Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 26 март 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 05.03.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдия И.
гражданско дело № 3345 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите
от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК
*********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 е срещу Д.М.И. с ЕГН ********** ***.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
263,68 лв.-главница за неплатена вода за периода от 10.08.2018 г. до 21.02.2019
г., начислена за имот в ******, ведно
със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
10.06.2019 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 1397 от
11.06.2019 г. по ч. гр. дело № 2250/2019 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски както по
исковото, така и по заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответника Д.М.И. са
в облигационни правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които
ищецът е предоставял на ответника на горепосочения адрес на имота питейна вода
за битови нужди. Ответникът е неизправна страна, тъй като е останал задължен за
стойността на доставените му и потребени В и К услуги. На 10.06.2019 г. ищецът
подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било
образувано ч. гр. дело № 2250/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът
уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 11.06.2019 г. В срока по
чл. 414 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което е предявен настоящият иск.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.М.И., чрез особения си
представител по чл. 47, ал. 5 от ГПК адв. Д.К., е подал писмен отговор, с който
е оспорил иска като недоказан по основание и размер по следните съображения:
водоснабденият имот на адрес ****** е бил
прехвърлен от ответника на трето за делото лице – Н.Д. И., поради което
последният дължи на ищеца процесните суми; обстоятелството, че Н.Д. И. не е
сменил титуляра на партидата след закупуването на имота не обуславя
отговорността на ответника за процесните задължения.
С влязло в сила определение от 16.01.2020 г. по делото
съдът е оставил без разглеждане предявения от Д.М.И.
срещу Н.Д. И. обратен иск за сумата 263,68 лв.-главница за неплатена
вода за периода от 10.08.2018 г. до 21.02.2019 г., начислена за имот в ****** и е отхвърлил неоснователно искането
с правно основание чл. 219 от ГПК за конституиране на Н.Д. И. в качеството на
трето лице помагач по делото на страната на ответника.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 2250/2019 г. на Врачанския районен съд ответникът Д.М.И. е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил дължимостта на претендираните с
исковата молба суми, като е посочил, че имотът на адрес ****** е собственост на Н.Д. И..
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства-карнети и счетоводни справки за дължими за В и К услуги суми, за
потреблението на тези услуги на името на Д.М.И.,
за имот с адрес *** са били
открити две партиди с абонатни номера 1683007 и 1683008.
За периода от 10.08.2018 г. до
21.02.2019 г. по горепосочените партиди на името на ответника е отчетено
потребление на питейна вода, подробно посочено по месеци в представените два карнета,
съответно за студена вода и за топла вода. За част от месеците срещу
показанията на двамата водомера е поставен подпис за абонат, като последният подпис
и за двата водомера е на дата на отчитане 19.03.2019 г. – след края на исковия
период.
Въз основа на показанията на
водомера в двата карнета е изчислена стойност на потреблението за исковия
период в размер на 263,68 лв. и са издадени съответните фактури, подробно
описани в представената с исковата молба справка-извлечение за дължими суми.
От заключението на неоспорената
от страните и приета от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че през
процесния период по двете партиди на ответника е начислено потребление от
индивидуални водомери в размер на 74 куб.м., както и потребление от общ водомер
в размер на 12,917 куб.м.
От правна страна.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл.
изм. с ДВ, бр.102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение.
В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ),
която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи
я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
От съдебно-техническата експертиза съдът приема за
доказано, че начисленото потребление на питейна вода за процесния период по
партидите на ответника съответства на действителното фактическо положение и
стойността й е изчислена правилно, включително относно потреблението от общ
водомер, тъй като съгласно чл. 23, ал. 3 от общите условия на ищцовото
дружество изчислената и разпределена по реда на ал. 2 разлика (общо
потребление) се записва на отделен ред във фактурите и в зависимост от това
дали разпределената разлика е положителна или отрицателна, стойността й се
добавя към, съответно приспада от общата сума на всеки потребител.
Видно от справка за вписванията,
отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 1633 в Имотния регистър,
издадена от Служба по вписванията гр. Враца, ответникът е придобил
собствеността върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба на
18.11.2014 г., като по силата на договор за доброволна делба, считано от
30.11.2018 г. (по време на процесния период) собственик на имота е станало
трето за делото лице – Н.Д. И..
Съдът счита предявения иск за
основателен за начисленото потребление за периода от 10.08.2018 г. до
30.11.2018 г., а в останалата част – за неоснователен и недоказан, като
съображения за това са следните:
Видно от представената справка от Имотния регистър, през
периода от 01.12.2018 г. до 21.02.2019 г. ответникът Д.И. не е бил собственик
на процесния имот, поради което през този период не притежава качеството
„потребител“ по смисъла на закона и не носи отговорност за заплащане на
задълженията за потребените за този период В и К услуги. Ищецът следва да
потърси плащане от собственика на имота, който е ползвал предоставените му
услуги по силата на правото си на собственост върху водоснабдения имот и
съответно дължи заплащане на тяхната стойност.
След като ответникът не притежава качеството потребител
през така посочения период, няма никакво основание водоснабдителното дружество
да претендира стойността на потребените услуги. Нито обстоятелството, че
партидата се води на името ответника, нито обстоятелството, че въпреки
продажбата на имота не е извършена промяна в партидата, доказват качеството на
потребител на ответника. Това е така, защото основанието за плащането е
предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази услуга.
Партидата е само средство за идентификация на отделни потребители – собственици
или ползватели на водоснабдяван имот и служи за водене на отчетност от страна
на В и К оператора.
Съдът намира, че разпоредбите на чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004
г. и чл. 63, ал. 1 от общите условия не следва да се прилагат, тъй като същите
противоречат на ЗРВКУ, а нормата от общите условия е неравноправна по смисъла
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Според чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г., промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия.
На първо място, посочената разпоредба противоречи на ЗРВКУ,
в който е дадено легално определение на понятието „потребител“, и доколкото
ЗРВКУ е нормативен акт от по – висш ранг, следва да се приложи законът, а не
Наредба № 4/14.09.2004 г. Този извод произтича от чл. 15, ал. 3 от ЗНА,
съгласно който ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт. След като според легалното определение,
дадено в ЗРВКУ, потребители са само собствениците или ползвателите на
водоснабдените имоти, то недопустимо е с подзаконов нормативен акт този кръг да
се разширява неопределено, както и е недопустимо съдът да се позовава и да
прилага норма от подзаконов нормативен акт, която противоречи на норма от
закон.
Чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г. противоречи и на чл.
113 от ЗС, според която актовете, които подлежат на вписване, до вписването им
не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от
същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот и по аргумент за
обратното след вписването актът може да се противопостави на третите лица.
Вписването доказва, че вписаният договор е сключен и всеки може да узнае това.
С извършването на вписването, актът придобива действие спрямо всички, което
действие е не само осведомително, но и може да се противопоставя на трети лица,
включително водоснабдителни дружества. Вписването има действие занапред от
момента на вписването. Недопустимо е да се създават изключения в ползва на
едно конкретно лице, което освен това е и публичен снабдител, а освен това
изключението е създадено с подзаконов нормативен акт, който противоречи на
закон.
Съгласно Раздел VII от Правилника за
вписванията, книгите за вписванията са публични и всеки може да си направи
писмена или устна справка (по конкретно лице, имот или период), както и да има
отдалечен достъп. Отдалеченият достъп се извършва чрез интернет страницата на
Агенцията по вписванията, от която след регистрация всеки може да извърши
необходимата му справка относно собствеността върху конкретен имот, както ищецът
е направил и по настоящото дело, по което е представил справка от Служба по
вписванията гр. Враца за лицето Д.М.И., изготвена чрез електронната страница,
видно от отбелязването в долното поле на справката.
С оглед гореизложеното, не може да се споделят изводите,
залегнали в част от съдебната практика, че не може да се задължи В и К
оператора да следи за промяна в правото на собственост върху водоснабдения
имот. Действително, това представлява затруднение за В и К дружеството, но при
съпоставка с правата на насрещните страни по договорите – потребители на В и К
услуги, настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде предпочитание именно
на последните, особено предвид обстоятелството, че защитата на потребителите е
част от обществения ред на страните-членки на Европейския съюз, сред които е и
България. Да се предостави правото на В и К оператора да претендира вземанията
си от всички предходни собственици, на първо място противоречи на основен
принцип в облигационното право, че изпълнението трябва да се търси от длъжника,
освен това противоречи на закона – ЗРВКУ и ЗС, включително на основополагащи
принципи, свързани с действието на вписването на актовете, прехвърлящи правото
на собственост, а освен това би се стигнало до абсурдното правно положение
водоснабдителното дружество да има право да търси суми за потребена през минали
периоди питейна вода от който и да било предишен собственик на имота без
ограничение във времето и без ограничение на броя длъжници, един вид
квази-солидарна отговорност. Очевидно е, че като не е ползвал предоставените за
процесния имот В и К услуги, ответникът няма как да дължи на оператора
заплащане на стойността на тези услуги. Вярно е, че съгласно чл. 58, ал. 1 от
Общите условия, при промяна на собствеността или вещното право на ползване
новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К
оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или
закриване на партида, като представят документи, удостоверяващи придобиването
или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване
на имота. Това задължение обаче е с административен характер и неизпълнението
му не може да обуслови задължение за лицето, което вече не е собственик на
имота да дължи суми за потребени в този имот В и К услуги (или какъвто и да
било друг вид комунални услуги).
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите уславия, която
гласи, че ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К
операторът събира от него дължимите суми до датата на откриване на партида на
новия собственик/ползвател, съдът намира за неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 19 от ЗЗП. На първо място, с посочената клауза в полза на водоснабдително
дружество се създава едно преимущество, срещу което потребителят не може дори
да възрази, а е обвързан по силата на публично известните общи условия. По
силата на това преимущество лицето, което вече не е собственик на водоснабдения
имот, дължи заплащане на потребените в него от други лица В и К услуги. По този
начин незаконосъобразно и необосновано се разширява кръгът на задължените към В
и К лица и се предоставя право на доставчика на услуги да търси вземанията си
както от предишния, така и от новия собственик и съответно да се обогати
неоснователно, ако е недобросъвестен. Освен това в хипотеза на няколко
последователно сключени прехвърлителни сделки, ищецът би имал право да търси
вземанията си от всички предишни собственици и отново се създават условия за
неговото неоснователно обогатяване. Същевременно никой от тези предишни
собственици няма възможност да възрази, сочейки обстоятелството, че вече не
притежава правото на собственост върху този имот и съответно не отговаря за
задълженията на новия собственик. Всичко това поставя потребителя в
неравностойно положение спрямо икономически по-силната страна по сделката – В и
К дружеството. За наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори
съдът следи служебно – чл. 7, ал. 3 от ГПК.
В подкрепа на всичко гореизложено следва да се посочат и
задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г.
по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, чиито мотиви, макар и по
тълкуването на разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) относно доставчиците
на топлоенергия, следва да намерят приложение и при обществените отношения,
свързани с доставката на В и К услуги. С т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на Върховния касационен
съд, окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката. Това са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, но само когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Съгласно цитираното тълкувателно решение, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие.
Никое трето лице извън посочените правни субекти не може да
е потребител на съответната комунална услуга, а общото между всички лица, имащи
такова качество, е че ползват имота на съответното правно основание – дали като
собственици, дали като ползватели или по силата на облигационно правоотношение
със собственика (обикновено наемен договор). Абсолютно недопустимо е да се
претендират вземания от лице, което вече не е собственик на имота, нито негов
ползвател, нито наемател, нито има каквото и да било общо с този имот.
В обобщение, предявеният иск са
явява основателен и доказан за периода от 10.08.2018 г. до 30.11.2018 г. и до
размера от 147,61 лв., а за периода от 01.12.2018 г. и за разликата до пълния
предявен размер от 263,68 лв. искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква и за
двете страни. Ищецът е заявил своевременно претенция за разноски и е представил
списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът не е представил доказателства за направени
разноски. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 41,99
лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр.
дело № 2250/2019 г. на Врачански районен съд, както и сумата 265,91 лева –
разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 3345/2019 г., и двете суми изчислени
съразмерно с основателността на иска.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК по отношение на Д.М.И. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД с
ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 сумата 147,61
лева-главница за неплатена вода за периода от 10.08.2018 г. до 30.11.2018 г.,
начислена за имот в ******,
ведно със законната лихва върху сумата от 10.06.2019
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1397 от 11.06.2019 г. по ч. гр. дело № 2250/2019
г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 от ГПК като
неоснователен и недоказан за периода от 01.12.2018 г. до
21.02.2019 г. и за разликата до пълния предявен размер от 263,68 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.М.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 сумата 41,99 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 2250/2019 г. на Врачански районен съд, както и сумата 265,91 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 3345/2019 г., съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: