.2013 г., които са
погасени за период до 10.04.2014 г. (заявлението по чл.417 ГПК е подадено на
10.04.2017 г.).
Следващото възражение касае т.нар.предсрочно изискуема лихва. Ответниците възразяват кредитът да е обявен за предсрочно
изискуем, като отричат да са получили поканите на ищеца в тази връзка. Възражението
за това, че при предсрочна изискуемост не се дължат възнаградителните
лихви след датата на предсрочния падеж до края на срока на договора е направено
като евентуално – в случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена
надлежно. Главното възражение е основателно. В тази връзка следва да се
отбележи, че според горе направените изводи за липса на погасяване на дълга и
предвид клаузата на чл.14 от договора, даваща право на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем при всяко неизпълнение и/или забава на длъжниците, се налага извод за това, че материалните
предпоставки, предвидени в договора за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по същия, са осъществени. В договора не е уговорен начин на връчване
на съобщения между страните, ето защо няма пречка кредиторът да избере подходящ
според него начин да извести длъжниците за това, че
ще счита вземанията за предсрочно изискуеми. В случая кредиторът е избрал да ги
уведоми по пощата с препоръчано писмо. Установява се от приложените по делото
известия, че писмата, съдържащи приложените към исковата молба покани, са
получени от „Б.Т.“. Връчването от пощенски служител се урежда от Закона за
пощенските услуги и Общи условия на договора с потребителите на универсалната
пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД.
Там – чл.44, б.а) е предвидено, че пощенски пратки се доставят лично на
получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката може да
се достави на негов пълномощник или на пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена и родствената
връзка на лицето, получило пратката. Според чл.66.14 от общите условия
„домакинството“ включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско
съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. В тази връзка
върху известията за доставяне не е посочено качеството на получателя – дали
същият е пълномощник или член от домакинството на адресатите. Не се представят
и служебните документи, в които са отразени три имена и роднинската връзка
между лицата. Установява се, че Б.Т. е бил съпруг на ответника К.Т. до 2010 г.,
когато бракът им е прекратен с развод. Не се установяват твърденията на ищеца
същият да живее фактически с ответницата Т. и след развода. Свидетелят,
разпитан по този повод, заяви, че последно е посещавал селото и дома на Т. през
периода 2008 – 2010 г. и тогава те са живели заедно и са отглеждали зеленчуци, но
същият няма преки впечатления относно това как стоят нещата към настоящия
момент, включително показанията му не могат да се отнесат и към датата на
връчване на процесните съобщения. Обстоятелството, че от *** в Пловдив са
нареждани суми по процесния договор за кредит, също не може да доведе до
еднозначен извод за твърдяното фактическо съпружеско съжителство. Самият факт
на връчване на това лице не доказва и то да живее на адреса на заемополучателя, тъй като поканите до К.Т. и до Г. и К. К.
са адресирани на различни адреси и всички са получени от същото лице. При това
положение не може да се заключи, че същият е домашен на Т. или пък на К..
Следователно, поканите, с които кредиторът твърди да е обявил кредита за
предсрочно изискуем, не са достигнали до техните адресати – длъжниците
по договора. Същевременно, в договора е уговорено, че предсрочната изискуемост
следва да бъде обявена чрез нарочно съобщение до длъжника и до поръчителите. За
това съдът намира, че ищецът не доказва предсрочната изискуемост по договора за
кредит да е настъпила на 13.03.2017 г.
Заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците се основава на запис на заповед, не е такова по
чл.417, т.2 ГПК, и за него не се прилагат постановките на т.18 от ТР
№4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Вземането произтича от запис на заповед и
изискуемостта му е настъпила с надлежното предявяване на последния. Ето защо и
с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съдът намира, че няма пречка исковата
молба по настоящото дело, към която са приложени преписи от поканите на ищеца,
с които обявява предсрочната изискуемост на кредита, да се счита за надлежно
упражняване на правото на кредитора, предвидено в чл.14 от договора,
респективно да се приеме, че с получаване на препис от исковата молба ответниците са надлежно уведомени за това и предсрочната
изискуемост е настъпила в хода на процеса. Преписи от исковата молба са
получени от ответниците на 16.07.2018 г., видно от
съобщенията на л.86 до л.88, следователно в този момент последните са изгубили
преимуществото на срока и цялата неплатена по договора главница е станала
изискуема. (От този момент тече и 6-месечният срок по чл.147 ЗЗД, който
очевидно дори не е започнал да тече към датата на заявлението по чл.417 ГПК,
когато кредиторът е предявил претенциите си спрямо главния длъжник, камо ли да
е изтекъл, за това възражението в тази връзка е неоснователно.)
С ТР №3/27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК, се прие, че размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост на договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
главница и законната лихва за забава. Не се дължи възнаградителната
лихва след момента на обявяване на изискуемостта до края на срока на договора,
тъй като кредиторът няма право на възнаграждение за този период от време. Следователно,
ищецът не може да получи претендираната по договора
за кредит т.нар.предсрочно изискуема лихва, или лихвата, включена във вноските
по погасителния план с падеж след датата 16.07.2018 г. В полза на ищеца се
дължат възнаградителни лихви, включени в просрочените
вноски за лихви от датата, следваща погасения по давност период, или от
11.04.2014 г. до датата на предсрочната изискуемост – 16.07.2018 г. Според
приетия по делото погасителен план, възпроизведен и в счетоводната експертиза,
за периода от 11.04.2014 г. до 16.07.2018 г. са просрочени възнаградителни
лихви в общ размер 9 604,40 евро. До
посочения размер се доказва и вземането по записа на заповед, обезпечаващ
договор за кредит, поради което исковата претенция следва да се уважи, като се
признае за установено, че ответниците дължат при
условията на солидарност сумата 9 604,40 евро, частично от 38 870
евро, с основание запис на заповед, издаден на 12.05.2014 г. в гр.Пловдив, ведно
със законна лихва от датата на заявлението – 10.04.2017 г., до окончателното
плащане. За разликата до пълния предявен размер от 28 448,83 евро искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото всяка страна има право на разноски на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер 1 112,82 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер 5 232 лв., платено по банкова сметка на адв. Р.. Ответниците правят
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен в заповедното
производство. Съдът намира възражението за основателно. В аспекта на нормите на
чл.78, ал.5 ГПК и чл.36 ЗА, уговореното и платено възнаграждение следва да бъде
сравнено с определения минимален размер в Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно според
разпоредбите на чл.7, ал.7 и ал.2, т.4 от Наредбата минималният размер на
възнаграждението за заповедното производство е 1 365 лв. Уговореното
възнаграждение надхвърля неколкократно посочения
минимум и е прекомерно спрямо правната и фактическа сложност на производството
и спрямо положените от пълномощника усилия, които се свеждат до изготвяне на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по бланка и излагане на кратки
фактически твърдения в заявлението, свързани единствено с издадения запис на
заповед, страните по същия и сумата, за която последният е издаден. Ето защо
възнаграждението за адвокат следва да бъде сведено до минимума от 1 365
лв., която ведно с дължимия съгласно §2а от Наредбата ДДС се равнява на
1 638 лв. Така общият размер на разноските на ищеца за заповедното
производство се свежда до сумата 2 750,82 лв. За исковото производство
ищецът е заплатил: държавна такса в размер 1 112,82 лв., възнаграждение на
вещо лице в размер 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 2 832 лв.
(без ДДС – 2 360 лв.) При минимално възнаграждение 2 199,23 лв. без
ДДС, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от горепосочената Наредба,
възражението на ответниците за прекомерност на това
възнаграждение се намират за неоснователни – в исковия процес положените усилия
от пълномощника на ищците са значително по-големи, в това число делото е
усложнено от въвеждането на каузално правоотношение между страните, обезпечено
със записа на заповед, и с многобройните възражения на ответниците
във връзка със съществуването на това правоотношение и погасяване на вземанията
по същото, ето защо предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК не са налице. Така
разноските за исковото производство на ищеца се свеждат до сумата 4 244,82
лв., а общият размер на разноските на ищеца за заповедното и за исковото
производство се равнява на сумата 6 995,64 лв. От тази сума съразмерно на
уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 2 361,75 лв.
Ответниците не са направили разноски. Претендира се
заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. В договора за
правна защита и съдействие с адв.П.Т. е уговорена
безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, в която хипотеза следва да
се присъди възнаграждение в полза на адвоката на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Последното следва да се определи на база материален интерес от 18 844,43
евро с равностойност 36 856,50 лв., на колкото се равнява отхвърлената
част на иска, съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е в размер 1 635,70 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение К.К.Т., ЕГН
**********, Г.П.К., ЕГН **********, и К.К.К., ЕГН **********,***,
че същите дължат солидарно на Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №8, представлявана от Р.П.Б., сумата 9 604,40 евро (девет хиляди шестстотин
и четири евро и 40 е.ц.), частично от 38 870 евро, първата в качеството на
издател, а вторите двама – като авалисти по запис на
заповед, издаден на 12.05.2014 г. в гр.Пловдив, с падеж – на предявяване,
предявен на 12.05.2014 г., ведно със законна лихва, считано от датата на заявлението
– 10.04.2017 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№5180 по описа за 2017 г. на ПРС, ІІ
гр.с.
ОСЪЖДА К.К.Т., ЕГН **********, Г.П.К.,
ЕГН **********, и К.К.К., ЕГН **********,***, да
заплатят на Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Брезовска”
№8, представлявана от Р.П.Б., сумата 2
361,75 лв. (две хиляди триста шестдесет и един лев и 75 ст.) – деловодни
разноски в производството по ч.гр.д.№5180 по описа за 2017 г. на ПРС, ІІ гр.с.,
и по т.д.№448/2018 г. по описа на ПОС, ХVІ състав.
ОСЪЖДА Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани – Марица инвест”, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Брезовска”
№8, представлявана от Р.П.Б., да заплати на адвокат П.С.Т.,***, сумата 1 635,70 лв. (хиляда шестстотин тридесет
и пет лева и 70 ст.) – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: